Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Лично участие в отстраняване на органи invivo

„Ние бяхме първите при отстраняване на органи, но аз бях шокиран да установя, че докато оперирахме, затворникът беше все още жив. Изстрелът не беше улучил неговия продълговат мозък. По време на процедурата за изваждане на органа, от гърлото му излизаше хриптящ звук! …Нужният орган беше взет бързо и сръчно. Групата от "доктори" си тръгна доволна, тогава започнаха да се събират доктори от други отделения. Те се отправиха към очите на пациента, неговите стомах, тестиси, тазобедрени стави и т.н..”

Аз бях студент-магистър във Втора студентска болница към Медицински Университет в Харбин - най-голямата болница в провинция Хейлонгджиянг, която е добре известна в Китай със своята практика за трансплантация на сърца и която предлага също бъбреци и черен дроб за трансплантация.

Както и в много други болници в Китай, органите за трансплантация във Втора студентска болница към Медицински Университет в Харбин бяха обикновено от затворници. Докторите в отделенията и моите колеги-студенти всички знаеха това.

Един ден пациент в нашето отделение имаше нужда от трансплантация на орган и ние бяхме уведомени от медицинската администрация на болницата, че "осъден престъпник" с подхождащ орган ще бъде доведен на следващия ден. Така, под ръководството на нашия преподавател, аз лично преживях нещо, което няма да забравя до края на живота си.

Преди моето разбиране беше, че няма нищо лошо в това, да се взимат органи от "заслужили присъдата си престъпници" за да се спаси живот. Но моят опит този ден ме накара да се осъзная и да разбера какво стои зад трансплантациите на органи в Китай и какво точно означават те. Много важен момент бе, че когато органът се вадеше от затворника, той беше все още жив!

Изваждането на органите и убиването на затворника се проведоха изцяло във Втора студентска болница към Медицински Университет в Харбин. Когато пристигнахме, там вече бяха служителите от медицинската администрация и много доктори от различни отделения, включително и тези от офталмологията, хирургията, урологията и ортопедията. Те изглеждаха безразлични и свикнали с това, което щеше да се случи. Всички чакаха пристигането на "затворника".

Между 9 и 10 ч. сутринта дойдоха няколко полицейски коли. Всички влязохме във вътрешна стая, където щеше да се извърши  изваждането на органа. Затворникът беше екзекутиран в съседната стая.

От любопитство, аз надникнах чрез прозореца, разделящ двете стаи. Затворникът беше доста млад. Без каквато и да е специална процедура, затворникът коленичи пред пясъчен куп в ъгъла на стаята и полицейски офицер на същата възраст извади пистолет и го застреля в главата.

След като чуха изстрела, докторите излязоха от стаята с видима бързина - като този изстрел да беше сигнал за тях - и донесоха затворника във вътрешната стая. Други, носещи хирургически дрехи за еднократна употреба, започнаха бързо да се суетят.

Ние бяхме първите при отстраняване на органи, но аз бях шокиран да установя, че докато ние оперирахме, затворникът беше все още жив. Изстрелът не беше улучил неговия продълговат мозък. По време на процедурата за изваждане на органа, от гърлото му излизаше хриптящ звук!  

Аз почувствах студенина в жилите си, но "докторите", изваждащи органа се преструваха, че не чуват нищо. Не мога да опиша с думи как се почувствах в този момент! Предполага се, че предназначението на докторите е да лекуват болни и да спасяват хора, и че медицинската професия е благородна и нравствеността на докторите е възвишена, но всъщност те убиваха един човек за да спасят друг.

Междувременно, полицаите, които се предполага да служат на хората, пушеха цигарите си пред стаята и бъбреха щастливо със служителите на администрацията.

Моят мозък беше изтръпнал. Нужният орган беше отстранен бързо и сръчно. Групата от "доктори" си тръгна доволна, тогава започнаха да се събират доктори от други отделения. Те се отправиха към очите на пациента, неговите стомах, тестиси, тазобедрени стави и т.н..

Хриптящият звук от гърлото на пациента постепенно заглъхна. Набързо всички доктори изчезнаха от стаята, като там останаха само обраното тяло на затворника и човека, който трябваше да го изнесе. Тялото щеше да бъде прехвърлено в крематориума за незабавна кремация. Неговите роднини не знаеха нищо за цялата тази процедура. Чух, че те ще бъдат уведомени едва след като всичко приключи.

Четейки неотдавна за изключително ужасното преследване на практикуващите Фалун Гонг в Суджиатун, град Шенянг и свързвайки го с моя личен опит, с болка осъзнах, че в комунистическото общество, комунистическата партия превръща хората в свои инструменти и убийци.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!