Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ужасите на един студент в принудителен трудов лагер в Китай
atruechineserenaissance.blogspot.comСтудент, правещ докторска степен (PhD) в университета Цинхуа (Tsinghua), описва своите преживявания по време на принудителен труд в китайски затвори на Центъра за задържане в Джухай (Zhuhai), провинция Гуандонг (Guangdong), след арестуването му през 2000 г.
Казвам се Хуанг Куи (Huang Kui). През 1999 г. записах докторатура в университета Цинхуа. На 16 декември 2000 г. бях незаконно арестуван в гр. Джухай (Zhuhai), провинция Гуандонг (Guangdong). На 18 декември бях прехвърлен в известния Втори център за задържане в град Джухай, където бях изтезаван.
Изработка на пластмасови цветя с пот и сълзи
Около 10 ч. вечерта на 18 декември 2000 г. полицаи ме отведоха във Втори център за задържане в град Джухай. Трябваше да мина през няколко порти. Колкото по-навътре в центъра за задържане отивах, толкова по-мрачна ставаше обстановката. Когато най-сетне видях някаква светлина, пред мен изскочиха две гигантски кучета, по-високи от човешки ръст и със зейнала паст. „Ескортиран” от полицаите и гигантските кучета, и с боси крака, стигнах до клетка 27. След като вратата се отвори, бях натикан в килията. В нея имаше вече 20 други затворници.
Килията с площ 20 кв. м. бе пълна със зелени [пластмасови] листа. Беше ми наредено да клекна на пода и да се науча как да върша работата. Зелените листа се използват в производството на стоки за износ, изработвани от затворници. Един надзирател изкрещя: „Днес извънредно работно време!” Затворниците завъздишаха. Извънредното работно време означаваше, че трябва да работят до полунощ. Докато пооправят и се поизмият става 1:00 ч. през нощта, а в 5:30 ч. трябва да са отново на крак.
Сутрин след бързо посещаване на банята и тоалетната, и измиване на зъбите, те трябва да се втурват да вземат материалите за изработване на пластмасовите цветя. Когато всичко беше подготвено, започваха работа. Това беше тежък труд. Дневната норма беше много висока и всеки, който не можеше да я изпълни, биваше пребиван, руган или изтезаван. Методите за изтезания включваха „каране на самолет” и лишаване от сън. Нормата трябваше да бъде изпълнена. Затворниците шепнеха помежду си: „Правенето на пластмасови цветя и умората не убиват човек. Но побоят може да убива”.
Затворниците в Центъра за задържане Джухай изработват пластмасови цветя за износ. Когато сърцевината на пластмасовото цвете премине през венчелистчето и листата на цветето, това се счита за една направена бройка от нормата. Дневната норма е 10 000 – 14 000 броя, или дори повече. Освен това всеки трябва сам да си подготвя всички
материали за направата на цветята. За да се пести време посещенията до тоалетната бяха сведени до минимум. За всяко ходене до тоалетната се изискваше разрешение. Тъй като тези разрешения бяха рядкост, аз често получавах запек.
В Центъра за задържане в Джухай прекарах две години. По време на престоя си там произвеждах всякакви видове пластмасови цветя. Някои от тях имаха електронно устройство за музика. Освен това изработвах цветни лампички и перлени нанизи – за стоящи на бюрото лампи или с други приложения. Всички продукти бяха за износ. Всъщност затвора печелеше повече от продажбата на стоки за износ, така че нормата биваше постоянно завишавана. Когато пристигнах в САЩ, видях в супермаркетите много от тези пластмасови цветя и цветни лампички с надпис „Изработено в Китай”.
Затворниците бяха изпълнени с омраза. Не смеейки да дадат воля на гнева си, те си го изкарваха на цветята, като ги проклинаха. Например наричаха пластмасовите цветя „цветя за мъртви”. Цветята бяха трудни за изработка. Ръцете ни бяха покрити с малки мазоли, които се превръщаха в големи мехури. Когато те се спукваха, болката беше ужасна, а гнойта и кръвта проникваха в пластмасовите цветя. Освен това, трябваше да се използва малък инструмент, наречен „цветният инструмент”. Той представлява фино метално шило с много остър край. От него ръцете болят силно. Кръвта от раните, заедно с потта и сълзите, капят върху пластмасовите цветя. Тъй като затворниците страдат от всякакви заразни и полово предавани заболявания, можете да си представите в какво се превръщаха цветята.
Никой извън трудовия лагер не може да си представи какво е там. Не е лесно да се избута сърцевината на пластмасовите цветчета през основата. На един „умен” затворник му хрумна да омаслява цветето. Запазваха пакетчетата растителна мазнина от полуготовите спагети, или парчето мазно свинско месо от дажбите. Когато омазняваха сърцевините на пластмасовите цветчета със свинска мас, изработката на цветята ставаше по-лесна. Този метод, обаче, го забраниха, тъй като при транспортирането цветята със свинска мас могат да бъдат повредени от червеи. Ето защо, когато надзирател залавяше някой да маже цветята със свинска мас, го наказваше жестоко. Прилаганият метод за изтезание беше „каране на самолет”.
