Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Олимпийската криза на 2008 г.

opednews.com, John Kusumi

…И така, в Китай има промяна, която е във въздуха; и звуците на тази промяна включват отзвука от днешното ни събиране тук. Предстоящата промяна е, в общи линии, неизбежна; ръководството не знае как да говори за нея; и дори в САЩ информационните медии не знаят как да говорят за нея. При все това, те ще бъдат изправени пред голямо предизвикателство следващия месец, тъй като Олимпиадата се предполага да протече гладко в Пекин. Може да се окаже, че събитието няма да протече така гладко; и така безпрепятствено, както биха желали комунистите по върховете…

Те не могат да се скрият през август.

Водещите американски медии са в неприятно положение. С приближаването на Олимпиадата и все по-голямото внимание към комунистически Китай, ситуацията ще послужи за „разобличаване на прикритието им”. Днес [20 юли] се отбелязват девет години, откакто комунистически Китай започна репресиите си срещу китайците, практикуващи Фалун Гонг . Наблюдателните американци ще си спомнят, че водещите новини отразиха началото на репресивните мерки – и оттогава вече девет години не отразяват нищо.

Когато на нещо се даде име, то заживява свой собствен живот. Някои имена успяват да влязат в новините, но изглежда, че успехът им е еднократен. Това е илюзия – винаги има продължение по темата, което биха могли да изготвят за имена, струващи си да бъдат споменати в новините и свързаните с тях събития. Би трябвало да е забележително колко често възниква някаква история и телевизионен водещ обещава: „Ще продължим да следим темата”, но впоследствие тя отпада от новините. Предполагам, че „да следим темата” е приета в обществото любезност – нещо като „добре съм” в отговор на въпроса „как си”.

Ако се замислим над това, смятам, че много от американците не са „добре”, но винаги казват, че са. Това е невинна лъжа, изричана по необходимост, за да се спогаждат с

останалите. По подобен начин водещите на предаванията се държат все едно са много загрижени за различните истории по бюрата си, но всъщност го казват, защото това им е работата. Имах предвид, че репресиите срещу Фалун Гонг бяха тема в новините и пак ще бъдат.

Но повторната им поява може да остави водещите информационни медии на Америка засрамени. Защо? Защото девет години липса на внимание са служили за прикриването или потулването на геноцид, на престъпление срещу човечеството и съвременен Холокост. В продължение на девет години информационните организации разглеждаха като нещо обичайно един геноцид, обвит в съществуващите очаквания за нещо незабележително.

Могат ли нюзрумите на Америка да станат по-сервилни, малодушни и покварени? Не! – Тук е действителното местонахождение на „корумпираната клика”, която дърпа конците в Америка. Някои биха казали, че водещите на предавания в националната радиотелевизионна мрежа са просто марионетки, управлявани от корумпирана клика, но не трябва да забравяме, че водещият обикновено Е ръководещият предаването. Може би когато американците включват телевизорите си гледат не куклите на конци, а самия кукловод. Ако търсим корупция, защо да подозираме само невидими хора? Водещите на предавания са явни и дълбоко корумпирани, раздразнени и ексцентрични хора.

Те смятат, че всяка криза е нещо обикновено и че могат да бъдат весели, доволни и да изглеждат невъзмутими, докато цивилизацията се срива. „Не се тревожи, бъди щастлив” е вероятно мотото им, заедно с „да запазим нещата, каквито са”, дори когато те са се влошили до смърт, разрушение, безумие и хаос. При тези обстоятелства, какво наистина се има предвид под „да запазим нещата, каквито са”? – чисто и просто можем да заместим думите и да стигнем до изречението „да запазим смъртта, разрушението, безумието и хаоса”.

Бихме могли да се зачудим какво толкова привлекателно има в смъртта, разрушението, безумието и хаоса. Но тук е в действие друга обществена тайна. Зад кулисите има и грабежи, спекулации и опортюнизъм, възникващ от страна на корпоративните мошеници, престъпниците с бели якички, военните контрактори и другите тем подобни. Тъй като това е също част от статуквото, то тогава „да запазим нещата, каквито са” означава и „да запазим грабежите и лесната печалба”.

И така, за да запазят лесната си печалба, те са избягвали да се заглеждат по-задълбочено в новините относно нарушенията на човешките права в комунистически Китай. Да се разобличи цялото това преследване и отнемане на човешки органи от затворени заради убежденията им хора – практика, която се нарежда редом с нацистките медицински експерименти, извършвани върху затворници – това разобличаване изглежда заплашително за две групи: китайските комунисти и водещите на радиотелевизионни предавания.

Това действително изобличава начина на действие на американските информационни медии, отбелязвайки, че те са си затваряли редовно очите за геноцида. И при все това Олимпиадата е на път да се състои в комунистически Китай и е време да дръпнем завесата и да покажем какво действително се случва там.   

Едно истинско разобличаване със сигурност би потвърдило правотата на моята организация – China Support Network, както и на други, които са документирали трагедията и пародията на нарушенията на човешките права в Китай. „Те не могат да се скрият през август” е това, което започнах да казвам относно водещите американски медии.

