Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Форумът ‘Китай и човешките права: Глобална стратегия’
На 4 август в Австралия бе проведен форум относно набиращия все повече популярност около Олимпийските игри в Пекин въпрос за нарушенията с човешките права в Китай и ролята на света в това отношение. Форумът бе предаван по Интернет до слушатели в Китай, като наред със зададените от слушатели там въпроси, присъстващи в залата в Китай тайни агенти, представящи се за Интернет-полиция, отправиха заплахи за живота на главния говорител на форума и известен канадски адвокат по човешките права, г-н Дейвид Матас.
Събитието трябваше да се проведе в частния Университет Бонд (Bond University) на известния австралийски курорт Голд Коуст, но в духа на оправдаване необходимостта от подобна инициатива, след намесата на китайските власти и в последните няколко дни университетът се оттегли от домакинството си на форума, което заместник-ректорът, Робърт Стейбъл, аргументира с регулациите на университета за невъвличане в политически мероприятия.
Въпросният форум не бе политически, а целта му бе да се обсъдят въпроси за нарушаването на човешките права – поне такова бе намерението на организаторите. Но китайските власти изглежда отново постигнаха успех в прилагането на своята политика „Крадецът вика дръжте крадеца”.
Г-н Матас отговаря след форума детайлно на въпроси на слушатели от Китай. (Epoch Times)
Независимо от всичко, форумът се проведе, макар, че организаторите трябваше в последната минута да намерят нова зала и да изпратят нови покани до ВИП-та и граждани.
Говорители на форума бяха г-жа Мари Клем, президент на Амнести интернешънъл за щатите Куинсленд и Северен Нов Южен Уелс (Австралия), професор Чуей-Лианг Чоу, експерт по китайските въпроси и пенсиониран професор от Университета на Куинсленд, също така член на CIPFG (Коалиция за разследване преследването на Фалун Гонг), и г-н Дейвид Матас, канадски адвокат по човешките права.
Освен пълната зала с посетители, интерес към форума бе проявен и от Китай, където
той бе излъчен посредством Интернет връзка, и откъдето бяха зададени доста въпроси към говорителите във форума от над стоте слушатели на форума в Китай.
Водещ на събитието бе Ендрю Бартлет, сенатор на щата Куинсленд в продължение на повече от 10 години, който откри форума със следните думи:
"Човешките права са важни не само защото са нещо хубаво и защото е добре да се мисли за страдащите; те са важни за нас, те ни засягат, засягат нашите близки и нашето общество. Въпреки, че тази вечер темата на разговор е човешките права в Китай, не трябва да забравяме, че принципите на човешките права са универсални, защото те засягат всички нас.
Всеки път, когато като индивиди, общество или нация не се противопоставим на нарушаването на основните човешки права, в действителност ние отслабваме тези права.
Така че всеки път, когато една нация казва ‘това в действителност нас не ни засяга’, всъщност ние показваме на света, че тези права не са толкова важни за нас, колкото казваме, че са. А това прави много по-вероятно те да бъдат нарушавани, както и уязвими по отношение на самите нас."
След това Ендрю Бартлет даде думата на представителката на Амнести интернешънъл, Мари Клем, която говори за дейността на организацията относно нарушенията на човешките права:
"Аз оценявам вашата покана да споделя своите мисли относно най-висшите ни човешки свободи, свободата от страх, свободата на словото и убежденията, и как тази свобода не съществува за 1.3 милиарда души в най-населената нация на планетата - Китай…
Чувствам се задължена да споделя с вас причината за моята склонност към кампаниите на Амнести интернешънъл относно Китай, произтичащо от това, че да се мълчи и да се позволи на истината да бъде скрита, прави моята хуманност и мен самата, съучастник в потискането на човешките права.
През последните години, в моята дейност в защита на бежанци и техните права на расова, културна и религиозна основа … аз се срещнах с едно предизвикателство, което ме промени завинаги. Това бе цитатът "Най-големият съюзник на изтезаващите и преследващите е мълчанието на тези, които могат да говорят, но не го правят… ".
След което г-жа Клем представи факти и доказателства както за грубото нарушаване на човешките права в Китай, така и за усилията на Амнести интернешънъл в тази насока. След нея думата взе проф. Чоу:
"Уважаеми гости, дами и господа,
След като чухме от представителя на Амнести интернешънъл подробните данни за нарушаването на човешките права в Китай, вместо за правата на човека, аз ще говоря за престъпленията срещу човечеството.
