Адвокат Гао награден с ‘Courageous Advocacy Award’

Gao Zhisheng

Гао Джишън (Gao Zhisheng), китайски адвокат по човешките права, преследван от китайския режим, награден на 30 юни 2007 г. от Американския съвет на съдебните адвокати (American Board of Trial Advocates / ABOTA) с ‘Наградата за храбра адвокатска защита’ (‘Courageous Advocacy Award’). (Epoch Times)

Дейвид Матас*

„…Бил е роден в пещера. Родителите му не можели да си позволят да го изпратят на училище, така че той слушал под прозорците на класните стаи. При все това през 2001 г. китайското Министерство на правосъдието оценява Гао като един от десетте най-добри адвокати на Китай.… след което бива арестуван, изтезаван, обвинен и осъден…"

*Дейвид Матас е адвокат в Уинипег, Манитоба, Канада (Winnipeg, Manitoba, Canada). Тази статия е обновена версия на изказването му, направено пред  Американския съвет на съдебните адвокати (American Board of Trial Advocates / ABOTA) на 30 юни 2007 г. в Санта Барбара, Калифорния, по време на присъждането на ‘Наградата за храбра адвокатска защита’ (‘Courageous Advocacy Award’) на Гао Джишън (Gao Zhisheng).

Никога не съм срещал Гао Джишън, никога не съм говорил с него по телефона, не съм комуникирал с него по имейл или с писмо. Въпреки това от личен опит знам, че той е герой, идеал за това, какъв трябва да бъде един адвокат. 

Личното ми съприкосновение с Гао Джишън е следното. През май 2006 г. от неправителствената организация „Коалиция за разследване преследването на Фалун Гонг” (Coalition to Investigate Persecution against Falun Gong) помолиха Дейвид Килгор и мен, в качеството ни на независими експерти, да разследваме и напишем доклад върху обвиненията по отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай. Обвиненията бяха, че практикуващите Фалун Гонг биват убивани заради техните органи и телата им биват кремирани, че органите им се използват за трансплантации на клиенти от цял свят срещу големи суми. Дейвид Килгор е бивш член на канадското правителство, бивш министър за Азиатско-тихоокеанския регион.

Естествено, за да проведем това разследване, ние искахме да посетим Китай. Тъй като аз съм адвокат по имиграционните въпроси в Канада, зная, че вероятността молбата за виза да бъде одобрена е по-голяма ако е придружена с покана от човек вътре в страната, от която се иска визата. Търсихме начини за покани от Китай в няколко различни направления. Човекът, който откликна, бе Гао Джишън.

Дейвид Килгор и аз помолихме за среща с китайското посолство в Канада, за да обсъдим сроковете за влизане в страната. Молбата ни за среща бе приета. Но човекът, който се срещна с Дейвид Килгор, се интересуваше единствено от отричането на обвиненията, а не от уреждането на нашето посещение. Така ние изобщо не подадохме официална молба за виза, нито показахме поканата на Гао в Китайското посолство. Наскоро след това, на 15 август, Гао бе арестуван, изтезаван, даден под съд за подстрекателство към подривна дейност и признат за виновен на 12 декември, като на 22 декември бе осъден на три години, с пет годишна отсрочка за излежаване на присъдата. Въпреки че присъдата е условна, той е поставен под домашен арест, който  продължава и в момента. Дейвид Килгор и аз не можехме да направим нищо, освен да седим и да наблюдаваме. Какво ставаше, за Бога?  

Гао бе станал успешен адвокат на частна практика, тръгвайки от възможно най-неблагоприятното начало. Бил е роден в пещера. Родителите му не можели да си позволят да го изпратят на училище, така че той слушал под прозорците на класните стаи. При все това през 2001 г. китайското Министерство на правосъдието оценява Гао като един от десетте най-добри адвокати на Китай. Дълъг е списъкът на клиентите, на които е бил защитник и които са се намирали в трудни ситуации – като съдещи работодателите си миньори и настояващ за компенсация на конфискуваният му заради Олимпиадата дом клиент.     

