Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Когато Китай срещна Африка

Foreign Policy

Автор: Серж Мишел*

Бракът изглеждаше идеално - растяща икономика, търсеща пазари и влияние, среща един континент с изобилни ресурси, но малобройни инвеститори. Но сега, след като Китай вече е нагазил в африкански води, неговите партньори от континента започват да недоволстват срещу агресивния нов покровител. Какво става, когато най-амбициозните развиващи се сили в света се изправят пред бедността, корупцията и неустойчивостта на Африка? Китай тепърва започва да разбира това.

Китай срещна Африка
Фотограф: PAOLO WOODS
Китай срещна Африка
Кралят Слънце: Този шанхайски бизнесмен изпъква дори сред китайците, които трупат състояние в Африка. Неговата империя в Лагос включва 15 завода, 1600 работници и употребата на местните полицаи като негови частни телохранители

Фотограф: PAOLO WOODS
Китай срещна Африка
Фотограф: PAOLO WOODS
Китай срещна Африка
Бачкане и проблеми: Въпреки че работят един до друг по проекти като строителство на жилища и магистрали, китайците и африканците рязко се разграничават. Един анголец се оплаква как китайците се отнасят с африканските работници: „Те ни удрят веднага щом нещо се обърка.“

Фотограф: PAOLO WOODS

Китай срещна Африка
Пълен напред: В заводи като Federated Steel в Нигерия китайските експати организират африканците да работят интензивно. Стоманата, която произвеждат, ще утоли китайския апетит за растеж. Остава да се види дали Африка ще има такъв късмет.

Фотограф: PAOLO WOODS

Ни хао, ни хао. Бях вървял десетина минути по една улица в Бразавил, когато весела дружина конгоански деца прекъснаха играта си на топка, за да ме поздравят. В Африка белите посетители обикновено чуват поздрави от рода на "хелоу, миста" или "здрасти, белия". Но тези усмихнати дечица, наредени по улицата, бяха разширили своя репертоар. Казват "здравей" на китайски и след това се връщат към играта си. За тях всички чужденци са китайци. За което си има причина.

В Бразавил всичко ново сякаш идва от Китай - стадионът, летището, телевизиите, пътищата, жилищните блокове, фалшивите маратонки "Найки", телефоните и дори афродизиаците. На разхождащия се из тази бедна столица в Западна Африка може да му бъде простено, ако си помисли, че се намира в някаква китайска колониална мисия.

Никой не знае повече за степента на китайското навлизане в Конго от Клод Алфонс Нсилу, конгоанския министър на строителството и жилищното осигуряване. В Бразавил китайците строят над хиляда жилищни сгради, проектирани от Нсилу, който освен

министър е и архитект. Те строят също така и неговата къща, гръко-римски палат, редом с който съседното американско посолство прилича на миниатюрен бункер. Срещнахме се с министъра привечер в обитаемата част на неговия строеж, докато навън китайските работници от международната строителна компания WIETC под светлината на прожектори продължават с леенето на бетон и монтирането на скеле.

- Видяхте ли как работят - казва дружелюбно Нсилу, хващайки страничните облегалки на кожения си стол, докато прислужникът, сервиращ френска газирана вода, се плъзга по пантофи по мраморния под.

- Те ни построиха стадиона "Алфонс Масамба", министерството на външните работи, сградата на телевизията. Сега строят язовир в Имбулу. Подновиха цялата водоснабдителна система на Бразавил. Строят ни и летище. Ще направят магистралата от Поант Ноар до Бразавил. Строят ни жилищни блокове. Ще вдигнат увеселителен парк до реката. Всичко това вече е решено. Работата е вързана! Всички печелим в тази ситуация! Много зле за вас на Запад, но китайците са фантастични.

