Полицейски свидетел разказва за сделки със събиране на органи

Г-н Джан Жянхуа, бивш полицай в полицейското управление на област Лонган към Бюрото за обществена сигурност на град Шенжен, провинция Гуанджоу (Epoch Times)

По време на интервю за телевизия New Tang Dynasty TV, бивш китайски полицай, разкри вътрешна информация за това, как китайският комунистически режим използва своите пет оперативни органа, за да координира действията си с полицейската система. С определена квота за убийства и събиране на органи, на всички съответни действия се дава зелена светлина и никой не смее да се оплаче. По думите на този полицай „В системата, управлявана от Комунистическата партия, ако аз убивам, мога да печеля пари; правителството отпуска средствата. Ако не работя, не мога да припечелвам. Ако не убивам, как бих могъл да се прехранвам?”.

С появата на името „Суджиатун” пред обществеността, наяве излизат и истории от вътрешни източници за изключително жестокото преследване срещу практикуващи Фалун Гонг, осъдени на смърт престъпници и хора, изтласкани на ръба на обществото от китайския комунистически режим.

По време на интервю с телевизия NewTangDynastyV, бивш полицай от провинция Гуанджоу разкри вътрешна информация за това как китайският комунистически режим използва своите пет оперативни органа, за да се координира с полицейската система.  С определена квота за убийства и отнемане на органи, на всички съответни дейности се дава зелена светлина за действие и никой не смее да се оплаче. По думите на този полицай, „В системата, управлявана от Комунистическата партия, ако убивам, мога да печеля пари; правителството отпуска средствата. Ако не работя, не мога да припечелвам. Ако не убивам, как бих могъл да се прехранвам?”

Този полицай е Джан Жянхуа. Джан е роден на 30 юни, 1959 г. и е работил в полицейското управление на област Лонган към Бюрото за обществена сигурност на град Шенжен, провинция Гуанджоу.

Интервюиращ: Кога сте бил полицай в град Шенжен?

Джан: Работех към военна полиция преди 1981 г. След прехвърлянето ми към гражданска полиция бях отново преместен в полицейското управление в Лонган през 1987 г. Оттам насетне аз бях и полицай, и старши полицейски офицер. Отговорностите ми бяха свързани главно с контрола на контрабандата и с държавна сигурност, така че разполагам със солидни знания за вътрешни документи, издадени от Китайската комунистическа партия (ККП). Също така съм добре запознат и със случаите с практикуващи Фалун Гонг. С други думи, познавам тъмната страна на китайския комунистически режим много добре, включително случаите на убийства и корупция. Дойдох в Америка, тъй като бях твърде честен и не можех да разбера лъжите, съпътстващи упражняването на професията полицай в Китай. Бяхме обучени да познаваме закона добре, така че не можех да стоя мълчаливо, наблюдавайки нарушенията на закона, въпреки че не ги докладвах. Съвестта ми не беше спокойна, когато виждах как жертвите, в това число и практикуващите Фалун Гонг, са подлагани на мъчения . Ето защо докладвах полицейските престъпления на техните началници. Не можех повече просто да гледам несправедливите случаи на убийства и тези с практикуващи Фалун Гонг, така че просто ги разкрих . Неусетно срещу мен бяха взети наказателни мерки. Причините за подобни мерки са многобройни, а фалшифицирането на доказателства – много лесно. Също така е много лесно и да се повдигнат обвинения срещу всеки, симпатизиращ на Фалун Гонг, а членовете на ККП и полицаите са умели в повдигането на обвинения, правейки доказването на невинност невъзможно . Обърнах се към много инстанции в Китай, включително Народното събрание, Държавния съвет и Министерството на обществената сигурност. Обжалвах наложените ми наказателни мерки. Никой не се отнесе към молбата ми сериозно. Вместо това ме отпратиха с подигравки, като ми казаха да не се забърквам в толкова много неща, да си вървя и да бъда послушен.

Наред с това, аз лично отидох до офиса на “ShenzhenPeoplesDaily”, NanfangDailyиNanfangWeekend, за да разкрия вътрешните истории . Дори писах до редакторите на Китайската централна телевизия (CCTV) и лично отидох до сградата на CCTV, за да говоря с отговорните по тези въпроси. Те не проявиха абсолютно никакъв интерес, тъй като исках да разкрия тъмната страна на ККП; отразяването на подобни истории би им донесло единствено неприятности. Те никога не биха накърнили системата за обществена сигурност като цяло, нито пък биха опетнили репутацията на правителството, само за да ме измъкнат от неприятностите ми. В търсене на решение, началниците на полицейското управление в Лонган се опитаха да намерят начини да ме уволнят. Нямах друг избор, освен да избягам в чужбина и да дойда в САЩ.

