Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Защо китайският режим не може да намери китайска култура

Michael Mahonen*, Специално за Epoch Times

Националният център за сценични изкуства на Китай бе официално открит през декември 2007 г. Той бе провъзгласен за „най-големия” в света по рода си, „два пъти по-голям от центъра за сценични изкуства 'Кенеди' във Вашингтон”. Но в статия за New York Times заместник директорът на центъра говори за предизвикателства, с които властите се сблъскват, за да намерят представления за него.

Пренебрегвайки китайските архитекти, както често се случва с китайски проекти от голям мащаб, китайският режим заложи на френския архитект Пол Андрю (Paul Andreu). Отличителна черта на новата сграда на Националния център за сценични изкуства на Китай, наподобяваща огромно сиво-синьо яйце от стъкло и метал, плаващо в средата на изкуствено езеро, е нейният дълъг стъклен тунел, минаващ под езерото и водещ до сградата.

Имайки предвид, че покривът на проектирания от г-н Андрю терминал на международното летище „Шарл дьо Гол” в Париж се срути под собствената си тежест, по-предпочитан начин за влизане в Центъра за сценични изкуства може да се окаже с гондола през задния му вход.

Строена по нареждане на китайската комунистическа партия (ККП), по план сградата трябваше да бъде открита през 2003 година. Проектът, обаче, се сблъсква с многобройни проблеми от преустановяване на работата и критики, а бюджетът му бе превишен с десетки милиони долари.

На дълго очакваната церемония по откриването директорът на центъра, Чен Пинг (Chen Ping) изясни същинското предназначение на предполагаемото културно съоражение, наричайки го „бетонен пример за нарастващата 'мека сила' на Китай и неговата всестранна национална мощ”. Желаещи за театър, моля?

Коментарът на г-н Пинг не е изненадващ, при положение че откакто ККП заграби властта през 1949 г. „културата” е сведена до инструмент на пропагандата, имаща за цел затвърждаване контрола над Китай, вдъхване на лоялност към партията и създаване на разбирането, че Китай и ККП са едно и също нещо.

По време на "Културната революция" от 1966 до 1976 г. ККП заявява открито намерението си да изкорени петхилядолетната традиционна култура на Китай. Хиляди храмове, безброй артефакти, картини, скулптури, литературни творби и здания на културата бяха систематично унищожавани.

За тази обширна и задълбочена, вдъхновена от божественост и наблягаща на нравствеността и почитта към духовното култура няма място в атеистичната доктрина на ККП, която гледа на нея като на заплаха за своя идеологически контрол.

В статия за New York Times заместник-директорът на Центъра за сценични изкуства, Уанг Дженминг (Wang Zhenming), коментира трудностите за запълване на графика с представления: „Трудно е, тъй като на практика операта и балетът са форми на изкуство, внесени отвън. С балета нещата стоят по-добре, но най-известните ни творби са червените класики отпреди 40 години. Операта е по-голям проблем, защото повечето популярни класически и нови творби са все от чужбина.”

Почти всички китайски изпълнители, които ще се появят на сцената, ще представят култура от Запада. Единственото за съжаление комично изключение е Танцовият ансамбъл към военновъздушните сили на Народноосвободителната армия, пресъздаващ отново на сцената „Сестра Джианг” – „класически” балет от ранния социализъм.

Китай притежава една от най-богатите култури, известни в човешката история. Защо г-н Уанг – предполагаем експерт по китайската култура – е затруднен в намирането на представления за откриващия сезон на това, което ККП нарича „най-доброто място за сценични изкуства в Китай”? Защо трябва той да разчита на „форми на изкуство, внесени отвън”? Защо неговото разбиране за най-доброто от китайската култура се простира не повече от 40 години назад, до скованите представления, механично скалъпени от пропагандата на ККП?

Г-н Уанг, наред с повечето китайци днес, е жертва на лишената от съдържание и деформирана от ККП китайска култура. Неспособна да заличи напълно градената 5000 години култура, ККП се зае да изопачи, да пренагласи и да пресътвори традиционната китайска култура, така, че тя да отговаря на нейните идеологически нужди.