Историята на китайското бързо и зрелищно завладяване на Африка пленява въображението на европейците и американците, които виждаха континента повече като обект на благотворителна дейност, отколкото като възможност за инвестиции. От 2000 до 2007 г. търговията между Китай и Африка е скочила от 10 на 70 млрд. долара, а Китай вече е изпреварил Великобритания и Франция, превръщайки се във втория по значимост търговски партньор на Африка след Съединените щати. До 2010 г. вероятно ще надмине и САЩ. Експортно-импортната банка на Китай - основният китайски държавен източник на средства за инвестициите в чужбина, планира да изразходва 20 млрд. долара в Африка през следващите три години - това почти се равнява на сумата, която Световната банка смята да изхарчи там за същия период. За китайците и африканците това партньорство наистина изглежда като печеливша за всички ситуация - Китай получава достъп до петрола, медта, урана, кобалта и дървения материал, които ще захранват бурната индустриална революция у дома, а Африка най-после доживява завършването на пътищата, училищата и други основни инфраструктурни обекти, от които отчаяно се нуждае. Повечето анализатори смятат, че това е само началото. Със своите не много развити, но надеждни технологии, със своята способност да мобилизира хиляди работници за строежи където и да било по света и със своите феноменални валутни резерви Китай получи възможността да заеме лидерска позиция в Африка и да трансформира континента изоснови. И защо не? Китайците са сътворили истинско икономическо чудо у дома си, следователно те повече от всеки друг трябва да могат да направят същата магия там, където останалият свят се е провалил.

Но въпреки това във фасадата вече има пукнатини. Китайските печалби и влияние в Африка растат, но страната започва да се натъква на същите пречки, с които Западът е трябвало да се бори години наред - финансова и политическа корупция, политическа нестабилност, липса на интерес (дори съпротива) от страна на местното население, а понякога просто отвратителния климат. Няколко от зашеметяващите договори, подписани от Китай по целия континент, вече са анулирани. Пълните кораби с евтини китайски маратонки вбесяват местните производители и търговци на дребно, тъй като им съсипват бизнеса. А и либералното икономическо отношение на китайците към правата на работниците може би им печели повече врагове, отколкото те осъзнават. Нещо повече - Китай за разлика от своите западни конкуренти се опит­ва да оперира в регион, който в по-голямата си част е по-демократичен от самия него. Какво става, когато най-предприемчивите бизнесмени се сблъскат с жестоките истини на един континент, който е видял повече сиромашия, отколкото печалби? Може ли Китай да се окаже просто поредният инвеститор, който ще трябва да се справя със същите проблеми, неефективност и главоблъсканици, пред които се е изправяла всяка друга световна сила в Африка? В такъв случай може да се окаже, че за Африка китайското чудо няма да бъде нищо повече от още една пропусната възможност.

КУХИ ПОБЕДИ

Не е трудно да се разбере защо китайските емигранти имат желание да ходят в Африка. При заплати, които рядко надхвърлят 150 долара на месец по стопанствата и фабриките в отдалечените провинции на Китай, и след нахлуването в източните градове в Китай на евтина работна ръка от вътрешността на страната Африка изглежда като обетованата земя. Според Хуанг Зекуан, вицепрезидент на Асоциацията за дружба между китайския и африканските народи, в момента в Африка има 550 хил. китайци, като за сравнение френските граждани в Африка са 100 хил., а американ­ците са 70 хил. Пекин изпраща някои от тях да строят язовири, пътища и железопътни линии. Други просто се надяват да забогатеят в някои от най-бедните страни на планетата.

За много африкански правителства китайският интерес към континента е добре дошъл. Африканските лидери без колебание прехвърлят държавните си отговорности на Китай. Именно към Китай се обръщат тези

лидери, когато искат училища, жилища или болници, често непосредствено преди избори, за да получат максималните политически дивиденти от подобни проекти. Те разчитат на ефективността и амбицията на китайците с надеждата собствените им недостатъци да бъдат забравени.

- Китайците са невероятни - заявява Омар Укил, консултант към алжирското министерство на държавните строежи. Те работят ден и нощ, седем дни в седмицата. Добре би било поне малко и ние да прихванем от тяхната култура на труд.

На мен учтиво ми показаха вратата, когато работният му ден свърши в 16 ч. На излизане коридорите на министерството бяха празни. В същото време в долината Митиджа в Южен Алжир започваше нощната смяна на китайските строителни фирми CITIC и CRCC. Те ще имат много малко повече от три години, за да построят голяма част от дългата

1100 км магистрала, изпъстрена с тунели и мостове. За да стане това, в Алжир трябваше да бъдат докарани 12 878 работници от Китай.

Но тези огромни проекти също така изваждат на показ противоречивите интереси в китайско-африканското сътрудничество. Вземете например язовирната стена, която се строи в Имбулу, Конго. Официално това е огромен успех - очаква се язовирът да удвои националното производство на електричество до 2009 г. Преди 10 години Световната банка реши, че страната е прекалено задлъжняла, за да бъде одобрено финансирането на проекта. През 2002 г. обаче Китай задели 280 млн. долара за същия проект. Конго възнамерява да изплати тази сума в петрол.