На сайта на OpEd News, където публикувам обикновено, правя това по-скоро като „записки”, отколкото като „статия”, като начин за смекчаване на удара за американските радиотелевизионни водещи. В записките се чувствам удобно да стана „привлекателен”, въпреки че искам да споделя историята си от петък, 18 юли 2008 г. Първо, в името на привлекателността, нека направим списък (подходящ за офисните изстудители на минерална вода или за вратата на домашните хладилници) на седемте приоритета на американските радиотелевизионни водещи.

Седемте приоритета на водещите в американските информационни мрежи:
-----------------------------------------------
1.) Смърт
2.) Разрушение
3.) Безумие
4.) Хаос
5.) Грабежи
6.) Лесна печалба
7.) Новини
====================================

Може би съм прекален оптимист. Може би приоритет 7 е Бритни Спиърс или „бели момичета в беда”. Може би новините се нареждат като приоритет 8. Но позволете ми да оставя списъка си нередактиран. В отражение на вродения ми оптимизъм, там новините са приоритет 7.

Аз не съм единственият, който е на страната на китайското про-демократично движение и симпатизира на Фалун Гонг, и който публично изразява опасения относно информационните медии. В петък, 18 юли, се състоя събиране пред Вашингтонския монумент. То би трябвало да е достойно за отразяване, и не просто поради факта, че аз държах реч.

Програмата включваше голям брой изтъкнати оратори и канадският адвокат по човешките права, д-р Клайв Ансли (Clive Ansley), бе сред тях. Убедителната му реч включваше коментари, вариращи от важни до ценни. Първо важните:

„Ние сме свидетели на пълномащабен геноцид, извършван от Китайската комунистическа партия през последните девет години срещу Фалун Гонг и всички практикуващи Фалун Гонг в Китай. Това, което се случва в Китай е, че геноцидът в Китай днес включва поддържането на огромни групи човешки същества в наличност за убиване при нужда, в случай на необходимост от органи за трансплантация. И така, практикуващите Фалун Гонг, арестувани в Китай, са рутинно подлагани на изследвания за кръвна група, тип тъкан и прочие. И когато на компютъра се открие съвместимост, те просто се отвеждат и се слагат на операционната маса, където се отнемат техните сърце, бели дробове, бъбреци, черни дробове, роговица и дори кожа.

Миа Фароу привлече световното внимание върху геноцида в Дарфур, определяйки предстоящата Олимпиада като ‘геноцидна Олимпиада’. Това, според мен, бе индиректен геноцид, подкрепян от Китай. Ричард Гиър фокусира световното внимание върху бруталното потискане на тибетците.”

- А сега предавам коментарите, които считам за ценни:

„Но жалките и нехаещи североамерикански медии систематично пренебрегваха директния геноцид, извършван от Китай през последните девет години – геноцид, насочен срещу съставна група от собственото му общество.”  

Това е то. „Жалки и нехаещи” е описанието за информационните медии, дадено от този адвокат, ръководещ Коалицията за разследване преследването на Фалун Гонг (Coalition to Investigate the Persecution of Falun Gong). Хубаво е, че преди мен беше оратор, който да подготви публиката; означаваше, че отпада нуждата аз да охулвам много информационните медии в своята реч. Та нали и той ги нарече в коментарите си „съзнателно слепи, нравствено банкрутирали и дълбоко невежи”? – Можете да решите за себе си дали е приложил тези думи за медиите. Ето още извадки от речта на Клайв Ансли:

„Несъмнено бихме се надявали, че западните лидери няма да присъстват на церемониите по откриването на Олимпиадата. За жалост изглежда, че някои изтъкнати западни лидери не са много загрижени за компанията, в която се появяват пред обществеността. И, изправени пред възможността за снимка, стоящи рамо до рамо с касапите на Пекин, с хората, отговорни за кръвопролитието на пл. Тянанмън и за този геноцид, някои от тези лидери изглежда смятат, че дребни неща като геноцид и принудително отнемане на органи стават твърде незначителни.

Докато като вероятно 100 000 практикуващи Фалун Гонг са били убити на операционните маси в Китай, в северноамериканските медии имаше едва шепот. През последните девет години най-варварското зверство в съвременната история бива систематично извършвано в Китай и провокира буреносно мълчание в медиите и сред повечето северноамерикански политици. Това е Холокостът – отново. Пекинската Олимпиада е берлинската Олимпиада от 1936 г. – отново.

Онези, които не признават тази аналогия, са ограничени до съзнателно слепите, нравствено банкрутиралите и дълбоко невежите.”

[...]

И искам да завърша, връщайки се отново към този доклад – „Кървава реколта ” – на Дейвид Матас и Дейвид Килгор. И твърдя пред вас, че този доклад трябва да бъде сериозно и обширно разгледан от северноамериканските медии.

Авторитетът на авторите на този доклад просто не е под въпрос – Дейвид Матас е вероятно най-изтъкнатият адвокат за човешки права в Канада; Дейвид Килгор е бивш държавен секретар на Канада по въпросите за Далечния Изток; и двамата са адвокати и имат безупречни атестации.