Преди няколко дни босненският касапин, Бин Ладен-ът на Балканите, Радован Kараджич, бе арестуван и изпратен в Хага, на Международния трибунал за военни престъпления; след 13 години, най-сетне, след много, много щастлив живот в Белград. Веднага международната реакция от страна на ЕС и Съединените щати, Австралия и генералния секретар на ООН, Бан Kи Mun, бе всички да похвалят това действие… и темата на разговор бе "Време е за справедливост".
Само преди няколко седмици, или около месец, станаха две значителни събития. Едното е масивното, брутално подтискане на демокрацията в Зимбабве от Робърт Мугабе. Когато Съветът за сигурност на ООН се опита да приеме резолюция за санкции срещу Мугабе, Китай и Русия упражниха своето вето. Резолюцията не бе приета. Така Мугабе продължи със своето брутално подтискане на демокрацията в Зимбабве.
Преди това бе случаят с етническото прочистване в Дарфур от суданския диктатор Омар Башия.
Сега отново ни се припомня случая, за които знаем в продължение на години - пред очите на света, масово бяха избити невинни хора в Босна по време на босненската война… Тогава отново ООН се опита да гласува за най-тежки санкции срещу Судан, но отново бе блокирана от Китай.
Преди това бе Бирма, военната хунта, която подтиска демокрацията и извършва нарушения срещу правата на човека. Отново международната реакция на ООН бе блокирана от Китай.
За последните 20-30 години Китай е най-силният поддръжник на тези зли режими - в Северна Корея, Бирма, Иран, Судан, Зимбабве. Затова, когато тези страни и диктатори извършват престъпления срещу човечеството, Китай е еднакво отговорен за извършените там престъпления.
В самия Китай по време на гражданската война са избити десетки милиони хора от комунистите, защото те искаха да управляват Китай. През 1950-те, при Мао, те окупираха Тибет. Оттогава милиони загинаха от ръката на Народоосвободителната армия. От т. нар. "революция" на Мао, за която бе споменато като за "Културна революция", както и от глада през 1960-те години отново измряха десетки милиони, лично от ръката на ‘Лидера Мао Дзедун’ и неговите последователи.
Дори след като Мао умря, Дън Сяопин поддържаше т. нар. "отваряне и реформа" на Лидера Мао.
Сега знаем за избиванията на Tянанмън и дори Джиян Земин продължи тяхната кауза. Кървавите репресии срещу практикуващи Фалун Гонг и разбира се непрекъснатото подтискане на малцинствата и хората в Тибет, Шинджиянг(Xinjiang) и Moнголия. И дори в момента лидерът Ху Джинтао, макар и по по-механичен начин, продължава с действията срещу Тибет и Шинджиянг, срещу Фалун Гонг, срещу борците за демокрация, студентите и майките от Тянанмън...
Относно политическата свобода в моята страна, Тайван, ние имаме 24 милиона души, живеещи в свобода и демокрация. Но Ху Джинтао казва не, вие не сте свободни хора. Вие не разполагате с основното човешко право да предопределяте съдбата си. Вие сте мои. Аз имам 1000 ракети, насочени към вас в момента.
Това са прости факти за престъпления срещу човечеството, извършени от лидерите на Китай. И изведнъж ще имаме Олимпиада’2008 след 3-4 дни. Величие, колоритност, красота. Те преобразиха Пекин за една нощ в град, който китайците не могат да разпознаят, сравнено с преди година. Изведнъж нашите лидери, включително Кевин Рад, Джордж Буш, всички заминават за Пекин да хвалят наследниците на комунистическия режим в Пекин. Само защото Китай има парите да купува, или да харчи, изведнъж всички не виждаме злото вече … "
Като един от съавторите на доклада „Кървава реколта” , разследващ събирането на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай, г-н Дейвид Матас бе главният говорител на вечерта, подчертавайки, че когато става дума за нарушаване на човешките права, погледнато стратегически, има няколко начина да се подходи към въпроса. Той направи подробен анализ на случая с Китай, сравнявайки го с други страни в това отношение. В своята реч той отбеляза:
"Това, за което става дума, е стратегия. То не се отнася само за човешките права в Китай, а как да се подходи стратегически при насърчаване зачитането на човешките права в Китай. Тук имаме няколко стратегически избора. Можем да се опитаме да насърчим уважение към всички човешки права наведнъж и едновременно, или можем да бъдем селективни. Ако ще бъдем селективни, можем да избираме въз основа на редица критерии, като например кои са най-известните нарушения на човешките права, кои начини са най-ефективни, за кои китайското правителство е най-вероятно да реагира положително, можем да направим подбор и въз основа на най-тежките нарушения.