- Китайците ще ме побъркат - казва един инженер от "Фихтнер" - немската фирма, която осъществява строителния надзор. Стената се строи възможно най-евтино и инженерът се притеснява, че няма да издържи дълго. Твърди, че качеството на използвания цимент не отговаря на стандартите и че конгоанските работници получават толкова ниско заплащане, че никой от тях не се задържа повече от няколко месеца, като отгоре на всичкото сондажите са проведени толкова зле, че половината язовирна стена лежи върху огромен резервоар с подземна вода, който непрекъснато залива обекта и някой ден може да доведе до неговото срутване.

На Уанг Уей, китайският инженер, който отговаря за обекта, му е трудно да отговори на тези обвинения не само заради това, че е натиснат от пристъп на малария.

- Това е първото ми пътуване в Африка - казва той, а очите му играят от треската. Това е и първият път, в който неговата фирма CMEC строи язовир. Предишната й дейност се е свеждала само до внос и износ на транспортни средства за строителството. За проб­лемите на фирмата Уанг обвинява екваториалния климат.

- Дъждовният сезон е прекалено дълъг тук - казва той. Изоставаме малко, но ще победим в битката с природата.

Китайският началник е особено ядосан на работниците, на които плаща между три и четири долара на ден.

- Използват обекта като училище. Тъкмо понаучат нещо и отиват някъде другаде да го използват. На него му се иска да помоли конгоанското правителство да му прати малко зат­ворници, за да е сигурен, че работната ръка няма да му бяга.

Ангола, отдавна сочена като най-забележителния успех на Китай в Африка, също започва да изпитва съмнения към китайския ангажимент. През 2002 г. след 27 години гражданска война, която постави страната на колене, западните страни отказаха да организират конференция на донорите, като се позоваха на липсата на прозрачност и изчезването на милиарди долари петролни приходи. Правителството се обърна към Китай, който предложи между 8 и 12 млрд. долара кредит за възстановяване на икономиката (срещу което Ангола трябва да стане основен доставчик на петрол, изпреварващ Саудитска Арабия и Иран). Такъв поне е планът. Но когато се опитваш да построиш наново железопътната линия, свързваща морския град Лобито със страната, позната в миналото като Заир, трябва да очакваш някои изненади. Тази важна артерия на колониална Ангола е напълно разрушена по време на войната. Китайците обещаха да я възстановят до септември 2007 г. Но към ноември те набързо разтуриха своите базови лагери по маршрута на линията.

- На китайците им трябваха месеци да изградят своите лагери и да докарат чисто нови булдозери - казва служител на охраната в Алто Катумбела, стар индустриален център на анголското плато, който беше разрушен от войната. След това, вместо да почнат ремонта на линията, демонтираха всичко, изядоха си кучетата и си заминаха.

Все още може да видите петното в средата на едно голямо поле, където са били бараките. Градинките, където китайските готвачи отглеждали зеле и други зеленчуци, все още си личат. Но освен няколко таблетки против малария по земята всичко е изчезнало.

В Лобито заместник-директорът на железопътната компания "Бенгуела" потвърждава, че 16 китайски лагера са били демонтирани, като освен това свидетелства, че договорът на стойност 2 млрд. долара е бил анулиран.

- Не знам нищо друго на тази тема, преговорите се водят на много високо ниво - казва той.

Това много високо ниво от китайска страна е една мистериозна холдингова компания в Хонконг, наречена Китайски международен фонд. Негова работа е да координира финансите и проектите в Ангола, както и да се занимава с изплащането на задълженията в петрол. Страницата му в интернет обявява 30 гигантски проекта, от които никой, изглежда, не е започнал да се реализира. От анголска страна много високото ниво е Националната служба за възстановяване, оглавявана от генерал Мануел Хелдер Виейра Диас. Той се смята за евентуален наследник на президента. Нито една от двете страни не се съгласи да отговори на въпроси, но има многобройни признаци за дълбока криза между тях - договор на стойност 3 млрд. долара за нефтена рафинерия в Лобито е отменен от анголците, като се твърди, че 2 млрд. долара са изчезнали в китайски сметки.

Всичко това поражда усмивки по лицата на двадесет и няколкото западни дипломати в Луанда, които изпращат шифрограми до своите столици, докладвайки за китайско-анголския спор, докато се опитват да възстановят позициите си в страна, която се смята за изтървана в полза на Китай.

- Китайците обещаваха страшно много, а анголците искаха още повече - казва западен дипломат. И двете страни бяха загубили връзка с реалността.