Това не идва от National Enquirer или Fox News; то идва от източници, които са просто безупречни. И имайки предвид ужасяващото естество на твърденията – и безупречните източници, изготвили доклада – това не може да бъде основателно игнорирано от легитимни журналисти. То трябва да бъде разисквано.

Журналистите имат правото да дискутират методите на разследване на Килгор и Матас; не са го направили.

[Журналистите са] имат правото да критикуват естеството на доказателствата; не са го направили.

[Журналистите са] имат правото да представят доказателства за противното; не са го направили.

Но легитимните медии нямат правото да оставят своите читатели и зрители неинформирани относно достоверни и неоспорими доказателства за един нов Холокост.”

Това е отличен завършек на моето изложение, но Клайв Ансли стана мой подгряващ оратор. Бе мой ред да се кача на подиума.

Речта на Кусуми от 18 юли 2008 г:

=================================

Благодаря Ви за встъплението – много съм щастлив да бъда тук с вас; поводът е отбелязването на достигнатите 40 милиона души от ‘туиданг’ [tuidang – кампания за оттегляне от комунистическата партия], отзовали се на призива да се оттеглят от комунистическата партия. И ще кажа, че съм стоял на страната не само на практикуващи Фалун Гонг, но и на други, преследвани от комунистически Китай.

И че моята организация прави това от 1989 г., когато поводът бе кръвопролитието от 4 юни. По онова време се зараждаше бунт. Народът на Китай вече бе решил, че е време да излезе по улиците; и да настоява за реформа; и да има промяна за Китай.

А сега, тази година имаме – в Америка – кандидат-президент, Барак Обама, който постоянно говори за промяна. Но аз мога да ви кажа някои неща, които той вероятно няма [да каже], сега. А именно, че тази промяна идва от Китай.

Налице е тази огромна вълна на прелом – на морално възмущение – когато обърнем поглед към тиранията, злоупотребите, криминалното досие на комунистическата партия в Китай. И това морално възмущение нараства, тъй като китайските граждани са прочели Деветте коментара за комунистическата партия и са откликнали чрез туиданг [оттегляне от партията] в Интернет или в някой от доброволческите центрове. И сега броячът е достигнал 40 милиона!

И това е един интересен феномен, както и такъв, който не може да продължава вечно. С други думи, задава се промяна – защото сега са 40 милиона, а колко ще станат след това? 80 милиона? 120 милиона? Не може да има повече оттегляния отколкото е действителният брой хора в партията. Така че с продължаването на този процес комунистическата партия бива дезинтегрирана. Тя бива разграждана.

И така, в Китай има промяна, която е във въздуха; и звуците на тази промяна включват отзвука от днешното ни събиране тук.

Предстоящата промяна е, в общи линии, неизбежна; ръководството не знае как да говори за нея; и дори в САЩ информационните медии не знаят как да говорят за нея.

При все това, те ще бъдат изправени пред голямо предизвикателство следващия месец, тъй като Олимпиадата се предполага да протече гладко в Пекин. Може да се окаже, че събитието няма да протече така гладко; и така безпрепятствено, както биха желали комунистите по върховете.

Но ние знаем, че те имат своето основание; те ще представят на света този вид пропаганден фестивал на Олимпиадата. Това обаче ще означава, че фокусът ще е върху Китай и че е време да говорим за преследваните и за преследването в Китай.

Как ще говорят за Олимпиадата, без да говорят за Фалун Гонг? Ще се наложи! Ще трябва да го направят! Чухме го днес и от други, които държаха реч: американските новинарски медии нехаят, че игнорират преследването на Фалун Гонг.

Но те не могат – ако имат съзнание не могат да свършат добра работа по отразяването на Олимпиадата без да споменат за Фалун Гонг. Затова смятам, че промяната настъпва дори и с нашата кампания! В начина, по който работим по този въпрос – мисля, че следващият месец, август,  е месецът, в който водещите национални медии на Америка трябва да представят преследването на Фалун Гонг; трябва да се изправят пред фактите; да са прями с аудиторията; и да кажат на хората какво се случва в Китай.

Очаквам с нетърпение това; денят на истината ще настъпи. А вие и аз, заедно в тази кампания, настоявахме – настоявахме, че денят на истината трябва да настъпи. Вярвам, че има причина за оптимизъм. Вярвам, че сега това ще стане. Така че, благодаря ви много; оценявам това; и

В Китай се задава промяна!


Джон Кусуми бе 18-годишният, първи кандидат-президент (Независим) на САЩ от Поколение Х през 1984 г. Той е основател и оттеглил се директор на China Support Network, сформирана с американски съмишленици през 1989 г. в отговор на китайската трагедия с кръвопролитията на пл. Тянанмън. Той е и лидер на Коалиция „Първо свобода, после Олимпиада” (Freedom First, Olympics Second Coalition) – включваща голям брой групи, противопоставящи се на пекинските Олимпийски игри, освен ако Китай не стане свободен преди това. Джон Кусуми също така води рубрики, той е подкастър, публичен оратор и съветник на водещи китайски дисиденти, като материалите му се публикуват на Kusumi.com

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!