БУДНАЕРА\\\///ЕВ

ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

КЪРВАВА РЕКОЛТА

Дейвид Матас и Дейвид Килгор

Обновен доклад върху обвиненията в отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай

http://organharvestinvestigation.net

ПРИЛОЖЕНИЯ

Съдържание

Приложение 2. Биография на Дейвид Матас

Приложение 3. Биография на Дейвид Килгор

Приложение 5. Преживяното от реципиентите

Случай 1

Случай 2

Случай 3

Случай 4

Случай 5

Случай 6

Случай 7

Случай 8

Приложение 8. Доклад от полицейско управление в Едмънтън относно умишлено насаждане на омраза към Фалун Гонг от служители на китайското консулство

Приложение 2. Биография на Дейвид Матас

Роден в Уинипег, Манитоба, на 29.08.1943 г.

Син на Хари и Естер ( Щайман) Матас.

Домашен адрес: Мълви Авеню № 1146, Уинипег, Манитоба, R3M 1J5

Офис адрес: ул. Воган № 602-225, Уинипег, Манитоба, R3C 1T7

тел: 204-944-1831; факс: 204-942-1494;  e-mail: <dmatas@mts.net>.

Образование:

Университета в Манитоба: Бакалавър на хуманитарните науки 1964 г.

Университет „Принстън”: Магистър на хуманитарните науки 1965 г.

Университет „Оксфорд”: Бакалавър на хуманитарните науки (Право) 1967 г. и Бакалавър по Гражданско право 1968 г.

Професионални квалификации:

Адвокат към Лондонското адвокатско сдружение 1969 г.

Получил право на адвокатска практика в Манитоба 1971 г.

Назначения:

Служител във Върховния Съд на Канада 1968-69 г.

Член на групата за чуждестранна собственост към правителството на Канада 1969 г.

Адвокатска практика във фирма „Томпсън, Дорфмън и Суитмън” 1970-71 г.

Главен асистент на заместник-министъра на правосъдието на Канада 1971-72 г.

Съдружник във фирма „Шварц, МакДжанет, Уейнбърг” 1973-79 г.

Частна практика в имиграционното право и дела свързани с човешките права 1979- .

Дела във Върховния Съд на Канада:

-         Канада (Комисия по човешките права) срещу Тейлър 1990 г. (в брой 3 на  бюлетина на Върховния Съд на Канада, 892);

-         Референция за екстрадиция 1991 г. (в брой 2  на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 858);

-         Киндлер срещу Канада (министерство на правосъдието) 1991 г. ( в брой 2 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 779);

-         Канадския Съвет на Църквите срещу Канада (министерство на заетостта и емиграцията) 1992 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 236);

-         Дегани срещу Канада (министерство на заетостта и емиграцията) 1993 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 1053);

-         Р. срещу Финта 1994 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 701);

-         Реза срещу Канада 1994 г. (в брой 2 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 394);

-         Рос срещу Училище „Брунсуик” № 15 1996 г. ( в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 825);

-         Канада ( Комисия по човешките права) срещу Канейдиън Либерти Нет 1998 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 626);

-         Пушпанатан срещу Канада (министерство на гражданството и емиграцията) 1998 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 982);

-         Р. срещу Шарпи 2001 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 45);

-         Съединените Щати срещу Бърнс 2001 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 283);

-         Суреш срещу Канада (министерство на гражданството и емиграцията) 2002 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 3);

-         Чу срещу Канада (министерство на гражданството и емиграцията) 2002 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 84);

-         Шрайбър срещу Канада ( министерство на правосъдието) 2002 г. (в брой 3 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 269);

-         Госелин срещу Квебек ( министерство на правосъдието) 2002 г. (в брой 1 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 429);

-         Синдиката Норткрест срещу Амселем 2004 г. (в брой 2 на бюлетина на Върховния Съд на Канада, 551);

-         Мугесера срещу M.C.I. 2005 г. (Върховен Съд на Канада, 51).

Държавни назначения:

-         Член на Канадската делегация в Общото Събрание на Обединените Нации,  1980 г.;

-         Оперативна група за емиграционни практики и процедури, 1980-81 г.;

-         Член  на Канадската делегация в Конференцията на Обединените Нации за международния криминален съд, 1998 г.;

-         Член на Канадската делегация в Стокхолмския Международен Форум за Холокоста, 2000 г.;

-         Директор на Международния център за човешките права и демократичното развитие, превърнал се в „Права и Демокрация”, 1997-2003 г.;

-         Канадска делегация в Организацията за Сигурност и Взаимопомощ на Европейската конференция по Антисемитизъм – Виена 2003 г., Берлин 2004 г.

Академични назначения:

-         Лектор по конституционно право, Университет „ МакГил” 1972-73 г.;

-         Лектор по начална икономика, канадски икономически проблеми, 1982 г., Международно право 1985 г., Граждански свободи 1986-88 г., Емиграционно право 1989 г., Университета на Манитоба.

Доброволни дейности:

-         Директор на Международния фонд за опазване и помощ на Южна Африка в Канада, 1990-91 г.;

-         Директор на Кооперация Канада-Южна Африка, 1991-93 г.;

-         Съпредседател Канадско-Хелзинкската наблюдателна група, 1985 г.- ;

-         Директор на Асоциацията за права и свободи на Манитоба, 1983-87 г.;

-         Член на Уинипегския клон на Канадските приятели на Еврейския университет, 1993г.-;

-         Един от основателите и правен съветник на „Без Граници”;

-         Председател на Международното събрание на ЕСРАТ , 2002 г. Банкок, 2005 г. Рио де Жанейро;

-         Амнести Интернешънъл: член на постоянния комитет с мандат към Международния Изпълнителен комитет, 1993-1999 г., правен координатор на Канадския отдел, 1980 г.; Член на Организацията срещу безнаказаността, 2002-2005 г.;

-         „Б’най Брит” Канада: Главна Лига за човешките права, 1983-85 г., почетен съветник,  1989 г.-,  вицепрезидент, 1996-1998 г.;

-         Канадска Адвокатска Колегия: член на Конституционния комитет, 1977-78 г.,

Председател на отдела за Конституционно и Международно право, 1979-82 г.,

Председател на отдел Имиграционно право, 1996-97 г.,

Член на работната група за расово равенство в правната професия, 1994-2000 г.,

Председател на работната група за преразглеждане Канадския акт за Човешките права от 1999 г.;

Член на комитета за взаимовръзка на федералната адвокатска колегия, 1999 г., председател, 2004 г.-;                                                                                                            Член на комитета за осъществяване на расово равенство и председател 2002-2004 г.; Член на постоянната комисия за справедливост, 2004 г.-;

-         Канадски съвет за бежанците: председател на работната група за Задокеанска защита, 1989-1991г.;

-         Член на международната експертна група за транспортните санкции, 1990-91 г.

-         Председател на оперативната група за Задокеанска защита 1992 г., президент, 1991-95 г.;

-         Канадския Еврейски Конгрес: Председател на Правния комитет за военни престъпления, 1981-84 г.;

-         Съпредседател на проекта „Расови взаимоотношения и Закона”, 1985-87 г.;

-         Международна комисия на юристите: член на съвета на Канадския отдел, 1983-94 г., вицепрезидент, 1994-2003 г.;

Съдебен наблюдател:

-         обвинението на Еди Картан, Лексингтън, Мисисипи, за Амнести Интернешънъл, Октомври и Ноември 1982 г.;

-         осъждането на Денис Банкс, Къстър, Южна Дакота, за Амнести Интернешънъл Октомври 1984 г.;

-         затворнически съдебен процес срещу Марион, затвора в Илиноис, за Амнести Интернешънъл , Януари и Юни 1985 г.;

-         съдебен процес за убежище, Туксон Аризона за Международния комитет на юристите, Ноември 1985 г., Април 1986 г.;

-         обвинението на Филиберто Ожеда Риос, Сан Хуан, Пуерто Рико, за Амнести Интернешънъл, Август 1989 г.;

-         обвинението на Енхада, Тунис, Тунис за Наблюдателите за човешките права,  Август 1990 г.;

-         обвинението във  недобросъвестност, Камп Лежон, Северна Каролина, за Амнести Интернешънъл, Юни 1991 г.;

-         осъждането на седемте от Гренада, Гренада, за Наблюдателите за човешките права; граждански процес за компенсация на измъчваните жертви от Маркос, срещу режима на Маркос, Хонолулу, Хавай , за Международния комитет на юристите, Август 1992 г.;

Участия в избори:

-         Кандидат за парламента – Уинипег Южен Център, Либералната партия,  1979 г., 1980 г., 1984г.;

-         изборен наблюдател – Южна Африка 1994 г., за Асоциацията на Канадската Адвокатска Колегия;

-         Украйна, Декември 2004г., за Корпуса на Канада;

-         Хаити, Февруари 2006г., Международна мисия за наблюдение на избори;

Участия в партии:

-         Председател на политическия комитет на Манитоба и член на националния политически комитет на Либералната партия на Канада, 1973-1978 г.;

-         Член на ораторския комитет, изборите през 1980 г.

Отличия:

-         Медал на Генерал-губернатора на конфедерацията, 1992 г.;

-         Медал на Евреите Ветерани от войната по случай петдесетгодишнината от победата в Европа, 1995 г.;

-         Награда за  изключителни постижения, Асоциацията за права и свободи в Манитоба, 1996 г.;

-         Почетен докторат по право, университет Конкордия;

-         Хуманитарна награда „ Др. Пърси Барски”, канадска болнична фондация „Шааре Зедек”, 1997 г.;

-         Награда за принос към обществото, по случай стогодишнината на Националния  съвет на еврейските жени (Уинипегски отдел), 1997 г.;

-         Почетен член на Правното общество на Лордовете в Монреал, 1997 г.;

-         Награда за принос към човешките права, присъдена от Лига за човешките права „Б’най Брит”, Канада, регион среден запад, 1999 г.;

-         Награда за принос към човешките права, Обществена асоциация за правно обучение, Манитоба, 1999 г.;

-         Цитиран от президента на „Б’най Брит” Канада, 2004 г., 2005 г.;

-         Личност на годината 2006,  Междуверско братство, Ванкувър. 