Моята главна задача от напускането ми на Китай е да разобличавам с помощта на медиите в САЩ отнемането на органи и търговията с тях, както и убийствата и преследването на Фалун Гонг в Китай.

Интервюиращ: Споменахте, че сте присъствал на отнемане на органи от криминално проявен. Бихте ли описал подробно мястото, времето и самия инцидент, на който сте станал свидетел?  

Джан: Беше през 1998 г., когато работех към криминална полиция в полицейското управление на Лонган. В периода между 1997 и 1998 г. имахме много важен случай с контрабанда на наркотици, най-големият по рода си в цяла Азия, който бе наричан „ случай 961 за наркотрафик” или „случай 916 за наркотрафик”, ако си спомням добре. Името на главния престъпник бе Уан Тиансон. Той имаше съучастник на име Чен Лонгзай (и двамата бяха арестувани). Познавах лично Чен Лонгзай, понеже той живееше в нашия район и беше събирал сведения за мен преди .Той обаче понесе дължимото си наказание за контрабанда на наркотици и бе екзекутиран през 1997 г. Следях случая на Чен отблизо, понеже бях приятел с негов роднина. Чен и брат му бяха и двамата от Хонконг, и брат му искаше да го види за последно преди екзекуцията. Знаех, че всичките му органи липсват и че би трябвало да са били взети. Основните опасения на брат му бяха, че вероятно органите на Чен Лонгзай  са отнети, тъй като премахването на органите в момента на смъртта се счита за неблагоприятен знак.

Интервюиращ: А дали хората са знаели, че органите на Чен ще бъдат отнети през този ден, понеже подобни неща са се случвали и преди?

Джан: Брат му определено знаеше, че органите на Чен Лонгзай ще бъдат отнети. Никъде в Китай не може да се апелира срещу отнемането на органи от престъпници, осъдени на смърт. Няма абсолютно никакъв начин да бъде получено обратно тялото след екзекуцията. През този ден няколко приятели на Чен Лонгзай също бяха екзекутирани. В групата имаше около шест души.

Целият процес бе извършен тайно. Мястото на екзекуцията бе подбрано така, че пътят да е сравнително равен, а стигането до крематориума отне приблизително два часа. Въоръжена полиция бе назначена да ръководи отнемането на органи. Позволяването на тези полицаи да ръководят секретната операция не беше пробив в сигурността, понеже въоръжената полиция принадлежи на армията, която има система за сигурност. Следователно, Централната военна комисия на ККП  би трябвало да е издала документ, деклариращ, че престъпниците, осъдени на смърт, не могат повече да бъдат считани за човешки същества. Средностатистическият човек, както може да се предполага, разбира, че такива престъпници са извършили жестоки престъпления и не могат да бъдат считани за човешки същества. Правителствените органи отпуснаха средства за събирането на органи. Те поръчаха или внесоха някакво модерно, специализирано превозно средство, позволяващо извършването на отнемане на органи по пътя.

Интервюиращ: В микробуса ли бе проведена операцията?

Джан: Тя беше проведена в микробуса. След като бяха екзекутирани, престъпниците бяха транспортирани в микробуса. Тъй като въоръжената полиция ръководеше целия процес, обикновеният човек не знае какво правят в колата – само от пътна, криминална или въоръжена полиция знаят за секретните операции.

Отидох на мястото на екзекуцията, за да я наблюдавам. Накратко, куршумът трябва да улучи точно определено място. То се подбира така, че да не предизвика обилно кървене. Понеже бях полицай, обикновено не ги беше грижа, че съм там и гледам. В този случай бях заинтригуван да наблюдавам как процедират. Любопитен бях защо толкова много микробуси бяха със спуснати завеси и затворени врати. В тази професия има много лекари. Въоръжената полиция нае голям брой лекари с бакалавърски и докторски степени, които да се включат в събирането на органи и съответните проучвания. Тези хора са изключително талантливи. Но веднъж въвлечени в това, те не желаеха да бъдат замесени повече, и мнозина от тях искаха да напуснат и да заминат в чужбина. Но не можеха да напуснат, защото знаеха тайните на операцията. Всички те изпитваха силно чувство на вина и съжаляваха, че са били замесени в проучванията относно трансплантациите на органи.

