Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Силата на спортния бойкот

Едуард Макмилан-Скот*, boycott2008games.blogspot.com

Yorkshire Post, OК – Правителството иска и двете, когато става дума за бойкоти в спорта. От една страна се опитва да забрани на отбора по крикет на Зимбабве да участва в турнира в Обединеното Кралство, но от друга не иска да се откаже от Зимбабве – както и от други благоразположени африкански държави, особено ЮАР – заради Олимпиадата в Лондон през 2012 г.

В свят на шумни протести за демокрация и универсални ценности на човешките права, Великобритания би могла да поеме водачеството, като предложи за домакин на всички бъдещи [Олимпийски] игри Атина, родина на Олимпиадата и на грандиозното представяне през 2004 г. (спестявайки ни с това 10 млрд. британски лири) – и като каже „не” на отбора по крикет на Зимбабве.

За разлика от санкциите, от бойкотите има ефект и, да – спортът, политиката и религията са неизбежно свързани.

„Ситуацията в Зимбабве е очевидно много тревожна. Смятам, че за момента двустранните крикет-турнири не изпращат правилното послание за нашата загриженост”, заяви онази седмица секретарят на външните работи Дейвид Милибанд.

Но по време на дебат на Горната камара в Англия върху човешките права в Китай, в който сребърният медалист от Олимпиадата в Москва, лорд Мойнихан, засегна моята кампания за бойкот на Пекин, говорителят на правителството, лорд Малох-Браун, заобиколи темата, въпреки че всеки един от взелите думата се позоваваше на ужасната репутация на Китай като режим от далеч по-голяма величина от този на Зимбабве.

Режимът на Мугабе е „изчистил” почти 100 000 домове, позволил е повсеместен глад, икономическа нищета и е виновен за смъртта на голям брой хора.

Когато миналата есен ITV излъчи поредица от ужасяващи репортажи от Зимбабве, правителството започна всякакви задкулисни сделки – някои от които през спортни организации – за да отложи турнира по крикет.

Истината е, че сега спортът е популярна комерсиална дейност с безпрецедентно влияние върху обществеността.

Дотолкова, че наскоро Папа Бенедикт даде на футбола своята благословия и заяви: „Футболът трябва да се превръща все повече в средство за прокарване на житейските етични и духовни ценности”. 

През 2001 г. в надпреварата за домакинство на Олимпиада’2008 китайският представител Лиу Джингмин даде довода, че: „С присъждането на Пекин да бъде домакин на Игрите, вие ще помогнете за развитието на човешките права”.

Въпреки че член 1-ви на Олимпийската харта настоява за „универсални фундаментални етични принципи”, енергичните мерки от страна на Пекин към дисиденти и религии продължават с още по-голяма сила.

Миналия месец Европейският парламент единодушно изрази „сериозна загриженост” и прикани МОК да направи своя собствена оценка на това, доколко Китай се придържа към своите обещания. Може би тези въпроси биха могли да бъдат зададени от спонсорите VISA, Coca Cola и Kodak.

На 27 декември Ху Джиа, активист за опазване на околната среда, който направи обществено достояние ужасното качество на въздуха в Пекин и унищожението на стотици хиляди домове с цел проправяне на път за Олимпиадата, бе отведен от дома му от 20 полицаи.

Друг изтъкнат дисидент, християнин и адвокат за човешки права Гао Джишенг – наричан понякога „китайският Лех Валенса” – изчезна при подобни обстоятелства след отворено писмо, критикуващо корупцията около Олимпиадата. Аз поддържах редовен контакт и с двамата.

Гао е известен най-вече с отразяването на огромната жестокост на режима спрямо духовното движение Фалун Гонг от Буда школата.

Хари У, дисидент в изгнание, е ръководител на американска фондация за проучвания, според която има около 1100 наказателни лагера в китайската система Лаогай с изчислени около 6,8 млн. затворници, повечето от които са задържани без процес.

Според експерта по изтезанията към ООН, австрийският юрист Манфред Новак, мнозинството са практикуващи Фалун Гонг, които биват „превъзпитавани” или изтезавани, за да се откажат [да практикуват]. Оцелели от там хора ми разказаха за есесовски тактики.

Поне 3000 души са починали от изтезания от началото на репресиите (1999 г.) срещу 70-те милиона практикуващи Фалун Гонг – без никаква друга причина, освен това, че практиката е популярна като подобряваща здравето дейност.

Те вероятно са и причината, поради която този месец Китай премина от екзекуции с изстрел в главата към смъртоносни инжекции, тъй като ми бе казано, че това съхранява телата на затворниците по-добре като материал за доходната трансплантационна индустрия на военните.

Би ли се състояла берлинската Олимпиада от 1936 г., ако светът знаеше за нацистките лагери?

По повод съобщеното от Ян Карски за есесовските лагери, съдия Феликс Франкфуртер от Върховния съд на САЩ заяви: „Аз не казах, че този млад човек лъже. Казах, че не бях в състояние да повярвам на това, което той ми каза. Има разлика.”

Време е цивилизованият свят да осъзнае това, което действително става в прикрития Китай – една държава на терора като никоя друга, избила около 80 милиона от собствения си народ от 1949 година насам. Не би трябвало да пренебрегваме и ролята на Китай в суданския геноцид, или ролята му в други непочтени африкански режими – като Зимбабве. 

През 1964 г. бе наложен Олимпийски бойкот срещу Южна Африка от самия МОК поради апартейда; имаше ефект.

През 1980 г. САЩ и други 60 държави бойкотираха московската Олимпиада поради съветската инвазия на Афганистан; до три години след това СССР започна да се разпада.  

През 1987 г. президентът Рейгън директно заяви на Южнокорейската хунта, че ако не установи демокрация, САЩ ще бойкотират Олимпиадата в Сеул през 1988 г.; демокрацията бе установена.

Тези, които са против бойкотите, казват, че „да бъдеш там” е от по-голямо значение – не съм съгласен, това само дава комфорт на тираните.

Време е да прекратим лицемерието в този вървящ към глобализация свят: спортните бойкоти дават резултат. И е време да спрем страданията както в Китай, така и в Зимбабве.

*Едуард Макмилан-Скот е вицепрезидент на Европейския парламент, член на Европейския парламент за Йоркшир и Хамбър и основател на Инициативата за демокрация и човешки права на ООН.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!