Трима от неговите клиенти са и Янг Маодонг (Yang Maodong), Джен Ичън (Zheng Yichun) и пастор Цай Джуохуа (Cai Zhuohua). Янг е бил задържан поради предоставянето на правни съвети на селяните в Тайши (Taishi), провинция Гуандон (Guandong), опитващи се да свалят от власт лидер на селото заради корупция. Джен, журналист и бивш професор, е бил осъден на седем години затвор заради онлайн публикации. Пастор Цай Джуохуа е бил осъден на три години затвор заради дейност като отпечатване и разпродажба на копия от Библията.

С поемането на тези дела Гао е в безопасност -  стига да стои настрана от Фалун Гонг. Но с протестите си срещу преследването на Фалун Гонг започват и неговите неприятности.

Този факт обаче повдига един следващ въпрос. Защо поемане защитата на практикуващи Фалун Гонг се оказва по-голям риск от представляването на други клиенти? Защо правителството на Китай смята защитата на Фалун Гонг за нещо по-лошо от защитата на християните?  

Подозирам, че мнозина от присъстващите тука не знаят какво представлява Фалун Гонг. Но знанието за неговата същност не дава отговор на моя въпрос.

Фалун Гонг е съвременна комбинация от три древни китайски традиции – чигонг, даоизъм и будизъм. Чигонг е комплекс от физически упражнения. На запад най-известната сред тези практики е Тай Чи. В основата на Фалун Гонг е придържането към принципите на истинност, доброта и търпимост. Фалун Гонг няма политически амбиции или политическа платформа. Той проповядва и практикува ненасилие, дори при случаите на самозащита. Защо, за Бога, китайското правителство ще преследва повече от всяка друга набелязана група, една група от невинни хора, които не правят нищо повече от едни упражнения и медитация?

Както при всяко преследване, отговорът е не у жертвите, а у преследващите. … За да разберем гоненията срещу Фалун Гонг не са ни нужни познания относно Фалун Гонг; обаче се изисква известно разбиране за китайската комунистическа партия.        

Фалун Гонг се появява през 1992 г. по време на падането на желязната завеса и разпадането на Съветския съюз. Негов основател е Ли Хонгджъ (Li Hongzhi). Той  написва книги и изнася лекции, които вдъхновяват настоящото движение Фалун Гонг. През 1999 г. китайското правителство установява, че то [движението] има 70 млн. последователи. Или Фалун Гонг има по това време повече практикуващи, отколкото са  членовете на китайската комунистическа партия, възлизащи на 60 млн. души.

Нито една некомунистическа духовна система в Китай не може да спечели толкова много привърженици без да провокира създаването на противопоставящи й се течения. Комунистическите идеолози започват да взимат Фалун Гонг на прицел първоначално от най-ниските нива на партията. Впоследствие обаче тази идеологически враждебна реакция достига върховете. Тогавашният президент на Китай, Джиянг Земин (Jiang Zemin), е алармиран от разрастването на Фалун Гонг. Според него идеологическото превъзходство на комунистическата партия е застрашено. И той успява да убеди партията да забрани движението през юли 1999 г..     

От една гледна точка репресиите на китайския комунистически режим над Фалун Гонг изглеждат явно тоталитарно безумие, фабрикуване на един враг от нищото. Комунистическата партия се нуждае от врагове, за да оправдае своята продължаваща власт и Фалун Гонг имат лошия късмет да е наоколо и да е в състояние да запълни вакантното вражеско място.

За един комунистически режим липсата на всякакви врагове е далеч по-лошо от наличието на върли врагове. Защото без да имат кого да демонизират, комунистите не могат да оправдаят стоенето си на власт.