Те изопачиха исторически факти, отстраниха всичко несъответстващо на тяхната идеология, омаловажиха възвишени героични подвизи, преувеличиха делата на жестоки китайски владетели и принизиха същината на духовността, лежаща в основите на традиционното китайско минало.

Те оскверниха китайската култура и това е едно жестоко духовно престъпление. Културата предоставя принципите, нравствеността и духовните устои, от които се изгражда едно общество. Тя предоставя чувство за личностна и национална идентичност.

ККП опетни Китай със собствената си комунистическа култура на насилие, измама, ожесточено съревнование, предателство, безчестие и жажда за успех и опазване на личното за сметка на чуждото. Догматичният атеизъм унищожава чувството за духовна задълженост и доброжелателност към другите.

Днес в Китай ККП се е превърнала в неоспоримата, абсолютна власт, унищожаваща стремежа към духовност и заменяща всякакъв Бог.

На път, обаче, е едно възраждане. Едно възкресение на китайската традиционна култура под формата на пищни, мащабни театрални продукции, представени от базираната в Ню Йорк независима китайска телевизия New Tang Dynasty Television (NTDTV), и създадени от сценичната група „Небесни сценични изкуства” (Divine Performing Arts). Изпълнителите репетират и се подготвят целогодишно, потопени в оригиналната, традиционна китайска култура. Понастоящем те са на своето световно турне.

„Трагично е, че китайската култура е била отнета от китайския народ. С нашите представления ние я възвръщаме обратно”, коментира говорителката на NTDTV Кери Ханг (Carrie Hung).

Нюйоркската компания „Небесни сценични изкуства” (Divine Performing Arts New York Company) откри своето световно турне за 2008 г. с представления в Cobb Energy Performing Arts Centre, Атланта. (Epoch Times)

Почетната канадска балерина Ванеса Харууд, която посети спектакъла в Торонто със своя съпруг Хю Скали, професор, хирург и бивш президент на Медицинската асоциация в Онтарио, сподели впечатленията си от преживяното: "Не беше просто хубаво-хубаво. Беше сериозно хубаво - с много задълбоченост и многозначителност...". На въпроса кой танц й е допаднал най-много, тя отговори 'Монголският танц на паничките', за който каза: "В него има нещо мистериозно". Г-жа Харууд е член на Световния танцов съюз (World Dance Alliance), който е известен със своята лидерска роля в световното танцово изкуство, във връзка с което тя каза, че ще препоръча спектакъла на своите колеги от организацията: "Те трябва да го видят, когато дойде в техните градове. Това е нещо красиво, професионално и отлично изпълнено". Торонто, Канада, януари 2008 г. (Dali Sun/Epoch Times)

Стивън Анг, председател на Областната китайска асоциация в Торонто, каза за шоуто по време на антракта: "Намирам го за фантастично. Грандиозно, наистина грандиозно.", допълвайки: "Днес публиката е много веща. Надява се за представления с високо качество,...могат да го оценят. Те чакат за висококачествени продукции". Торонто, Канада, януари 2008 г. (Epoch Times)

Сара Сте-Мари, бивш директор на Световната здравна организация във Виетнам по време на петгодишната мисия на организацията там, сподели, че по време на представлението е забелязала да става нещо странно със зрението й, което иначе е доста слабо: "Това е удивително! Там [на сцената] видях гора, планина, пътека покрай океана. Действието с дългите одежди, изпълнителките изглеждаха като бели лебеди излитащи от Charlevoix или Gaspesie през есента...и можех да видя океана зад тях, а аз съм късогледа!", споделяше развълнувано г-жа Сте-Мари, която седеше доста далече от сцената. Монреал, Канада, януари 2008 г. (Samira Bouaou/Epoch Times)

