Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как Пекин контролира чужди медии
Epoch Times / AboluoИнтервю с известна китайска социална икономистка
„…Това стана в момент, когато германската общественост постави под въпрос кредибилността на репортажите на Дойче веле. Поканата беше по-скоро с цел някой дисидент да подпомогне кредибилността на Дойче веле. Почувствах се унизена. Беше ме срам, че Дойче веле не уважава себе си, а и бях унизена, че Дойче веле е решила, че аз принадлежа към същия утилитаризъм, към който и тя...”
Интервю с китайската социална икономистка Хи Чинглиан (He Qinglian) разкрива природата на Китайската комунистическа партия (ККП) и средствата, с които тя оказва влияние върху Западни международни медии.
Репортер: Базираният в Германия в. Франкфурт Агемайне Цайтунг (Frankfurt Allgemeine Zeitung) публикува наскоро специално интервю с Вас, включващо изявления на демократичната част от ККП и на редица китайски интелектуалци, относно „Инцидента Джанг Данхонг” (Zhang Danhong). Има хора, за които представлява интерес какво е съдържание на това интервю.
Хи: Интервюто беше направено преди половин месец и включваше няколко аспекта:
Първо, дали Китай се насочва към свобода на пресата;
Второ, дали китайците преследват пари за сметка на свободата на пресата, и ако случаят е такъв, дали това оправдава потискането на свободата на пресата в Китай;
Трето, коментар за казаното от Джанг Данхонг в нейния репортаж, според който Пекин е извадил от бедност 400 милиона души, както и колко добре е запознат режимът с третия член на Универсалната декларация за правата на човека (всеки има правото на живот,
свобода и лична сигурност), и как тя [ККП] е по-добра от всяка друга политическа партия в света;
Четвърто, дали китайската пропаганда манипулира световните медии; и
Пето, относно моята специална рубрика за Дойче веле (DW) в миналото, и защо тя беше спряна.
Всъщност, всички тези въпроси съм засегнала в моята книга "Изучаване на съвременен Китай" (Modern China Studies”). Спряла съм се на въпроса как Пекин влияе върху китайските и чуждестранни медии, както и на моите чувства към онези китайски експерти в други страни, които се ограничават и следват исканията на Пекин. Разглеждам също така по какъв начин ККП манипулира и използва намиращите се в чужбина китайскоезични медии, китайски клубове и места за изучаване на китайски [език], и манипулира тези „три ценни инструмента” да работят за Отдела за обединения фронт. Между другото, думите „три ценни инструмента на Отдела за обединен фронт” не са мои, а на Отдела за обединен фронт на ККП. Тези, които желаят да научат повече по въпроса, могат да погледнат в документите на Отдела.
Репортер: Статия на Радио Свободна Азия съобщи, че DW е изпълнила нареждане на Централния пропаганден отдел на ККП и е спряла Вашата рубрика. Наскоро те Ви поканиха да пишете отново за рубриката, но Вие отказахте. Бихте ли могли да ни дадете повече подробности за това?
Хи: През март 2005 китайското издание на Дойче веле ме покани да пиша по два до четири коментара на месец за Китай. Директор на китайското издание беше Матиас Фон Хайн (Matthias von Hein), а тогава с мен се свърза Джанг Данхонг, казвайки, че сме се срещали в Кьолн, което аз не си спомнях.
През първите четири месеца сътрудничеството ни беше безпроблемно. След този период аз усетих неразбирателство между Джанг и мен. През август тя ми писа, че не ми се разрешава да пиша коментари, защото според правилата на Дойче веле само директорите могат да пишат такива. Аз й казах, че това беше нашето първоначално споразумение, да пиша коментари, и ако Дойче веле е променило решението си, споразумението ще бъде прекратено. Знаех, че в действителност Джанг не може да оправдае своя ход. Всъщност, по това време установих, че заради своята открита про-ККП позиция, Дойче веле публикува рядко моите статии на китайскоезичния си уебсайт.
Шест месеца по-късно, през март 2006, аз получих надеждна информация от Пекин, относно това, защо Дойче веле е искала да спре публикуването на моите статии. Човекът, ръководещ Дойче веле, ходил на посещение в Китай и се срещал със зам. директора на Новинарския офис на Министерството на външните работи на Китай. Зам. директорът изразил загриженост за моята рубрика в Дойче веле, споменавайки, че анализът ми за корупционния скандал с бившия ръководител на Националната статистическа служба на Китай, Чиу Шиаохуа (Qiu Xiaohua), е бил неоснователен.
Между впрочем, в тази статия аз имах за цел да покажа, че корупцията на Чиу не е сериозна, и че Чиу бе хвърлен в затвора не заради корупция, а заради свързани с ККП вътрешни [политически] машинации. Този факт показва, че аз съм била права – сега Чиу е извън затвора и получава рекордна заплата като възнаграждение за своята саможертва.
Бях шокирана да разбера, че медия в демократична страна изпълнява нареждания на служители на ККП да спре рубрика на дисидентски писател. По-късно друг източник потвърди, че информацията, която получих от Пекин, е вярна. Това ми даде да разбера колко про-ККП ориентирана беше Дойче веле. И тъй като трябваше да предпазя източниците си, реших да не говоря.
Дори когато се разчу за „Инцидента Джанг Данхонг” в началото на тази година, не исках да съобщавам за своя опит с Дойче веле. Ако бях си отворила устата хората щяха да мислят, че търся отмъщение, и това щеше да измести фокуса от инцидента.
