Следвайте "Буднаера" в Телеграм
"Патриотичната" защита на престъпленията на ДС
Дневник, Драгомир Иванов
"Дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал".
Президентът Георги Първанов направи това признание през март, по повод филма на Би Би Си "Изоставените деца на България" и то намери през последната седмица поредното си превъплъщение.
Този път под формата на дружния отпор на дежурните коментатори срещу новината, че британската полиция подновява разследването за убийството на Георги Марков.
Бивши бойци на тихия фронт, реабилитирани в прехода като "служители на Родината", се втурнаха пак да бранят имиджа на България от чуждите "посегателства" - в случая търсещи
Истината за покушението на лондонския мост "Ватерло"
И това, което най-много не може да им се прости, е, че продължават да слагат знак на равенство между българските граждани и престъпленията на комунистически режим.
Повечето авторитетни британски вестници публикуваха информации, (позовавайки се на в. "Дневник"), че следователи от Скотланд ярд са посетили София в опит най-сетне да получат от българските власти архивните документи по случая.
Всекидневниците "Гардиън", "Таймс", "Телеграф" и "Мирър", корпорацията Би Би Си, агенциите Ройтерс и Франс прес цитираха официални представители на британската полиция, които потвърдиха визитата на пратениците и за пореден път подчертаха, че случаят не е приключен и разследването продължава.
Докато Лондон все още отстоява легитимния си интерес към разкриване на убийците и поръчителите на покушението върху Георги Марков, у нас посредствената "стратегия" на пропагандата произведе куп изтъркани от употреба клишета.
Отново беше подхванато внушението, че Марков бил агент на ДС, като че ли това, дори да е истина, може да спре убийците му. Справка - отровеният близо 30 години по-късно също в Лондон Александър Литвиненко.
Другата линия за отклоняване на вниманието е в посока на медицинската експертиза.
В последните дни особено силен в медийните си изяви е следователят Андрей Цветанов, който упорито избягва отговора на въпроса дали Марков е бил убит с отрова или не.
В негово интервю за в. "24 часа" от понеделник например се твърди, че в организма на писателя не са открити следи от отрова. Намеква се освен това, че Марков е можело да бъде спасен, но британските лекари са допуснали грешка, диагнозата не била правилна и т.н.
Забележете - това смятали неназовани български медици. Третият и най-жалък похват залага на широко използваната от наследниците на ДС реторика, че
Случаят вече никого не интересувал
След като и премиерът Станишев изрази преди време искреното си учудване може ли нормален човек да се интересува от досиетата, повече от ясно е, че днешните български управници неистово се страхуват от архивите.
Затова и продължават кръговата си отбрана срещу всички опити – отвътре и отвън, архивите да станат достъпни.
Както и с покушението срещу папа Йоан Павел Втори, така и в случая с Георги Марков, българските власти
Автоматично подемат тезата за антибългарска кампания
защото тя е най-лесно смилаема за обществото. Много лесно е да кажеш "Пак ни лепват грозно петно, пак клеймят Родината", но доста по-трудно е да дадеш път на истината от фактите и документите.
Негодуванието към филма на Би Би Си за дома в Могилино, истеричната реакция към германското изследване за Батак, периодичните заплахи на български политици към чужди журналисти, разследващи престъпността у нас, изразяват една сбъркана и псевдородолюбива кауза.
Целта й е да замаскира престъпленията на комунистическия режим и морално да реабилитира неговите строители - проект, който за съжаление успя.
В съзнанието на българските управляващи ДС продължава да е равнозначно на България, затова и най-мръсните дела на комунистическия таен апарат автоматично биват прикачвани към имиджа на страната.
Откъде накъде обаче български граждани трябва да носят срама за мерзостите на тоталитарния режим и на неговите адвокати?
През 1991 г. президентът Желю Желев обеща, че "нова" България ще направи всичко необходимо за разкриване на убийството на Георги Марков. Тогава тези думи бяха приети като сериозно външнополитическо послание от една малка държава, избрала уж съзнателно пътя на просперитета и свободата.
По мащаб обещанието приличаше на внушителния жест, с който България призна независимостта на Македония.
Също на президента Желев принадлежи изречението, че случаят "Марков" е тест за българската демокрация. Тя, горката, за 18 години не може да издържи нито един смислен тест и добре че бяха жестовете на НАТО и ЕС, за да я има все още.
А за "българската следа" и "българския чадър" ще се говори дотогава, докато архивите стоят затворени.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!