Книги:

-         „Канадско Имиграционно Право” 1986 г.;

-         „Правосъдието отложено: военнопрестъпници нацисти в Канада” 1987 г. заедно със Сюзън Черъндъф;

-         „Процесът за убежище” 1989 г.;

-         „Затварянето на вратите: провалът на защитата на бежанците ” 1989 г. заедно с Илана Симон;

-         „Никога вече: борбата срещу нарушаването на Човешките права” 1994г.;

-         Редактор на „Машината на Смъртта”, Амнести Интернешънъл, САЩ, 1995 г.;

-         „Кървави думи: Омраза и Свобода на Словото” 2000 г.;

-         „След шока: антиционизъм и антисемитизъм” 2005 г.;

Статии:

-         „Осъждането на престъпници от нацистката война  в Канада”, „Б’най Брит”, Канада,  1985 г.;

-         „Ренесанс в Тунис” 1990 г.;

-         „Военнопрестъпници нацисти в Канада: след пет години”, „Б’най Брит”, Канада, 1992 г.;

-         „Защита на бежанците в Новите Щати: Киргизката република” , Канадско-Хелзинкска Наблюдателна група, 1998г.;

-         „Предотвратяване на сексуалната злоупотреба в полигамните общества”, Април, 2005 г.;

Приложение 3. Биография на Дейвид Килгор

За целите на този доклад, следните детайли би трябвало да имат значение:

Израснах в Уинипег, също като Дейвид Матас. Дядо ми по майчина линия, Даниел Макдоналд, много години практикуваше право в Портаж Ла Прери и след това служи около 18 години като Главен Съдия на област Манитоба. Дядо ми по бащина линия, Фред Килгор, беше адвокат в Брандън преди да стане съдия на Областния съд в Куинс Бенч. Баща ми, Дейвид Е. Килгор, беше президент на Главния изпълнителен съвет на застрахователна компания „Грейт Уест” в продължение на 16 години. Докторантурата ми по право е от Университета в Торонто от 2000 г., като университетът преиздаде бакалавърските степени по право, включително и моята, от 1966 г. Започнах докторат по конституционно право по университетска програма в университета в Париж през 1969, но не го завърших. Беше ми позволено да практикувам право в Бритиш Колумбия, Манитоба и Алберта и практикувах както следва:

Бритиш Колумбия:

-         Практикуващ в правната фирма на Ръсел във Ванкувър, ДюМолен, под попечителството на н.п. Майкъл Голди от Апелационния съд на Бритиш Колумбия през 1966-67 г.

-         Практикувах като асистент прокурор във Ванкувър до федералните избори през 1968 г., когато кандидатствах за парламента във Ванкувър.

Онтарио:

-         Присъединих се към федералния департамент на правосъдието в Отава през 1968 г. в отдел „Граждански Съдебни процеси” и по-късно се преместих в отдел „Данъчни съдебни процеси”.

Манитоба:

-         При завръщането ми в Канада от обучение във Франция през 1970 г. се присъединих към  правната фирма на Питбало Хоскин в Уинипег, като се занимавах със съдебни спорове и защита по криминални дела.

-         По-късно бях назначен за главен държавен адвокат  към Юридическа област Дофен в западна Манитоба.

Алберта:

-         През 1972г. бях назначен за старши помощник на главния държавен адвокат на Алберта, като се занимавах предимно с криминални и природозащитни дела, докато не бях приет в Камарата на общините в област Едмънтън през 1979г.

Камарата на общините:

-         Служил в правния комитет през 1980-84г.

-         Служил в съвместен комитет на парламента и сената за законовите структури.

-         Критикуващ предотвратяването на престъпността за официалната опозиция през 1980-1983 г.

-         Главен говорител и председател към комитетите на парламента през 1980-83 г.

-         Председател на комитета за човешките права и международно развитие (2004-2005 г.)

Правителството на Канада:

-         Държавен секретар за Латинска Америка и Африка, 1997-2002 г.

-         Държавен секретар за Азия и Океания, 2002-2003 г.

Допълнителни биографични материали може да намерите на моя уебсайт http://david-kilgour.com , като натиснете на иконата "About David" на заглавната страница.

Приложение 5. Преживяното от реципиентите

(С цел предпазване самоличността на реципиентите на органи, истинските им имена не са разкрити)

Случай 1

Г-жа Т, между петдесет- и шестдесетгодишна, от Азия

Тя е диагностицирана с хронична бъбречна недостатъчност през 2000 г. и започва диализа през юли 2003 г.

Г-жа Т се свързва с местен брокер на органи през ноември 2005 г. Нейните предтрансплантационна и имунологична оценки били направени в местна болница и тя дава оценките и останалите документи на брокера в началото на декември.

Брокерът я моли да приготви 26 000 щ. д. и я информира, че обикновено намирането на съвместими органи отнема една седмица и че освен това е препоръчително пациентът да отиде до Китай, за да изчака за съвместимия орган. Г-жа Т обаче изразява мнение, че би предпочела да изчака до намирането на съвместимия орган, преди да замине за Китай.

На 4 януари 2006 г. г-жа Т е уведомена, че е намерен дарител на органа и че самолетният билет е готов. На 6 януари 2006 г. брокерът взима г-жа Т и друг пациент, чакащ за трансплантация на орган, и заминава за Ухан, провинция Хъбей.

В същия ден (6 януари 2006 г.) г-жа Т пристига в болницата, хоспитализирана е в 14ч. в обща болница Land Force (Land Force General Hospital) в Ухан и незабавно й е взета кръвна проба. В 17ч. е приета в операционната зала и й е поставена спинална анестезия. В около 20ч. тя е изведена от операционната зала. Неин лекар там е Лигонг Танг. За трансплантационни пациенти има налични три стаи, всяка от които с по три легла, или общо девет легла. Лекар от болницата я уведомява, че й е бил присаден HLA 3-съвместим орган.

Членове на семействата не са допускани на свиждания с пациентите. Тя е изписана от болницата на 19 януари 2006 г. и се завръща в Тайван.

Обща платена сума: 26 000 щ.д. в брой.

Г-жа Т наистина не знаела какъв е източника на органа. Брокерът я уведомява, че е от екзекутиран затворник. Забележка: Брокерът не е този, който е подбирал органите, така че казаното от него очевидно е основано на слухове. Освен това китайската болница винаги би заявила единствено, че източниците на органи са екзекутирани затворници.

Забележка: Land Force General Hospital в Ухан, където е извършена трансплантацията на г-жа Т, е военна болница. Твърди се, че само военните болници или лекарите, работещи във военните болници, могат лесно да се снабдят с органи.

Случай 2

Г-жа Р.З., кръвна група: АВ, възраст: около петдесетгодишна, от Азия

Г-жа Р.З. е диагностицирана с хронична бъбречна недостатъчност през 1986 г. До декември 2004 г. състоянието й се влошава и бъбреците й отказват, вследствие на което се налага започването на диализно лечение.

В началото на декември 2004 г. й предлагат да отиде до Китай за трансплант. Информират я, че през последните години много пациенти са отишли до Китай за органи за присаждане, и че повечето от тях са добре, включително и пациент, получил бъбрек шест месеца по-рано. Г-жа Р.З. е свързана с брокер.

Брокерът занася кръвната проба на г-жа Р.З. в Китай на 17 декември 2004 г.

Два дни по-късно, на 19 декември, г-жа Р.З. е уведомена, че е открит подходящ дарител, и че би могла да замине незабавно за Гуанджоу за трансплантацията.

По това време г-жа Р.З. е с лоша настинка, така че е в състояние да пътува за Гуанджоу със съпруга си и по-младата си сестра едва на 24 декември.

Името на болницата е Economy and Technical Development Hospital of Guangzhou. Тя е разположена надалеч от града и доста занемарена. Няма толкова много пациенти като в родната страна на г-жа Р.З. Трансплантационното отделение се намира на десетия етаж и има 13 стаи с по три легла всяка. Всеки хоспитализиран пациент може да приеме и членовете на семейството му в стаята си. Главният лекар е Минджуан Лин, завеждащ трансплантационното отделение. Има поне още десет други пациенти, чакащи за трансплантация или възстановяващи се след операция. Г-жа Р.З. забелязва, че те са от Тайван, Малайзия, Индонезия и т. нт.

Цената на операцията е 27 000 щ.д. (с включени хоспитализация, храна и транспорт). Парите са платени в брой  на по-младия брат на Минджуан Лин (главният администратор) непосредствено преди операцията. Никаква разписка не е издадена в момента на заплащането, но по молба на съпруга на г-жа Р.З. издават опростена бележка, удостоверяваща за извършено заплащане в размер на 27 000 щ.д.

Р.З. влиза в операционната зала в 17ч. на 30 декември 2004 г. Болничният персонал отива да вземе бъбрека й сутринта на същия ден. Операцията продължава приблизително четири часа при приложена спинална анестезия. През същия този ден са извършени бъбречни трансплантации на други четирима пациенти. Г-жа Р.З. не знае кой е дарителят на нейния орган. Уведомена е от лекар в болницата, че е получила HLA 5-съвместим бъбрек.

През следващите пет дни тя е хоспитализирана в изолирано отделение (отделението е с шест легла и е наблюдавано от персонала 24 часа в денонощието, със само една нощна смяна). След това тя прекарва седем дни в обикновена стая. Завръща се у дома, след като шевовете й са премахнати на 11 януари 2005 г. Връчена й е брошура с информация относно трансплантационната й операция и необходимите специални грижи.

Лекарят в болницата не разкрива пред нея източника на нейния орган. В брошурата пише, че дарилият органа е екзекутиран затворник.

Забележка: Брокерът не е този, който е подбирал органите, така че казаното от него очевидно е основано на слухове. Освен това китайската болница винаги би заявила единствено, че източниците на органи са екзекутирани затворници.

Забележка: Economy and Technical Development Hospital of Guangzhou, където е извършена трансплантацията на г-жа З.П., не е била военна болница, но главният лекар на трансплантационното отделение – Минджуан Лин – е бил на отговорни длъжности и в трансплантационното отделение болница Джужиан, афилиирана към Първи военен медицински университет.   Твърди се, че само военни болници или лекари, работещи във военните болници, можели лесно да се снабдят с органи.

Случай 3

Г-н Х.С., около 35-годишен, кръвна група А, от Азия

През 1999 г. му е поставена диагнозата хронична бъбречна недостатъчност. През 2000 г. той отива в няколко болници в Тайван, чакайки за бъбречен трансплант.

Около юли и август 2003 г. той решава да замине за Китай за трансплантация на бъбрек. По това време болногледач на пациенти, подложени на периториална диализа, му препоръчва да посети брокер за трансплантация в Китай. През септември 2003 г. брокерът информира г-н Х.С., че е намерен HLA 3-съвместим бъбрек за него и така той заминава за Китай за бъбречна трансплантация.

Първо пътуване до Китай за трансплант:

Придружен от съпругата си, г-н Х.С. пристига в Шанхай. Първа шанхайска народна болница (също наричана Афилиирана болница към шанхайския университет Жиаотон) урежда приемането му и той е хоспитализиран на момента.

При доставянето на пресния бъбрек от дарителя в болницата и провеждането на изследване за кръстосана реактивност (или кросмач реакция, бел.пр.) на антителата се установява, че пробата, взета от г-н Х.С. за кръстосана реактивност на MLC (смесена лимфоцитна култура) е положителна. Той не може да използва този орган.