Друг твърди:

- Китайците не разполагат с достатъчно опит в Африка. Те не знаеха, че рушветите в Ангола ще са толкова високи.

Един европейски дипломат забива ножа още по-дълбоко:

- Казваме на нашите анголски приятели: "Прекрасно е, че ще си поиграете малко с китайците. Пожелаваме ви приятно прекарване. Но когато сте готови да играете в по-висшата лига, платете си дълговете и ни се обадете."

НАЧАЛО НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО

Въпреки арогантността и снизходителността на подобни изказвания те наистина отразяват някои жестоки истини. Китай може и да има готовността да си партнира с много от режимите и страните, с които останалите държави в света не желаят да имат контакти, но това едва ли означава, че африкан­ците винаги ще се доволни от създадените отношения. В страна като Ангола, която е погълнала 100 млрд. долара за пет години и отчита едно от най-високите нива на икономически растеж в света от 2002 г., новопостигнатият икономически успех често означава, че анголците вече ще могат да диктуват условията в своите отношения с други страни. Често се оказва, че тези нови сделки не включват китайците. По ирония на съдбата именно заради първоначално отпуснатата от тях помощ Луанда сега има възможността да избяга от капана на отношенията с един толкова ненаситен и придирчив партньор като Китай. Очаква се построяването на петролната рафинерия в Лобито да бъде дадено на американската фирма на KBR, а междувременно режимът на Жозе Едуарду душ Сантош се е помирил с Франция след осемгодишно прекратяване на отношенията.

При това Ангола не е единствената държава, която може да си позволи самоуверено да казва "не" на Китай. Нигерия прекрати споразумение с Китай от април 2006 г., по силата на което Китай трябваше да плати 2 млрд. долара за достъп до четири нефтени полета. Провали се и друг подобен договор, в който участваше CNOOC, държавната петролна компания на Китай. В Гвинея беше отменен пакетен проект за милиард долара, включващ бокситна мина, завод за производство на алуминий и хидроелектрическа централа.

В някои случаи такива договори се анулират или не успяват да се реализират в резултат от преднамерена стратегия на африканските управляващи. Грандиозните изявления за сключени с Китай договори целят западните партньори да се стреснат и да предложат по-добри условия. След среща с африкански официални лица чух следната молба: "Пишете във вашето списание, че китайците нямат монопол върху нас, че с удоволствие ще поканим французите или който и да било друг да работи тук, само да направят конкурентно предложение." Нигерия например размаха правата за добиване на уран пред китайските фирми и дори стигна дотам да експулсира от страната отговорен служител на френския ядрен концерн "Арева" с очевидното желание да убеди концерна да увеличи предлаганата сума за мина в Имурарен, където се намира едно от най-големите неексплоатирани находища на уран в света. "Арева" подписа договора през януари 2008 г. и това се прие като триумф на водения от президента Мамаду Танджа режим.

Когато Китай се почувства предаден от африканските правителства, той не може лесно да се опре на общественото мнение. Въпреки всичките приказки за братство и липса на колониално минало Китай си остава непопулярен. От Конго до Ангола таксиметровите шофьори, амбулантните търговци и дори местните работници по китайските строежи се оплакват от наплива на китайците. "Те са като дявола", "не ни уважават", "дошли са да ни вземат всичко" - това са популярните рефрени. Може би връзката е твърде незряла (и освен това съществува само между официалните лица), за да могат да се формират лични отношения. Рядко може да се видят китайски и африкански работници от един и същ строеж да отидат да пият бира заедно след края на работния ден.

Съпротивата отдолу срещу китайците започва да нараства. През 2004 г. в Дакар, Сенегал, мощното лоби на сенегалските и ливанските магазинери организира няколко протестни акции срещу китайските конкуренти, чиито цени според търговците им вземали хляба от ръцете. Имаше запалени магазини. Президентът Абдулай Уад получи ултиматум от профсъюза на магазинерите да изгони китайците от страната. Макар че не стигна чак дотам, той наложи почти пълен мораториум върху визите, издавани от сенегалското посолство в Пекин на китайски граждани. След това успя да изтъргува една по-открита политика срещу по-лесното издаване на китайски визи за сенегалците. Това даде възможност на сенегалските собственици на магазини да установят връзки в Китай и да получат по-високи печалби от вноса на китайски стоки в Сенегал. През октомври 2007 г. китайската държавна телеграфна агенция трябваше да признае, че броят на правещите бизнес сенегалци в Китай "далеч надхвърля броя на китайците с бизнес в Сенегал".

