Следвайте "Буднаера" в Телеграм
ККП е засилила контрола над Тибет
Интервю с Флориан Норбу Гяначанг
Флориан Норбу Гяначанг при пристигането си на летището във Франкфурт след Олимпийските игри. (Epoch Times)
„Свободен Тибет” и „Тибет не е част от Китай” скандира Флориан Норбу Ганячанг (Florian Norbu Gyanatshang) близо до стадион „Птичето гнездо” в Пекин на 20 август 2008 г. Тридесетгодишният Флориан е от Щутгарт, Германия, и е син на майка германка и баща тибетец.
След скандиранията той, Джереми Уелс и Джон Уотърбърг от САЩ развяват тибетското знаме. Те вдигат юмруци в памет на двамата чернокожи атлети, също издигнали юмруци по време на Игрите през 1968 г., за да насочат вниманието към човешките права в САЩ. За секунди тримата са арестувани и отведени. Но не е трябвало да излежат десетдневната си присъда и четири дни по-късно биват депортирани.
След като първата медийна буря утихна, Мария Дженг (Еpoch Times) разговаря с Флориан.
ЕТ: Как стана така, че е се въвлякохте активно в тибетските каузи? Бил ли е репресиран Вашият баща-тибетец от китайския режим?
ФНГ: От ранна възраст бях насърчаван да съм в течение с тибетските въпроси. Майка ми направи така, че това да е от значение за мен. За разлика от нея баща ми говореше малко или нищо за живота си преди да избяга. От него не знам много. Като поотраснах, започнах да осъзнавам все по-ясно значението на това, тибетците да имат отношение към Тибет, тъй като е безотговорно просто да седим и да оставим другите да ни свършат работата.
Бунтът на тибетците през март показа ясно на Тибет, че това не е просто едно [моментно] движение или само усилия на тибетска организация, а че става дума за нещо повече: желанието за промяна у тибетците, нашето желание за свобода, както и че човешките ни права трябва да се зачитат. Това за мен бе повратна точка, за да кажа „да” на едно пътуване до Пекин. Исках да изразя мнението си.
ЕТ: Вашите родители знаеха ли за плановете Ви?
ФНГ: Не. Просто информирах сестра си преди да замина, която след това същата вечер казала на майка ни. Според мен те всички приеха новината с голямо
хладнокръвие и бяха горди от начинанието ми.
ЕТ: Баща Ви практикува ли будизъм?
ФНГ: Баща ми е будист, а майка ми – християнка. Искам да поясня някои неща относно моите пътувания до Пекин, които циркулираха в медиите за мен – човек, отишъл в Китай, за да апелира и протестира. Важно е да подчертая, че тук не става дума за мен, а за човешки права и свобода за Тибет. Отидох, тъй като имах виза и имах възможността да протестирам там.
Много тибетски изгнаници биха били готови на минутата да участват в тамошни демонстрации, но не можеха да отидат поради липса на виза. Не бях единственият, който застана там [в Пекин] и участва в демонстрацията – двама американци направиха същото. Много западни активисти, участвали в демонстрациите, присъстваха през цялото време на Игрите. Не ставаше въпрос за мен, а за изразяване на мнение относно Тибет; други биха сторили същото.
ЕТ: Как си представяте едно основно решение на проблемите, пред които е изправен Тибет? И как Ви се струва насоката, предложена в началото от Далай Лама?
ФНГ: Включих се в името на един свободен Тибет, за една автономна нация и смятам, че това е най-доброто решение за Тибет. Но най-доброто решение невинаги е най-реалистичното. Мисля, че начинът, който Негово Светейшество предложи – действителна автономия за целия тибетски регион – е по-реалистично решение от една независима тибетска нация.
Негово Светейшество Далай Лама е единственият, който би могъл да постигне този компромис с всички тибетци. Ето защо смятам, че сега е моментът китайският режим да започне сериозен диалог с Негово Светейшество. Това би представлявало компромис между двете позиции – превръщането на Тибет в независима нация и, от друга страна, признаването на Тибет като част от китайската територия, която не може да бъде разделяна.
Негово Светейшество остарява и след смъртта му никой няма да може да постигне подобен компромис. Мнозина тибетци поставят под въпрос вероятността за действителна автономия под китайско управление. Но всякакви опити да се постигне това биха били прогрес в правилната посока, в сравнение със съществуващото положение.
Въпреки че мечтая за свободен Тибет и ще продължавам с усилията си в тази насока, аз вярвам, че средният път – автономията – би била радушно приет. Знам, че невинаги можем да получаваме това, което искаме, но би било чудесно, ако тибетците и китайските управници могат да постигнат компромис, да постигнат съгласие в някои сфери.
ET: Както може би знаете, не само малцинствата са репресирани от комунистическия режим. Освен тибетците, уйгурите и голям брой вярващи, като членовете на домашните църкви и последователите на Фалун Гонг, също са преследвани поради своята система от вярвания. Вярвате ли наистина във възможността за действително автономен Тибет под управлението на китайския комунистически режим?
ФНГ: Това е труден въпрос – вероятно не при настоящия режим. Но независимо от това, всеки опит в тази насока представлява огромен прогрес, огромно обединение. Нищо не би се променило, освен ако няма открит, честен диалог.