Хоспитализацията му продължава, докато той чака за съвместим орган в продължение на две седмици. За този период от време пресни бъбреци са взимани от телата на дарителите и транспортирани до тази болница за него общо четири пъти (включително и в случая, споменат по-горе). Всеки път след пристигането на бъбрека е извършван тест за кръстосана реактивност на антителата. Всеки път обаче резултатите от изследванията са положителни, както и първия път, така че г-н Х.С. не може да използва органа, въпреки че той току що е бил изваден от тялото на дарителя.

Две седмици по-късно, на 1 октомври, г-н Х.С. се завръща в у дома поради ангажименти на работното му място.

Второ пътуване до Китай за трансплант:

Г-н Х.С. решава, че не бърза с извършването на трансплантацията, и иска малко време, за да си почине и да се възстанови психически. Чак през март 2004 г. той отново решава да осъществи трансплантацията.

Той отново е уведомен, че е открит подходящ орган, и е приканен да замине за Китай. Отново е хоспитализиран в Първа шанхайска народна болница. Информиран е от лекар, че за него е намерен HLA 5-съвместим орган. И този път тестът за кръстосана реактивност на MLC се оказва позитивен след доставянето на съвместимия орган в болницата и провеждането на изследването. Кръвната проба, взета от г-н Х.С., показва, че според цитометричния анализ неговите антитела от клас 2 (PRA Class 2) са над 30% (когато този процент е прекалено висок, това лесно може да доведе до положителен резултат от изследването за кръстосана реактивност). Лекарят в Китай му предлага да му бъде приложена плазмафереза, но лекарят в Тайван му препоръчва да не се подлага на плазмафереза, а просто да изчака за орган, който да е с отрицателен резултат от пробата за кръстосана реактивност. Г-н Х.С. продължава да чака в болницата. Още два подходящи органа са открити и доставени в болницата за трансплантация в два отделни случая, но отново не могат да бъдат използвани поради положителни резултати от изследването за кръстосана реактивност на антителата. Едва в края на април за него е намерен HLA 4-съвместим орган. Този път резултатите от изследването за кръстосана реактивност на антителата са отрицателни. Трансплантационната операция на г-н Х.С. е извършена на 23 април 2004 г.

Лекуващият лекар е д-р Джианмин Тан. След операцията пациентът остава в изолационното отделение за една седмица, преди да го преместят за осем дни в отделението за китайци, живеещи в чужбина при 85-та Болница на Народноосвободителната армия. Той се завръща в Тайван на 8 май 2004 г.

По думите на г-н Х.С., Първа шанхайска народна болница извършвала трансплантации главно за заможни хора, идващи от Хонконг, Макао и Тайван. Местните и хората, идващи от Малайзия и Индонезия, в общия случай отивали в 85-та Болница на Народноосвободителната армия за трансплантация на органи. Тези две болници били също така под ръководството на групата на д-р Тан; д-р Тан дошъл от Обща болница Фуджоу (Fuzhou General Hospital) във военната зона Нанжин.

Съпругата на г-н Х.С. видяла около 20 листа с документи, касаещи предоставилите органите и информация за техните HLA-анализи. Лекарят подбрал неколцина от списъка и ги подредил поред. След като органът пристигнел била вземана проба за кръстосана реактивност. Ако резултатът бил положителен, операцията трябвало да бъде отменена, а ако се окажел отрицателен, операцията се извършвала.

Лекарите съобщават на г-н Х.С., че органът е взет от екзекутиран затворник без неговото [на затворника] съгласие за това.

Забележка: Първа шанхайска народна болница, където е извършена трансплантацията на г-н Х.С., е цивилна болница, но главният лекар на трансплантационното отделение – Жианмин Тан – е бил също така директор на Центъра по трансплантации на органи за цялата армия, директор на урологичното отделение, както и зам.-директор на Обща болница Фуджоу (Fuzhou General Hospital) във военната зона Нанжин.  Твърди се, че само военни болници или лекари, работещи във военните болници, можели лесно да се снабдят с органи.

Случай 4

Г-жа Роу.Дж. Кръвна група: В; между четиридесет- и петдесетгодишна, от Азия

Г-жа Роу.Дж. е диагностицирана с хронична бъбречна недостатъчност през май 2000 г. След като е подложена на бъбречна диализа, на г-жа Роу.Дж. й е препоръчано да отиде до Китай за бъбрек за присаждане. На 11 май 2001 г. брокерът получава здравния й картон и й е казано да си стои вкъщи и да изчака за понататъшни известия.

Около две седмици по-късно г-жа Роу.Дж. е уведомена, че е открит подходящ дарител и че тя може да замине за Китай за трансплантацията. По това време г-жа Роу.Дж. не е психически подготвена, тъй като не очаквала подходящия орган да бъде намерен толкова бързо и не е готова психологически. И така тя се отказва от тази възможност. След още две седмици брокерът се обажда отново, уведомявайки я, че друг подходящ дарител е намерен. Този път г-жа Роу.Дж. се съгласява да предприеме пътуване до Китай за трансплантацията и е насрочена операция за края на юни.

Група от седем пациенти заминават заедно за Китай за трансплантации. На всеки е казано да носи 200 000 хонконгски долара.

Брокерът ги посреща на летището на 25 юни 2001 г. и ги превозва с автобус (пътуването е с времетраене около два часа) до Хъмен, град Донгюан. Същия ден те са хоспитализирани в Народна болница Тайпин в Донгюан (в област Хъмен, град Донгюан). Направени им са и изследвания за проверка на здравословното състояние (кръвна проба, рентген и свръхзвукови вълни)

На същия ден (25 юни 2001 г.) болничният персонал събира от тях по 140 000 до 150 000 хонконгски долара. Издадена им е опростена разписка. (Пациентите с кръвна група 0 и тези над шейсетгодишна възраст трябва да заплатят по още 20 000 хонконгски долара). Целият трансплантационен център е ръководен от проф. Уей Гао, но г-жа Роу.Дж. не знае кой е нейният лекар (този, който е извършил операцията й).

Операциите по присаждане на бъбрек на всичките седем от тях са проведени на втория ден (26 юни 2001 г.). Три операционни зали са използвани едновременно. Приложена е спинална анестезия. Г-жа Роу.Дж. е вкарана в операционната в приблизително 20:00ч. и операцията е приключена в 00:00ч. Г-жа Роу.Дж. е информирана от лекар в болницата, че е получила HLA 4-съвместим орган.

Сред другите пациенти, на които бил присаден орган на същия ден, са индонезиец, френски китаец, както и местен китаец. Зам.-директорът на болницата, Жиахуа Съ, преди време им казва, че ако на пациент е прилагана бъбречна диализа в болницата в продължение на пет години, пациентът можел да получи безплатен бъбрек за присаждане.

Седмината пациенти остават в изолационното за седем дни и се завръщат по домовете си на 3 юли.

Никой не е дал никаква информация на г-жа Роу.Дж. относно предоставилия органа. Лекарите в болницата не разкриват това пред нея. Г-жа Роу.Дж. не знае нищо и за лекаря, който я е оперирал. Лекарят не идва при нея, за да се представи, нито пък тя пита за него.

Брокерът им казва, че органите са от екзекутирани затворници.

Забележка: Народна болница Тайпин в Донгюан (в област Хъмен, град Донгюан, провинция Гуандон) не е военна болница, но главният лекар на трансплантационното отделение, Уей Гао, е бил също и професор в – и главен лекар на - Изследователския институт Джужиан към Първи военен медицински университет . Други хора на отговорни длъжности в това трансплантационно отделение са също от военни болници. Уей Гао и други лекари извършват трансплантационни операции и в Централна болница на въоръжените погранични полицейски патрули на провинция Гуандон (случай 6 например). Твърди се, че само военните болници или лекарите, работещи във военни болници, биха могли лесно да се снабдят с органи.

Случай 5

Г-н Ч.

Г-н Ч. е от Азия.

Г-н Ч. умира в Китай лятото на 2005 г. след неуспешна чернодробна трансплантация.

Г-н Ч. е приет в Болница на китайско-японската дружба в Пекин в началото на август поради болки в коремната област по време на пътуването му в Китай с неговите съпруга и син. Той е диагностициран с тумор в черния дроб. Склоняват го да бъде опериран в болницата и операцията е извършена на 7 септември 2005 г. След операцията г-н Ч. е в критично състояние.

Когато той изпада в критично състояние, директорът на болницата предлага пациентът да бъде прехвърлен в Болница на въоръжената полиция в Пекин и да му бъде извършена операция по присаждане на черен дроб.

В рамките на 24 часа след постъпването му в Болница на въоръжената полиция в Пекин е намерен съвместим черен дроб и трансплантацията е извършена незабавно.

Пациентът умира 4 дни след операцията във военната болница.

Забележка: Чернодробната трансплантация е извършена в Болница на въоръжената полиция в Пекин и черният дроб е бил налице в рамките на 24 часа. Твърди се, че само военните болници или лекарите, работещи във военни болници, биха могли лесно да се снабдят с органи.

Случай 6

Г-н Ж.Ч.

Г-н Ж.Ч., на възраст между петдесет и шейсет години, е диагностициран с хронична бъбречна недостатъчност. През януари 2005 г. пациентът внезапно получава трудности при дишането и ускорен сърдечен ритъм. Поставена му е диагнозата остра бъбречна недостатъчност. Направена му е предтрансплантационна оценка. Установява се, че г-н Ж.Ч. няма антитела срещу вируса на хепатит Б. Той трябва да има такива преди трансплантацията на бъбрека, така че през месец март му е поставена ваксина срещу хепатит Б и се изчаква организмът му да произведе антителата. До септември антителата му са вече произведени. Тогава е уведомен, че може да му бъде извършена трансплантация на органа в Китай.

Пациентът получава известие за намерен подходящ орган на 19 октомври 2005 г. Той посещава семинар преди пътуването на 20 октомври 2005 г. На семинара г-н Ж.Ч. и други пациенти са информирани за разноските, които ще трябва да покрият. Освен това пациентите са информирани, че всичките органи са съвместими, така че да не се тревожат.

На 26 октомври групата от осем пациента пристига в Централна болница на въоръжените погранични полицейски патрули на провинция Гуандон в Шенжен в 16:10ч. След пристигането си в болницата проф. Уей Гао провежда пред-оперативен семинар същата вечер. От пациента е взета такса за операцията в размер на 150 000 хонконгски долара в брой. Тогава някои пациенти питат как са екзекутирани осъдените затворници. Д-р Гао заявява, че не са били разстреляни. Били са им поставени две инжекции – една за анестезия и една болкоуспокояваща, и след това органите им са били взети.