Моето предложение и стратегията, която аз бих подкрепил, е да се заемем първо с най-тежките нарушения. Мисля, че това има смисъл по принцип, а смятам и че то има също някои стратегически ценности, защото при него е най-вероятно да се мобилизира световния интерес, когато става дума за най-тежките нарушения. Това също така може да има най-силно въздействие от гледна точка на броя на жертвите, както и по отношение на техният брой в обществото като цяло.
Когато става дума за най-тежките нарушения, най-вероятно е да се стигне до най-своеволните правителства. Китайското правителство е по-малко вероятно да направи нещо за своите най-тежки нарушения, отколкото за нарушения, които са незначителни… Когато говорим за нарушения на правата на човека, трябва да се имат предвид не само нарушенията от страна на правителството, но също така да се мисли и за жертвите, както и за обществеността. И в това отношение жертвите и обществеността като цяло, занимаващи се с най-тежките нарушения, ще имат много по-голямо влияние, отколкото когато се занимават с незначителни нарушения.
Така, когато става дума за най-тежките нарушения в китайски контекст, в смисъл на действителни жертви, това, за което говорим, е Фалун Гонг . Според Инспекторът по изтезанията към ООН, две трети от жертвите на изтезания в Китай са Фалун Гонг. Следващата по големина група са уйгурите, 11%. Според Държавния департамент на САЩ половината от хората в трудовите лагери са Фалун Гонг.
Дейвид Килгор и аз написахме доклад за събирането на органи от Фалун Гонг практикуващи в Китай, и освен Фалун Гонг, единствените други хора в системата на затворите, които биват убивани за техните органи, продавани за трансплантации, са осъдени на смърт затворници.
Позволете ми да кажа няколко думи за Фалун Гонг. Някои от вас може би знаят за тях. Това е практика за упражнения, която има духовна основа. Основана е през 1992 г. от Ли Хонгджи и първоначално бива насърчавана от китайското правителство като добра за здравето и спестяваща от разходите на системата [здравната]. През 1999 г. групата започва да става по-многобройна от комунистическото членство, в който момент Джиянг Земин, президент на Китай по това време, започва да изпитва завист относно идеологическата тежест на Фалун Гонг и относно факта, че практиката е по-популярна от комунистическата партия и от написаните от него "Три представителни". Той убеждава Централния комитет на комунистическата партия да я забранят през 1999 г. и оттогава нещата са една спирала от репресии, превръщащи я [практиката] в най-голямата жертва на комунистическия режим.
Като това може да се види по много начини. По броят на хората, подложени на мъчения, по броят на хората, хвърлени в затвора, по събирането на органи, та дори само от речника, с който тя [практиката] бива описвана, сравнено с други врагове на режима. Така например ако се разгледа начинът, по който биват описвани тибетците, които са също сериозна жертва на режима, те биват наричани "сепаратисти", което със сигурност не е на същото ниво по ефективност на обида, сравнено с Фалун Гонг, които биват представяни като "зъл култ". Така че, това е и на ниво език.
Относно Олимпийските игри може също да се види какво се случва напоследък, когато става дума за блокиране на Интернет. Първо всички сайтове бяха блокирани, после от някои блокадата бе вдигната. Така Амнести интернешънъл бе блокирана, но поради протеста на АИ те бяха отблокирани. Но уебсайтовете на Фалун Гонг остават блокирани.
Подобно е положението и с достъпа до Игрите. Никой от Фалун Гонг не може да влезе на Игрите – нито като атлет, нито като зрител, или по какъвто и да е друг начин.
Затова смятам, че да се фокусираме на тях би било логично. Но когато става въпрос за работа срещу нарушаването на човешките права в Китай, за която и да е група от жертви и с каквато и да е стратегия, как трябва да се подходи към този въпрос? Каква тактика да се използва? И отново имаме редица възможности за избор, но в основата стои изборът дали ще се занимаваме с нарушенията на човешките права отвътре в Китай, или извън него. Това са двата основни варианта.
За съжаление, когато става дума да се направи нещо по отношение на хората в Китай, това е една много опасна дейност. И човек не може да не аплодира хората в Китай, които поемат такава инициатива, било те активисти за демокрация, за човешки права или адвокати, опитващи се да направят нещо относно нарушенията с човешките права в Китай. Но ще е твърде много да очакваме от тези хора да рискуват своя живот и живота на членовете на своите семейства.
Ние вече чухме от Maри Клем за Гао Джишенг, който е адвокат по човешките права и се е занимавал със случаи на Фалун Гонг, наред с много други случаи относно човешките права и работата му върху случаи с хора, чието имущество е било конфискувано от държавата. Но когато се въвлича в протестиране на преследването на Фалун Гонг, самият той бива арестуван, осъден, измъчван и на края изчезва безследно.
