Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бивши китайски атлети оставени в лишения от олимпийската треска

Martin Croucher, Epoch Times- OK

Всяка сутрин Джанг Хуимин (Zhang Huimin) пробягва половин маратон (21 км, бел. ред.) през пустите улици на родния си град Лингао (Lingao) преди да се съмне. Подтиквана от надеждите някой ден да представи страната си на Олимпиадата, Хуимин става в 2:30 ч. всеки ден, за да приключи тренировката си преди да тръгне за училище. Тя е на осем години.

Висока само 122 см и с тегло от едва 20 кг., Хуимин тренира по този начин под ръководството на баща си повече от година. Миналото лято тя пробяга разстоянието от родния си град в провинция Хуанан (Huanan) до Великата китайска стена, като в Пекин носи жълта туника с изписани върху нея: „Олимпийски дух, Здраво тяло, Изключително предизвикателство, Чест за страната”.

Тя е най-яркият пример за манията, обхванала Китай в подготовката за Олимпиада’2008.

Но наред с цунамито от ентусиазъм към Игрите, стотици хиляди оттеглили се от спорта атлети са били забравени.

Според собствената държавна медия на Китай 80 процента от оттеглилите се от спорта 300 000 атлети в страната са били оставени безработни, ощетени и бедни. Мнозина биват насърчавани да напуснат училище в ранна възраст, за да тренират за професионални атлети. В замяна на донесената за страната слава на тях им се обещава, че държавата ще се грижи за тях след като се оттеглят от спорта.

Според новите закони, обаче, вместо да им бъде осигурен спокоен живот след края на спортната им кариера, те биват често уволнявани и оставяни едва да свързват двата края, вършейки наквалифицирана работа поради липсата на образование.

Много от тях остават често осакатени поради изключително тежките тренировъчни методи, използвани за мотивиране на атлетите. Експерти в областта на медицината са на мнение, че малкият скелет на Хуимин няма да може да се справи с интензивните тренировки, на които се подлага в момента, и че тя ще си навлече дълготрайна травма преди да има шанса да се състезава в следващата Олимпиада през 2016 година. 

Ако Китай не развие система за компенсиране на атлетите, твърде вероятно е съдбата на Хуимин да поеме пътя на онези, които са били оставени в лишения.

Зоу Чунлан (Zou Chunlan) напуска училище на 13-годишна възраст, за да тренира за професионален щангист. През 1990 г. тя печели националната титла в категория 48 кг. на 19-годишна възраст и впоследствие побеждава в други четири състезания, преди да се оттегли през 1993 г.

Тя обаче установява, че обещанието за грижи остава неизпълнено. Предоставена й е черна работа да приготвя храна в кухнята на женския отбор по вдигане на тежести, докато накрая е накарана да напусне.

Без образование тя е принудена да се завърне към физическа работа, като за да си изкарва прехраната тя пренася торби на строителна площадка и продава агнешки кебап по улиците, преди да успее да си намери работа като масажистка.

Освен това тя се бори с настъпилите в тялото й промени - резултат от нейните целенасочени тренировки. Стероидите, давани й от нейния треньор, я оставят с дълбок глас, развита адамова ябълка и стерилитет. Налага й се също така да се бръсне на няколко дни, поради неестествения растеж на брадата й.

 „Предпочитам да бях обикновен човек, отколкото шампион”, каза Зоу Чунлан пред репортер на свободна практика.

Тя не е единствената. През 2006 г. Ай Донгмей (Ai Dongmei), победителка в Международния маратон в Пекин от 1999 г., е принудена да продаде 16 медала, спечелени от нея в национални и международни състезания, след като изпада в затруднено положение.

Отказаната й дългосрочна пенсия, заедно със сериозните й увреждания, я принуждават да работи известно време като продавачка на дрехи, докато съпругът й продава пуканки из кварталите на Пекин.

Ай Донгмей продава златните си медали за 1000 юана (60 щ.д.), а бронзовите си – за 100 юана (6 щ.д.), така че семейната двойка с двегодишна дъщеря да може да се прехранва.

Тя се разделя с треньора си, след като го обвинява във физическо насилие, включително в рутинни побои с колан и в счупване на ключицата й. По думите й всичко, което би трябвало да е спечелила като атлет, й е било отнето.

През 2003 г. режимът въведе пазарните отношения в спорта, прокарвайки закон, който прехвърля цялата отговорност за намиране на работа върху самите атлети.

„Тези атлети са наследство от икономическото развитие на Китай”, каза за Beijing News Лиу Мингайю (Liu Mingyu), зам.-директор на Бюрото по спорта за провинция Ляонинг. „Съчувствам им, но не можем да направим нищо, за да помогнем на всички.”

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!