Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ефектът на Луцифер

(фото: media.collegepublisher.com)

Leonardo Vintiñi, Epoch Times

Изследване на трансформациите на човешката личност, подложена на зловредно влияние


„Светът е опасно място, не заради тези, които правят злини, а заради онези, които само наблюдават и не правят нищо”, Алберт Айнщайн

 „В ситуация на опасност и когато оцеляването е под въпрос ние търсим признаци на надежда – малък знак, че ситуацията може да се подобри. Когато насилник/потисник покаже на жертвата си известна доброта, въпреки че тя е в услуга на насилника, жертвата интерпретира тази малка доброта като положително качество на похитителя. Да се позволи на жертвата да живее често се оказва достатъчно в криминални и военни заложнически ситуации”, пише д-р Джоузеф М. Карвър (Joseph M. Carver) в своята статия „Любов и Стокхолмски синдром: Мистерията да се обича насилник”.   

Както в случаите с много заложници на FARC (Fuerzas Armadas Colombians / Revolutionary Armed Forces of Colombia - колумбийска комунистическа терористична организация, бел. ред.) или случая с Пати Хиърст (Patty Hearst), известната наследница на магнат от издателския бизнес, отвлечена от Симбионистката освободителна армия (Symbionese Liberation Army  - американска партизанска група, смятаща се за авангардна революционна армия, бел. ред.) някои от похитените развиват психологическо състояние, познато като Стокхолмски синдром – по името на случай в Швеция, където двама престъпници държат заложници в стокхолмската банка Kreditbanken в продължение на шест дни през август 1973 г.

Когато полицията освобождава заложниците, държани вече 131 часа и подлагани на заплахи и насилие, тях всъщност ги било страх от служителите на закона. Смятали, че техните похитители ги пазят от полицията. Още по-учудващо е, че една от заложничките се била сгодила за един от похитителите, докато друга оказала помощ на похитителите при тяхната защита.

Подобно поведение е различно от това, което би се очаквало в такива ситуации. Какво би подтикнало човек да се отнася благосклонно и дори да защити един похитител? Според съвременната психология най-смисленото обяснение за Стокхолмския синдром е развивания у жертвите естествен страх, поради риска от физическо насилие, което ги подтиква към пълно покорство на техните похитители. В подобна среда човек е склонен да измени ценностната си система по импулсивен и объркан начин, подсъзнателно започвайки да защитава идеалите на нападателите.  

Експериментът на Милграм

Някои учени като д-р Карвър смятат, че симптомите на Стокхолмския синдром могат да бъдат развити и в среда на лични взаимоотношения, където има домашно насилие, като в случаите с тормозени жени, които отказват да повдигат обвинения срещу съпрузите си, дори след дългогодишно психическо и физическо малтретиране. Докато за мнозинството от хората е малко вероятно да се сблъскат с подобни обстоятелства, има случаи, при които участието на влиятелен човек може да предизвика необичайно поведение. 

Експериментът на Милграм – психологически тест, разработен през 1961 г. от учен със същото име – шокира научните кръгове със своите заключения относно хора с привидно стабилни умствени способности.

Година след екзекуцията на нацисткия полковник и поощрител на Холокоста, Адолф Айхман, Стенли Милграм се чудил как е било възможно иначе стабилни и дори мирни личности да дегенерират до такава степен, че да подпомагат геноцид.

Имайки тази идея предвид, Милграм набрал доброволци в добро психическо здраве за прост тест. Играейки ролята на „учител”, подложеният на тест трябвало да прилага електрошокови удари на друг участник, наречен „ученик”, когато последният не отговарял правилно на зададен въпрос. С всеки следващ неправилен отговор

волтажът се увеличавал, като виковете и молбите на „ученика” съответствали на засилващия се волтаж. На „учителите” било казано, че така помагат в разработването на нова система на обучение, като те нямали и понятие, че електрошоковете са фалшиви и че „ученикът” е всъщност професионален актьор.

Въпреки виковете на „ученика” от причиняваната болка, „учителят” не спирал да увеличава силата на болезнените електрошокове. Мнозинството от 40-те оценяващи проекта психолози предвиждали, че никой от „учителите” няма да продължил експеримента отвъд границата на 150 волта. Но две трети от участващите изпълнявали сляпо наставленията на експериментиращия, че „електрошоковете трябва да продължат” и приложили максималната възможна стойност от 450 волта.   

Експериментът на Милграм поставя множество смразяващи въпроси: Възможно ли е нормално изглеждащ човек да развие садистична персоналност в нездравословно обкръжение? И дали тази душевна слабост не е отличителен белег на мнозинството от хората в света?