Тогава затворниците измислиха друг начин. Главите на хората са често мазни, така че те натриваха пластмасовите цветя в главите си, все едно се почесват. Това улесняваше изработката им.
Между ноември и декември 2001 г. в гр. Джухай бе много студено. Имаше един вид цвете, което изглеждаше лесно за изработка, но нашата килия рядко имаше достатъчно късмет да ни бъде възложено да го изработваме. От ниските температури материалите ставаха много твърди. Беше много трудно да ги отделяме едни от други. След известно време кожата се напукваше по ставите на пръстите. Често раните бяха толкова дълбоки, че костите започваха да се виждат, пръстите бяха пред счупване, а нощем болката често ни будеше.
Друг вид цвете, наречено „Звезди по цялото небе”, се правеше от многобройни малки цветчета, образуващи голям цвят. Малките цветчета са едва колкото зрънце ориз и направата им беше трудна за очите. Нощем ми се виеше свят от тях. През септември 2002 г. от дългосрочната умора под дясното ми око и клепачите се образува гной. Докато изработвах цветята, гнойта непрекъснато капеше по тях. Освен това, те бяха покрити със златист прашец, който ни обсипваше от глава до пети. Той предизвикваше сърбежи и това беше трудно поносимо.
Въпреки нехигиеничната обстановка, надзиратели от центъра за задържане ни принуждаваха да отваряме шамфъстък. Шамфъстъкът има твърда черупка, която трябваше да се разчупи със сила. Работехме от сутрин до вечер и работата беше много тежка. На дясната ми ръка се образуваха мехури, които ставаха големи и кървави. Това ми причиняваше мъчителна болка. Затворниците казваха, че ядката на шамфъстъка става горчива [от болката при отварянето на черупката]. За да не се чупи цялата черупка, те трябваше често да ги киснат във вода, за да се омекотят черупките. Поради гняв и негодувание, те киснеха шамфъстъка в урината си. Шамфъстък с надпис „Произведено в Китай” се продаваше в американските супермаркети.
Ужасяващи условия за живот
Най-голямата килия в Центъра за задържане в Джухай е с площ малко над 20 кв.м., но в нея надзирателите натъпкваха по двадесет затворници. В ъгъла има малка мивка с чешма. Има и малко прозорче, за подаване на храната през него. Над двадесет души трябва да се хранят и спят в тази малка килия. Трудно е човек да си представи какво е. При сън телата са притиснати едно до друго. През зимата и лятото е доста неприятно.
Човек получава само две порции храна дневно, които се състоят от малко неизчистен ориз, няколко варени парчета зеленчук и малко парче много мазно свинско месо. Преди храна, затворниците трябва да рецитират на висок глас правилника на затвора. До десет минути трябва да са се нахранили и да започнат отново работа. Килията е пълна с боклуци от неизползвани, използвани и изхвърлени материали. За да ползва тоалетната, човек трябва да се покатери върху купчина от тези материали. Освен това килията не се почиства, поради което е много мръсна.
Не всеки може да оцелее на подобно място. Станах свидетел на това, как един затворник умря наскоро след като пристигна. Не, че беше пребит до смърт от съкилийниците си – просто не можеше да живее в подобна обстановка. Точно както казват надзирателите: „Ако умрете тук, смъртта ви не ще е по-значима от тази на куче”. Изнесоха го от килията с чаршаф. Някои затворници опитваха да се самоубият, наръгвайки се в корема с острите шила. Изнасяха ги от килията и им превързваха раните. След това ги оковаваха – ръцете и ходилата им – със стоманени вериги.
Преброяването на затворниците е много важно. Трябваше да клякаме на земята и да вдигаме ръка многократно, за да ни броят. Когато говорехме с надзирател също трябваше да клякаме на земята. Надзиратели и военна полиция претърсваха килиите ни без предупреждение. Затворниците трябваше често да се събличат под палещото слънце. Достойнството беше непозната дума. Видеокамери бяха инсталирани във всяка килия, за да не се позволи на практикуващите Фалун Гонг да правят упражненията си, както и за да могат покварените надзиратели да наблюдават жените-затворници, когато ходят на тоалетна.
Друг начин надзирателите да правят пари е продажбата на стоки от първа необходимост на затворниците, на високи цени. Порция готвено ядене струва поне 40 юана. Понякога свършваха нещата за ежедневна употреба, като тоалетна хартия. При който случай след голяма нужда можехме само да се измиваме с вода или да ползваме платнени листа от пластмасовите цветя. След това с ръцете си изработвахме цветя или отваряхме шамфъстък.
Когато имаше инспекция, затворниците трябваше да крият всички материали за направата на пластмасови цветя. Надзирателите искаха да покажат пред света, че затворниците от Центъра за задържане в Джухай не работят. На минутата, в която те [посетителите] си тръгваха, ние бяхме принуждавани да се заемем отново с работата.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!