Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Андрю Михта: Неомарксистите подриват демокрацията в САЩ

КАК КОМУНИЗМЪТ СЕЕ ХАОС В ПОЛИТИКАТА

Автор: Лор Мандвил, “Фигаро”

“Прекарах двадесет и пет години в академичния свят и бях свидетел на начина, по който нашата история, социални и хуманитарни науки бяха променени от неомарксистките теоретици на критичните изследвания, докато превърнат нашите факултети в обширни департаменти по “изследвания на оплакването” на различни категории, които фрагментират наследството ни почти изключително според критериите на идентичността. Този процес допринесе за отслабването на основата на цялата солидна демокрация: обучението на информирани и образовани граждани. Повечето от нашите университети сега са машини за индоктриниранe на младежта, създавайки млади жени и мъже, окичени с дипломи, но много невежи за миналото си, неспособни да направят разлика между равенството пред закона и егалитаризма, негодни да мислят критично и да пишат аналитично. Прогресивната деконструкция на американската национална идентичност в училищата, колежите и университетите, медиите и поп културата, е в основата на нашата криза. Американската нация («E pluribus unum», “От много, един”) беше най-забележителният експеримент на изграждане на общност, основана на едни и същи ценности и институции, от хора, произлезли от разнообразни етничности. Но сплотеността на нашата нация днес е в опасност. Същата ситуация се наблюдава в Европа”.

Декан на Европейския център за изследвания на сигурността “Джордж К. Маршал” и колумнист в списание The American Interest, американският интелектуалец Андрю Михта смята, че САЩ и Западът като цяло преминават през цивилизационна криза, свързана с щетите, нанесени от неомарксистка идеология, която деконструира националната идентичност. В опасност е стабилността на западните демокрации, отслабени вече от крайностите на глобализацията, предупреждава Андрю Михта, убеден, че Китай ще се възползва от това.

- През 1989 г. Западът празнуваше триумфа на либералната демокрация. Тридесет години по-късно обявяват “постзападен” свят и появата на “китайски век”… Какво пропуснахме, за да стигнем дотук?

- Заблудихме се фундаментално за смисъла на края на Студената война. Празнувайки заслужено победата си и триумфа на свободата, погрешно заключихме, че стратегическите съображения и съперничеството на идеи вече са част от миналото (заради края на историята и “еднополюсния” момент на Америка). Решихме, че 1990 г. бележи триумфа на либерализма и капитализма в глобален мащаб. Най-голямата грешка беше да си мислим, че институциите ще победят културата и историята и че бихме могли да градим нация и демокрация (nation building и democracy building) без да вземем предвид дългия исторически опит на един народ. Освен това, идеологията на глобализацията прие, че по-скоро икономическите съображения, отколкото въпросите на националната сигурност би трябвало да бъдат двигател на политиката, не разбирайки, че съперничеството за власт и влияние ще останат постоянен елемент в международната система. Повярвахме, че Китай ще се модернизира, либерализира под влиянието на зараждащата се китайска средна класа, която ще поиска политическо участие в системата. Казвахме си, че комунистическата система в крайна сметка ще стане “отговорен акционер” в съществуващата международна система. Всичко това, разбира се, нямаше никаква емпирична основа. Всъщност идеологическата опаковка на преместването на индустрията ни в Китай послужи главно, за да прикрие алчността и желанието за печалба на бенефициентите на този подход.

- Съгласен ли сте с идеята, че Западът залязва?

- Това зависи от начина, по който определяте Запада. Ако под това разбирате общността от демократични нации, които споделят една и съща привързаност към свободата и нашето западно наследство, тогава, да, ние сме в дълбока криза. Не страдаме от липса на мощ (комбинираните ресурси на САЩ, Европа и нашите съюзници в Азия днес нямат еквивалент). Източникът на нашата слабост е до известна степен цивилизационен, той се дължи на прогресивната деконструкция на самата идея за Запада от университетските и медийните ни елити и на факта, че нашите лидери не са способни да предложат визия за света, към която нашите съграждани са готови да се присъединят. 

- Казвате, че тази криза е по наша вина, защото съзнателно се съгласихме да се деиндустриализираме. Не е ли време да предоговорим глобализацията?

