Насилствената македонизация на България 1946-48 г.

Разкрихме за вас загадката около смъртта и съдбата на архива на суперполицая Никола Гешев, а след това хвърлихме светлина върху един тъмен период от българската история, за който няма какво да прочетете в учебниците по история и който бе подминат, а документите от него останаха неразсекретени от МВР – времето на т.нар "червен терор" , който продължава от 1944 г. до 1948 г. Броят на жертвите говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата, 30 000 убити лекари, свещеници, кметове и учители, 2000 репресирани български офицери, 220 000 души, преминали през концлагерите на България, 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда, 11 000 души, съдени от Народния съд, унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.

Част от този тъмен период на “червения терор” е и насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. И за този процес, както и за всички събития от периода на червения терор, няма почти никакви документи, в него няма да прочетете в учебниците по история, а архивите на МВР от този период си остават секретни. Затова ще ви разкажем кой е авторът на идеята за т.нар. Балканска федерация, как Москва я подшушна на българския министър-председател и лидер на комунистите Георги Димитров, кой носи историческата отговорност за опита България да се раздели на три части и да се присъедини към Титова Югославия, как за това бяха насилствено вписани като македонци 310 000 българи, и какво се случи с онези 40 000, които отказаха.

Ще чуете още какво свидетелстват за този насилствен етнически процес документите от личния архив на първия директор на Народната милиция след 1944 г., станал веднага след това министър на вътрешните работи Руси Христозов. За тях ще разкаже синът му Георги Христозов.

Конкретните действия по отделянето на Пиринския край чрез насилствена македонизация и идеята за последващото му присъединяване към Балканската федерация и Югославия започват на 20 декември 1944 г., когато Трайчо Костов като политически секретар на Българската работническа партия-тесни социалисти предава на сръбското разузнаване списъка на българските военни разузнавачи на територията на Македония. Така 20 000 български разузнавачи са ликвидирани. Те са избити в рамките само на две седмици след това. Когато през 1946 г. в България се провежда преброяване на населението, 310 000 българи в Пиринския край насилствено са принудени да се впишат македонци, и това насилствено определение стои в паспортите им до 1970 г. Тези 40 000 души, които са отказали, са интернирани в Голи Оток, един жесток концлагер, намиращ се на сръбски остров в Средиземно море. Оттам малцина от тях са се върнали живи. През това време в България се довеждат учители, които да преподават македонски език в Пиринския край, и се правят македонски училища.

Процесът на насилствена македонизация обаче има над 100-годишна предистория. Той се свързва най-вече с името на Георги Димитров – ръководител на Българската комунистическа партия и на Коминтерна, министър-председател на България от 1946 г. до смъртта си през 1949 г. Всъщност насилствената македонизация е само опит за конкретно осъществяване на идеята за разделяне на България на три части, отделянето първоначално на Пиринския край, а по-късно и цялото й присъединяване към Югославия. Ето тази идея придобива известност като план за създаването на така наречената Балканска федерация. Идеи, подобни на тази за Балканската федеративна република, се зараждат всъщност още към края на 18 век, като сред техните носители се сочи включително и видните ни възрожденци Георги Раковски и Любен Каравелов.

Изследователите на Карл Маркс сочат, че идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава още в неговите съчинения. После тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти в България и най-вече от Димитър Благоев. Неговата партия особено усърдно пропагандира тази идея в навечерието на Балканските войни 1912-1913 г. и участието на България в Първата световна война. Социалистите вярват, че националното обединение на българите след участието й в трите войни е възможно само чрез създаването на единна федеративна република на територията на целия Балкански полуостров, като по този начин да бъдат естествено потушени териториалните конфликти между отделните балкански държави. В разработения от тях проект за Балканска федерация за столица се сочи София.

Социалистите не предвиждат провеждането на революция за осъществяването на проекта си за Балканска федерация, а тъкмо обратното. Те смятат, че правителствата на балканските държави ще го осъществят под натиска на работническата класа от тези страни и всъщност разглеждат федерацията като шанс за създаване на голяма балканска работническа класа, която да разполага с възможността да осъществи революция. Ленин оценява идеята на българските марксисти като правилна, но посочва, че би трябвало да се очаква от работническата класа и селячеството, а не от буржоазията, да я осъществи. Без да подозира, че опитът да се осъществи наистина тази Балканска федерация ще настъпи след цели 20 години.

След края на Втората световна война комунистическите партии на Балканите взимат властта. В края на август 1944 г. в Румъния с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на Антонеску, страната е окупирана от настъпващите съветски войски и с тяхна помощ румънската компартия овладява властта през 1947 г. На 9 септември 1944 г. пак с помощта на Червената армия властта в България също е взета от комунистите.

В Албания партизаните, ръководени от местната комунистическа партия и улеснени от изтеглянето на немските войски от Балканите, завземат властта през ноември 1944 г. Към май 1945 г. властта и в цяла Югославия също преминава в ръцете на Югославската комунистическа партия с помощта на български и съветски войски. Дори в Гърция след изтеглянето на войските на Третия райх силната антихитлеристка съпротивителна организация ЕЛАС, доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата Атина.

Ето тази обстановка на Балканите кара българския министър-председател и лидер на комунистите Георги Димитров да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за Балканска федерация. Той се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено е трябвало да послужи Македония, която е трябвало да се влее във федерацията като единна федеративна република от Пирин до Шар планина, а в замяна България да получи обратно Западните покрайнини. За осъществяването точно на тази цел е предприета македонизацията на българското население в Пиринския край в съответствие с концепцията на Сталин за македонската нация.

Македонизацията е проведена насилствено, като вината основно се хвърля върху Георги Димитров. Спомени на свидетели на тези събития сочат, че Димитров всъщност бил замислил това само като културна и политическа пропагандна, а насилията били по инициатива на местните дейци на БКП. Така или иначе, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, договорът е разтрогнат. Известно време БКП и ръководената от нея българска държава запазват мълчание по македонския въпрос. Мълчанието продължава до 1963 г., когато на специален пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия лидерът й Тодор Живков се обявява в полза на българския характер на Пиринския край.

Интересни факти съобщава обаче писателят Антони Гиза в книгата си “Балканските държави и македонският въпрос”:

“През 1925 г. във Виена 16 леви дейци, определящи себе си като "последователи на линията на Майския манифест", между които Димитър Влахов, Владимир Поптомов, Павел Шатев, Христо Янков, Ризо Ризов, Панко Брашнаров и др., обявяват създаването на ВМРО-обединена. Тя работи в тясно сътрудничество с Комунистическата партия в България. Дейците на ВМРО-обединена бързо деградират до ролята на платени наемници на Коминтерна, които само след десет години послушно ще приемат резолюцията му за съществуването на “отделна македонска народност”, поставяща началото на съвременните недоразумения около македонския въпрос. След още десет години, вече в доминираните от комунистите държави България и Югославия, същите хора ще организират преследвания и масови убийства на дейци и ветерани на ВМРО. След още няколко години те ще бъдат в основата на провежданата в Пиринска Македония насилствена “македонизация ” на местното българско население. Някои от тях, сред които и Димитър Влахов, завършват живота си като висши държавни и партийни функционери в създадената в рамките на Титова Югославия Народна република Македония.”

Ето какво сочат документите от архива на първия директор на Народната милиция след 1944 г. и веднага след това министър на вътрешните работи на България Руси Христозов за този период. По времето на насилствената македонизация той е помощник-министър на вътрешните работи. Чуйте в звуковия файл какво разказва синът му Георги Христозов.

Богдана Лазарова, Николай Христов, Darik News

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!