Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Земетресенията и волята на Небето
GUY SORMAN, Wall Street Journal, boycott2008games.blogspot.comЕпидемиите и природните бедствия (или недотам природни бедствия, ако язовирът на Трите клисури също рухне) са по-сериозни заплахи за комунистическата тирания от демократичните памфлети, разпространявани по уебсайтовете. Партията е решена да хвърля в затвора дисидентите. Но, изправена пред вируси, народни вярвания и земетресения, тя е безсилна.
Силното земетресение, разтърсило китайската провинция Сичуан (Sichuan) миналата седмица е едно от най-лошите природни бедствия – по отношение на броя на жертвите и имуществените щети – което светът е виждал от доста време насам. Но едно земетресение, според китайската традиция, не е просто дело на природата, нито просто въпрос на съдба. Според традицията всяко земетресение оповестява огромни промени, засягащи цялото общество.
 |
| (фото: newsancai.com) |
 |
| (фото: newsancai.com) |
 |
| (фото: newsancai.com) |
Китайците все още си спомнят – както и аз, тъй като бях в Пекин по онова време – че голямото земетресение в Тангшан (Tangshan) през 1976 г., убило над 240 000 души, се случи точно преди смъртта на Мао Дзедун. За китайците от онази ера би било трудно да не свържат двете събития, имайки предвид отколешните вярвания, че природни катастрофи винаги предсказват смъртта на управляващия император.
Около 40 години по-късно комунистическата партия успя да превърне повечето религиозни институции в прах, заличавайки будистки манастири и даоисткото
духовенство. При все това народните вярвания остават непокътнати, дори вероятно по-солидни от всякога – последната крепост на индивидуалната мисъл срещу официалната тоталитарна идеология.
Твърде рано е за предвиждания как жертвите от Сичуан и китайският народ ще интерпретират тази катастрофа. Но бързата и очевидно ефективна реакция на обществените агенции за подпомагане на пострадалите – реакция, широко отразена от официалните медии – е значителна. Партията има за цел да докаже, че се вслушва в народа, какъвто е бил рядко случаят в миналото, както и че разбира необходимостта да реагира на природните бедствия със съвременна ефикасност.
Усилията на правителството за подпомагане на пострадалите, заедно с показността на тези усилия – мобилизирането на медиите и армията – без съмнение целят спасяването на човешки животи. Но те целят и да откъснат китайците от тяхното суеверие. От гледна точка на комунистическата партия е съществено да се демонстрира, че партията е хуманна и рационална, и че земетресението не предсказва нито смъртта на императора, нито смяна на режима.
Това огромно усилие за материално и психологическо убеждаване е още по-важно с наближаването на Олимпийските игри. Игрите бяха организирани, за да се демонстрира пред китайския народ и света, че Китай действително е навлязъл в ерата на ефикасността и рационалността. Това, което е поставено на карта в Сичуан, като оставим настрана жертвите, са Олимпийските игри и промяната в културните парадигми, които се предполага, че олицетворяват Игрите.
Може би Китайската комунистическа партия ще успее да убеди населението, или поне грамотната част от него, че една природна катастрофа не е свръхестествена и че партията действително е на страната на народа, тъй като му се притичва на помощ. Но щом свръхестественото е прогонено, мястото му се заема от политическия реализъм.
Многобройни репортажи от мястото на събитието показват ясно, че жертвите на земетресението са основно работници, преселили се от други места. С други думи, това са хора от провинцията, които са тръгнали да търсят работа в работилници или малки индустриални предприятия, намирайки временни квартири в необитаеми и дотогава необитавани региони. Тези смъртни случаи не се обясняват със свръхестествени причини, а с политическата експлоатация на разорени селяни, които са били презрени и пренебрегнати от комунистическата партия.
Журналистите на мястото на събитието, както и оцелелите, по подобен начин изказват наблюдения, че сградите, които са рухнали първи и които са убили повечето жертви, са били обществени здания – училища и болници. Всеки в Китай знае, че обичайна форма на корупция в редовете на комунистическата партия се състои в икономисването на материали и стандарти в строителството.
Децата, смазани от стените на училищата си, са жертви на корупцията на строители, бизнесмени и правителствени служители толкова, колкото са и жертви на земетресението. Хората знаят това и жестовете на националните лидери и бюрата за подпомагане на пострадалите няма да са в състояние да изличат този източник на колективна омраза на хората към партията.
Така е с Китай и с тираничните режими – партията е убедена, че контролира всичко. Но често неочакваните събития са това, което разкрива дефектите в системата, лицемерието на публичните речи и най-непоносимите несправедливости. Дори докато хората в Сичуан се опитват да се възстановят от смъртоносния трус научаваме, че голям брой деца са починали от епидемия на болест (ентеровирус-71), поразяваща ръцете, краката и устата, и от която десетки хиляди са болни. Всичко това ни напомня за паниката през последните години, провокирана от епидемиите на ТОРС, птичия грип и СПИН.
Епидемиите и природните бедствия (или недотам природни бедствия, ако язовирът на Трите клисури също рухне) са по-сериозни заплахи за комунистическата тирания от демократичните памфлети, разпространявани по уебсайтовете. Партията е решена да хвърля в затвора дисидентите. Но, изправена пред вируси, народни вярвания и земетресения, та е безсилна.
Гай Сорман (GuySorman) е автор на „Империя от лъжи: Истината за Китай през 21ви век” ("EmpireofLies: TheTruthAboutChinainthe 21stCentury”), публикувана миналия месец от Encounter.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!