ET: Виждате ли възможност за падане на китайския комунистически режим, както се случи в бившия Съветски съюз и Източна Европа през 1989 г.?
ФНГ: Китайският режим изглежда стабилен според всички външни признаци, но Източна Европа също изглеждаше стабилна преди краха. Но много китайци им е дошло до гуша от системата в Китай, което ме кара да мисля, че един крах е доста вероятен. Но не знам как би могъл Тибет да се облагодетелства от подобно събитие. Доколкото знам, повечето китайци гледат на Тибет като на част от Китай, въпреки че са критично настроени към управляващия режим. Китайците зад граница мислят по същия начин.
При това положение ще ме учуди ако друг управляващ китайски режим направи отстъпки за независимост на Тибет, или ако този нов режим не продължи по пътя на сегашните управници. Освен това, сегашната заселническа политика дава равни права на многото живеещи в Тибет китайци и етническите тибетци; това означава, че дори и да има свободни избори в тибетските области, резултатите не биха били в полза на независимостта.
ET: Много китайци са на мнение, че Тибет е перманентна част от Китай и не може да бъде отделян. Техният начин на мислене произтича от индоктринирането в часовете по история и от разпространяваната от китайския режим пропаганда. Смятате ли, че промяна в това отношение може да дойде, ако китайският народ има достъп до истинна информация от свободните нации?
ФНГ: Едно време всички са мислели, че Земята е плоска; и когато впоследствие им казват, че Земята е кръгла, те не променят начина си на мислене за една нощ. Така виждам китайския гражданин – ако западни източници признаят Тибет за автономна нация, няма да има бърза промяна в мисленето, защото през целия си живот е бил учен на друго. Информацията няма да промени възгледите му. Само след като е имал контакт с нея за дълъг период от време той ще е способен да разбере цялостната картина и да направи индивидуални заключения.
Аз имах интересен разговор с един от разпитващите ме след ареста – как вижда тибетската главоблъсканица през китайски очи. Беше убедителен по въпроса и ми каза много, което разви мисленето ми. Въпреки че не споделям мнението му, придобих по-задълбочено разбиране относно мисловния процес на китайците. На тях, например, им се казва, че Китай субсидира и изгражда тибетската икономика. Това е заслуга на китайския режим.
ET: Вярно ли е това?
ФНГ: Възобновяването на тибетската инфраструктура определено е плюс. Но проблемът е, че основните облагодетелствани от това усилие са китайците и онези, които не са етнически тибетци. Това са неща, които по-голямата част от китайското население не знае.
ET: Не е ли именно това основната пропаганда, разпространявана от китайския режим? Те заявяват неспирно и на всеослушание колко много са инвестирали в Тибет и какви прекрасни грижи полагат за тибетците. Но техните истински, скрити мотиви са да затвърдят силовата си база и да упражнят допълнителен контрол.
ФНГ: Тъй като споменахте „контрол над Тибет”, трябва да Ви кажа – тази сутрин получих информация, че китайският режим е разположил допълнителни войски в Тибет, до степен, в която те превишават по брой тези по време на инвазията в Тибет. На тибетците им е забранено да четат имейлите си или да влизат в Интернет. Всички телефонни разговори са подслушвани. Репресиите след мартенския бунт стават все по-строги. Изглежда медийната цензура е ефективна, тъй като нищо от това не се публикува никъде.
ET: От какво според Вас се бои комунистическият китайски режим така много по отношение на Тибет?
ФНГ: Една от причините може да е разнородните етноси, съставящи китайското население в нацията на Китай. Режимът се страхува, че щом направи отстъпки на Тибет, ще последват уйгурите, а после други и други, като няма да остане много. От друга страна, западняците виждат Тибет като малък планински регион на границите на Китай, но не знаят за огромната площ на Тибет. Ако информацията ми е вярна, Тибет заема една пета от управляваните от Китай земи, имайки предвид населените с тибетци региони, не от гледна точка на автономната тибетска област.
Стратегически погледнато, високото разположение на Тибет, граничещ с Хималаите, е едно лесно защитимо, оптимално място за изстрелване на ракети, което притежава и много суровини, от достъпа до които Китай не желае да се откаже.
ET: Какви са настоящите Ви планове? Какво искате да направите още за свободата на Тибет?
ФНГ: Дълго преди Олимпиадата се занимавах с въпроси относно Тибет и сега, когато Игрите приключиха, ще правя пак същото. Аз съм в борда на директорите на немския клон на „Младежта за Тибет”. Ние се опитваме да подпомагаме тибетската култура, да участваме в политически въпроси за благото на Тибет – чрез демонстрации, информационни събрания и други инициативи. Стараем се да улесним обмена сред тибетските младежи, така че да могат да се информират по-добре, да изградят мрежа и да се опознаят по-добре.
Така виждам насоката на работата си. Само защото Олимпиадата е приключила не означава, че всичко спира – точно както бунтът в Тибет не спира, докато провеждаме това интервю; и точно както по време на Игрите, докато провеждаме това интервю хора биват своеволно арестувани; хора изчезват, биват изтезавани или убивани – ето защо е много важно да продължим, а не да прекъсваме, или просто да спрем.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!