Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бивш комунистически агент изобличава как китайският режим вербува западни политици
бившият комунистически агент Ли Фенгджи (Li Fengzhi) отбелязва своето оттегляне от Китайската комунистическа партия заедно с 50 млн. други китайци. (Lisa Fan/Epoch Times)
…„ККП също така изпраща агенти, които могат лесно да се доближат или да очароват набелязаните политици. Например агентът би могъл да бъде известен фотограф в някоя страна. Този фотограф обръща много внимание на дейността на даден политик и дава положителни отзиви. След известно време връзката е осъществена и те стават добри приятели. Друг начин е да се работи върху хората заобикалящи набелязаните политици – като семейства, съседи, персонал и фотографи. Чрез тези хора агентите пак могат да набавят определена информация или да упражняват определено влияние”…
Скандалите около кандидатът за градски съветник, Джон Лиу, излизаха наяве един след друг, с наближаването на нюйоркските първични избори. Проверки на общественото мнение показаха рязък спад на подкрепата за Лиу след видеоклипа от телевизионната му кампания – предполагаемо трудното му детство като зле платен работник във фабрика при крайно нехигиенични условия бе обявено за лъжа. Тесните връзки на Лиу с китайския комунистически режим също се превърнаха в медиен фокус и въпросът за чуждестранната шпионска мрежа на режима отново привлече вниманието на хората.
Относно тези въпроси Epoch Times интервюира бивш офицер от разузнаването към Министерството на държавна сигурност на Китай, г-н Ли Фенгджи, който публично обяви оттеглянето си от Китайската комунистическа партия (ККП) през март тази година в подкрепа на световната кампания за оттегляне от ККП.
Ли изтъкна, че режимът вече е развил дълбокопроникваща шпионска мрежа в САЩ и че в продължение на много дълго време „не е пестил хора и ресурси, действайки чрез консулството си, органите на държавна сигурност и други организации, за да изпрати голям брой агенти (в САЩ) и да разработи агенти на американска почва”.
Освен това, купуването на западни политици е важна част от шпионската мрежа и дейностите на режима, като главната цел е да бъдат накарани тези политици да говорят от името на Китай в критичния момент, да работят за режима – открито или тайно, директно или не, и най-вече да помагат на режима да смълчава критиките на международната общественост относно човешките права.
„ККП често предлага много пари и публичност на определени политици и същевременно става „емоционално обвързана” с тях. Политиците, които получават много публичност чрез официалните медии на ККП са често тези, които са лично близки с ККП или за които партията се грижи.”
„ККП не подкрепя и не очерня никого без причина. Това е лесен начин да се определи кои са приятелите на ККП.”
По-нататък Ли пояснява понятието „емоционално обвързан” с няколко примера: „Един
агент на ККП ще покани западен политик на вечеря или събиране. След няколко такива случая те ще се опознаят. Това ще улесни агента на ККП да му иска услуги. Понякога високопоставени членове на ККП също ще съдействат в подобни дейности на разузнаването; покана от високопоставен китайски служител ще накара някои обикновени западни политици да се чувстват уважавани и въодушевени. Оттам насетне агентът на ККП поема юздите и се грижи за останалото.”
„ККП също така изпраща агенти, които могат лесно да се доближат или да очароват набелязаните политици. Например агентът би могъл да бъде известен фотограф в някоя страна. Този фотограф обръща много внимание на дейността на даден политик и дава положителни отзиви. След известно време връзката е осъществена и те стават добри приятели. Друг начин е да се работи върху хората заобикалящи набелязаните политици – като семейства, съседи, персонал и фотографи. Чрез тези хора агентите пак могат да набавят определена информация или да упражняват определено влияние.”
Но когато обаянието не е достатъчно, необходим е натиск.
Според Ли типичният процес на скалъпването на обвинение срещу един западен политик и използването му с цел заплаха включва на първо място проучване на политика и залагане на капани; второ – покана до политика за посещение на Китай под предлог на среща, официална визита или дори обикновена екскурзия; трето – когато политикът пристигне в Китай, „агентът ще изкуши политика с пари или политически интерес. Понякога изкушението включва и личния живот на политика.”
След като жертвата е попаднала в капана, агентът на ККП представя доказателствата, за да я принуди да отстъпи. В много случаи политикът не се поддава на изкушенията: „Агентите на ККП ще скалъпят обвинения срещу политика за нещо, което той не е извършил, с доказателства, изфабрикувани чрез съвременна технология.”
„Това работи много добре при западняците. В западните общества бъдещето на политиците зависи до голяма степен от тяхната репутация. Западните политици често са ужасени, когато бъдат „натопени”, страхувайки се, че ще загубят кариерите си, щом ККП публикува „доказателствата”, добави Ли.
