Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Фанатиците от западните медии

John Kusumi*

Обществеността е силно подозрителна спрямо медиите, и с право. Според мен в САЩ няма журналистическа професия с подобаващата й почтеност и кредо. В случая с Фалун Гонг военните контрактори, ръководещи редакциите с премерен фанатизъм, „оставят евреите в газовите камери”. Когато комунистическата партия рухне и „вратите на Аушвиц” бъдат отворени, светът ще види какво е било прикривано от тях.

Защо има хора, най-вече в американските редакции, които моментално вирват нос и се оттеглят от разговора, щом чуят думите „Фалун Гонг”?

Представете си един редактор в тази ситуация. Отговорът в крайна сметка очевидно е: „Е, те може и да съществуват, но ние няма да отразим техните новини.”

На подобен редактор няма да имам против да кажа:

„Вие, сър, сте фанатик. Още повече, че такова редакционно решение разкрива една култура на смъртта, която всъщност е прославяна от американските информационни медии. Тя взима страната на злото и потвърждава моите наблюдения, че американските новини са геноцидно коректни.”

Ето защо ръкописът на книгата ми е озаглавен „Геноцидна коректност”. Ако бъде публикувана, тя ще разобличи фанатизма на американските информационни медии.

Защо изглежда очевидно – ако погледнем отразеното в пресата – че първокласните новини идват от тибетците, а второкласните – от Фалун Гонг?

Защо редакторите отказват да приемат пекинската пропаганда срещу тибетците, но се придържат към клеветите и злословията на Пекин срещу Фалун Гонг?

Защо американският народ има право да знае за репресивните мерки срещу тибетците, но няма право да знае за тези срещу Фалун Гонг?

Защо трябва читателите на новините да се държат настрана от събитията?

Преследването на Фалун Гонг се среща в докладите на министерството на външните работи на САЩ. Ако правителството знае за него, защо обществото да се държи в неведение?

Вероятно трябва да посоча, че журналистическата професия в САЩ е съставена от два типа хора: военни контрактори, и желаещите да бъдат военни контрактори.

Нашите медии разпространяват едностранчиви „новини” от години. Обществеността е силно подозрителна спрямо медиите, и с право. Според мен в САЩ няма журналистическа професия с подобаващата й почтеност и кредо.

В случая с Фалун Гонг военните контрактори, ръководещи редакциите с премерен фанатизъм, „оставят евреите в газовите камери”.

Когато комунистическата партия рухне и „вратите на Аушвиц” бъдат отворени, светът ще види какво е било прикривано от тях.

Светът ще бъде шокиран от мащаба на преследването, от страданието и нечовешкото отношение, понесено от последователите на Фалун Гонг.

Светът ще трябва (още веднъж) да се закълне: „Никога вече”.

Никога вече. Когато тези думи станаха известни в миналото – след разкритията за еврейския Холокост в нацистка Германия – очевидно военните контрактори са останали безразлични.

Историците ще трябва действително да преразгледат техните назначения. Историците ще трябва да дадат оценка на завещаното от тях.

Но имам чувството, че когато отново се закълнем „никога вече”, този път то ще носи нов смисъл.

Никога вече не трябва да имаме хора, които да се смятат за пропускателния пункт на политическа информация; които да се смятат за финалните арбитри на кое минава за истина и кое не.

Никога вече не трябва да оставяме те да определят обществения дискурс в тази страна. Накратко, никога вече не трябва да имаме такива длъжности.

Описвал съм другаде тяхното като ера на оруелска черна пропаганда. Нека не се връщаме към тези години. Журналистите, които дойдоха след това, все още не успяват да се справят със задачата да поправят грешките им. Те определено трябва да изтеглят преследването на Фалун Гонг на преден план.

Американските медии трябва да развият гръбнак, или аз ще трябва да продължавам със статии като тази, за да разкрия ясно дълбините на истинското зло в лицето на американските информационни медии.

Никога вече. Никога вече! НИКОГА ВЕЧЕ!!…

* Джон Кусуми бе 18-годишният, първи кандидат-президент (Независим) на САЩ от поколение Х през 1984 г. Той е основател и оттеглил се директор на China Support Network, сформирана с американски съмишленици през 1989 г. в отговор на китайската трагедия с кръвопролитията на пл. Тянанмън. Той бе и лидер на Коалиция „Първо свобода, после Олимпиада” (Freedom First, Olympics Second Coalition) – включваща голям брой групи, противопоставящи се на пекинските Олимпийски игри, освен ако Китай не стане свободен преди това. Джон Кусуми също така води рубрики, той е подкастър, публичен оратор и съветник на водещи китайски дисиденти.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!