На 7-и октомври 2008 [Matthias] Фон Хайн ми изпрати писмо, в което искаше от мен да напиша коментар за поземлената реформа в земеделските райони на Китай. Това стана в момент, когато германската общественост постави под въпрос кредибилността на репортажите на Дойче веле. Поканата беше по-скоро с цел някой дисидент да подпомогне кредибилността на Дойче веле. Почувствах се унизена. Беше ме срам, че Дойче веле не уважава себе си, а и бях унизена, че Дойче веле е решила, че принадлежа към същия утилитаризъм, към който и тя. Разбира се, отказах да приема предложението. По-късно се видях с познат в Германия и го запитах дали кредибилността на Дойче е в криза. Отговорът беше ‘да’.
Няколко дни по-късно, журналистката, която взе от мен интервю и го публикува във Франкфурт Агемайне Цайтунг, се свърза с мен относно въпросното интервю и ме попита за моя опит с DW. Когато тази репортерка превеждала абзаца от английски на немски език, вместо „Новинарския офис на Министерството на външните работи”, написала „Държавния отдел за пропаганда”. И някои китайски медии го взели за Централния отдел за пропаганда.
Репортер: Какво е влиянието на чуждестранни про-ККП медии, като DW, при рекламиране имиджа на ККП? И защо го правят?
Хи: Може да се каже, че тези медии имат измамната сила, която местните китайски медии не притежават. Местните медии в Китай са известни като „устата” на ККП и като такива имат ужасна кредибилност. Когато става дума за политически и социални проблеми, хората наричат тези медии машини за произвеждане на лъжи. Хората не се доверяват много на новините от местните медии, което е нещо обикновено за комунистическите страни.
Един от лидерите на бившата СССР, Никита Хрушчов, казва, че винаги, когато нещо ставало в Русия, той първо слушал руската служба на Гласът на Америка, вместо да чете Правда. Като Михаил Горбачов, и той не очаквал, че медията на партията ще каже истината.
Знаейки това, ККП полага много усилия в своята работа по линията на Обединения фронт в чужбина. Така например, ККП инвестира директно или индиректно (чрез закупуване на реклами) в китайски медии в чужбина. Тя подкупва персонал в китайските отдели на няколко големи международни медийни компании и след това ги подмамва с „огромния финансов пазар на Китай”.
Тези нетърпеливи да стъпят на китайския пазар медии се ограничават доброволно, като включват повече хвалебствия и по-малко критика относно проблемите в Китай. След което китайските медии избират селективно материали от тези медии и казват на китайския народ, че „огромният прогрес” на Китай е получил международно признание. С други думи, със своята кредибилност тези международно известни медии подкрепят китайското правителство.
Бидейки бизнеси, медиите са мотивирани от печалби, но като социален орган на обществото, те трябва да стоят зад истината и социалната справедливост. Много чужди медии избират да правят печалби като стъпят на китайския пазар. Работещите в медиите следват стереотипа за сигурност на работа. Повечето китайски репортери в чужди медии обаче хвалят ККП по прикрит и умел начин. Не са много тези, които като Джанг Данхонг, не се двоумят да изпълняват ролята на „уста” на ККП, хвалейки напредъка на Китай в човешките права, така, както знаем, че го правят кадрите на ККП. Това показва, че под прикритието на Дойче веле, Джанг е свикнала да хвали [ККП] и е забравила къде се намира.
Репортер: Как биха могли да познаят китайските читатели доколко даден новинарски случай е истинен?
Хи: Не е лесно. Читателите в Китай и извън него са в различно положение. Що се отнася до читателите в Китай, те са в информационна блокада. Тяхната способност да получават информация зависи от уменията им да отидат онлайн и да заобиколят блокадата. Също така, това, на което те избират да вярват, зависи от техния социален статус.
За пример ще дам многото работещи в медиите в Китай, които са чели моята книга "Изучаване на съвременен Китай". Техните коментари се групират в две основни категории. Едните смятат, че книгата представя действителната ситуация и изважда на показ истината за това, как Пекин контролира медиите; други не отричат достоверността на фактите в книгата, но смятат, че да се контролират медиите е необходимо, заради социалната стабилност. Бях шокирана от вторите.
Китайските читатели в чужбина не са подложени на подобни ограничения. Това, на което те ще изберат да вярват, се определя от личните им интереси, в зависимост от техния произход и живот в Китай, и от тяхната връзка с Китай в момента.
Неспособни да отрекат проблемите с човешките права и различните социални конфликти в Китай, някои решават, че вътрешният срам не трябва да се изважда на показ. Що се отнася до въпроса дали в Китай има свобода да се говори за вътрешния срам, тези хора отказват да говорят. Причината за това не е тяхната неспособност за оценка, а тяхната съвест.
Така например, знам един репортер, който работеше в голяма медийна компания в Европа. Веднъж бе задържан в Шанхай и бит брутално. Полицейски служител го удрял и хвърлял на другата страна на стаята, откъдето друг с ритник го връщал обратно. Беше бесен, когато говореше за станалото.
Сега този човек е в Китай и ръководи главен уебсайт на европейска медийна компания. На този уебсайт няма никога теми за проблеми или социални конфликти в Китай. Дори когато човек чете такива местни китайски медии, като „Финанси” или „Южен седмичник”, може да види статии за социални проблеми. А на неговия уебсайт всяка статия е за преуспяващ, мирен Китай, в който всичко е наред. Не че той не разбира каква е природата на ККП, но просто алчността му е съветник.
Относно въпросът как самите китайски читатели възприемат информацията, това е обширна и същевременно специфична тема на разговор. За сега тук можем да се спрем само на основните проблеми.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!