Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Максим Горки - мръсник или наивник?
Николай Флоров
http://nflorov.blogspot.com
Вече съм забравил досадата и отвращението, с които четях преходната проза на тоя писател, набивана в главите ни в социалистическото училище. Пробутваха ни го като родоначалник на соц-реализма, за едва ли не болшевик, с една дума за техен човек.
В онзи момент на преход между царска и Ленинско-Сталинска Русия болшевиките не са имали много писатели, които да отговарят на техните партийни изисквания да промиват главите на новите поколения и които не са били в голяма или малка степен противоречиви или неподходящи за целите им. Затова Съветска Русия започва да преиначава техните произведения, да не издава пълните им съчинения и да пренаглася биографиите им. Един такъв невероятен пример е Максим Горки.
Тук съм подбрал моменти от неговия живот и идеи, които са далеч от подло цензурирания му и комунизиран образ и които показват тоя човек в съвсем различна светлина. Скритите факти от живота му имат смисъл също и в светлината на бруталните разправи с български журналисти в последните години, извършени в чисто Ленинско-Сталински стил.
В 1898 година Горки публикува първата си сбирка от разкази, която не само го определя като един от водещите писатели на Русия, но го извежда напред като защитник на бедните и подтиснатите. Тия разкази и миналия му опит предлагат на читателите му предизвикателно силни мнения срещу реалния живот в царска Русия, което привлича вниманието на царската тайна полиция. Заради неговата популярност обаче, тя не предприема никакви действия срещу него. Забележете тоя лукс: Охранката (тайната полиция) се съобразява с общественото мнение!
Горки започва тайно да помага на нелегални организации като партията Социалистически Революционери, известни на българите като ЕС-ери, по-късно най- омразната за Ленин политическа организация. Горки помага и на болшевиките с редовна финансова помощ, пренасяне на нелегална литература и друга дейност.
В 1901 той наблюдава как полицията се отнася със студентите при една тяхна демонстрация. Неговото заявление в пресата е толкова силно, че полицията го арестува. И – о, чудеса – само след месец го освобождава поради влошеното му здраве и страха от обществена реакция! Той е поставен под домашен арест с
ограничения да пътува, а когато го освобождават и тръгва към Крим, по пътя го посрещат тълпи от хора с плакати: «Да живее Горки, поетът на свободата, заточен без разследване и съд».
В 1902 той е избран за член на Имперската Академия за Литература. Император Николай Втори е бесен, особено от факта, че той е под полицейско наблюдение и пише протестно писмо до академията, с което иска да се отмени приемането му. Академията отменя решението, но няколко писатели, един от тях Чехов, се отказват от членството си в знак на протест.
След окървавените демонстрации през януари 1905 Горки заема необичайна за него позиция като защитава нуждата от «студенокръвно пресметната жестокост». За това той е арестуван и обвинен в подстрекаване към бунт. След силен световен протест цар Николай Втори се съгласява Горки да бъде изгонен в чужбина.
Времето си в изгнание той прекарва в събиране на пари за оръжие за партията на Социалистическите Революционери за борба срещу руската автокрация. В същото време той помага и на болшевишкото списание «Новая жизнь».
В 1907 Горки участва в Петия конгрес на Социал-демократическата Работническа партия, известни като Меншевики, където се среща с Ленин, Плеханов, Троцки и Юлиус Мартов. Той определено застава на страната на Меншевиките и заема крайно критична позиция срещу намеренията на Ленин да създаде малка партия от професионални революционери, която да стане авангард на революцията.
В 1915 Горки се обявява срещу Първата световна война, за което е обвинен че не е патриот. В 1917 той приветства абдикирането на Николай Втори и поддържа временното правителство. В тия драматични години той основава вестник «Новая Жизнь», в който атакува болшевиките за идеята им да свалят правителството на Керенски. Той дори пише писмо до Ленин, в което иска той да опровергае тези слухове и го призовава «да бъде водач на масите, а не оръжие в ръцете на безсрамни авантюристи и побеснели фанатици».
Веднага след Октомврийската революция болшевиките показват зъбите си и натоварват Сталин да се заеме с Горки и с други писатели. Във вестник «Рабочий путь» Сталин пише: «Дълъг е списъка на големи руски писатели, отхвърлени от Руската революция. Това са Плеханов, Кропоткин, Брешковская, Засулич и всички ония революционери, които са се проявили само с факта че са стари. За съжаление, и Горки попада в тоя архив. Какво от това – за революцията това няма значение».