Описвайки начините, по които ККП се опитва да натопи западни политици, Ли многократно използва думата „безскрупулно”. „Тя ги наблюдава изкъсо чрез обществени и лични контакти, опитва се да анализира техните нужди и слабости.” Освен в политици, режимът се цели и в правителствени служители, влиятелни компании, социални групи, медии и други хора или организации без политическа насоченост, които биха могли да повлияят на политиката на своите държави по определени въпроси.
Колкото до това, как ККП развива шпионската си мрежа, Ли изтъкна два начина. Единият е чрез Министерството на държавна сигурност, Министерството на външните работи и правителствени служители. ККП изпраща свой агент под прикритие, за да се приближи до западните политици и да се сприятели с тях. Тези тайни агенти ще направят така, че политиците да използват влиянието си, когато се наложи.
„Другият начин е т. нар. „война на хората” – мобилизиране на много хора да вършат едно и също нещо. Въпреки че много от тях няма да успеят да открият нищо, все пак има голяма вероятност да се намери полезна информация, обекти, ресурси и възможности, тъй като въвлечените са толкова много”, каза Ли.
ККП намира и западни организации и подкрепящи я медии, които да бъдат нейни „усти”. Тези вътрешни организации и медии ще имат повече директно влияние върху своите политици, тъй като членовете им често са местни граждани.
Ли разкри за съществуващо писмено правило в Министерството на държавна сигурност, че на агентите е позволено да изглеждат анти-ККП настроени, стига целите им да са в защита на най-висшия интерес на партията. „Някои може да критикуват ККП. Когато настъпи решителният момент, те вземат страната на ККП и мненията им ще помогнат на партията страшно много.”
Според него злата същност и диктаторска система на ККП е „същинската причина” защо тя иска подобна мрежа в САЩ. На пръв поглед режимът набляга на важността от „закрилата на приятелството между Китай и САЩ”, но в действителност той разглежда предвожданите от САЩ западни демократични държави като свой враг, а САЩ – като свой виден такъв.
Но шпионските дейности на режима имат и заблуждаваща страна: „Под прикритието на разузнавателната дейност за държавна сигурност, той поставя интересите на ККП на първо място; режимът също така умишлено размива разликата между шпионските дейности, облагодетелстващи ККП, и действителното задгранично разузнаване за сигурността на държавата”, заяви Ли, добавяйки, че подобна измамна природа кара членовете на задграничните китайски общества, китайските студенти и научни асоциации да работят за режима, вярвайки, че служат на китайския народ.
В качеството си на експерт в разузнаването, Ли посочи фундаментална разлика между разузнавателната дейност в нормалното общество и тази в контролираната от комунистическия режим система за сигурност: „Работата под контрола на режима е често несправедлива и е за сметка на действителните национални интереси. Неговата система за национална сигурност често бива замесвана в политически афери, които нямат нищо общо с националната сигурност.”
Друг страничен ефект е и че „подобни дейности създават конфликти и неразбирателства между различните задгранични китайски групи, нанасят вреда на политическите им интереси и права, и дори оказват лошо влияние върху морала на китайците зад граница; влияят и на отношенията между китайците и другите раси и вредят на репутацията на китайците в общностите на други раси”.
Бидейки самият той китаец, Ли добави, че би искал да види повече китайски политици в западните общества, които да помагат на хората там и да подобрят настоящото положение в Китай.
Но „ККП влага огромни количества пари в западните страни като САЩ, за да установи шпионската си мрежа. Тя се съсредоточава особено върху някои китайски политици. Колкото до онези, които „ухажват” ККП заради лични интереси, ККП, разбира се, няма да се откаже от тях. ККП дори урежда тайни агенти да работят за някои китайски политици, без те да знаят това”.
„Китайските политици са по-склонни да попаднат в ситуацията, при която да жонглират отношенията си с ККП. Нужно е да внимават да направят разграничението между ККП и Китай. Трябва да се придържат към съвестта си и да се подчиняват на законите в своите държави. Същевременно трябва да правят и неща, които да са наистина от полза на китайския народ.”
Ли обаче допълни, че не е трудно да се каже кой е бил издигнат от ККП, дори и да не се знае как партията ги купува, тъй като това следва няколко общи принципа. „Ако официалните медии на ККП промотират някого, или път ККП удостои някого с известни почести, или пък инициира кампания пряко или косвено за някого, то този човек вероятно е много близък с ККП. Това може да се разбере дори само като се проучи миналото на онези, които подкрепят даден китайски политик.”
Ли подчерта, че макар да не е посочил никого конкретно, той вярва, че разкритото от него би могло да помогне на хората да разберат ставащото в момента, като подобни неща могат да се случат и за бъдеще.
„Да се обръща внимание на Китай е добре, но това не означава да се ухажва ККП и да се отстъпва пред нея”, каза той в заключение.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!