В подчинение на офицер Скот

Този феномен се проявил по странен начин през 90-те години, когато човек, представящ се за „офицер Скот”, започнал да се обажда в ресторанти за бързо хранене в САЩ. Претендирайки, че е офицер от полицията, и притежавайки ключова информация за всеки ресторант – като имената на управители, старши и редови служители – офицер Скот успял да подтикне различни лица към извършване на жестоки престъпления.

Така например, в телефонен разговор до заведение на Макдоналдс в Ню Хемпшир, офицер Скот обвинил нова служителка в кражба на портфейл. Той изискал от заместник-управителката да повика младата жена в офиса. Заместник-управителката постъпила според инструкциите и заключила вратата на офиса, подчинявайки се на гласа в телефонната слушалка. Било й наредено да съблече младата жена, като я остави единствено с престилката, докато я претърсвала за доказателства за откраднатия портфейл. Офицер Скот убедил заместник-управителката, че корпоративният офис на Макдоналдс е на другата линия, както и главният управител на заведението. Заместник-управителката дори повярвала, че чува звуците на полицейските радиостанции, което допринесло за автентичността на ситуацията.

Измежду десетината други случаи, включващи ресторанти из страната между 1995 г. и 2005 г., изискванията на офицер Скот ставали все по-ужасяващи, но въпреки това неговите жертви продължавали да следват заповедите му. Убедени, че следват инструкциите на истински полицай, много от жертвите на офицер Скот трябвало месеци по-късно да обжалват обвинения в съда срещу содомия, изнасилвания и други престъпления. Съпругите/зите на други от жертвите на офицер Скот пък се развеждали с тях, виждайки последствията от тези телефонни разговори на записите от охранителните камери.  

Една управителка била убедена да се съблече гола пред клиент, за който обаждащият се твърдял, че е заподозрян в сексуални престъпления. Офицер Скот обещал, че полицаите под прикритие ще се втурнат и ще арестуват клиента в момента, в който той й посегне. Управителката била изненадана, че полицията изобщо не се появила.

Полицейските детективи подозирали, че телефониращият работи в близост до тези ресторанти и използва бинокъл. По-късно осъзнали, че е майстор в измамата. Работниците в ресторантите, с които разговарял офицер Скот, заявявали, че е необичайно убедителен и е усвоил хладнокръвния, властен тон на истински полицейски служител. Знаел много за местата, на които се обаждал, и често използвал полицейски жаргон.

По-късно един охранител бил идентифициран като скандалния „офицер Скот”, след като полицаи го видели в запис от охранителна камера на [магазина] Уол Март (Wal-Mart) да закупува фонокартата, използвана в насилническата му схема. Адвокатът на една от жертвите му го описва като „изрод, който си играе на Бог”. Въпреки многократните си подстрекателства обаче, той не е осъден за престъпление.        

Голям брой специалисти са на мнение, че когато по време на комунистическата революция много китайци унищожавали свещени паметници, или убивали така наречените народни врагове, тяхната персоналност се е извратила. Тези хора не били вече мислещи индивиди, а бездушни автомати под абсолютния контрол на един авторитарен режим.   

И това поведение не се свежда само до маоистки Китай. Всъщност диктаторите по света изглежда са наясно с този психологически феномен и непрестанно го използват за своя изгода. Някои от тях са в състояние да контролират своето население толкова умело, че дори и първоначално скептичните скоро подчиняват волята си на всепроникващата и перверзна идеология. Този феномен е което Филип Г. Зимбардо (Phillip G. Zimbardo) нарича „ефектът на Луцифер”.

В книгата си от 2007 г. „Ефектът на Луцифер: Как добри хора стават лоши” (The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil), Зимбардо изследва трансформацията, през която преминава един индивид, когато се сблъска със зловредно влияние.  

През 1971 г. Зимбардо подготвя  противоречивия експеримент „затворът Станфорд”, при който на обикновени колежани са отредени роли на затворници и надзиратели. Експериментът е планиран като двуседмичен проект, но Зимбардо е принуден да го прекрати едва след шест дни, тъй като „надзирателите ни станаха садистични, а затворниците ни се депресираха и проявяваха симптоми на прекомерен стрес.”

Той предлага нежелателните външни влияния върху поведението ни да бъдат неутрализирани чрез героични действия. „Всеки един от нас има три възможности: да бъде пасивен и да не прави нищо, да стане лош, или да стане герой. Възхищавам се на онези герои в ежедневието – обикновени хора, които правят необикновени неща”, пише Зимбардо.  

След внимателното проучване на това, колко ужасяващо може да бъде израждането на човешката природа, Зимбардо започва да се възхищава на индивиди, които успяват да се придържат здраво към своите морални принципи и да вземат под внимание външни сили, които в противен случай биха могли да тласнат човек към действия срещу собствената му съвест. Най-новата му творба разглежда нещо, което той нарича „героично въображение”, възхвалявайки индивидите, които са способни да запазят нравствената си същност в травматични ситуации и да се изправят срещу несправедливи властимащи.  

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!