Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Първите журналисти на ET в Китай: Затворени и изтезавани заради борбата им за свободно слово

Ben Hurley, Epoch Times Австралия

Някъде по света уютният огън припуква, докато смеещи се деца окичват коледно дърво с цветни лампички, които Уилям Хуанг е правил в затвора. В САЩ стая е украсена с декоративни цветя, изработени от него с полепнал по потно тяло брокат и пукащи се по ръцете мазоли. В Европа бъбрят и похапват шамфъстък, който той е белил с клещи или по който се е катерил, за да използва откритата тоалетна в производствената стая с размери на спалня – домът на над 20 затворници.

Със сигурност, когато Уилям се е дипломирал в престижния китайски университет Цинхуа (Tsinghua) през юли 1999 г. са го очаквали по-големи неща от робски труд седем дни в седмицата, над 16 часа дневно, през които да произвежда евтини китайски стоки в китайски „трудово-превъзпитателен” център.

Сега, живеейки и учейки в САЩ, той поне може да избира съдбата си. Но спомените за електрошоковите палки, часовете промиване на съзнанието и лишаването от сън не избледняват лесно. Нито спомените за колегите му, които са все още в затвора.

Уилям Хуанг, чието китайско име е Хуанг Куи (Huang Kui), пристига в Америка през март тази година с пресни спомени за сполетялото първата група служители на Epoch Times в Китай, внезапно изчезнали на 16 декември 2000 г.

Той и още десетина души, главно практикуващи Фалун Гонг , наели апартамент в гр. Джухай (Zhuhai), провинция Гуандонг (Guangdong), който станал нелегален офис за новосъздаденото Интернет издание. В други градове също имало хора, които помагали, включвайки се с време, с пари или и с двете. Неговата работа била да проучва и пише новини от света, докато другите се фокусирали върху наболелите въпроси в страната и особено върху провежданото от държавата пълномащабно преследване на медитативната практика Фалун Гонг.

Той няма представа как полицията ги е открила, но един ден без предупреждение там нахлули над десет полицаи, като арестували всички и иззели цялото оборудване.

Последвали 48 часа на лишаване от сън и разпити. Той и останалите били обвинени в „подривна дейност срещу политическата власт в държавата”, тъй като публикували статии, разобличаващи престъпленията срещу човешките права, извършвани от Китайската комунистическа партия (ККП).

Уилям бил прехвърлен във Втори център за задържане в Джухай до излизане на присъдата му и бил разпитван почти всеки ден в течение на половин година, понякога до 2 ч. през нощта. След това бил заставян да работи робски труд поне 16 часа на ден, когато изработвал декоративни цветя, коледни лампички и перлени украси, както и белел шамфъстък.

В началото използвали свинска мас за част от процеса на изработване на цветята, но охраната им наредила да престанат, защото това можело да привлече насекоми, които да унищожат стоката при транспортирането й до САЩ. Уилям помни студените ноемврийски дни на 2001 г., когато по дланите му се появили огромни, болезнени резки.

Минали три месеца, а Уилям все още не бил осъден. В отсъствието на какъвто и да било официален механизъм на обжалване, той отказал да се храни. След пет дни без храна и вода пазачите го приковали към кръст, направен от дървени талпи. Отворили устата му насила с железни клещи, стиснали носа му и държейки гърлото му отворено с пръчици за хранене, хвърляли оризова каша в стомаха му.

Изтезанието „Тигрова скамейка”

От време на време Уилям хвърлял поглед към другите служители на Epoch Times в затвора и веднъж имал възможност да поговори с Джанг Юхуи (Zhang Yuhui) – главен редактор по време на извършването на арестите, който все още е в затвора. Джанг му казал, че прекарал седем дни и нощи на т. нар. „тигрова скамейка”, поради отказа му да даде информация за други от вестника.

„Тигровата скамейка” е уред за изтезания, известен с принуждаването на човек да седи с крака, опънати на дълга, тясна пейка, като въжета привързват колената към скамейката. След това под краката насила се поставят предмети, за да извият коленете в обратна посока, причинявайки силна агонизираща болка. Освен на „тигрова скамейка”, Джанг прекарал и три дни завързан за кръст в изкривена позиция. 

Уилям бил осъден на 9 септември 2002 г. след почти двегодишно задържане без предварително определен срок. Присъдата била пет години затвор и той бил отведен в затвора Сихуи (Sihui ) в провинция Гуандонг (Guangdong). Робският труд бил също толкова изтощителен, като този път се състоял в производството на висококачествени пуловери, както и на ратанови столове и кошници. Той опитал да откаже да работи, но за наказание бил принуден да клечи в продължение на три дни без прекъсване.  

В друг случай отказал да коленичи пред няколкостотин събрани затворници и надзирателите го сритали на земята, нахвърляйки се върху него с над 12 високоволтови електрически палки, от които тялото му изпаднало в гърчове и конвулсии.    

Но Сихуи планирал за Уилям нещо дори още по-лошо – сесии за промиване на съзнанието. Той бил затворен с единадесет закоравели престъпници, които били лично отговорни да го надзирават. Ако откажел да се отрече от Фалун Гонг, затворниците щели да бъдат лишени от ежедневни удобства, което ги карало да го мразят неистово.

Те наблюдавали всяко негово движение и го придружавали до банята. Не му било позволено да разговаря с други практикуващи Фалун Гонг или дори да разменя поглед с тях.

След целодневния труд, когато настъпвала нощта Уилям бил принуждаван да гледа видеозаписи и да чете книги, клеветящи Фалун Гонг. След това някой идвал да разговаря с него, за да го убеждава да се откаже от практиката. Лишаването от сън също било прилагано. Цял месец пропагандните сесии продължавали до 5:45ч. сутринта, като му позволявали да спи само до 6:00 сутринта. Затворниците се редували да го наблюдават. Понякога заспивал прав, но те го събуждали с разтърсване.

„Вас [практикуващите Фалун Гонг] както и да ви изтезаваме, все е законно”, казвали му надзирателите. „Ако не се откажеш от Фалун Гонг имаш само един изход – смърт.”

След три години в Сихуи Уилям бил освободен на 15 декември 2005 г. и двама полицаи го ескортирали обратно до университета Цинхуа. Никой не искал да го наеме на работа след престоя му в затвора, така че той се съсредоточил върху следването си и спечелил стипендия за Университета на Охайо. Поради съображения за сигурност заминал без да каже на приятелите или семейството си.

Уилям е активен сега и в Америка, и разказва своята история на всеки, желаещ да я чуе. Той се надява, че неговите колеги от първия Epoch Times в Китай, Джанг Юхуи (Zhang Yuhui) и Ши Шаопинг (Shi Shaoping), всеки от които с десетгодишна присъда, ще бъдат освободени скоро от ада, който и самият той e преживял. Уилям твърди, че е видял по магазините съвсем същите пуловери, цветя и ратанови столове, като правените от него, и все на ниски цени. Но той знае прекалено добре човешката цена на тези стоки.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!