От гледна точка на тоталитарната динамика, такова безумие несъмнено съществува. Но съществува и друга гледна точка, такава, специфична за Китай. Фалун Гонг е продукт на древните китайски традиции; той е тяхната съвременна форма. Изказано с терминологията на Хегел/Маркс, той е китайската историческа диалектика на  сегашния етап. Той е лицето на истинския Китай, Китай на обикновените хора, Китай на народа, или – изразено чрез марксистката терминология – Китай на пролетариата.

Не е случайно, че Фалун Гонг възниква през 1992 г., по време на рухването на всякаква рационално обусловена вяра в комунизма по цял свят. С какво да се запълни идеологическата празнина след глобалния колапс на комунизма? За Китай този отговор е Фалун Гонг.   

Китайската комунистическа партия видя във Фалун Гонг една регресия, огромен скок назад, там, където е Китай преди комунистическата партия да завземе властта. Защото победата на Фалун Гонг би означавало един Китай, в който комунистическата партия сякаш никога не е съществувала, с изключение на белезите от нейните рани.    

Проблемът на комунистите бе не само че Фалун Гонг е така автентично китайски; но и че комунизмът е така отявлено чужд. Комунизмът представлява западна идеология, внесена в Китай отвън. Комунистите видяха [във Фалун Гонг] една широкоразпространена, популярна и китайска идеология, изтегляща почвата изпод краката им.    

Толерирането на Фалун Гонг не би означавало падането на настоящия режим – поне в краткосрочен аспект. Но би означавало изчезване и на останалото в сърцата и съзнанието на китайския народ идеологическо присъствие на комунистическата партия. Престане ли веднъж вярата в комунизма вътре в самата партия, разхлабването на нейната захватка на властта не би било далеч. Това изглежда предизвика  репресиите на порочната комунистическа партия – репресии без мярка, репресии, много по-лоши от тези на пострадалите от всяка друга група от хора.    

Човек може да види този идеологически страх в клеветите, използвани от партията срещу Фалун Гонг. Цялата ярост на някога насочваната срещу капиталистите, буржоазията и експлоататорите отрова, сега е обърната към Фалун Гонг. [Практикуващите] Фалун Гонг биват наричани зъл култ с промити от основателя Ли Хонгджъ съзнания, които убиват себе си и други хора.

Както може да се очаква, преследването на една подложена на толкова екстремални клевети група е ужасяващо и далеч по-силно от това на която и да е друга група. Първо идва насаждането на омразата. Следват обезличаването, маргинализацията и дехуманизацията. Накрая идва ред и на изтезанията и убийствата.

Докладът на специалния рапортьор на ООН по изтезанията от март 2006 г. посочва, че от твърденията за жертви на изтезания и малтретирания в Китай, практикуващите Фалун Гонг заемат 66%. Следват уйгурите с 11%. Всяка от останалите групи е с под 10%. Докъм 22 декември 2006 г. Дейвид Килгор и аз идентифицирахме над 3 000 практикуващи Фалун Гонг, починали вследствие на преследването.    

В този точно водовъртеж се хвърля Гао. Той пише три отворени писма, в които протестира срещу преследването на Фалун Гонг. Писмата са написани през декември 2004 г., октомври 2005 г. и декември 2005 г..   

След второто писмо Общинското бюро на правосъдието в Пекин затваря кантората му за една година. През декември е отнето и неговото разрешително за упражняване на професията.

В отговор на тези действия Гао се оттегля публично от комунистическата партия и пише третото си писмо. След третото писмо той получава позвънявания от полицията. От там му казват, че е прекрачил границата и се е поставил в трудна ситуация. От полицията заявяват, че той, съпругата и децата му са всички следствени. От началото на декември той и семейството му са поставени под постоянен полицейски надзор.

През януари 2006 г. полицията го арестува, защото снима полицаи, когато забелязва, че те го заснемат. Този път полицията заплашва да го убие. Няколко дни по-късно, пак през януари, кола с покрит регистрационен номер, следвана от военен автомобил със също покрит регистрационен номер, прави опит да го прегази.

