Следвайте "Буднаера" в Телеграм
„Ако социалистически Китай е раят, тогава какво е адът?!”
Джунг Чанг (Jung Chang) и нейният съпруг, известният историк Джон Холидей, са автори на книгата „Мао: неизвестната история” (Mao: The Unknown Story). (mingguo/Epoch Times)
Известната писателка от британско-китайски произход, Джунг Чанг (JungChang), посети Сингапур в отговор на поканата за участие във Фестивала на сингапурските писатели. Джунг Чанг е най-известна със своята публикация в съавторство със съпруга си, изтъкнатият историк Джон Холидей, озаглавена „Мао: неизвестната история” (Mao: The Unknown Story). В интервю за EpochTimes Чанг сподели изминатия от нея път за създаването на тази историческа и предоставяща един нов поглед върху нещата книга.
Поемане на историческата отговорност за разкриване на истината за Мао
„Въпреки че Мао е важна личност в съвременната история на Китай, като човек, засегнал живота на цели поколения китайци и предизвикал многобройни широкомащабни катастрофи, за него не се знае много”, отговаря Чанг на въпроса какво я е подтикнало да напише книгата.
Тя поясни, че посредством усилията си да разбули мистерията около Мао се е надявала да хвърли светлина и върху причината за безумието на революционния период и да идентифицира коренната причина за тази национална трагедия. Чувствайки, че е необходимо да разкрие тази историческа истина, тя е поела тази отговорност.
Проучване и разследвания
Друга една от книгите на Чанг - „ Диви лебеди: трите дъщери на Китай” (Wild Swans: Three Daughters of China) – става готова за по-малко от две години. Завършването на „Мао: непознатата история” отнема 12 години на писателката и нейния съпруг. По-голямата част от работата се състои в проучване и те са решени да напишат биография, базирана на информация от първа ръка, особено действителни преживявания, документи от онова време и исторически материали.
Те използват архиви от 28 страни, включително Русия, Албания, бившата Източна Германия, САЩ, Великобритания и Ватикана, откривайки в тях огромно количество неразкрита информация. Интервюират 116 свидетели от онова време, 159 лидери, които са имали лични контакти с Мао, 34 от роднините и приятелите на Мао и 18 служили от неговия личен персонал.
Първоначалната компилация е пет пъти по-голяма по обем от окончателно публикувания материал. Чанг обясни, че първата версия, която включва подробен анализ на това, как са стигнали до окончателните си заключения, е по-скоро подходяща за академично проучване. След това двойката обобщава откритията си в една по-семпла и удобна за читателя версия, предназначена за широката публика.
Ценни исторически документи: открити са писма от втората съпруга на Мао
В книгата са включени непубликуваните досега мемоари на втората съпруга на Мао, Янг Кай-Хуей (Yang Kai-Hui). Кай-Хуей е изоставена от Мао през 1927 г., а през 1930 г. е екзекутирана от националистите. Писмата са намерени скрити зад греда на покрив през 1999 година.
По думите на Чанг, тя е имала късмет, че е могла да прочете писмата, които все още са считани за много деликатна тема и които дори живите членове на семейството на Мао не са виждали. Писмата на Кай-Хуей са изпълнени с нейната мъка и копнеж по Мао и с гнева й за това, че той е изоставил семейството си. Те разкриват и че Кай-Хуей, на която са допадали идеалите на комунизма, е започнала да губи вярата си в тази кауза, поради настойчивостта на Мао да избива опозицията си.
Умопомрачителна катастрофа
След дванадесетгодишно проучване Чанг открива, че първоначалните й представи за Мао са претърпели значителна промяна. Фактът, че е живяла при управлението на Мао, както и написването на книгата „Диви лебеди” я карат да вярва, че разбирането й за Мао е добро, но почти всеки ден нейното проучване й предоставя обезпокоителни нови факти. За нея и за съпруга й това е едно вълнуващо пътешествие. Чанг и Холидей провеждат проучването поотделно, като Чанг търси в китайски материали, а Холидей проучва материали на английски и на други езици. Въпреки че някои от първоначалните й впечатления са се запазили, Чанг сподели, че цялостната й преценка за Мао е станала по-обширна.
По време на японската окупация на Китай Мао не се сражава с японците. Той разчита на това, те да се бият с Чан Кай-Шек, очаквайки Сталин да се намеси впоследствие. След 1945 г. 1.5 милиона руски трупи нахлуват в североизточен Китай, предоставяйки военни оръжия и обучение, за да помогнат на Мао да се бие срещу Чан Кай-Шек. Ето как Мао завладява Китай през 1949 г. Той е умел в експлоатирането на слабостите на своите съперници и съюзници за постигане на целите си. Дори благодари на японците за помощта им да завземе Пекин.
