Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Съдбата на Коминтерна

kafene.net

Николай Флоров
http://nflorov.blogspot.com

Това четиво е предназначено колкото за любопитни, толкова и за отчаяни привърженици на комунистическата идея, чиито дървени глави, въпреки че днес са увенчани с бели коси, все още носят по инерция в птичите си мозъци непреклонната си любов към Сталин – спасителя, месията, символа на всички техни мечти, чиято здрава ръка като магическа пръчка  може да излекува обществото от всичките му пороци. 

В България такива хора има много, като останали дълбоко забити гниди в гънките на Балкана, които не можеш така лесно да избиеш с един евтин европеизъм, тоест да чакаш на милостта на предишния си класов враг.

Пред мен стои списъкът на изпълнителния комитет на Коминтерна, 39 души, революционери от много националности, убедени в благородната идея да донесат равенство, братство и щастие на целия свят.  Ако християнството има своите светии, то тези хора са светиите на комунизма.

Нека припомним главната цел на това съзаклятие: “... да се бори чрез всички възможни средства, включително въоръжена борба, за разгрома на международната буржоазия и за създаването на международна съветска република като преходен период към унищожаването на държавата...»

Драги читатели, това че Маркс и Ленин прозират в тия думи не е трудно да се види; проблемът е, че те удивително много приличат и на думите на разбойник като Бин Ладен. И което е още по-интересно, след започването на Втората Световна война Коминтернът се обявява за ненамеса, обявявайки войната за империалистическа и за класова война, но след 22 юни 1941 същия този Коминтерн обръща позицията си в подкрепа на Съюзниците, тоест на буржоазията и класите, които трябваше да унищожи.

Полюбопитствах да разбера какво е станало с всичките 39 члена на изпълнителния комитет на тая организация и какво открих? Една трета от тях, тоест 30 процента, са били избити, смачкани в трудови лагери или изчезнали от ръката на сталинското КГБ.

Останалите до един сменят  своя път обратно към социалдемокрацията. Един остава комунист но заклеймява Сталин. Единственото изключение от всички е българина Васил Коларов – човекът, отговорен за износа на сталинска революция в България чрез

организиране на Септемврийското възстание в 1923 и вербуване на неговия съратник Георги Димитров за агентурните нужди на ЧК в Германия.

Верни на своя космополитен комунизъм, тези 30 процента и не подозират какъв мизерен край ги очаква. В некрологично кратка форма тук съм споменал титлите или какриерите им, което още повече подчертава абсурдността на техния край.

Николай Бухарин – главният съставител на Съветската конституция от 1936, която обещава свобода на словото, на пресата, на вероизповеданията, политическа свобода и право на всеки човек на неприкосновеност в своя дом и неприкосновена кореспонденция. Арестуван в 1937 по време на така- наречения сталински терор и съден като част от процеса срещу още 21 комунистически знаменитости, обвинен в заговор за сваляне на съветската власт и разстрелян в 1938.

Янис Берзинс, латвиец, професионален революционер, селски произход. Изключително активна революционна дейност. Писателят Виктор Суворов го описва като главен организатор на червения терор на Ленин по време на Гражданската война. Активен функционер в смазването на Кронщадското възстание. В 1919-20 е секретар на Коминтерна.  Посланик във Финландия и Австрия, в същото време първия по значение човек във военното разузнаване на Съветска Русия. Един от неговите агенти е бил Зорге. Главен военен съветник в испанската гражданска война. В 1938 по време на тайния полицейски терор на Сталин е арестуван и разстрелян в подземията на Лубянка.

Ото Гримлунд (1893-1969), представител на шведската социалдемократическа партия при основаването на Коминтерна в 1919. Един от организаторите на завръщането на Ленин в Русия в таен влак, финансиран от германското разузнаване. Комунист до края на живота си, но заклеймил сталинизма.

Лев Карахан (1889-1937), член на военния съвет на Съветския съюз, заместник комисар в комисариата за външни работи. Посланик в Полша, Турция и Китай. Арестуван в 1937 и екзекутиран.

Густав Клингер(1876-1937), болшевик от 1917. Водач на съветското правителство на волжките немци. Изчезнал безследно (вероятно убит) в 1937.

Михаил Кобетски (1881-1937), болшевик, главен редактор на смисание «Комунистически Интернационал», посланик в Дания и Гърция. Арестуван и екзекутиран през сталинсмкия терор.