Пациентът заплаща 2 700 юана за престоя си в болницата, 12 800 хонконгски долара за лекарства, 700 юана за хемодиализа. Цената на цялата операция в Китай е 169 019 хонконгски долара. Според интервюирания трансплантационните болници в Китай не издават разписки за извършено заплащане на лечението. От болницата предоставят доказателствата за извършено лечение само в случай, че счетат това за абсолютно необходимо. Те предоставят доказателства за последните две диализи, извършени преди операцията, което е с цел пациентите да могат да подадат документи за поемане на разходите им от здравното им осигуряване, когато се завърнат в Тайван. Всички разноски са платени в брой в хонконгски долари на общия работник.

Общата сума на разходите за пациента е около 29 000 щ.д., включително парите в червен плик , самолетният билет и т.нт. Престоят му в Китай е едва три дни.

Г-н Ж.Ч. влиза в операционната в около 16:00ч. на 28 октомври. Бъбреците за присаждане са доставени в болницата в около 14:10ч. на същия ден. Мястото, от което са били получени органите, би трябвало да е недалеч от болницата. Сестрите, превозващи се с линейка и носещи хладилни кутии, се завръщат с осем взети бъбрека.

Г-н Ж.Ч. излиза от операционната в около 20:30ч. След това пациентите, претърпели присаждане на орган, са хоспитализирани в отделението за наблюдение, където достъпът на членове на семейството е забранен.

Пациентът напуска болницата на 4 ноември и се завръща у дома.

Всички лекари в болницата са военни лекари.

Медицинското удостоверение е издадено от името на  Auxing Group Junhui Company (преведено по произношението на името), а типът хоспитализация е регистрирана като на местен жител, на собствени разноски.

По думите на пациента, групата преди тях била от Индонезия. Ден след заминаването им група от Сингапур трябвало да пристигне за трансплантации на органи.

Забележка: Тази трансплантация е извършена в Централна болница на въоръжените погранични полицейски патрули на провинция Гуандон. Твърди се, че само военни болници или лекарите, работещи във военни болници, биха могли лесно да се снабдят с органи.

Случай 7

Г-н К.З.

Г-н К.З. е бил на възраст между 40 и 50 години по времето на операцията и починал. Кръвна група А, хепатит В, страдал от диабет.

През юни 2005 г., в продължение на две седмици този пациент започва да усеща симптоми на изтощение и жълтеница. Поставена му е диагноза остър хепатит В (GOT, GPT са около 2000-3000, Bil:16). Той е хоспитализиран за лечение за три седмици. На 27 юни 2005 г. болестта му се влошава до фулминантен (скоростно-протичащ) хепатит. (GOT: 163,Bil:23PT/PTT:30/78sec). В резултат е преместен в болницата към Тайванския университет в Тайпей, за да му бъде направена оценка за чернодробна трансплантация и да изчака за черен дроб за присаждане. След направената оценка се установява, че той не би могъл да намери подходящ донор в рамките на три поколения след него и че би могъл единствено да чака пациент с мозъчна смърт.

Пациентът чака до август и решава, че почти няма надежда. Положението му продължава да се влошава и той на няколко пъти губи съзнание (хепатална кома). В резултат на това, член от семейството му решава да отиде до Китай за чернодробен трансплант.

Пациентът има приятел, работещ в Шанхай, който му помага с изпращането на медицинския му картон до болниците в Шанхай. Този негов приятел му казва, че би трябвало да избере между три болници: болница Хуашан, афилиирана с Университета Фудан в Шанхай, болница Чанджън в Шанхай и Първа шанхайска народна болница. Г-н К.З. и семейството му решават, че университетската болница е вероятно по-добре оборудвана и решават да отидат в болница Хуашан, афилиирана с Университета Фудан. След това приятелят му прави запитвания в болница Хуашан относно извършването на чернодробна трансплантация и го информират, че ако пациентът пристигне веднага, при тях има наличен чернодробен трансплант за него. И че пациентът може да отиде по всяко едно време.

Пациентът заминава за Шанхай на 11 август 2005 г. (по това време той все още е с ясно съзнание) и пристига в болница Хуашан. Лекуващият му лекар е главният лекар Жианмин Чиан. Тъй като пристига в болницата ден по-късно отколкото го очаквали, от болницата му съобщават, че черният дроб тип А е бил използван от някой друг, така че той трябва да изчака пристигането на нов черен дроб.По това време на пациента е казано, че 13 и 14 август са почивни дни и че се налага да изчака до понеделник.

По същото време д-р Чиан уведомява пациента, че според действащите тогава закони и наредби не било позволено извършването на трансплантации на органи за хора, идващи от Хонконг, Макао и Тайван, както и за чужденци. Освен това от министерството на здравеопазването щели да дойдат на проверка в медицинските институти и в болниците. Така че на първия ден, вместо да премине през процедурата по хоспитализирането му, пациентът е помолен да отиде в хотела срещу болницата, за да се срещне с директор Чиан. Пациентът също така е помолен да влезе в болницата през страничния вход (вместо през главния).

Доктор Чиан казва на пациента, че: първо, той трябва да твърди, че е от Фуджиан и затова роднините му говорят на тайвански диалект (еднакъв с диалекта от Минан). Второ, пациентът трябвало да казва пред хората, че е дошъл за лечение на хепатит, а не за чернодробна трансплантация. И трето, всички подробности относно чернодробната трансплантация също щели да се обсъждат тайно.

Нещата се вършат скришом. Всъщност целият болничен персонал и останалите пациенти са наясно, че той е дошъл от Тайван за чернодробна трансплантация.

В болница Хуашан от пациента е поискано да заплати депозит от 200 000 китайски юана. Едва след внасянето на депозита г-н и г-жа К.З. са уведомени, че за момента няма наличен черен дроб. Г-н и г-жа К.З. са информирани от болницата, че трябва да бъдат подготвени да заплатят за медицинските потребности, включително и за съоръженията. Всеки ден е донасяно ненужно оборудване от всякакъв вид, и въпреки това то трябва да бъде заплатено даже и при внесен депозит, в това число дори и термометър. Без пари изобщо не биха били предприети никакви медицински манипулации или лечение. Лекари от различни отделения идват като че ли с целта да видят г-н К.З. и всеки лекар изглежда иска да получи нещо от тях. Но г-н К.З. няма свой лекуващ лекар. Пациентът е трябвало да подпише многобройни документи и от него е изискано да заплати таксите на момента. Поради тази причина г-жа К.З. винаги носи в себе си пари в брой, за да заплати таксите. В същото време лекари от други болници (от провинциите Кънмин, Гуандон и др.) предлагат на г-н К.З. да бъде прехвърлен в техните болници, в случай че съвместим орган не бъде предоставен в тази. Има и лекари, които заявяват пред него, че и бъбрекът му не функционира добре, и че ако пациентът желае може да му бъде присаден бъбрек едновременно с чернодробната му трансплантация. Всичко това прилича на търговия с цел печалба и г-н и г-жа К.З. усещат, че са позволили да бъдат тормозени поради желанието на г-н К.З. за животоспасяващата трансплантация.

Г-н К.З. изчаква до понеделник. От болницата все още не успяват да намерят подходящия орган. Ето защо главният лекар Чиан моли г-жа К.З. да обсъдят положението на пациента в хотела, намиращ се срещу болницата. Директор Чиан уведомява г-жа К.З., че не са успели да намерят орган, и посочва, че се нуждаят от пари, за да задействат канала за снабдяване с органи. Г-жа К.З. му дава 10 000 юана. Идва вторник, но все още не могат да намерят орган. Главният лекар Чиан предлага също така пациентът да бъде прехвърлен във военна болница, наречена болница Чанджън, тъй като той не може да намери източник на органи. Чрез приятел се свързват с д-р Уан от болница Чанджън в Шанхай, който изразява мнение, че оттам биха могли да снабдят с орган. В сряда сутринта пациентът е прехвърлен в болница Чанджън.

Когато г-н и г-жа К.З. пристигат в болница Чанджън, те установяват, че пациентите от целия девети етаж всички чакат за чернодробна трансплантация. Г-н К.З. установява и че военната болница е тази, която би могла лесно да получи органите. Разликата между болниците Чанджън и Хуашан се състои в това, че в  болница Чанджън няма нужда да се тревожат за инспекции от министерството на здравеопазването, тъй като това е военна болница и й е позволено да извършва трансплантации за хора от чужбина.

В 14:00ч. същия ден органът е доставен в болницата (черен дроб тип А). Непосредствено след това пациентът е опериран в операционната зала. В полунощ г-жа К.З. е уведомена, че състоянието на пациента се е влошило и че той е починал, след като опитите за спасяването му не дали резултат. Хепатит В е заразен, така че се налага тялото да бъде кремирано и прахът на г-н К.З. е върнат у дома.

Целият процес е подпомаган от приятеля на пациента, който има свой бизнес в страната. Според изчисленията всички разноски възлизат на около 800 000 юана.

Нито един от съответните документи и сертификати, касаещи пътуването на г-н К.З. за чернодробен трансплант, не упоменава, че това пътуване е с такава цел.

Забележка: Тази чернодробна трансплантация е била извършена във военна болница – болница Чанджън в Шанхай. Твърди се, че само военни болници или лекарите, работещи във военни болници, биха могли лесно да се снабдят с органи.

Случай 8

Г-н Л., 57-годишен; кръвна група: 0; история на заболяването: бъбречна недостатъчност

През януари 2001 г. г-н Л. изразява желание да отиде до Китай за трансплантация на орган. От г-н Л. е взета кръвна проба. Около 4-5 дни по-късно той получава обаждане от клиниката, че в Китай е бил намерен подходящ орган и той може да започне приготовленията за пътуването си.

В началото г-н Л. се колебае и се чуди как е възможно подходящ орган да бъде намерен толкова бързо. След като обсъжда това със семейството си, той решава да предприеме пътуването и на 1 февруари 2001 г. заминава за Китай. Делегация от 9 души – петима мъже и четири жени – заминава заедно.

Всичките девет души са приети в болница Тайпин в Донгюан. Г-н Л. заплаща 130 000 хонконгски долара, като са му предоставени подробностите по разноските. Бъбречните трансплантации са извършени два дни по-късно, заедно с тези на други четирима пациенти от югоизточна Азия, или общо 13 трансплантации. Всичките 13 трансплантации са извършени в рамките на 2 дни. Г-н Л. е хоспитализиран за 7 дни, преди да се завърне у дома. Сред пациентите има и такива, хоспитализирани за 14 дни преди завръщането им у дома.

Г-н Л. не успява да научи кой е лекарят, извършил неговата операция; никой не споменава източника на органа.

Г-н Л. заяви ясно, че болниците в Китай правят бизнес с трафик на органи.