На мястото на екзекуцията, целият процес протече много бързо. След екзекутирането на престъпника, тялото биваше преместено в микробуса и хората, носещи полицейски шапки и бели лаборантски престилки се качваха в микробуса, затваряйки вратата след себе си. Всяка кола бе само за едно тяло. В този ден на мястото имаше общо шест микробуса, сред които два бяха взети назаем от частни клиники поради липса на достатъчно превозни средства.Всички шофьори бяха от въоръжена полиция или лекари.

По време на транспортирането, превозното средство се движеше бавно, но сигурно, което вероятно бе с цел да улесни операцията. Колите на пътна и въоръжена полиция ескортираха микробусите през цялото време, за да възпрепятстват всеки, който се опита да се приближи. Всички цивилни превозни средства трябваше да отбият встрани на пътя. Тези операции изглеждаха с по-висока степен на сигурност от ескортирането на президента на страната.

Следвахме ги по целия път до крематориума. Братът на моя приятел от Хонконг настоя да види брат си Чен Лонгзай за последен път. Заех му една униформа и му казах: „Ако си в цивилно облекло няма да можеш да видиш брат си. Само ако носиш униформа ще можеш да го видиш." Веднага щом пристигнахме  при крематориума, цялото място бе изолирано и обкръжено от въоръжена полиция. На никого не беше позволено да влиза. Дори голям брой хора, работещи в крематориума, не можеха да се приближат. Това бе позволено единствено на човека, работещ при пещта.

Тъй като той искаше да види брат си за последно и бе готов дори да жертва живота си, аз поех риска, поради дълга ми към неговия баща. Така че казах на охраната, че сме полиция от участъка в Лонган. Заявих, че в микробусите има шестима души, затворници от нашия участък, и че все още трябва да попълним някои празноти по криминалните случаи като заснемем лицата им и ги сложим в протокола.

Въоръжената охрана отговори: „Няма проблем да гледате, но не се приближавайте твърде близо. По нареждания, спуснати отгоре, никой не трябва да се приближава на повече от два метра.” И така, ние застанахме на два метра от тялото. Видяхме как разкопчават чувала. Забелязах, че найлоновият чувал бе пълен с кръв и че цялото тяло бе плувнало в кръв. Помислих си, че вероятно е била извършена операция.

Когато чувалът бе разкопчан,успяхме да видим лицето. В този момент, моят приятел бе така развълнуван, че се втурна напред ; в мига, в който той разкопча чувала, кръвта шурна навън. Можехме да видим, че тялото е празно и че органите са изчезнали. Очите също липсваха – може би са били нужни роговици. Искаше му се да крещи и го помолих да не го прави, тъй като това би поставило живота му в опасност. По-късно се извиних на охраната и му казах, че приятелят ми се е уплашил прекомерно при вида на кръвта и тялото. Охраната записа имената ни.

След като имената ни бяха записани, ние открихме ръководителят им и му обяснихме ситуацията. По-късно той попита за приятеля ми. Отвърнах му, че приятелят ми е роднина на застреляния и просто е искал да го види за последен път. Той бе охрана, а не от въоръжената полиция. Аз му дадох полицейската униформа. Казах им, че той е полицейска охрана и помолих за извинение.

Може би те не знаеха, че имаме друга цел, и са сметнали, че сме искали просто да видим тялото. Човекът, който отговаряше за това, изглежда нямаше възражения. Той ни обясни, че има нареждания от по-висши инстанции и че не можем да споделяме тази информация с никого. По-късно приятелят ми искаше да направи разкрития по въпроса посредством хонконгските медии. Казах му да не го прави, тъй като това би ми нанесло вреда. Подобни неща се случват навсякъде в Китай. В резултат на това, той не се обърна към хонконгските медии.

Защо сега искам да извадя това на бял свят? Защото отнемането на органи в Китай е достигнало прекомерен и невероятен стадий. Правителствените органи са извън контрол. Не ги е грижа за живота и смъртта на хората, в това число и тези на практикуващите Фалун Гонг. Интересуват се единствено от пари и проучвания. Органите, годни за употреба, са използвани. Никой, освен външни лица, не смеят да ги разобличат, и единствено чуждите медии дръзват да ги критикуват. Медиите в Китай не смеят и не биха направили разкрития, дори да станат свидетели на такъв случай.

Отнемането на органи се е превърнало в негласна част от обществения живот. Всяка болница снабдява с органи. Съдилищата намират полицаи, които да откриват „мишени” в замяна на последващи облаги. Чрез министерството на финансите, министерството на здравеопазването финансира болниците. Всяка година китайският комунистически режим провежда кампанията „железен юмрук” през октомври и ноември. Някои са убити по време на кампанията, което значи много органи в наличност. Така че всяка година по това време министерството на здравеопазването финансира няколко големи болници и в резултат следва изобилие от операции през този период .