Дейвид Килгор и аз го номинирахме за Нобелова награда за мир миналата година. Неговата смелост е пример за подражание. Той спечели награда от Американския съвет на адвокатите, за своята смела защитническа дейност. Но не можем да очакваме всички в Китай да направя това, да застанат зад това. Самият Гао каза, че не можеш да станеш застъпник за човешки права в Китай, без самият ти да се превърнеш в случай на нарушени човешки права.
Така, че погледнато реалистично и стратегически, ако нещо ще окаже влияние върху нарушенията на човешките права в Китай, много по-логично е да то да се направи извън Китай, отколкото отвътре в Китай. Защото отвън ние сме сравнително и в повечето страни почти в пълна безопасност, така, че когато го правим не се подлагаме на риска, на който се подлагат хората вътре в Китай.
Извън Китай обаче се сблъскваме с друг проблем, който аз наричам ‘мълчание’. Има много хора, които просто не се въвличат. По различни причини. Някои по политически, други по икономически, а трети заради обикновено безразличие. Но за много хора безразличието произтича от незнание. Хората не правят нищо, защото не знаят нищо, или не знаят достатъчно. Разбира се, хората са заети със своя ежедневен живот и обикновено е трудно да им се обясни какво става.
Но когато говорим за нарушаване на човешки права в Китай, това не е единственият проблем. Това, за което става дума, не се свежда само до информиране относно нарушаването на човешките права в Китай. И наистина, Китай представлява един уникален проблем. Той [Китай] съвсем не е уникален нарушител, за съжаление има и други нарушители по света. Но той има измерение, което не се среща при другите нарушители. Фактът, че е световна сила, достигаща цял свят, със своя достъп по света той осъществява пропаганда, която представя неговите нарушения на човешките права в добра светлина, и се опитва да блокира всичката информация относно тези нарушения, което всъщност е в противовес на собствената му официална политика.
Да разгледаме друга страна, чието положение с човешките права не е блестящо. Например Зимбабве. В Зимбабве разбира се също има проблеми с мобилизирането на хора да се противопоставят на нарушенията, както и в Северна Корея, или Иран. Но в стани като тези отсъства такава световна пропаганда, такова световно блокиране на информация от самото зимбабвийско правителство, например. Зимбабвийското правителство няма консулство в Бризбън, което да се е посветило на опитите да оправдава нарушенията на човешките права в Зимбабве. Те се опитват да спрат информацията за нарушаването на човешките права в Зимбабве да не изтича навън.
Но китайското правителство има консулство в Бризбън, което прави точно това и което бе открито само преди няколко години, и което според бившият китайски държавен служител Чен Йонглин е било открито именно с тази цел.
Така, че това, за което става дума, е кампания, работеща срещу противопоставянето на хората и която става притъпител за различията, не позволявайки да има борба с нарушенията на човешките права.”
След своята реч, Дейвид Матас отговори на въпроси от публиката, както и на въпроси от Китай. В типично комунистически стил, сред китайските слушатели присъстваха агенти на тайните служби, представящи се за Интернет полиция от китайското правителство. На тях не се понрави изчерпателната информация на Матас, разобличаваща в много отношения престъпления на комунистическия режим. Вследствие на което от тези слушатели бе отправена заплаха за живота на Дейвид Матас:
„Страхувате ли те се от смъртта, г-н Матас? Вие се намесвате брутално във вътрешната политика на Китай. Не се ли страхувате от отмъщение? Ние ще Ви отмъстим. Не се ли страхувате от това?”
На тези въпроси, г-н Матас отговори следното:
„Погледнато в исторически аспект, китайското правителство се е отнасяло много по-зле към своя собствен народ, отколкото към чужденците. И реалността е, че начинът по който може да се подходи към това, е посредством доказателства. Ако нещо се случи със мен, това ще даде много гласност на доклада. Този начин не е ефективен в заглушаване на доклада и всъщност той ще засили значително ефекта на самия доклад. Така, че това няма да е от полза. В Китай ако някой бъде заплашен, той може да бъде хвърлен в затвора и местната китайска медия дори няма да го отбележи, а международната медия дори няма начин да разбере какво става. Но ако нещо се случи на защитник на китайските човешки права в чужбина, всеки разбира за това и то се мултиплицира, давайки мегафон на защитника.”
Освен на Голд Коуст, Давид Матас ще участва във форуми и в други градове на Австралия. Също така той ще изнесе реч по време на Конгреса на Международното общество по трансплантациите, който ще се проведе от 10 до 14 август в Сидни и в който се очаква да участват около 4000 специалисти от цял свят в областта на трансплантациите на органи.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!