Забележка: Народна болница Тайпин в Донгюан (област Хъмен, град Донгюан, провинция Гуандон) не е военна болница, но главният лекар на трансплантационното отделение на тази болница – Уей Гао – е професор в, както и главен лекар на изследователски институт Джужиан към Първи военен медицински университет . Някои други хора на отговорни длъжности в това трансплантационно отделение също са от военни болници. Уей Гао и други лекари извършват трансплантационни операции и в Централна болница на въоръжените погранични полицейски патрули на провинция Гуандон (случай 6 например). Твърди се, че само военните болници или лекарите, работещи във военни болници, биха могли лесно да се снабдят с органи.

Приложение 8. Доклад от полицейско управление в Едмънтън относно умишлено насаждане на омраза към Фалун Гонг от служители на китайското консулство

Стр. 5 от 25
Провинение: Умишлено насаждане на омраза
Място на произшествието: Университета в Алберта, Листър Хол
Дата на произшествието: юни 2004 г.
Обвиняеми:
1) ЦАО, Джиан-йе
Дата на раждане: 23 декември 1957г.
2) У, Жън-и
Дата на раждане: 01 октомври 1962г.
Обвинения:
ЦАО, Джиан-йе: Параграф 319(2), Умишлено насаждане на омраза
У, Жън-и: Параграф 319(2), Умишлено насаждане на омраза
Работещ по случая:
Офицер Стивън Камп,
Отдел за престъпления на омразата
Резюме:
1) ЦАО, Джиан-йе:
Обвинение:
На 11 юни 2004 г. в Едмънтън, Алберта, Канада, чрез изявления, предавани чрез разпространяването на насаждаща омраза литература под формата на памфлети и брошури на конференцията на ФАС (Фондация Американско семейство) в Университета в Алберта, [той] е извършил умишлено подбуждане на омраза срещу определена група, а именно – практикуващи религията Фалун Гонг.
На 11 юни практикуващи, присъстващи на конференцията на ФАС, забелязали ЦАО, Джиан-йе, да поставя куп насаждаща омраза литература на маса пред конферентната зала в Листър Хол в Университета в Алберта. Това се случва по време на конференция на ФАС, 2004 г. Масата е била предназначена за конферентни материали, които да бъдат разпространени сред участниците. Насаждащата омраза литература е била насочена срещу практикуващи религията Фалун Гонг.

Стр. 6 от 25
Провинение: Умишлено насаждане на омраза
Място на произшествието: Университета в Алберта, Листър Хол
Дата на произшествието: юни 2004 г.
На 11 юни 2004 г. ЦАО е бил забелязан с голямо количество от тази насаждаща омраза литература и е видян да я раздава на практикуващи Фалун Гонг от автомобил.
2) У, Жън-и:
Обвинение:
На 11 юни 2004 г. в Едмънтън, Алберта, Канада, чрез изявления, предавани чрез разпространяването на насаждаща омраза литература под формата на памфлети и брошури на конференцията на ФАС (Фондация Американско семейство) в Университета в Алберта, [той] е извършил умишлено подбуждане на омраза срещу определена група, а именно – практикуващи религията Фалун Гонг.
На 11 юни 2004 г. У, Жън-и е бил забелязан с голямо количество от тази насаждаща омраза литература, насочена срещу практикуващите Фалун Гонг. Също така е забелязан да подава от тази литература на практикуващи Фалун Гонг от автомобил.
Освобождаване под гаранция:
Няма възражения срещу освобождаването преди процеса, при условие, че се забранява:
1/ На обвиняемия да посещава всякакви инициативи на Фалун Гонг в Канада.
2/ На обвиняемия да притежава всякаква литература, насаждаща омраза към религията Фалун Гонг; или която е в нарушение на законите за човешките права на Алберта или Канада.

Полицейски свидетелски показания:
1/ Офицер Стивън КАМП,
Отдел за престъпления на омразата
•    Заявява, че е проучил Фалун Гонг и е стигнал до заключението, че Фалун Гонг е религия.
•    Заявява, че е прегледал литературата и е заключил, че тя представлява нарушение по чл. 319(2) на Канадския криминален кодекс.
•    Заявява, че е прегледал свидетелските показания и е стигнал до заключението, че ЦАО и У са разпространявали гореспоменатата литература
2/ Ефрейтор Роджър ПАЙПЪР, Кралска канадска конна полиция, Държавна сигурност
Заявява, че Фалун Гонг не е регистриран като заплаха за сигурността.

Стр. 7 от 25
3/ Бърхард ЕЙБИЧ
Заявява, че канадските служби за сигурност не считат Фалун Гонг за заплаха за сигурността.

Свидетелски показания на цивилни граждани:
1/ ЯНГ, Хейуан (Джени)
Заявява:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета на Алберта на 11-12 юни.
Че е забелязала обвиняемия ЦАО да поставя насаждаща омраза пропаганда на маса, за публично разпространение.
Че е прегледала литературата, която ЦАО поставил на масата.
Че го е идентифицирала (ЦАО) като служител от китайското консулство.
Че е разпознала ЦАО и У от Chinese Color Pages, Алберта 2004-2005 г.

2/ ЛИУ, Миннан
Заявява:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета в Алберта на 11-12 юни.
Че е забелязала литературата, която е счела за насаждаща омраза пропаганда, на маса, за публично разпространение по време на конференцията.
Че е разговаряла с двамата обвиняеми на конференцията, в близост до масата, които признали, че са служители от консулството.
Че може да идентифицира ЦАО като човека, който й е казал, че е от консулството в Калгари.

3/ ЧЪН, Хуисиа
Заявява:
Че е присъствала на конференцията от 11 юни.
Че е забелязала литературата, изложена на маса за публично разпространение пред конферентната зала.
Че е събрала литературата и я е дала на тъжителя ТЪРК. (виж свидетел #4)

4/ ТЪРК, Патрик
Заявява:
Че тъжителят ЧЪН му е дала насаждащата омраза литература.
Че се е свързал с Отдела за престъпления на омразата и е връчил споменатата литература на офицер Стивън КАМП.

Стр. 8 от 25
5/ ХУАНГ, Чънян
Заявява:
Че е присъствала на конференцията на 11 юни в Университета в Алберта, Листър Хол.
Че е забелязала и е в състояние да идентифицира ЦАО и У като служители от консулството.
Че е забелязала насаждащата омраза литература за публично разпространение пред конферентната зала.
Че е забелязала У и ЦАО да разпространяват насаждащата омраза литература на нея и неин колега.
Че е забелязала копия на „Истината” и „Изявление в пресата” в превозното средство, в което са били У и ЦАО.
Че би ги разпознала, ако ги види повторно.

6/ ДЖОУ, Луси
Заявява:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета в Алберта, Листър Хол, на 11-12 юни.
Че е забелязала лице от мъжки пол с насаждаща омраза литература, насочена към Фалун Гонг (Информационен бюлетин).
Че е пресрещнала двамата мъже и ги е последвала до превозното им средство.
Че е забелязала, че двамата мъже притежават големи купове насаждаща омраза литература („Истината” и „Изявление в пресата”).
Че е забелязала двамата мъже да раздават литературата на хората.
Че е забелязала многобройни насаждащи омраза публикации на конферентната маса.
Че е разпознала и двамата обвиняеми като служители от консулството и е идентифицирала и двамата в Отдела за престъпления на омразата към Полицейско управление в Едмънтън.

7/ ФОРД, Кейлън
Заявява:
Че е в състояние да разпознае У в качеството му на служител от консулството в Калгари, с когото се е срещнал и е разговарял през пролетта на 2004 г.
Че У му е дал насаждаща омраза пропаганда по време на тази визита и че това е същият материал, раздаван по време на конференцията на ФАС в Университета в Алберта през юни 2004 г.

8/ Йе, Чи Яо
Заявява:
Че е идентифицирал У или ЦАО на конференцията на ФАС.
Че е в състояние да го идентифицира в качеството му на служител от китайското консулство.
Че е забелязал насаждащата омраза литература на масата, за публично разпространение.
Че е отстранил част от насаждащата омраза литература. (виж веществените доказателства)

Стр. 9 от 25
9/ ЧЪН, Тайуанг
Заявява:
Че е присъствал на конференцията на ФАС.
Че е забелязал насаждащата омраза литература на масата, за публично разпространение.
Че е взел няколко копия от тази литература.
Че е бил конфронтиран от лице от мъжки пол, което той може да разпознае като У или ЦАО.

10/ Професор д-р Дейвид ОУНБИ
Директор на Centre d’Etudes de l’Asie de l’Est
Университета в Монреал
Ще свидетелства като експерт по Фалун Гонг.
Ще заяви, че Фалун Гонг е религия.
Може да обясни историята на Фалун Гонг.
Може да обясни преследването на Фалун Гонг в Канада и в чужбина.

11/ Доктор Морийн КОРП, Ph.D.
Религиозни проучвания
Ще свидетелства като експерт по религиите.
Ще свидетелства, че Фалун Гонг е религия.

Веществени доказателства:
•    Копия на „Изявление в пресата, Култовата природа на Фалун Гонг”. Тези копия са били раздавани от двамата обвиняеми на тъжителите по време на конференцията на ФАС на 11 юни 2004 г. Копията били подадени на Чънян ХУАНГ и Луси ДЖОУ.
•    Копие на „Истината, Случаи на жертви на Фалун Гонг”. Тази брошура била връчена на тъжителите от двамата обвиняеми на 11 юни 2004 г. по време на конференцията на ФАС. Тези копия били подадени на Чънян ХУАНГ и Луси ДЖОУ.
(следва да се отбележи, че тази литература е била видяна на конференцията на ФАС, на маса, от всички наши тъжители ,и че и двамата обвиняеми също са били видени в близост до литературата.)
•    Копие от книгата „Цветята на смъртта” („Poppies”), която е била на масата, за разпространение по време на конференцията на ФАС.

Стр. 10 от 25
•    Копие от брошурата „Какво е Фалун Гонг”, намерено на конференцията на ФАС.
•    Две снимки на чиновници от китайското консулство. Обвиняемите У и ЦАО са оградени с мастило и са идентифицирани и от двамата тъжители ХУАНГ и ДЖОУ на една от снимките, изпратена по пощата.
•    Копие от „Chinese Color Pages” за 2003 г.
•    Копие от „Chinese Color Pages” за 2004 г.

