Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Зелена интелигентност

(фото: machineproject.com)

Leonardo Vintini, Epoch Times

Учените по света продължават да разкриват, че растенията са много повече от примитивни и пасивни същества, за каквито ги смятахме някога. Един такъв изследовател – Иън Болдуин (IanBaldwin) от Факултета по молекулярна екология към института “Макс Планк” в Германия – поддържа тезата, че растенията са не само способни да изпускат химически вещества при защита от хищни насекоми, но в действителност комуникират помежду си чрез сложен речник от нуклеинови киселини. 

Професор Болдуин, наричан от колегите си “шепнещия на растенията”, открива, че тези форми на живот са не само способни да съобщават за свои наранявания на ботаническите си събратя, но дори да изразяват как и къде са наранени. Това ниво на сложна междуботаническа комуникация, проучвано по-задълбочено през последните години, посочва, че растенията вероятно притежават някакъв вид “зелена интелигентност”.

Неотдавнашното проучване на Болдуин вероятно никога нямаше да се състои, ако не бе новаторската серия от експерименти на Клив Бакстър (Cleve Backster), започнала през 60-те години. Докато някои се подиграват на откритията на Бакстър, той предоставя недвусмислено за мнозина доказателство, че растенията имат не само емоции, но и напреднали телепатични способности.  

Експериментите на Бакстър

От 1962 г. насам Бакстър обучава полицаи и други представители на закона как да използват полиграфа (детектора на лъжата). Впускането му в новаторските течения на науката започва с идеята да свърже един от своите детектори на лъжата с растението драцена, намиращо се в класната стая. След като свързва електродите с листата му, Бакстър полива драцената и полиграфът незабавно начертава крива, обозначаваща положителна емоция. Заинтригуван от това, Бакстър решава да стигне до пределите на това, на което току-що е станал свидетел. Опитвайки се да си представи каква заплаха би накарала растението да реагира, той се замисля дали да не изгори листата му. Растението изглежда реагира на тази мисъл, тъй като полиграфът изписва друга крива – такава, каквато нормално се получава, когато субектът усети опасност. Смайващото откритие подтиква Бакстър и други учени по света да извършат понататъшни

експерименти, за да изпитат “съзнателността” на растенията. Много от тези експерименти са подробно описани в “Тайният живот на растенията” на Питър Томпкинс и Кристофър Бърд (‘The Secret Life of Plants’ – Peter Tompkins, Christopher Bird).

“Когато [Бакстър] и сътрудниците му, използвайки други растения и други инструменти на други места по страната, успяха да достигнат до сходни наблюдения, въпросът даде основания за понататъшни проучвания. Бяха изследвани над 25 различни растения и плодове, включително марули, лук, портокали и банани. Наблюденията, всяко от които сходно с останалите, изискваха нов поглед върху живота с някои разтърсващи за науката значения.” (откъс от “Тайният живот на растенията”)

Докато Бакстър успява да открие, че растенията наистина притежават мисъл и комуникират на нива, по-висши отколкото се е считало преди, Болдуин и останалите съумяват да дешифрират някои от механизмите зад тези сложни послания, изолирайки извършваните химични промени.

Да говориш на езика на растенията

След като прочита за растителните експерименти на Бакстър, японски електронен инженер се залавя да създаде уред, който би могъл да даде глас на мислите на дадено растение. Той кара съпругата си – пристрастен градинар – да говори на един кактус и успява да го накара да говори … образно казано. Прикрепеният към електронния уред кактус издава променливи ниски звуци със забележим емоционален компонент в отговор на думите на жената.

Докато растенията в действителност не комуникират по същия начин както другите организми – те не издават звуци и не правят забележими жестове – способността им да предадат ясно послание въпреки това се е доказала като ефективна.

След години на проучвания учените откриват, че чрез малки рибонуклеинови киселини (smRNA) – вещества, аналогични на хормоните – растенията могат да отблъскват вредители или други опасности, както и да молят за помощ и дори да съобщават за проблемите си на зелените си събратя. Докато науката е установила, че smRNA са активни предаватели на генетична информация между ДНК и протеините, Болдуин и екипът му откриват, че тези сложни химикали могат да регулират процесите на развитие на растенията. Използвайки див тютюн, Nicotianaattenuate, изследователите установяват, че тези малки smRNA разкриват усъвършенстван речник за защита от хищници.

След съставянето на целия речник на smRNA в дивия тютюн, екипът на Болдуин открива около 110 000 “думи”, съставени от рибонуклеинови киселини, всяка от които с дължина между 15 и 30 букви. Чрез този “речник” в редица експерименти те показват, че транскрипцията на smRNA – а оттам и изборът на “думи” се променя след нападение на насекоми; в резултат на което определени защитни гени се направляват по различен начин.

Зов за оръжие

Растенията комуникират не само помежду си – при нужда те призовават за помощ и други организми. Например различни биологични видове реагират на заплахи от насекоми чрез излъчването на молекулярни съобщения, които привличат враговете на нападателите. Освен това намиращите се наблизо растения също получават съобщения, които ги стимулират да отправят по същия начин призив към враговете [на нападателите], така осъществявайки реална защитна стратегия като група.        

В света на растенията насекомите не са единствената заплаха; понякога враг могат да бъдат и други растения. През 2007 г изследователи от университета “Макмастър” в Хамилтън, Онтарио, откриват, че растителните видове също се съревновават за пространство. Изследването, публикувано в изданието на Кралското общество “Biology Letters”, успява да докаже това, което градинарите знаят от векове – че на определени видове не им харесва да бъдат в близост с други. Учените изследват вид плажен плевел, известен като “крайморско какиле” и откриват, че докато се радва да бъде близо до други от своя вид, той се опитва да избута съседите си от други видове, развивайки по-обширна коренова система. Когато прекалено разрасналата се коренова система на какилето отнеме всички заобикалящи я хранителни вещества и вода в почвата, “натрапниците” скоро измират.

Докато тези открития могат да допринесат към бъдещото земеделие – засаждането на определени видове в близост до земеделските култури поради способността на първите да прогонват неприятели – сложните, будещи възхищение тайни социални взаимоотношения на растенията помагат да се сформира ново разбиране за начина, по който гледаме на нашия свят.

Това ни кара да се запитаме какви други форми на комуникация съществуват. Как така без мозък растенията мислят и реагират на дразнения? И как без да притежават сетивни органи те могат да знаят за света около тях и да се адаптират към него?    

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!