Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Човешките права в Китай – без златен медал

Китайският активист за човешки права Уей Джингшенг (Wei Jingsheng), считан за бащата на демократичното движение в Китай, на фона на Олимпийските кръгове, след като е връчил петиция на Международния олимпийски комитет (МОК) в Лозана през декември 2007 г. (Fabrice Coffrini/AFP/Getty Images)

Wei Jingsheng, Специално за Epoch Times

Напоследък критиката към положението с човешките права в Китай се засили рязко. Европейският парламент разкритикува китайското правителство заради неспазеното от него обещание за подобряване на човешките права и свободата на пресата. Бе внесена резолюция с призив към Международния олимпийски комитет (МОК) да изиска от Китай да подобри човешките си права. Въпросът за отговорностите на МОК бе повдигнат и по време на среща в Европейския парламент, организирана от ALDE – група на Алианса на либералите и демократите за Европа, която наблегна на европейските усилия за насърчаване на мира и демократизацията в другите държави. Основните теми на срещата включваха предстоящата Олимпиада в Китай, статуса на човешките права и оръжейното ембарго на Европейския съюз над Китай.

След тази среща в Европейския съюз, представители на китайското Продемократично движение се събраха в Женева и проведоха пресконференция по обсъдените въпроси. В нея взеха участие единадесет репортери от западни медии и зададоха директни, уместни въпроси, въпреки техническата намеса от страна на китайските комунистически власти.

Представителите дискутираха отговорностите на МОК в това начинание и позицията, която се очаква той да заеме. Според някои състоянието на човешките права в Китай е отговорност единствено на китайското правителство, а не на МОК, който се явява просто организатор на Олимпийските игри. Докато в миналото това становище би могло да се приеме за вярно, с течение на времето нещата се промениха, особено след като Китай загуби възможността да стане домакин на Олимпиадата през 2000 г.

Служители на МОК обясниха, че ужасното досие на човешки права на Китай е коствало на страната лишаването й от Олимпиадата през 2000 г. Но по редица причини МОК помогна на Китай да си осигури домакинството на Игрите през 2008 г., при условие, че бъдат извършени промени. Китайските комунистически власти след това публично увериха МОК, че ще подобрят значително състоянието на човешките права, а МОК на свой ред заяви, че ще съблюдава дали обещанието ще се спази. Предвид това споразумение, високопоставени служители на МОК заобиколиха въпроса с човешките права и убедиха членовете на комисията да присъдят на Китай Олимпиада’2008.   

Като резултат от това споразумение китайското правителство е задължено да изпълни обещанията си, а МОК – гарантът – е задължен да изисква от Китай да подобри състоянието на човешките си права и досието си по отношение на свободата на изразяването. Това са отговорности, които МОК сам е поел, помагайки на Китай в присъждането на Игрите. Президентът на МОК може да бъде заменен, но отговорностите на организацията – не. Тя има задължение, което трябва да изпълни – да убеди китайското правителство да подобри човешките права в страната и да защитава правото на свобода на гражданите си; да информира международната общественост за статуса на споразумението с Китай и да посочи ясно къде Китай не е успял да спази обещанията си. Без надзора и наблюдението на МОК китайското правителство, разбира се, няма да се отнесе сериозно към своето задължение и определено не би останало вярно на обещанията си. 

МОК помогна на Пекин да спечели домакинството на Олимпиада’2008, но не е изразил становище относно човешките права в Китай, нито е предоставил информация за подобряване на досието с човешките права на страната, така както обеща. Дали това означава, че служителите на МОК са се споразумели с китайската комунистическа партия (ККП) да заблудят света? Не е ясно. Но е ясно, че и бившият, и настоящият персонал на МОК са небрежни по отношение на надзорните си задължения и на обещанията за наблюдение на поведението на Китай. Както е и до болка очевидно, че ККП не е изпълнила задълженията си.

След пресконференцията в Женева, представителите на китайското Продемократично движение в чужбина се отправихме към щаба на МОК в Лозана. Там се срещнахме със служители на МОК и предадохме писмо, подписано от десетки хиляди китайци, живеещи в Китай и зад граница. Агенция Франс Прес и екип на швейцарската телевизия отразиха събитието. В щаба на МОК Жизел Дейвис (Giselle Davies), директор „Комуникации” и нейния асистент приеха писмото и разговаряха с нас в продължение на 15 минути. С неспокоен вид Дейвис помоли телевизионните репортери да спрат снимането и разгневи свикналите на медийна свобода репортери. Когато камерите бяха изключени, Дейвис не прие писмото сериозно. Пред имената с десетки хиляди китайски селяни, изгубили земите си и такива, принудени да напуснат домовете си, тя постоянно отхвърляше всякаква отговорност с извинението, че МОК е спортна организация. Дейвис изглежда забравяше задължението на китайското правителство в замяна на присъждането на Олимпиадата и гаранцията на МОК за това задължение. Тя обаче не изрази повторно становището, че Олимпийските игри нямат нищо общо с човешките права, и заяви, че ще предаде съобщението на президента на МОК.