Фалун Гонг е религия:

Обобщение на Криминалното разузнаване на Алберта по въпроса за Фалун Гонг, описващо го като религия.
Статия от Центъра за свобода на вероизповеданията, Фрийдъм Хаус, описваща Фалун Гонг като религия. Заглавието й е „Репресирани в Китай религиозни групи получават наградата на Freedom House”. Статията описва Фалун Гонг като религия.
Годишният доклад на Комисията на САЩ по международна свобода на вероизповеданията, май 2003 г. Тази статия посочва Китай като държава, потискаща религията Фалун Гонг.
Публикация на Центъра за свобода на вероизповеданията, озаглавена „Доклад, анализиращ седем секретни документа на китайското правителство”, февруари 2002 г. Статията разглежда „репресирането на религиите” в Китай и описва потискането на практикуващите Фалун Гонг.
Обява за Годишното събрание на учените, изследващи религиите, в която Крейг А. Бъргдофф от Университета в Сиракуза описва Фалун Гонг като възникваща религия.
Статия от Центъра за свобода на вероизповеданията, озаглавена „САЩ трябва да протестират срещу смъртоносните злоупотреби на Китай с осъдените на затвор поради религиозни убеждения”. Статията описва практикуващите Фалун Гонг като затворници поради религиозни убеждения.
Статия от Центъра за свобода на вероизповеданията, озаглавена „Секретни официални китайски документи разкриват широкоразпространена кампания на религиозно преследване, насочена срещу християни и Фалун Гонг.”

Стр. 11 от 25
Университетски учебник, озаглавен „Религиите в света днес” (“World Religions Today”, Jonh Esposito, Darrell J. Fasching, Todd Lewis, Oxford University Press, 2002) определя Фалун Гонг като една от тях. Той описва Фалун Гонг като „мощна нова китайска религия”.
Публикация от 57-мата сесия на Общото събрание на Обединените нации: Въпроси, касаещи човешките права. В текста, озаглавен „Елиминиране на всички форми на религиозна нетърпимост” - бележка от Главния секретар, се описват Китай и неговите практики срещу религията Фалун Гонг. (стр.5)
Публикация от 58-мата сесия на Общото събрание на Обединените нации: „Елиминиране на всички форми на религиозна нетърпимост”, отнасяща се до практиката на Китай за потискане на Фалун Гонг.
В публикацията „Фалун Гонг в новия свят” от д-р Дейвид Оунби, той описва Фалун Гонг като нова религия.
В публикацията „Какво представлява Фалун Гонг?” в International Journal Volume LVI No2, Spring 2001, д-р Оунби описва Фалун Гонг като религия.
В публикацията „Религията” д-р Дейвид Оунби публикува статията „История на Фалун Гонг: популярна религия и китайската държава от времето на династията Мин”, април 2003 г.
Фалун Гонг не представлява заплаха за сигурността.
Следните организации са заявили, че Фалун Гонг е мирна религия и че не представлява заплаха за сигурността. Те са прикрепени като веществени доказателства.

Полицейско управление Едмънтън
Амнести Интернешънъл
Обединените нации
Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг
Фрийдъм Хаус

Следва да се отбележи, че Канадските служби за сигурност, ФБР, Кралската канадска конна полиция и Държавна сигурност са дали устни пояснения, че Фалун Гонг не застрашава сигурността на Канада. Тази информация е упомената по-нататък в документа.

Стр. 12 от 25
Разследвания:
Умишленото насаждане на омраза е дефинирано в Криминалния кодекс под параграф 319(2) както следва: „Всеки, който чрез изявления пред обществеността – освен по време на частен разговор – умишлено насажда омраза срещу която и да е група, чиято самоличност може да бъде установена.” В хода на това разследване ще бъде доказано,че:
•    Обвиняемите са извършили умишлено насаждането на омраза и това е била съзнателната им цел. Въпреки че предумишленото невежество е включено в този компонент, то е фактор, на когото не трябва да се разчита.
•    Обвиняемите са насаждали омраза, демонстрирайки активна подкрепа или подстрекателство на възгледите им.
•    Обвиняемите са използвали омраза, а омразата се е проявила в „емоция от интензивно и екстремно естество, ясно асоциирана с оклеветяване и ненавист.”
•    Пропагандата е насочена срещу Фалун Гонг - зараждаща се религия, практикувана в Канада, и срещу идентифицирана група, съответстващи на определението за религия в Криминалния кодекс.
•    Фалун Гонг е религия, практикувана в Канада.
•    Пропагандата е била извършена чрез публично разпространяване, на място, до което публиката има достъп по право.
•    И двамата обвиняеми са служители от китайското консулство в Калгари, но предполагаемите им действия на разпространяване пропаганда на омразата се разпростират отвъд служебните им функции, като това довежда до ликвидиране на ограничения им консулски имунитет. Консулският имунитет е валиден само в случай на арест или задържане, но не и в случай на подвеждане под криминална отговорност.
Какво представлява Фалун Гонг?
Фалун гонг е считан от западните академици и учени за зараждаща се религия. Той е основан в началото на 1990-те от Ли ХОНГДЖЪ от Китай и е считан от китайското правителство за солидна и позитивна практика. Ли ХОНГДЖЪ е номиниран трикратно за Нобеловата награда за мир и е бил тачен и възхваляван от китайското правителство за предоставянето на алтернатива за духовно и физическо благоденствие на обществото. Ли ХОНГДЖЪ е изнесъл поне 60 многочислени лекции в Китай с подкрепата на китайското правителство допреди 1997 г.
Фалун Гонг произлиза от древната китайска практика Чигонг. Това е практика на упражнения и медитация, подобряваща физическото и психическото състояние на човек чрез самостоятелното насочване на живителната енергия, наречена „чи”, посредством медитация и упражнения. Ли ХОНГДЖЪ обаче подобрява тази духовна система, включвайки в нея философски компонент – философията на истинност, доброта и търпимост. Той назовава това Фалун Гонг.

Стр. 13 от 25
Фалун гонг е обявен за незаконен през 1999 г. от китайското правителство. Съществуват няколко теории за причините, довели до това. Ето някои примери:
•    Някои обясняват, че популярността на религията рязко се е повишила, което е представлявало директна заплаха за китайския комунистически колектив.  Защо? Поради последователите на религията, възприемащи идеята за индивидуално, духовно и физическо подобрение.
•    Друга теория е, че Ли ХОНГДЖЪ не е съблюдавал комунистическата партийна линия, което разстроило управляващите в Китай.
•    Друга [теория] настоява, че Ли ХОНГДЖЪ е допринасял за физическото унищожение на индивидите, занимаващи се с Фалун Гонг, в който понякога се отрича медицината, а лечението на болния зависи от живителната сила на „чи”.
•    И накрая, когато се разнасят слухове, че китайското правителство планира да забрани Фалун Гонг, протест от 10 000 практикуващи Фалун Гонг се сформира внезапно пред партийния дом на китайската комунистическа партия. Това сварва правителството неподготвено и заплашва комунистическото законово управление. Същата тази седмица китайското правителство забранява практиката Фалун Гонг.
От забраната на Фалун Гонг насетне, Китай агитира служителите в консулствата да разпространяват посланието на омраза сред китайските общества по цял свят; Канада не прави изключение. Документацията е включена във файла и това доказателство може да бъде потвърдено от експертни свидетели.
Фалун Гонг е религия
Експертно свидетелство, предоставено от д-р Морийн Корп (учен в областта на религиите) и д-р Дейвид ОУНБИ (учен в областта на религиите и експерт по Фалун Гонг) ще опишат Фалун Гонг като зараждаща се религия.
Международни публикации също описват Фалун Гонг като религия. Моля, вижте раздел „Веществени доказателства” и подраздел „Фалун Гонг е религия”.
Фалун Гонг не представлява заплаха за сигурността
Китай е единствената държава в света, която забранява Фалун Гонг. Има над 50 държави, в които се практикува Фалун Гонг. Има над 100 млн. души, които практикуват Фалун Гонг по цял свят.

Стр. 14 от 25
Канадски агенции и организации за сигурност, агенции и организации за спазването на законите и неправителствени агенции и организации са определили Фалун Гонг като мирна религия, която не представлява заплаха за сигурността на държавата. Единствената грижа на разузнавателните служби и агенциите, съблюдаващи спазването на законите, е че практикуващите Фалун Гонг протестират срещу преследването на Фалун Гонг в комунистически Китай. Няколко примера за организации, потвърждаващи това устно и посредством документация, са:

Канадските разузнавателни служби (устно)
Полицията в Едмънтън (веществени доказателства)
Кралска канадска конна полиция, Следствени служби на Държавна сигурност
ФБР (устно)
Амнести Интернешънъл
ООН
Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг
Фрийдъм Хаус

Академици считат Фалун Гонг за мирна – въпреки ексцентричността й – религия.

Дипломатически имунитет?
Двамата обвинени са служители в консулството. Би трябвало да се отбележи, че консулските служители притежават по-малък имунитет в сравнение с дипломатите. Консулските служители могат да бъдат съдени за всякакви престъпления. Единственото ограничение е, че не могат да бъдат арестувани или задържани преди съдебния процес, освен в случаи на много тежки престъпления. Те могат да бъдат подвеждани под отговорност.
Жалба
През юли 2004 г. получих телефонно обаждане от тъжителя Патрик Търк. Той описа разпространяването на пропаганда на омразата срещу Фалун Гонг от двама служители от китайското консулство на конференцията на ФАС на 14 юни 2004 г. в Университета в Алберта. Той обясни, че е запазил копия от материалите, раздавани на конференцията. Той поясни, че се е сдобил с копията от хора, присъствали на конференцията. Обясни, че не е бил на конференцията, но негови колеги са присъствали. Казах му да ми остави материалите, за да ги прегледам. През юли 2004 г. получих копия от следните материали:

1.   „Изявление в пресата: култовият характер на Фалун Гонг”
2.   „Истината: случаи на жертви на Фалун Гонг”

Стр. 15 от 25
На 11 август 2004 г. в Северното полицейско управление бе свикана среща между Патрик ТЪРК, Чънян ХУАНГ и мен. Устно описание на събитията от 11 и 12 юни ми бяха предадени от ХУАНГ, която е присъствала на конференцията. Тя описа как е видяла служителите от консулството У и ЦАО с публикациите „Истината” и „Изявление в пресата”. Тя описа и как ги е забелязала да ги раздават и че те са имали многобройни копия от двете публикации в колата, която са били видени да карат. Тя разказа и как е видяла същите материали на масата по време на конференцията на ФАС. Тя обясни и дискусията си с тях относно противоположните им възгледи по отношение на Фалун Гонг. По-късно тя предостави изявление, схематично излагащо тези въпроси. Тя разгледа и снимка в Chinese Color Pages на длъжностните лица от китайското консулство и идентифицира У и ЦАО като двамата обвиняеми.
ХУАНГ обясни, че на конференцията на ФАС на 11 и 12 юни 2004 г. са присъствали известен брой практикуващи. Тя каза, че ще се свърже с тях и ще ми препрати имената на свидетели, видели литературата, видели консулските служители на конференцията и/или видели консулските служители да раздават литературата.
През следващите месеци влязох в контакт със свидетелите. Всеки от тях обясни събитията, на които е станал свидетел на конференцията на ФАС. Посъветвах всеки от тях да подготви писмено заявление и да ми го изпрати. Както е описано в гореспоменатия раздел на този доклад, озаглавена „Свидетелски показания на цивилни граждани”, описаната по-долу информация ми бе изпратена чрез електронна поща, писмо или по факс от всички свидетели:

1/ ЯНГ, Хейуан (Джени)
Ще заяви:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета в Алберта на 11-12 юни.
Че е забелязала обвиняемия ЦАО да поставя пропагандата на омраза („Изявление в пресата”) на маса за публично разпространение.
Че е прегледала литературата, която ЦАО сложил на масата.
Че го е разпознала като ЦАО, служител от китайското консулство.
Че е говорила с ЦАО относно Фалун Гонг на конференцията.
Че е разпознала ЦАО и У от „Chinese Color Pages Alberta” 2004-2005 като двамата служители от консулството, с които е имала контакт на конференцията.