- Абсолютно! Ако останем в същия бърз ход на глобализацията, докато Китай води хищническа меркантилистка търговска политика, отиваме право към стената. Както казваме в Тенеси, “ако се намираш в дупка, спираш да копаеш”. По-просто казано, първото нещо, което трябва да направим, е да не оставяме Китай да има достъп до всички нива на нашите общество, докато той самият е напълно затворен. Това се отнася най-вече до университетските ни центрове. Миналато година приехме 1 млн. студенти, 370 хиляди от които са китайци. Да спрем да позволяваме на Китайската комунистическа партия да подписва изследователски договори директно с нашите лаборатории и да ограничим китайското участие в големите ни компании. Трябва също така да разединим производствените си вериги от Китай,  да върнем у дома индустрията си и да създадем алтернативни регионални производствени вериги, така че да не се оказваме в положение, при което врагът контролира жизненоважните ни доставки. 

- В една скорошна статия в The American Interest  призовавате за връщане към “патриотизма”. Според вас елитите се “денационализираха” или станаха безотговорни?

- Глобализацията и транснационализмът са странно повторение на марксистката идеология, която десетилетия наред попиваха нашите политически, академични и медийни елити и която след 1990-а превзе и света на бизнеса. Когато ефективността на пазара и нивото на печалба са единствените мотиви за икономически решения, големите компании се дъжат така, сякаш вече няма страни. През последните години видяхме истински дефицит на лидерство. Бизнес елитите се почувстваха все по-малко отговорни за своите национални общности, докато заводите бяха делокализириани, милиони работни места изгубени и цели общности се оказаха разрушени. Ако погледнем от историческа гледна точка как се държеше общността на американския бизнес (Карнеги, Рокфелер, Форд, които, след като направиха състояние, дадоха голяма част от своето богатство на страната си), забелязваме, че има коренна промяна.

Днешните ни елити са все по-обезкоренени от своята култура и политическа традиция. Те трябва отново да се научат на патриотизъм: смисъла на любовта към родината, историческото наследство и най-вече взаимното задължение, което трябва да изпитваме един към друг, когато принадлежим към една нация. Прогресивната деконструкция на американската национална идентичност в училищата, колежите и университетите, медиите и поп културата, е в основата на нашата криза. Американската нация («E pluribus unum», “От много, един”) беше най-забележителният експеримент на изграждане на общност, основана на едни и същи ценности и институции, от хора, произлезли от разнообразни етничности. Но сплотеността на нашата нация днес е в опасност. Същата ситуация се наблюдава в Европа. 

- Говорите за реформи на образователната система. Какво имате предвид?

- Трябва да преподаваме уравновесено на младежта нашите история и политически традиции, показвайки историческите провали и рани, като тези на робството, но също така и блестящите страници, за да покажем кам свободните хора могат да преодолеят грешките и миналото, ако споделят обща национална идентичност и усет за взаимно задължение.

Прекарах двадесет и пет години в академичния свят и бях свидетел на начина, по който нашата история, социални и хуманитарни науки бяха променени от неомарксистките теоретици на критичните изследвания, докато превърнат нашите факултети в обширни департаменти по “изследвания на оплакването” на различни категории, които фрагментират наследството ни почти изключително според критериите на идентичността.

Този процес допринесе за отслабването на основата на цялата солидна демокрация: обучението на информирани и образовани граждани. Повечето от нашите университети сега са машини за индоктриниранe на младежта, създавайки млади жени и мъже, окичени с дипломи, но много невежи за миналото си, неспособни да направят разлика между равенството пред закона и егалитаризма, негодни да мислят критично и да пишат аналитично. 

- В името на антирасизма радикалите нападат всички символи на западната цивилизация - Линкълн, Вашингтон, Дьо Гол, Чърчил! Накъде води тази вълна?

- Да бъдем честни: с лова на нечисти статуи радикалите не искат да кажат, че историята е сложна, а да заявят, че целият американски проект е лош. В САЩ задълбочаващите се разцепления са напът да ни превърнат в “Северноамерикански Балкани”, както писах в The American Interest. Ако това се случи, ще ни бъде много трудно да поддържаме формата си на републиканско управление. Все още не сме стигнали дотам, но ако не започнем да се възстановяваме енергично според нашия основополагащ принцип «E pluribus unum» (“От много, един”), трябва да се готвим за период на огромна нестабилност.