Освен това, като председател на задграничното Продемократично движение, аз изразих пред Жизел Дейвис мнението, че МОК би трябвало да поеме отговорност за ролята си на наблюдател в спазването на поетите от Китай задължения. Както и че ако състоянието на човешките права в Китай се е подобрило значително, съобразно обещаното, това би трябвало да се направи публично достояние. Изтъкнах също така и нуждата от пълно разкритие по въпроса за подкупите, давани от Китай на чиновници на МОК. Относно тези твърдения Дейвис изрази загриженост, както и надежда да получи повече информация. Освен това аз й предадох, че задграничното Продемократично движени възнамерява да се свържи с МОК в бъдеще и да им предостави повече подробности по тези въпроси, като изразих надежда МОК да е отговорна институция.

След мероприятията в Женева и Лозана, с представителите на Продемократичното движение се завърнахме в щаба на Европейския съюз в Брюксел, за да присъстваме на друга среща, организирана от ALDE. Темата на срещата бе „Човешките права в Китай – без златен медал”. Хора от Китай, Шинджиянг и Тибет се срещнаха с Амнести Интернешънъл, с Репортери без граници и с европейски експерти от Международното общество за човешки права. Обсъдени бяха подробно всички аспекти на влошаващото се състояние на човешките права в Китай през последните години. Постигнахме съгласие, че МОК трябва да спре да пренебрегва този въпрос, а да разкритикува китайското правителство и да му окаже натиск да изпълни обещанието си. Срещата предостави ясна картина за това, какво трябва да подобри китайското правителство в насърчаването и защитата на човешките права, за да изпълни обещаното.

Непосредствено преди срещата, отношенията между Европейския съюз и Китай се промениха значително. Следвайки всеобщите европейски избори, режимът на Ху Джинтао (Hu Jintao) се захвана с интензивна насочена търговска дипломация, възползвайки се от възможността да повлияе на новите и по-неопитни правителствени служители. По време на посещението си в Пекин новоизбраният френски президент Никола Саркози сключи договор за самолети и заводи за ядрена енергия в размер на 30 млрд. щ.д. Правителството на Саркози бе във възторг и се опита да агитира и други страни членки на ЕС да си затворят очите пред проблема с човешките права в Китай. Нещо повече, Саркози заяви, че ще убеди държавите от ЕС да се съгласят да отменят оръжейното ембарго срещу Китай. Политическата позиция на Саркози породи разделение сред европейските държави, включително и сред германската управляваща коалиция. Вицепрезидентът на германската социалдемократическа партия и първият дипломат на Германия отправиха публични критики към германския канцлер Ангела Меркел за пропускането на подобна солидна сделка, поради загрижеността на Меркел за проблемите на Китай с човешките права и нейната среща с Далай Лама, от което Франция се облагодетелствала. Да се прави бизнес с Китай стана изведнъж така популярно, че много държавници със съвест бяха принудени да сдържат езика си. 

Бях засегнал плана на ККП в речта си пред Европейския парламент, като открито изтъкнах, че способността на ККП да сключва договори за търговски взаимоотношения се дължи на нелоялна търговска политика. Тези изкъсо манипулирани практики бяха отговорни и за търговския дефицит между ЕС и Китай в размер на 200 млрд. щ.д. всяка година. Дори ако сделката на Саркози за 30 млрд. щ.д. се окаже печеливша, тя не би могла да компенсира непрекъснато растящия дефицит. Другата причина за този солиден търговски дисбаланс е, че китайските работници нямат правото да се борят за справедливи надници и защита на труда. Китайските човешки права са тясно свързани с икономическите печалби на Европа. Подпомагането на ККП в нейното нарушаване на човешките права заради нищожните й договори е в ущърб, а не в полза на европейците.

Разбира се, договорът на стойност 30 млрд. щ.д. е разрешил проблемите на една незначителна част от френските предприятия и работници, но какво е неговото отражение върху малкия и среден бизнес във Франция и какви са облагите от него за другите европейски държави? Късогледите политици са пренебрегнали този огромен проблем. На пръв поглед търговската дипломация на ККП изглежда да се е увенчала с успех, тъй като Саркози изигра с радост ролята на верен поддръжник на Ху Джинтао и някои европейски чиновници са раздвоени. Но страничният ефект от тази егоцентрична дипломатическа стратегия е да се действа съобразно очакванията на Ху Джинтао. Егоизмът на Саркози предизвика бурния гняв на други европейски държави - гняв, който продължава да ескалира. Това допълнително изолира Франция от останалите европейски страни и костваше на държавата нейната доминантна позиция сред политическите сили в ЕС. Въпреки намеренията си, с този 30-милиарден договор ККП изглежда навреди както на себе си, така и на новия си френски съюзник.

По време на срещата ни в ЕП негов член ме увери, че докато сме били на посещение в щаба на МОК в Лозана Европейският парламент е приел резолюция срещу пекинската Олимпиада’2008 и за продължаване на военното ембарго срещу Китай. За разлика от предишни резолюции, тази е била приета единодушно – показателно за това, че нито една европейска държава не би се вслушала в Саркози относно оръжейното ембарго, а вместо това би оказала по-активен натиск върху МОК за бойкот на Олимпиадата в Пекин.

Нещата, които представих бяха определени като полезни не само за китайския народ, но и за европейците. Дори европейската политическа общност и медии приеха възгледите ми много сериозно. Така наречените „стратегии” на ККП, които винаги планират да навредят на другите, със сигурност ще нанесат вреда на самата нея.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!