Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Страхотна работа, Коми!
John Kusumi (Changlie Xiong/Epoch Times)
Контролираните от комунистите китайски медии в страната потупват по гърба своето правителство, а тези репортажи биват събирани и предавани безкритично от западните журналисти, които се предполага да знаят нещо повече от това, да предават комунистическа пропаганда, и то нередактирана.
Те никога не променят методите си, дори не признават собствените си грешки. Това може да се каже за лидерите на Китай, на Америка или за водещите на телевизионни предавания в САЩ. Вероятно постепенно те привикват към спорадичните ми остри критики към тях – аз пиша, по-изобилно, отколкото бих желал, за слабостите и безумието на всичките три групи. А това не са просто размишления. Аз изнасям речи, пиша статии и работя по ръкопис на книга, озаглавена „Геноцидна коректност” ('Genocidal Correctness). Да подведеш под отговорност новинарските медии е лесно – необходимо е само да се напише за някои аспекти на обичайния им начин на работа. Нередността не може да бъде сведена само до един репортаж; по-скоро техният Н.Д. (начин на действие - modus operandi / M.O.) е дефектен.
Беше лесно да се каже преди земетресението в Китай, че американските медии играят по свирката на комунистически Китай. Разкри ли земетресението сега нещо повече в това отношение? Не! – След земетресението отново можем да кажем, че медиите в Америка играят по свирката на комунистически Китай. Американските медии се престарават да бъдат роболепни пи-ари на комунистическата партия, която предполагаемо трябва да е величествена, славна и справедлива. (Бележка: комунистическата партия не е величествена и славна, нито справедлива. Комунистическата партия е препятствието по пътя на Китай към едно смислено бъдеще.)
Когато издам книгата си „Геноцидна коректност”, е вероятно да се заключи, че ABC, CBS и NBC трябва просто да закрият своите дискредитирани новинарски отдели. Но дори преди да бъде издадена книгата, бих казал, че има нещо още по-належащо: щатските новинарски организации да преустановят дейността на своите новинарски бюра и кореспонденти в Китай.
Неотдавна (но преди земетресението), изпратих електронно писмо до Клуба на Чуждестранните Кореспонденти на Китай (Foreign Correspondents Club of China / FCCC). Те бяха ни осведомили колко напрегната и заплашителна е ситуацията (в Китай) от враждебни националистически реакции и разпаленост, подбудени от комунистическата партия в Китай и насочени срещу отразили със съпричастност бунта в Тибет западни новинарски организации. (В частност, имаше протести срещу CNN и Джак Каферти (Jack Cafferty), който окачестви китайското правителство като "разбойници и главорези". По
същество Каферти беше прав, но подборът на думите не бе добър.)
В имейла си не изразих никаква съпричастност към FCCC. Когато чуждестранни кореспонденти отиват в Пекин, те работят съгласно споразумение, което е подобно на това да си продадат душите. Дори и да липсва писмен договор за споразумението, добре известно е, че чуждестранните кореспонденти получават достъп до властите в Пекин в замяна на своето нищожно или никакво отразяване на Фалун Гонг.
Така, без своите души, тези кореспонденти са по-тихи от водата по въпроса за преследването, което Фалун Гонг понася ежедневно, и което е породено от неспирните енергични мерки на правителството срещу мирната духовна практика. Тази редакторска политика е като оставянето на евреите в газовите камери. Имейлът ми постигна баланс: те не са съпричастни към Фалун Гонг, аз не проявих съпричастност към FCCC.
Съществува дата в историята на бъдещето, която ще бъде като отваряне вратите на Аушвиц, когато ще е ясно, че тези пекински кореспонденти са асистирали в потулването на нещата. В този случай може би трябва да препоръчам и Нюрнбергски процеси конкретно за тези журналисти.
Така засега препоръките ми наподобяват формула от три стъпки: (1) Затваряне на пекинските новинарски бюра; (2) Спиране на новинарските блокове на ABC, CBS и NBC; (3) Завеждане на Нюрнбергски процеси за ерзац журналистите, извършили престъпление чрез дългогодишното прикриване на нарушенията с човешките права.
Осъзнавам, обаче, че има вероятни начини на защита, които биха могли да бъдат приведени в действие. Пекинските кореспонденти биха могли да кажат, че са писали и предали много статии, които са били ‘погребани’ от главните редактори в САЩ. А главните редактори биха могли да кажат, че не са знаели, че са пропуснали, или че не са получили записката. С други думи, някои медии биха могли да се отърват, сочейки с пръст в другия край на веригата в работния процес. Дали провалът е в Пекин или в главната редакция в САЩ? – За консуматорите на новини може би няма да е от значение да си играят на обвинения. От тяхна гледна точка единственото сигурно нещо е, че новинарските медии не струват. Но докато събирам материали за книгата си, бих се радвал да чуя от някой пекински кореспондент, чийто репортажи за Фалун Гонг са били отхвърлени от началниците му в САЩ.