2/ ЛИУ, Миннан
Ще заяви:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета в Алберта, Листър Хол, на 11-12 юни.
Че е забелязала литературата, която сметнала за пропаганда на омраза („Изявление в пресата” и „Истината”) на конференцията, на маса за публично разпространение.

Стр. 16 от 25
Че на конференцията тя е разговаряла с двамата обвиняеми в близост до масата, които признали,че са служители от консулството.
Че може да идентифицира ЦАО като човека, който й е казал, че е от консулството в Калгари.

3/ ЧЪН, Хуисиа
Ще заяви:
Че е присъствала на конференцията на 11 юни.
Че е забелязала насаждащата омраза литература („Опиатите”, „Истината” и „Изявление в пресата”, „Какво е Фалун Гонг”) изложени на маса за публично разпространение извън конферентната зала.
Че е взела от литературата и я е дала на тъжителя ТЪРК (виж свидетел #4)

4/ ТЪРК, Патрик
Ще заяви:
Че тъжителят ЧЪН му е дала насаждащата омраза литература.
Че се е свързал с Отдела за престъпления на омразата и е дал споменатата литература на офицер КАМП. (виж веществените доказателства)

5/ ХУАНГ, Чънян
Ще заяви:
Че е присъствала на конференцията на 11 юни в Университета в Алберта, Листър Хол.
Че е забелязала и може да разпознае ЦАО и У като служителите от консулството на конференцията.
Че е забелязала ЦАО и У да държат насаждаща омраза литература („Изявление в пресата”) на конференцията.
Че е забелязала насаждащата омраза литература („Истината” и „Изявление в пресата”) на масата извън конферентната зала за публично разпространение.
Че е навлязла в дискусия с У и ЦАО относно Фалун Гонг.
Че е видяла У и ЦАО да дават от тази литература на нея и на приятелката й ДЖОУ.
Че е забелязала копия на „Истината” и „Изявление в пресата” в превозното средство,в което са били У и ЦАО.
Че би ги разпознала, ако ги види отново.

6/ ДЖОУ, Луси
Ще заяви:
Че е присъствала на конференцията на ФАС в Университета в Алберта, Листър Хол, на 11-12 юни.
Че е забелязала обвиняемите с насаждаща омраза литература, насочена срещу Фалун Гонг („Изявление в пресата”).

Стр. 17 от 25
Че е влязла в конфронтация с двамата мъже и ги е последвала в превозното им средство.
Че е забелязала, че двамата мъже притежават големи купове насаждаща омраза литература („Истината” и „Изявление в пресата”).
Че е забелязала двамата мъже да раздават литературата на хората.
Че е забелязала многобройни насаждащи омраза публикации на конферентната маса.
Че е разпознала и двамата обвиняеми като служители от консулството и е идентифицирала и двамата в Отдела за престъпления на омразата към Полицейско управление в Едмънтън.

7/ ФОРД, Кейлън
Ще заяви:
Че е в състояние да разпознае У в качеството му на служител от консулството в Калгари, с когото се е срещнал и е разговарял през пролетта на 2004 г.
Че У му е дал насаждаща омраза пропаганда по време на тази визита и че това е същият материал, раздаван по време на конференцията на ФАС в Университета в Алберта през юни 2004 г.

8/ Йе, Чи Яо
Ще заяви:
Че може да го идентифицира като служител от китайското консулство.
Че е забелязал насаждащата омраза литература на масата, за публично разпространение. (виж веществените доказателства)
Че е отстранил част от насаждащата омраза литература.
Че не може да идентифицира У или ЦАО от снимката на служители от консулството в „Chinese Color Pages”.
Че може да е в състояние да идентифицира У или ЦАО в съда.

9/ ЧЪН, Тайуанг
Ще заяви:
Че е присъствал на конференцията на ФАС.
Че е забелязал насаждащата омраза литература („Изявление в пресата” и „Истината”) на масата, за публично разпространение.
Че е взел няколко копия от тази литература.
Че е бил конфронтиран от лице от мъжки пол, което той може да разпознае като У или ЦАО.

Стр. 18 от 25
Как литературата определя пропагандата на омраза:
Омразата е дефинирана както при Р. КИЙСТРА, както следва:
Емоция от прекомерно и крайно естество, ясно асоциирана с очерняне и ненавист… това е емоция, която – ако бъде  упражнявана срещу определена група хора – означава, че тези индивиди трябва да бъдат презирани, ненавиждани, да не бъдат уважавани и да бъдат превърнати в обект на малтретиране на базата на групово съгласие.
Следващите откъси от насаждащите омраза материали, предоставени на конференцията, като цяло представляват нарушение  на параграф 319(2). В тези публикации наред с литературата са изложени и снимки. Снимките изобразяват жертвоприношения, убийства и самоубийства. Снимките са използвани с цел засилване на емоцията чрез пропагандата.

1/ Изявление в пресата

Заглавие: Култовият характер на Фалун Гонг.
„Фалун Гонг е зъл култ” е встъпителното подзаглавие.
„Какъв вид нелегална организация е Фалун Гонг?” (стр.1. първи параграф)

Параграф 2:
Говорейки за основателя на Фалун Гонг, Ли ХОНГДЖЪ, в текста се заявява: „За да постигне скритите си цели, той заговорничеше зад кулисите” (пар.2)
Той „подстрекаваше практикуващите Фалун Гонг да се събират и да тормозят хората,…”
„Практикуващите Фалун Гонг, като омагьосани, сляпо се подчиниха на заповедта му. Хиляди от тях свършиха с разбити семейства, умствени разстройства и дори смърт…”
„Какъв вид нелегална организация е Фалун Гонг, която притежава такава омагьосваща и контролираща съзнанието власт?”

Параграф 3
„Такава власт може да бъде притежавана единствено от култ. Източник на факти доказва, че организацията Фалун Гонг не е обикновена легална група, а типичен култ.”
Подзаглавие: „Слава, придобита чрез измама на обществеността и боготворене на основателя на култа”

Стр.2, параграф 1
Обяснявайки за Ли ХОНГДЖЪ: „ … опитвайки се да контролира съзнанията на практикуващите Фалун Гонг, да ги командва и да забогатява от тях. Измамени и омагьосани от него, практикуващите Фалун Гонг …”

Стр.2, параграф 2
„Практикуващите Фалун Гонг могат да бъдат разделени на три етапа; подмамвани, с промити съзнания и сплашени.”

Стр. 19 от 25
Стр.2, параграф 2
„Той изпълни практикуващите със страхопочитание и страх към него. Подобен контрол над съзнанието направи практикуващите унили и некомуникативни. Те изгубиха чувството си за отговорност към обществото и семействата си и станаха фанатично пристрастени към самоусъвършенстването и пропагандирането на закона. ЛИ ХОНГДЖЪ обичаше да казва: „Можете да дойдете по своя воля и да си тръгнете по своя воля”, но знаеше, че духовните му окови биха държали практикуващите приковани към него пряко волята им, биха ги заставяли да пропагандират закона и да вербуват още хора.”

Стр.3, подзаглавие
„Фабрикуване на лъжливи теории за заблуда на хората”

Стр.3, параграф 2
„Страшният съд и избухването на Земята [са измислени], за да създадат паника и атмосфера на страх, и да осигурят пламенното му [на Ли Хонгджъ] и сляпо следване от практикуващите.
През последните години е имало много случаи, в които практикуващи Фалун Гонг са извършвали самоубийство, страдали са от умствени заболявания или са нанасяли вреда на своите семейства, приятели или други хора, изплашени от теориите за Страшния съд и унищожението на Земята.”

Стр.3, параграф 3
„Разчитайки на мошеническата философия, че колкото по-голямо е преувеличението, толкова повече хората вярват в него. ЛИ ХОНГДЖЪ изфабрикува заблудата, че практикуването на Фалун Гонг и получаването на Фалун Дафа биха могли да бъдат заместител на лекарското лечение и приема на лекарства.”

Стр.3. параграф 3
„… подтикваше практикуващите да си напомнят ежедневно, че вярата  и практикуването ще свършат работа. Заблудените жертви първоначално започнаха да се самоусъвършенстват.”

Стр.4, подзаглавие
„Нанасяне вреда на човешки животи и погазване на човешките права”
„ЛИ ХОНГДЖЪ привлече хората към практикуването на Фалун Гонг чрез измама и упражняваше контрол над съзнанията им, което е сериозно посегателство над законово обусловените права на гражданите.”

Стр.4, параграф 2
„С тази преднамерено планирана измама, той подлъга невинни хора”
„…Всъщност последното, за което се грижат ЛИ ХОНГДЖЪ и неговата организация Фалун Гонг, е здравето на практикуващите.”

Стр. 20 от 25
„… те сплашиха практикуващите да повярват, че ходенето на лекар или приема на лекарства би натъпкал кармата обратно в тях,…”
„отровени от тези теории, малцина сред практикуващите Фалун Гонг се осмеляват да идат на лекар или да вземат лекарства.”

Стр.4, параграф 3
„ЛИ ХОНГДЖЪ и неговата организация също така се опитаха, по един или друг начин, да държат практикуващите настрана от нормален семеен и обществен живот. Оплетени в лъжливите му теории, много практикуващи Фалун Гонг изоставиха семейните си и професионални задължения и стремежите си в живота. Домовете им загубиха предишните си топлина и щастие. Някои от практикуващите дори сметнаха членове на семействата им, опитали да ги разубедят от практикуването на Фалун Гонг, за демони и бяха готови да ги напуснат или дори да ги убият. Накратко, тези фалшиви теории, които ЛИ ХОНГДЖЪ и неговият Фалун Гонг преследват, и сериозната вреда, нанесена от Фалун Гонг на семействата и на социалния живот на практикуващите, напълно демонстрираха жестоката природа на Фалун Гонг.”

