Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как да разпознаваме пропагандата

Phil Randell, Специално за Epoch Times

Днес хората биват бомбардирани с информация и когато се опитат да разберат световните събития често се оказва предизвикателство да установят кое е истина и кое не. Има много случаи, в които добри хора се опитват да хвърлят светлина върху ужасни ситуации, но пропагандаторите правят всичко възможно да им се противопоставят, бълвайки непрестанно лъжи и обърквайки хората.

В продължение на повече от шест години съпругата ми и аз сме доброволци в проекти, свързани с човешките права. В това си пътешествие се сблъсках с много пропаганда и се запознах с много от използваните методи. Разбира се, целта на пропагандатора е да скрие напълно истината, или поне да я преиначи.  

Съществуват очевидни тактики, като простото отричане на истината или измислянето на някаква история. Тези методи могат често да бъдат неутрализирани с внимателно анализиране на фактите, включително и с използването на достоверни независими източници на информация при провеждането на проучване. Това може да отнеме време, но проучването е необходимо.

Използват се обаче и много по-рафинирани тактики. Например пропагандаторите ще търсят всякакви подробности, които могат да бъдат използвани. Те ще атакуват дребни детайли на солидно доказателство, опитвайки се с това да хвърлят съмнение върху доказателството като цяло. Което в действителност те се опитват да направят в такъв случай, е да отвлекат вниманието на хората от цялостната картина и да лимитират фокуса на проверка на хората. Те се опитват да ограничат параметрите на търсенето на истината от хората, както и да контролират аргумента.

Пропагандаторите също така често представят тираните като жертви (и обратно). По време на движението за граждански права през 60-те години мирните протестиращи бяха обрисувани като атакуващи основите на благосъстоянието на страната ни. Защото е много по-лесно да атакуваш мирни хора с пожарникарски маркучи, палки, немски овчарки и сълзотворен газ, когато хората са маргинализирани и представени като „враг”.

По-скорошен пример за същата динамика: китайската комунистическа партия (ККП) представя себе си като преследвана по някакъв начин от хора с духовни и религиозни убеждения, като тибетски будисти, практикуващи Фалун Гонг и християни.

Рационално ли е изобщо да се повярва на нещо такова? Един силно въоръжен, жесток режим, с най-голямата армия и полицейска сила в света, е атакуван по някакъв начин от хора, които са възприели за свое верую състраданието и ненасилието? Примерите за режими, представящи се за жертви, са твърде многобройни.

Твърдението, което току-що направих, по никакъв начин не е оскърбление към Китай или неговата култура. Споменавам това, защото често се получава ситуацията, в която ако някой критикува ККП, много хора от Китай или чужбина реагират като да са нападнати лично те или цялата им родина. За съжаление с тероризирането на народа на Китай в продължение на десетилетия ККП е обвързала собствената си идентичност с тази на държавата Китай, чак до ниво индивид.

Пропагандаторът се опитва също така да атакува почтеността на онези, които съобщават истината. Класически пример: по време на нацистка Германия един германец, успял да напусне страната си, съобщи, че нацистите изтръгват златните зъби на евреи – убити или изтезавани – и претопяват златните зъби в златни кюлчета.

Нацистката пропагандна машина се опита да го обрисува като побъркан и успя. Разбира се, по-късно истината бе разкрита и историята за златото бе потвърдена.

И така, как разпознава човек кое е истина и кое не? Внимателното проучване на фактите е от съществено значение. Ще дам един личен пример, през 2001 г. започнах да практикувам Фалун Гонг – медитативна практика, преследвана от ККП, въпреки че ККП отрича да прави подобно нещо. Когато започнах да практикувам, анализирах различните циркулиращи в медиите гледни точки относно преследването.

Това, което открих бе, че Фалун Гонг се практикува в много страни, но източникът на всички негативни репортажи бе единствено ККП. Проучих и за ужасяващата репутация на ККП по въпроса с човешките права. Очевидно бе, че преследването е реално. Като част от внимателното проучване предлагам човек да се обърне към ползващи се с уважение независими източници. Подобен източник, който аз използвах, бе Амнести Интернешънъл.

Освен това онези, които се опитват да разобличат тиранията, нерядко разкриват много за себе си. Животът им е често като отворена книга. Обратно на това, потисниците рядко казват много за себе си. Тука трябва да се отбележи, че и на много порядъчни хора понякога се налага да крият самоличността си, в името на личната си безопасност.

В допълнение, когато опитващите се да скрият истината са изправени лице в лице с фактите и не са способни да ги оборят, те често прибягват към пренебрегване на тези факти и преминават в атака от друг ъгъл. Ако гледате и слушате внимателно, те ловко изопачават думите на другите, променяйки посоката на разговора.  

Също така предлагам да се обръща особено внимание на това, кой се опитва да стесни фокуса и кой се опитва да го поддържа в неговата широта. Онези, които се опитват да отвлекат вниманието от цялостната картина … това обикновено са хората, от които трябва да се пазите. И не използвайте като критерий обиграността. Често именно онези, които разпространяват пропагандата, са които разполагат с огромни ресурси и много опит.

И най-вече, за да разберем истината за дадена ситуация, е необходимо да слушаме и гледаме не само с ушите и очите, но и с умовете и сърцата си.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!