Реално погледнато, не очаквам сътрудничество от пекинските кореспонденти. Аз наистина ги разкритикувах остро в имейла си и определих американските корпоративни медии като „мръсотия в човешки образ”. В случаят с Фалун Гонг има действително загуба на човешки животи, и било то чуждестранни кореспонденти, главни редактори или мениджъри в медиите – те взимат решения на живот и смърт, играейки си на Господ и избирайки да съгрешават като вземат страната на смъртта (смъртта плюс добрите отношения с китайското правителство – очевидно тези добри отношения са по-важни и от самия живот).
Сега провинция Сичуан лежи в развалини и случаят е подобен на този с урагана Катрина в САЩ. Какво каза президентът Буш по онова време? „Страхотна работа, Брауни” –потупваше той по гърба Майкъл Браун, директор на Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA). Какво казват новинарските медии в сегашния момент? „Страхотна работа, Коми” – потупват комунистическата партия по гърба за добре свършената работа в отговор на земетресението в Сичуан. В предходния случай президентът Буш бе този, който се бе откъснал от реалността. Във втория пример далеч от реалността са новинарските медии (разчитащи до голяма степен на отразяваното от техните намиращи се в Пекин чуждестранни кореспонденти).
Контролираните от комунистите китайски медии в страната потупват по гърба своето правителство, а тези репортажи биват събирани и предавани безкритично от западните журналисти, които се предполага да знаят нещо повече от това, да предават комунистическа пропаганда, и то нередактирана.
Около 5 милиона китайци могат да прозрат ясно тази стратегия на „изписване с червило зурлата на прасето”, използвана от властимащите в репортажите си за властнямащите. Жителите на Сичуан вероятно ще настояват за справедливост по-скоро, отколкото американските медии ще забележат някакъв проблем. Бих се учудил, ако жителите на Сичуан се окажат като жителите на Америка, върху които бе нанесен удар на 11 септември, само за да се смекчи атаката чрез отразеното от новинарските медии, които предадоха безкритично пропагандата на администрацията на Буш. Медиите все още не са забелязали никакъв проблем по отношение на 9/11; те забравиха за Катрина дори когато оцелелите са още бездомни; и е малко вероятно да отразят някакъв проблем относно земетресението в Сичуан.
Може би това е общото между Китай и Америка: силните се поздравяват едни други. Огромните маси обикновени граждани са късметлии, ако им бъде даден един сандвич и пътна карта, когато тръгнат на път. За обикновените хора е дебелият край на тоягата, докато новинарските медии напомнят на моите наблюдения за „корумпираните, даващи публичност на корумпираните”. Те са щастливи хора с наднормено тегло, които четат „новините” от Ийзи Стрийт и не дават пет пари за геноцид. Иска ми се да кажа нещо, и то не е „Бог да благослови новинарските медии”. Не, не, не! …
* Бележка. Беше ми показано дело, заведено от наскърбени китайци срещу CNN и Джак Каферти. Това е несериозно дело, на което добре ще се посмеят в съда. CNN, обаче, трябваше да са твърди. Изглежда зле (за тях) да се извиняват ОТНОВО на китайците. В коментар относно извинението на CNN, китаец написа следното: „Спокойно. Медии като CNN носят на САЩ повече вреда, отколкото полза. CNN би трябвало да се извини и на собствената си американска аудитория с промито съзнание. Когато проклятието не се сбъдне, вещицата умира.”
** Бележка 2. В по-ведро настроение, наскоро съчиних тези акроними:
AP: Absent Professionalism
ABC: Assinine Buffoons and Clowns
CBS: Could Be Sociopathic
NBC: National Buffoons and Clowns
CNBC: Commercial Nitwits Being Corrupt
MSNBC: Military Sales, No Ballots Counted
Джон Кусуми бе 18-годишният, първи кандидат-президент (Независим) на САЩ от поколение Х през 1984 г. Той е основател и оттеглил се директор на China Support Network, сформирана с американски съмишленици през 1989 г. в отговор на китайската трагедия с кръвопролитията на пл. Тянанмън. Той е и лидер на Коалиция „Първо свобода, после Олимпиада” (Freedom First, Olympics Second Coalition) – включваща голям брой групи, противопоставящи се на пекинските Олимпийски игри, освен ако Китай не стане свободен преди това. Джон Кусуми също така води рубрики, той е подкастър, публичен оратор и съветник на водещи китайски дисиденти, като материалите му се публикуват на Kusumi.com
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!