Трябва да бъдем единна нация със споделено чувство за обща отговорност на нашите съграждани, ако искаме да можем да правим отстъпки за различията си и така да постигнем компромис в интерес на всички. Когато престанем да бъдем нация, когато нашата национална идентичност е деконструрирана до такава степен, че вече не вярваме в общото благо, демокрацията престава да функционира. Когато говоря за нация, очевидно нямам предвид национализма по кръв, който доведе до нацизма и расизма. Имам предвид национална общност, свързана с ценности, традиции и принципа на свобода.

- Съгласен ли сте с идеята, че Америка никога не е била толкова разделена от Гражданската война насам?

- Да, за съжаление. Гражданската война избухна през 1861 г., когато политическото поле престана да бъде поле на преговори, защото възгледите на двата противоположни лагера бяха станали несъвместими. А също така защото идеологията и географията се бяха съюзили, за да разделят Севера и Юга. Накрая лидерите на Конфедерацията повярваха, че решението е да се отмени Съюза. Като нация, ние сме изпълнени с благодарност, че това се провали. Именно по време на това изпитание ние наистина станахме нация.

Това, което ме тревожи днес, е, че се намираме в подобно подравняване на идеологията и географията: нашите крайбрежни коридори, на Запад и на Изток, са територии, в които доминират глобалистки и транснационални елити и тяхната ценностна система. От другата страна е това, което елитите наричат снизходително “страната, над която прелитаме”: тази дълбока страна в средата на Америка, която е много по-традиционна, национална и патриотична, защото за тези общности глобализацията е опустошение. 

- Могат ли все още американците да останат един народ?

- Да, при условие, че радикалните сегменти на нашите академични, политически и медийни елити спрат деструктивната си дейност. Самюъл Хънтингтън написа блестяща книга по тази тема през 2004 г., озаглавена “Кои сме ние?”, в която предвиждаше днешната ситуация. Там той описваше с тревога деконструкцията на американската нация, топилня, превърната в “купа за салата за различни култури”. От 70-те г. на ХХ в. спряхме да преподаваме гражданско съзнание в училище и не бяхме упорити в културната интеграция на имигрантите. Въпреки това геният на нашите бащи основатели направи така, че културата на първите заселници да се преобрази, за да позволи на последователните вълни имигранти, дошли от целия свят, да се интегрират в страната и да се приобщят към споделена национална идентичност. Но неомарксистките деконструктивисти смятат, че Америка не трябва да бъде «E pluribus unum» (“От много, един”), а по-скоро колекция от националности, етничности и култури - чиято различност трябва да се прославя на първо място - с колежи и държавни институции, пълни с административен персонал, натоварени с програми за приобщаване и различност. Ако съпоставим мултикултуралистката идеология с политиките на оплакване на различни идентичности, които станаха доминиращи, се получава експлозивна смес, която  отрича целия американски проект като лош и расистки. 

- За много американци днешната криза маниакално се свежда до едно име: Тръмп. Тяхната идея е, че ако той си тръгне, всичко ще стане отново нормално. Съгласен ли сте с това?

- Не съм съгласен с тази идея. Доналд Тръмп беше избран за президент, защото отразяваше тревогите на централната страна, тези прочути общности, които глобализацията изпепели. Структурните проблеми, които описах, се трупаха в продължение на десетилетия и те ще продължат, независимо дали той ще бъде избран или не. 

- Могат ли Русия и Китай да вземат преднина заради западните слабости и да тласнат напред геополитическото си предимство, или “свободният свят” ще се завърне, за да се противопостави на Китай, както предрича Джеймс Карафано?

- Наистина се надявам, че Джеймс Карафано е право, но това не е сигурно. Определено китайците и руснаците виждат този момент от нашата история като възможност. Виждате го в китайската геостратегическа твърдост спрямо Хонконг, Индия или Тайван и във все по-враждебната позиция на Русия в Европа и Близкия изток. Както вече казах: Западът все още има сила, която да му позволи да спечели тази игра. Но липсва консенсус за надвисналите заплахи и визия за света, която можем да завещаем на децата си.  

Възгледите, изразени тук от Андрю Михта, са лични и не се споделят непременно от Центъра “Джордж К. Маршал”. 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

КАК КОМУНИЗМЪТ СЕЕ ХАОС В ПОЛИТИКАТА

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: http://glasove.com/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!