На това Гао отговаря с организирането на щафетна гладна стачка. Адвокати и активисти на човешките права на свой ред също гладуват, протестирайки срещу преследването от държавата. В отговор държавата арестува персонала от кантората му. Гао е оставил кантората си отворена въпреки забраната; но от средата на февруари той трябва да продължи работа без персонал.

След появата на първите сведения за изземане органи от практикуващи Фалун Гонг през март 2006 г. – катализирали и нашето разследване – гласът на Гао не може да бъде заглушен. Той пише и осъжда тази практика [отнемането на органи]. Изразява желание да се присъедини към Коалицията за разследване преследването на Фалун Гонг – групата, която потърси нашата помощ.   

След това Гао покани Дейвид Килгор и мен в Китай, за да проведем своето разследване. Това, само по себе си, бе акт на смелост. Но начинът, по който бе отправена тази покана, бе дори още по-дързък.

Започнах това изказване с думите, че никога не съм комуникирал с Гао директно. Но Гао ни поканва в Китай – на пръв поглед две противоречиви твърдения. И двете са обаче верни.  

В поканата си той пише:

„Тъй като стационарните ми телефонни линии и Интернет са прерязани, мога да комуникирам единствено [с мобилен телефон] посредством репортери и медии.”      

И това действително бе начинът, по който ние получихме поканата си – посредством медиите. Гао телефонира на репортер. Репортерът на свой ред телефонира на един от нашите преводачи, за да предаде поканата. След това репортерът изпратил поканата на своя вестник, TheEpochTimes, и тя бе публикувана в негов брой от 11 юни 2006 г..

Трябва да призная, че се почувствах неловко от стореното, тъй като канейки ни по този начин, Гао излагаше на риск себе си. Той е знаел това и в писмото си отговаря на моето притеснение по следния начин:   

„Може би се безпокоите, че моята подкрепа и покана могат да ме поставят в опасна ситуация. Но тази опасност няма да е от моята подкрепа и покана към вас, а от това, че ние сме изправени пред една зла диктаторска система. Така че опасността е вече налице. Източникът на опасността е не нашият избор, а тази зла, нечовешка система.”.

В нашия доклад, издаден в първоначалния си вид на 6 юли 2006 г., ние стигнахме до заключението, че широкомащабно изземване на органи от практикуващи Фалун Гонг  съществува, като те биват избивани в този процес. Направихме малкото, което можахме, за да предпазим Гао в първата версия на доклада си, като там не споменахме за него, нито за неговата покана, нито за отворените му писма срещу преследването на Фалун Гонг. Независимо от това, ние сме му много задължени, не само заради примера му, но и заради неговите анализи и проникновения.

Когато след това Гао бе почти незабавно арестуван, изтезаван, обвинен и осъден, ние бяхме ужасени. Но имайки предвид наученото за китайската комунистическа партия, ние далеч не бяхме изненадани.  

Удивителното по отношение на Гао е не толкова фактът, че той застана зад справедливостта и управлението на закона – колкото и достойно за възхищение да е то – нито фактът, че бе преследван заради това – колкото и жалко да е то. По-скоро е фактът, че когато преследването се засилваше и ожесточаваше, той продължаваше да отстоява позицията си. Не може да не е знаел, че с извършеното ще си навлече беда; но въпреки това го е направил.

В този именно момент Дейвид Килгор и аз решихме да номинираме Гао за Нобелова награда за мир. В края на януари тази година ние изпратихме писмо за номинация до норвежкия Нобелов институт.    

Лично аз приветствам присъждането на Гао Джишън тази настояща награда, която в някои отношения дори е по-голяма чест от Нобеловата награда за мир. И съзнавам, че той е едва третият отличен с нея за последните 50 години, както и първият, който я получава самостоятелно. Още повече, когато той се вписва в описанието на смел адвокат в пълния смисъл на тази дума.     

Всички ние се надяваме никога да не попадаме в ситуацията, в която се оказа Гао Джишън. Но трябва и да се надяваме, че ако това стане, нашите действия ще бъдат като неговите. Гао Джишън, ние Ви приветстваме!

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!