След като престъпниците са убити, органите им са незабавно отнети. Технологията е много напреднала и много средства са вложени в това. Много от инструментите идват от чуждестранни институции, специализирани в този тип оборудване; тези институции ви заемат пари и ви предоставят всякакво оборудване, създавайки по този начин значителен паричен оборот . Нашето Бюро по обществената сигурност също се облагодетелства от процеса. По въпроса за убийствата на хора, нашият областен партиен секретар заяви: „За екзекутиран от вас престъпник, област Лонган ще даде възнаграждение на вашия отдел, възлизащо на 30 000 юана.”

Защо да отказваме тези пари? В резултат на това, нашето Бюро по обществена сигурност е много ентусиазирано по отношение на строгото наказване на престъпници. Но не знаем дали убитият е добър или лош човек. Колкото до това, дали телевизиите ще решат да излъчат версията с добрия или с лошия, това зависи от тях. Така че в много случаи нуждаещите се от органи трябва да се координират с нашето Бюро по обществена сигурност. Казвате ни какви органи ви трябват и ако се нуждаете от по-голяма бройка, ние просто избиваме повече хора.

Интервюиращ: Приблизително колко души са екзекутирани годишно?

Джан: Националното министерство по обществената сигурност ни дава квота. Например, за Бюрото по обществена сигурност в град Шенжен, ако там са стриктни в наказването на престъпленията, квотата е между десет и двайсет – колкото повече, толкова по-добре; обикновено е не по-малко от десет. Градът е с висока престъпност, а квотата се определя в зависимост от степента на престъпност. Изглежда в провинция Хунан и област Шинян престъпността е ниска; когато престъпността е ниска, [квотата за убийства] също е ниска. Бюрото за обществена сигурност в Шенжен е под голямо напрежение, защото изпитва затруднения при изпълняването на наложената му годишна квота. Така че оттам правят всичко възможно, за да създават доносници и да намират улики. Ако сте бизнесмен, по-добре не обиждайте никого.

В крайна сметка, работата на полицията е да убива хора, а работата на крематориума е да съдейства на полицията. Тъй като това е спуснато от най-висши етажи на властта, в този бизнес са въвлечени всякакви хора, включително лидерите на министерството на социалната политика, министерството на финансите, министерството на здравеопазването, министерството на обществената сигурност, съда и Ревизионния отдел към Външно министерство. Замесени са лидери на няколко административни звена и винаги се изисква разрешение, преди да се премине към действие. Каквото и да сте извършил и по какъвто и да било начин, никой няма да каже нито дума. По този начин действията на Комунистическата партия протичат много гладко, а [хората са] много покорни. И защо да не са? Ако аз убия човек, получавам възнаграждение в размер на 30 000 юана от правителството; ако не правя нищо, не съм в състояние да запазя работата си. Как бих могъл да запазя работата си, ако не убивам хора?

Ако не предоставите органите на Министерството на здравеопазването, как министерството на финансите ще ви даде пари? Хората се осмеляват да правят това, понеже централните държавни управници са дали своето одобрение. Има няколко привилегии. На първо място, човек би могъл да се сдобие със слава чрез проучвания в областта на трансплантациите на човешки органи и да пишат за него по вестниците в цял свят. Не е изненадващо, че китайските изследвания в тази насока се нареждат сред тези с най-голям международен престиж, така че тези, които се нуждаят от органи, се стичат към Китай от цял свят. По данни от последните години, научноизследователската дейност в областта на трансплантациите на органи в Китай е много напреднала; това се дължи на наличието на по-голямо количество органи там. Ако се провалят, ще направят операцията повторно, за да я изучат; и пак да се провалят, пак ще я проведат. Изследванията им претърпяват развитие, защото Китай разполага с много органи, чрез които да се учат.Други държави не могат да го правят: Ако ти не можеш да изучиш и проведеш успешно една трансплантация, аз ще те дам под съд. Къде бихте могли да дадете под съд някого в Китай? Не можете, понеже всяко едно министерство си има своя собствена застрахователна система . Технически можете да ги дадете под съд; Идете в Пекин да съдите, но може да отнемат органите ви! Как бихте могли да дадете под съд?

Къде давате под съд? Не е ли това изначалният въпрос, самата дилема? Всичко е подчинено на Китайската комунистическа партия.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!