Елек Кьобльош (1877-1937), австро-унгарец, войнствен комунист. Генерален секретар на Румънската Комунистическа партия. Гонен от Чехословакия и Румъния, той най после отива в Съветския съюз, където е обвинен в троцкизъм и хвърлен в затвора. По-късно освободен, отново хвърлен в затвора и екзекутиран, вероятно в Лубянка.

Кулерво Манер (1880-1939), финландец. Комендант на Червената гвардия във Финландия и премиер на кратко просъществувалата Финландска социалистическа работническа република. След нейния неуспех той забягва в Русия, където живее и работи от 1920 до 1935. Осъден от Сталин на 10 години принудителен труд. Умира в затвора.

Паул Леви (1883-1930), германски евреин. Социалдемократ от партията на известната Роза Люксембург и Карл Либкнехт, на които е адвокат в политическите им дела. Сподвижник на Карл Радек и Ленин в Швейцария. Един от основателите на Германската компартия. Водач на германската делегация на втория конгрес на Коминтерна. Изгонен от Германската компартия за открита критика на политиката й, той става член на социал-демократите. Умира в Берлин в 1930 след падане от прозореца си. Обстоятелствата на това падане не са изяснени.

Вили Мюнценберг (1889-1940), германец, известен още като Червения Вили и Червения Милионер. От начало отговорен за младежта в Коминтерна. Основател и водач на Германската Компартия. Най-известния и най-успешен пропагандатор на ленинизма и сталинизма на Запад. Талантлив финансов манипулатор, издател, парламентарен представител, основател на многобройни организации, комитети, фондации и съюзи и оказал огромно влияние върху политизирането на западната интелектуална мисъл в 30-те години на 20-ти век. Човекът, който е допринесъл най-много за популяризиране на комунистическите идеи преди войната. Обесен на дърво във Франция от агенти на КГБ.

Газанфар Мусабегов (1888-1938). Азербайджански болшевик и съветски държавник, председател на Централния изпълнителен комитет на Азербайджанската ССР. Арестуван 1937 с обвинение в заговор срещу СССР, осъден на смърт и разстрелян.

Карл Радек (1885-1939), социалистически активист и водач на международния комунизъм. Австро-унгарски евреин роден в Лемберг (сега Лвов в Украйна). Той е една от германските връзки на Ленин и един от пътниците на тайния запечатан влак, осигурен с германски пари, с който Ленин и групата му минават през Ге5рмания на връщането си в Русия след Февруарската революция.

Радек също опитва да започне заедно с члена на Коминтерна Дмитри Мануилски втора германска революция в 1923. От 1920 до 1937 той е в Русия. Изгонен от компартията в 1927, приет отново в 1930, участвал в съставянето на Съветската конституция от 1936. В 1937 е един от подсъдимите на «процеса на 17-те» и осъден на 10 години наказателен труд. Убит в трудовия лагер от друг затворник, но по времето на Хрушчов е установено, че е убит от агент на НКВД по заповед на Берия, много вероятно заради вицовете, които е пускал по адрес на Сталин.

Веднага се набива в очи, че всички тия екзекуции нямат логична връзка или причина. Отначало Сталин е обвинявал жертвите си в «троцкизъм», но след това се прибавят най-абсурдни причини, и то в продължение на години. Сталин е държал на бюрото си до смъртта си последната бележка на Бухарин: «Коба, защо ти трябваше моята смърт?»

Някои казват, че тоя азиатски касапин е бил параноик. Това е възможно, като се знае неговата мания за потайност във всичките му намерения. Това обаче не помага при обяснение на масовото унищожение на целия висш офицерски апарат на Червената армия до батальонно ниво.

Никой няма отговор защо са му били нужни измислени обвинения, освен за някакъв вид садистично удоволствие от гавра с жертвата си. Историята на Сталин, неизбежно вплетена в смъртта на милиони хора, показва всички признаци на изключителен уличен простак с явно презрение и злонамереност към интелигентната и образована личност.

Така неспособността на т.н. Октомврийска революция да пусне корени сред масите на Русия води до нейното самоунищожение чрез нейния антипод Сталин  пред очите на целия свят. Какво друго е могъл да направи тоя свят, освен да наблюдава с крива усмивка на съжаление?

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!