На тая доста предзнаменователна атака Горки отговаря в «Новая жизнь» на 7 ноември 1917: «Ленин, Троцки и последователите им вече са нагълтали мръсната отрова на властта. Доказателство за това е тяхното отношение към свободата на словото и на личността, както и към идеалите, за които се бори демокрацията».
Три дена по-късно той нарича Ленин и Троцки «Наполеоните на социализма, замесени в жесток експеримент с руския народ». Той е безпощаден и с решението на Ленин да затвори Учредителното Събрание, тоест руския парламент: «За последните сто години руския народ живя с надеждата за учредително събрание. В борбата за тая идея загинаха хиляди интелектуалци и десетки хиляди работници и селяни».
На това болшевишката власт отговаря като спира снабдяването на хартия за вестника на Горки и той е принуден да го затвори. Тя прави също така невъзможно за писателя да публикува творбите си в Русия. И въпреки това през Гражданската война той помага на болшевиките срещу Бялата армия, верен на антимонархичните си убеждения.
В замяна на това Ленин му разрешава да организира издателство «Световна Литература». Горки веднага използва фаворизираното си положение и назначава на работа хора, критично настроени към съветския режим. Самият той си остава критичен и в писмо от септември 1919 пише на Ленин: «На мен ми стана ясно, че «червените» са също толкова врагове на народа колкото и «белите».
Една негова изключително достойна позиция е конфликта му със съветската власт за отношението й към възстаналите моряци в Кронщадт. Само четири години след Октомврийския преврат страната е в пълен хаос , а съветската бюрокрация вече е една омразна и огромна прослойка, възседнала живота на обикновения човек.
Кронщадци първи виждат продадените си идеали и възстават. Това е най-големия и звучен шамар за болшевишките амбиции и Горки не подминава жестокото отмъщение на властите към участниците и специално отговорността на Леон Троцки и Григори Зиновиев. Той дори се опитва да спаси някои от активистите на възстанието и пише пиеса базирана върху опита си със Зиновиев. Критиката му към съветската власт още веднъж му показва с кого си има работа – пиесата е свалена от сцената само след три представления.
Критическия му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самия Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600,000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя. Не за пръв път това азиатско чудовище разиграва трикове от тоя сорт, за да привлече наивници в мрежата си. Склонността му към сюрреалистични театрални разработки със съдбите на огромен брой хора е негова известна психопатска слабост.
Горки приема и капана щраква. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става нещо съвсем друго. Веднъж в лапите на изпитания партиен гангстер Сталин, той се оказва в среда на висши болшевики. Него го величаят, наричат го родоначалника на соц-реализма; от него правят плакати с развят на вятъра перчем, загледан мъдро в далечината на руската степ; Горки сред съветските пионери; Горки замислен над новата си книга; Горки сред мужиците... Макар че в тоя цирк той повече нищо не пише. И кой би могъл? Касапинът на революцията гали егото на писателя и го използва за партийна пропаганда! Трикът му е абсолютно безгрешен.
От тогава досега всички, които познават Горки, се питат колко тоя човек е познавал Сталин и на какво той е бил способен. Ако е знаел, значи е бил доста мизерен мошеник! Става дума за ЕС-ера Горки, за социал-демократа Горки, за писателя със съвест, за бореца за справедливост...За това ли става дума или за един наивник, изправен пред картонажа на Потьомкинското село на име Съветски съюз? Наистина наивник е първото, което идва на ум, ако си помислим, че когато копоите на психопата му показват концлагера «Соловки», той намира че за лагерниците се грижат добре, а те му разиграват пиеса и оркестър от лагерници му свири.
Странно! А може би си е дал сметка кой го е къткал да се върне когато е разбрал, че това изчадие на революцията всъщност е очаквало от Горки да му пише биографията! Той обаче отказва!
Така театърът продължава до самия край: по Сталински използван и изплют, Горки умира В 1936 при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му не е било никак зле.
По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит. Попитайте който и да е историк и той ще ви каже, че зад Ягода с подла усмивчица е дърпал конците Сталин. Така, както от тайно прозорче е наблюдавал конвулсиите на Киров на първия показен процес да се пише за чист комунист, да си признае че е извършил предателство, макар че не е, и след това с чиста съвест да бъде разстрелян!
Чудовището е отредило същата съдба и за Троцки, и за Зиновиев.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!