Няма съмнение обаче, че страната с най-отявлено антикитайска нагласа е Замбия. Когато през април 2005 г. експлозия в медната мина в Чамбиши уби най-малко 50 души, китайските собственици бяха обвинени в пренебрегване на основни законови разпоредби за безопасността на труда. Миньорите излязоха на демонстрация срещу работодателя, а техните протести бяха приети присърце в столицата Лусака. Опозиционният лидер Майкъл Сата превърна китайците в средоточие на своята президентска кампания през септември 2006 г., обвинявайки ги в съсипването на страната. Той дори обвини китайското посолство, че подкрепяло неговия опонент, сегашния президент Леви Мванаваса. Макар че известно време водеше в проучванията на общественото мнение, кандидатурата му се оказа неуспешна (вероятно в резултат от фалшифициране на гласовете). Пет месеца след това, докато пътуваше из континента, китайският президент Ху Цзинтао бе принуден да изос­тави плановете си да посети "медния пояс" поради страхове, че работниците ще се надигнат отново. Никога преди това китайски лидер не е бил подлаган на подобно унижение в Африка.

Китай, изглежда, има принципни затруднения да маневрира в страни, които са по-демократични от него. Замбия не е идеалната демокрация, но за разлика от Китай пресата в страната е относително свободна, съществуват профсъюзи и общественото мнение има значение. По време на важна китайско-африканска среща на високо равнище в Пекин през ноември 2006 г. организаторите в китайския пресцентър разпространяваха една малка книжка "Китай и Африка, 1956 - 2006" от историка Юан Ву. В нея демокрацията е представена като напаст, защото засилва напрежението вътре в африканските страни. "За радост, заключава авторът, вълната на демократизацията започна да отслабва."

ДАЛЕЧ ОТ АФРИКА?

При всичките напрежения между африканската потребност от развитие и демокрация и китайската потребност от ресурси и богатства съществува един сектор, в който интересите на Африка и Китай, изглежда, са в синхрон - петролът. Това е най-важната суровина, която Китай иска да получи от Африка, а произвеждащите петрол африкански страни по една случайност са тези, които получават най-значителни китайски инвестиции. Затова много експерти смятат, че нефтът е главният показател за това дали Китай отбелязва успех или провал на континента. И не е толкова важен африканският нефт, който Китай купува на пазарни цени и който съставлява около 20% от китайския внос, а петролът, който Китай

успява да произведе на самия континент.

Основен проблем за китайските компании е, че им липсва какъвто и да било опит в добиването на петрол на голяма дълбочина в открито море. Това им пречи да участват в наддаването за най-атрактивните полета в Гвинейския залив. Китайските компании използват източния бряг на Африка като резервен вариант, макар че находищата там се оказаха много по-бедни, отколкото тези на запад. Тъй като четири от шестте разработвани от CNOOC нефтени полета се оказаха прекалено трудни, компанията ги върна на кенийското правителство, което благородно ги прие миналия юли.

В резултат единственият реален нефтодобивен успех на китайците в Африка беше реализиран в Судан. Международните компании трябваше да напуснат страната през 80-те години поради гражданската война и американските санкции. Китай се възползва от ситуацията и направи масирани инвестиции, изграждайки петролни кладенци, рафинерия и огромен тръбопровод до Порт Судан. Благодарение на Китай Судан беше в състояние да изнася петрол, а Хартум преживява икономически бум - нещо като африкански Дубай.

Ситуацията идеално отразява проблемите, присъщи на китайския подход в Африка. От една страна, Китай има интерес да убеждава Хартум категорично да сложи край на кланетата в Дарфур, за да не петни собствената си репутация. От друга, Китай иска да задържи политическите рискове на достатъчно високо ниво, за да има гаранция, че "Шеврон", "Тотал" и "Шел" (компании, които преди развиваха дейност в Судан) няма да се върнат в страната.

Всичко това не е точно провал, но едва ли е и чудо. То доказва, че онова, което е добро за Китай, може да не е добро за Африка, а което е добро за Африка, може би не може да бъде гарантирано от никаква чуждестранна сила, дори и толкова амбициозна като Китай.

* Серж Мишел е западноафриканският кореспондент на в. "Монд" и съавтор заедно с Мишел Бюре и Паоло Уудс на книгата "Китафрика: по следите на пекинската експанзия на черния континент"

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!