Бизнес анализаторът и ИТ специалист Сунг Трен с приятелката си Олга Карпова изказаха възхищението си от Спектакъла в Sony Centre, Торонто: "Беше много изискано шоу, с костюмите - много колоритни...Харесаха ми танците, харесаха ми ударните инструменти - много, много красиво, много добре хореографирано и изпълнено", каза Сунг, продължавайки: "Беше и доста образователно, в смисъл, че предава историята на Китай...и показва, че китайският народ иска да бъде свободен". Торонто, Канада, януари 2008 г. (Ben Dan/Epoch Times)

Калифорнийският градски съветник Крис Кеюгъл посети представлението със съпругата си Даян в Nokia Theater LA Live, и сподели: "Най ми хареса Монголския танц, а костюмите и декорите намирам за стилни... Всичко е много образователно". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Dan Sanchez/Epoch Times)

"Възхитително е, че китайците донасят тука и ни показвата какво е тяхната история", каза професионалната танцьорка Джоди Реруча от Rolling Hills, СА. "Водните нимфи бяха смайващи... Моите леля и чичо са професионални балетисти и ще се удивят и почустват горди от тези китайски танци и култура". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Mark Zou/Epoch Times)

Приветливите сестри Алисън (вдясно) и Джинджер Плам споделиха изживяното след представлението: "Беше сърцераздирателно и секващо дъха едновременно... Може би в предишните си животи съм била китайка, защото то докосна нещо дълбоко в душата ми", каза бившата стюардеса Алисън, докато Джинджер - художник и скулптур - бе лаконична във вълнението си: "Беше вълшебно!". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Dan Sanchez/Epoch Times)

Д-р Майкъл Джанг, президент на медикаментозната компания за анти-ракови лекарства Optimer Biotechnology Inc., със съпругата си д-р Теси Чи, вицепрезидент на компанията, коментираха за спектакъла в Сан Диего. "Шоуто беше чудесно. Програмата бе добре аранжирана и съчетаваше исторически факти.... На мен най-много ми допаднаха небесните феи. Беше удивително и пресъздаваше един неземен свят. Предишни изпълнения, които съм гледал, са набрягали на техниката, но не са били така артистични. Това шоу е превъзходно дизайнирано. Намирам нивото му за много високо", каза д-р Джанг. От своя страна д-р Чи допълни: "Танцовите изпълнения бяха фантастични. Изпълнителите са много, много талантливи. Представлението беше много вълнуващо! Бих го нарекла 'grand-tastic'! Аз харесах най-вече Барабанистите от Двора Танг (Tang Court Drummers) и откриващия небесен танц, който разкри един удивителен свят". Сан Диего, САЩ, януари 2008 г. (Zhen Tingwei/Epoch Times)


„Много видели представлението китайци, живеещи в чужбина или пътуващи извън Китай, са дълбоко развълнувани. Когато виждат и възторжените реакции сред западната публика, както и огромния успех на представлението, у тях се появява чувство на гордост, че са китайци. Чудесно е да видиш приповдигнатия им дух и усмихнатите им лица”, споделя г-жа Ханг за впечатленията си от публиката след представленията.

Обръщането на китайския народ към неговите корени представлява дилема за ККП, която полага значителни усилия в международен мащаб, за да възпрепятства представленията и да разубеди хората да не ги гледат. С това обаче тя само успява да направи по-широка реклама на концертите и да запълни повече места със зрители, любопитни да видят за какво е целият този шум.

Китайците възобновяват връзката със своята култура, докато международната общественост научава какво всъщност представлява истинският Китай. Хората, които гледат този спектакъл, не само присъстват на едно пищно представление с международна признание, но стават свидетели на творенето на историята.

За повече информация за концертите, моля посетете Bestchineseshows.com

*Майкъл Махонен е отличен с наградата Gemini (канадската награда Emmy) за актьорско майсторство. Освен актьор, той е сценарист и режисьор, и първият му игрален филм „Пясъчна буря” („Sandstorm”) печели 29 награди на международни филмови фестивали. В момента той пише сценарий за преследването на Фалун Гонг, наред с друг сценарий за независим игрален филм.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!