Чанг и Холидей откриват, че катастрофалният „Голям скок напред” всъщност не е поради прекомерно фанатичното прилагане на идеологията на Мао или поради липсващите у Мао икономически познания, каквото е общоприетото схващане. При проучването те установяват, че причината е просто целта на Мао да доминира в света, превръщайки се в лидер на една военна суперсила. Китай изнася огромни количества произведена от селяните храна и земеделски продукти, за да купува скъпи и модерни военни оръжия. Ето коя е причината за най-опустошителния глад в историята, причинил смъртта на 38 милиона души.
Мао напълно осъзнава, че хората измират от глад, но насърчително казва на хората си да не се страхуват от това. Той дори заявява, че мъртвите могат да подобрят плодородието на земята, и споменава, че все още обмисля много други кампании и че ако всички те бъдат осъщедтвени, приблизително половината от китайското население ще бъде избито.
70 милиона загинали от неестествена смърт
Освен 38-те милиона души, умрели от глад, приблизително 27 милиона са избити по време на 27-годишното управление на Мао. Само в резултат на Културната революция умират над 3 милиона души. Лично преживяла Културната революция, Чанг е убедена, че броят на загиналите надхвърля 3 милиона души. Съперници и членове на техните семейства, селяни, граждани, военни и дългогодишни съюзници са сред жертвите на Маовата амбиция и параноя.
Зараждане на подозренията
Чанг сподели пред Epoch Times, че когато била дете тя боготворяла Мао, подобно на много други деца около нея. След началото на Културната революция през 1966 г. обаче, неописуемото насилие и жестокост в името на Мао стават навсякъде около нея. Тогава в нея започнали да се зараждат съмнения относно святостта на Мао. Но по това време не се осмелила да се замисли по-сериозно над тези неща. „Ако социалистически Китай е раят, тогава какво е адът?!”, чудела се Чанг.
По онова време тя обвинявала войската на Мао и Чинг Джианг (Qing Jiang) за нещастието. През 1974 г. видяла снимка на Мао и Джианг в американско списание; текстът под нея гласял, че Джианг е само очите, ушите и устата на Мао. Тогава Чанг осъзнала, че Мао е отговорен за трагедията. Отнело й осем години да се осмели да приеме истината и да осъди Мао. В среда, където всички са с промити съзнания, да се открие фактическата истина е много трудно.
Чанг изрази съжалението си, че живеейки под управлението на китайския комунистически режим мнозина са били – и все още са – неспособни да съзрат или да разберат действителната ситуация. Няма свобода на пресата, информацията е ограничена и много книги, документи и материали са изгорени. Живеейки извън Китай и имайки достъп до информация извън пределите на страната, с надвисналия крах на комунизма всички някога възприемани от нея митове са развенчани, и сега тя е в състояние да открие истината.
Опасно е когато тиранин се издига в култ
„Добрият човек с висока нравственост трябва да се уважава”, отбелязва Чанг. Тя изрази мнение, че Мао не би трябвало да бъде издиган в култ, тъй като се е издигнал на власт с непочтени и подмолни средства. Извършените от него грехове провокират ненавист към него.
Мао е жесток тоталитарен деспот и главорез, казва Чанг, със склонност към провеждане на сталинистки чистки на милиони хора за лични облаги. Никой не остава незасегнат от безскрупулните, но неизбежни политически маневри и предателства на Мао. Той пренебрегва неизбежните бъдещи позор и презрение.
Страх, контрол над медиите, липса на вяра в духовното
Чанг изтъкна още, че насажданият от държавата терор е бил използван, за да се контролира и мами китайския народ. Под управлението на Мао хората са прекалено уплашени, за да могат дори да разсъждават и така просто приемат това, което им се казва.
Ограничаването на свободата за достъп до информация е също основен фактор. В ерата на Мао нямаше религиозна вяра, традиционната култура бе унищожена и бяха позволени само контролирани от правителството медии. Липсата на духовна храна бе екстремна. Живеейки в подобна среда десетилетия наред, хората станаха лесно податливи на измами и манипулации. Дори и днес, за много живеещи извън Китай хора, начинът на мислене на гражданите в Китай може да изглежда абсурден и труден за разбиране.
Дори и след смъртта на Мао, критиката към него в Китай си остава табу. Книгата на Чанг „Диви лебеди”, както и „Мао: непознатата история”, са забранени в Китай.
Поглеждане в очите една историческа трагедия помага да се предотврати нейното повтаряне
Все по-чести са сведенията, че въпреки забраната в Китай, книгата на Чанг за Мао си пробива път към китайския народ и все повече хора я четат. Поглеждайки в очите историческите факти за катастрофата, доведена на китайския народ от Мао, ще може успешно да предотврати повторението на една такава трагедия.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!