Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Марксистко-ленински режими - II част

kalin-manolov.blog.co.uk

Оше един откъс от книгата "Речник на масовите убийства" от немския изследовател проф. Гунар Хейнзон. Тъй като "американската икономика фалира", "Виолета" би могла да спонсорира българското й издание.

В името на никоя идеология в човешката история не са извършени по- масови убийства от тези на режимите, свързани, изградени или подчинени на марксизма(съответно на научния социализъм). Дори на фона на ужасяващите факти за престъпленията на Хитлерова Германия, станали известни през 1945 и шокирали световната общественост, „комунистическите еднопартийни правителства са извършвали 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88).

Окончателни данни за престъпленията на марксистко-ленинските режими все още няма. Най-подробна и научно аргументирана засега е информацията за СССР, според която от 1917 до 1991 там са убити 60 милиона души (Румел 1990; 1991; 1994; 1995; 1996).

Руски емигранти дават много по-високи цифри. Солженицин пише през 1974, че само жертвите в периода 1918-1956) са над 66 милиона. Френски автори обаче (Куртоа и др., 1997) посочват едва 35 милиона жертви. С досатъчно голяма доза сигурност могат да бъдат доказани едва 25 милиона жертви, съобщава малката група на професионално занимаващи се със сталинизма изследователи (по информация от научното работно заседание за изследвания на сталинизма, ГУЛаг и масовите репресии в Хамбургския Институт по социални изследвания, 1998).

Това отговаря точно на предполагаемото от Румел (1996, 82) т.нар. „rock bottom" минимално число от 24 063 000 жертви, която лесно може да се потвъдри. При споменаването му учените бързат да отбележат, че не всички архиви са достъпни, че много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, че за много масови чистки и изкуствено създаден глад никога не са водени документи. С това приеманата от повечето изследователи долна граница на жертвите на съветския комунизъм се движи между 30 и 60 милиона.

И най-упоритите скептици днес не могат да оспорят минималните предположения относно броя на загиналите от масови убийства в СССР. За съжаление те не могат да бъдат категорично доказани и едва ли точното число някога ще се узнае.

Тоталитарните режими, дошли и задържали се на власт чрез систематични масови убийства, държат в тайна и не дават пълен достъп до самата система от данни, което

изключва възможността да се узнаят истинските размери на престъпленията им.

Все още не е разбрано достатъчно добре (не само от широката общественост, но и от редица изследователи), защо марксистко-ленинистките режими са избивали хора в такива мащаби. Като обяснения диктатурата, тоталитаризма, деспотизма, лидерите-психопати и т.н., по-скоро демонстрират съществуващото недоумение и широко разпространеното неразбиране на този факт, отколкото да осветлят характера на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това - или точно заради това!, не е възможно да отлагаме до безкрайност изясняването на най-фрапиращите демоциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Трябва да бъде направен поне един опит в тази насока. (Хайнзон, 1998).

Убийствата при при революционни акции, съответно при преврати и при разширяването на властта на режимите, относително лесно могат да бъдат разбрани. Те са вътрешно присъщи на всяка диктатура, съответно на всяка тоталитарна власт. Конкурентният елит се елиминира, всяка заплаха за режима подлежи на унищожение. Държащите на произода си национални малцинства се депортират или избиват на място. Така мотивираните масови убийства всяват достатъчно страх сред мнозинството живеещи в такива режими, за да пресекат всяко желание за съпротива.

Към жертвите, нужни за поддържането и опазването на властта, трябва да се прибавят и жертвите от собствения идеологически лагер, които са възнамерявали по друг път да стигнат до властта, или са целяли, замисляли и организирали поставянето на други личности на върха. Тези основания за демоцидни убиства също не са специфични само за марксистките режими.

Специфичното в революционния порив към унищожение при марксизма-ленинизма не е стремежът на лишени от наследство синове, съответно на алтернативен аристократичен елит, да заеме привлекателни властови позиции. Специфична е увереността, че премахването на собствеността, ако е нужно крайно болезнено, с драстични и кървави мерки, ще умножи благосъстоянието на обществото и нацията. Готовността на марксистите да убиват, за да дойдат на власт, е идеологически обоснована от Маркс, който в първи том на Капитала определя насилието като „... акушерът, който съпровожда всяко старо, бременно с ново общество ". По този начин насилието при марксизма-ленинизма се превръща в „естествено каноничен" елемент на историческия процес: насилието е исторически факт и историческа необходимост, а не етичен или морален проблем.

Марксизмът привлича не с простата си жажда за власт, а с научнообусловеното обещание за богатство и равноправие за всички. Като причина за бедността и неравенството научният социализъм посочва собствеността. След като тя бъде премахната, производителнити сили трябва да бъдат отвързани и всички „извори на богатството да бликнат " (Маркс). В тогавашния исторически период това учение за съжаление не е научно оборено от презираните от марксизма „буржоазни" икономически възгледи и школи.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!