Стр.5, подзаглавие:
„Тайна, стегната организация”

Стр.5, параграф 2
„Организацията Фалун Гонг е толкова секретна по отношение на структура, начини за контакти, операции и организация на безредиците, че никой обикновен практикуващ Фалун Гонг не е запознат с детайлите, да не говорим за външни хора.”

Стр.5, параграф 3
„Поради толкова стегнатата организация, както и съвременните средства за комуникация като Интернет, тайна заповед, издадена от ЛИ ХОНГДЖЪ от всяко едно място извън страната, може да достигне до всички практикуващи Фалун Гонг в рамките на няколко дни. Ръководителите и ключовите членове на организацията Фалун Гонг често крояха заговорите си в движещи се превозни средства, за да избегнат разкритието им от полицията.”

2/ „Истината, Случаи на жертви на Фалун Гонг”
Тази публикация от 92 страници е разделена на четири части. Публикацията прави опит да опише проучени случаи на хора, чийто живот се е превърнал в трагедия поради практикуването им на Фалун Гонг. Видно е, че тази книга представлява сериозен опит да се обрисува Фалун Гонг като зла религиозна практика и съзнателно да промени общественото мнение за Фалун Гонг в посока, която би донесла презрение, неуважение и очерняне на всеки, практикуващ тази религия.

Стр. 21 от 25
Част 1: „над 1400 практикуващи Фалун Гонг са починали поради отказа им да отидат на лекар или да приемат лекарства.”
Този раздел описва 24 предполагаеми инциденти с практикуващи Фалун Гонг, покосени от болест или нараняване, и неизбежната им смърт вследствие на отказа им да приемат лекарства поради вярата им във Фалун Гонг. Разделът е формулиран като детайлно проучване и включва резюме на инцидента и снимка на предполагаемата жертва. Това е очевидна емоционална манипулация с цел пропаганда срещу Фалун Гонг.
Някои примери за заболяванията са рак, диабет, сърдечен удар, тумори, високо кръвно налягане, болести на храносмилателната система, сърдечни болести, хепатит, пневмония, церебрална тромбоза.

Част 2: „Над 300 практикуващи Фалун Гонг са извършили самоубийство.”
Този раздел описва живота на 39 души, преди да започнат да практикуват Фалун Гонг, като успешен и щастлив. След това в него се описват ужасните събития, произтичащи след като субектът започне да практикува Фалун Гонг, което впоследствие довежда до неговото самоубийство. В него се обвинява Фалун Гонг за самоубийствата.
Някои от методите за самоубийства включват самозапалване, наръгване с нож, скачане от влак в движение, скачане от хотелски прозорец, отравяне.

Част 3: „Има над 20 души, убити или ранени от практикуващи Фалун Гонг.”
Този раздел описва как практикуващи Фалун Гонг са убили или ранили други хора поради Фалун Гонг. Използваните методи включват майка, удушила детето си, съпруг, наръгал жена си до смърт, майка, наръгала дъщеря си до смърт, син, използвал чук и ножове, за да убие родителите си, посичайки съсед до смърт.

Част 4: „Има много семейства, разбити от Фалун Гонг”.
Тази глава е посветена на запознаването на читателя с 9 твърдения на семейства и приятели, разделящи се поради факта, че Фалун Гонг се е превърнал във фикс-идея за обичния им човек.

3/ Брошурата, озаглавена „Какво представлява Фалун Гонг?”

Очевидно е, че тази брошура е сериозен опит за обрисуването на Фалун Гонг като зла религиозна практика и за съзнателно променяне на общественото мнение относно Фалун Гонг към такова, което би довело до презрение, неуважение и злословене по адрес на всеки, упражняващ тази религия. Брошурата постига това като разделя съдържанието си на четири части:

1/ „Защо над 300 практикуващи се самоубиха?”
В тази част пише: „Над 300 практикуващи се самоубиха по начини като самозапалване или обесване, скачане от високи сгради, срязвайки вените си или скачайки в реки.”

Стр. 22 от 25
В раздела се дават и примери за практикуващи Фалун Гонг, самоубили се, след като започнали да практикуват Фалун Гонг.

2/ „Защо повече от десет невинни практикуващи бяха убити?”
Тази част описва майка, практикуваща Фалун Гонг, която убива дъщеря си, за да я отърве от дявола и да я изпрати в Нирвана за каузата на Галун Гонг и на основателя Ли ХОНГДЖЪ. Статията цитира Ли ХОНГДЖЪ със следното:
„Човешките същества се покваряват, демоните са навсякъде. С намеса от демоните вие не можете да практикувате. Тези демони трябва да бъдат унищожени.”
Това описва майката като повлияна от Фалун гонг и основателя Ли ХОНГДЖЪ.

3/ „Коя е причината за разпада на тези семейства?”
Тази част започва със следното:
„Семейната хармония е най-съвършеното щастие в китайската традиция. Но семействата на практикуващите Фалун Гонг са пострадали, без изключения.”
Също се заявява:
„Ли ЖИНДЖОН, пенсиониран работник от окръг Тунлиу, провинция Шанси, имал щастливо семейство, но се самоубил чрез самозапалване, тъй като практикувал Фалун Гонг и искал да достигне „небето””.
Тази част се опитва да свърже семейната трагедия и раздяла с практиката Фалун Гонг.

4/ Кой се осмелява да критикува Фалун Гонг?
Тази част цитира Ли ХОНГДЖЪ като опитващ се да насърчи последователите си да се разбунтуват колективно срещу законовото управление на обществото. След това текстът продължава, показвайки практикуващите Фалун Гонг, протестиращи пред правителствените институции и наричайки това „обсада”. В него практикуващите са описани като зли хора, опитващи се да отхвърлят законите на обществото и безразсъдни в усилията си.

4/ Брошурата, озаглавена „Цветята на смъртта в съвременното общество, Истории за Фалун Гонг” (Poppies of Modern Society, Stories of Falun Gong”)

Стр. 23 от 25
Тази публикация постига целите си да пропагандира омраза срещу практикуващите Фалун Гонг чрез следното:
На страници 1-4 материалът възприема позитивно отношение към древната практика чигонг. На стр.5 в него започва да се обяснява как основателят на Фалун Гонг, Ли ХОНГДЖЪ, се опитва да подобри чигонг със собствената си интерпретация. Материалът придобива презрително отношение към практиката.

На стр.5 в него се обяснява:

„В началото на 90-те се появи псевдо-чигонг.”
По-нататък се казва още: „Основателят му, който е завършил само основно образование и не знае практически нищо за чигонг, се нарича създател на човешката цивилизация.”
„За да накара изучаващите Фалун Гонг да повярват в него, Ли ги излъгал…”
„Той казал на своите довереници: когато преувеличавате,правете го с най-фантастичен език, иначе никой няма да ви повярва.”

На стр.7:

Заглавие: „С разрастването на курсовете му, Ли открил, че едва ли би могъл да поддържа лъжата си за лечението на болести чрез Фалун Гонг”.
По-нататък се описва смъртта на практикуващ Фалун Гонг, отказал медицинско лечение поради вярата си във Фалун Гонг.

На стр.10:

Тук се твърди, че ХОНГДЖЪ е преследвал единствено финансова полза чрез Фалун Гонг.

На стр.11:

Уводното изречение гласи: „Практикуващите Фалун Гонг са такава група хора, които не виждат в живота никакъв смисъл.”
„Някои от тях дори считат за добра постъпка да вредят на живота на другите…”
Следващите два параграфа гласят, че 1700 практикуващи са починали вследствие на вманиачеността си във Фалун Гонг. Освен това се твърди, че практикуващите са убивали други хора, тъй като считали действията си за отърваване от демони.

Стр. 24 от 25
[Текстът] гласи, че „В очите на практикуващите Фалун Гонг, тези действия, носещи смърт, са нормални, понеже са извършени по призива на техния учител, ЛИ ХОНГДЖЪ.”

Стр. 13-25, озаглавени „Изгубени животи”

Тази част описва как животът става осеян с трагедии, ако човек практикува Фалун Гонг. Тя описва случаи, за да накара читателя да се страхува от Фалун Гонг и тези, които го практикуват. Някои примери:

„Хора, които са починали, тъй като вярващите във Фалун Гонг отказват да приемат лекарства при заболявания.
Примери за хора, извършили самоубийство за каузата на Фалун Гонг. Съществуват графични примери с илюстрации на хора, които са се самозапалили, които са скачали от сгради и планини.
Практикуващи Фалун Гонг, които са убили членове на семействата си и свои приятели за каузата на Галун Гонг.”

Стр. 27-32, озаглавена „Предизвикателство към закона и цивилизацията”

Тази част обрисува ЛИ ХОНГДЖЪ  и Фалун Гонг като заплаха за сигурността на законовото управление и цивилизованото общество. Тя постига това по следния начин:

Стр. 28 гласи:
„ЛИ ХОНГДЖЪ е промил съзнанията на последователите си със заблуди, директно насочени срещу китайските традиции на любов към живота, любов към семейството и радост от семейните отношения. И при все това първоначално той започва като представител на традиционната китайска култура.
Действително, никой със здрав разум никога не би повярвал на безсмислиците му. Днес, в Китай, почти всеки знае какво представлява Фалун Гонг.”

Стр. 29 обяснява как практикуващите Фалун Гонг отбягват науката. По-нататък са показани смъртоносните последствия за хората, практикуващи Фалун Гонг. Описани са три примера за хора, извършили самоубийство и се обяснява, че това е пряк резултат от критиката на Фалун Гонг към науката.

Стр. 30/34
Описва какво се случва на хората, които критикуват Фалун Гонг. Обяснява, че хората ще бъдат подложени на тормоз и че институциите ще бъдат обсадени от практикуващите, а законовото управление няма да бъде зачитано.

Стр. 43/44
Заявява, че „През 90-те години в Китай възникна малка група хора, които третираха семейството и родството като „зло” и насърчаваха хората да пренебрегнат семействата си и да изоставят родството. Това е нарушение на правото на китайския народ да се стреми към щастие. Тази малка група е Фалун Гонг.”

Стр. 25 от 25
На двете страници се намират примери, описващи Фалун Гонг като коренната причина за семейната раздяла, за самоубийството и за смъртта.
Стр. 47-50
Тази част описва задълбочени проучвания на хора, занимавали се с Фалун Гонг, и трагедиите в живота им, предизвикани като директен резултат от религията. По-нататък заявява, че оттогава тези хора са били „де-програмирани” и сега се отричат от Фалун Гонг. Описва се как любовта, семейството, кариерата, отговорността и мъдростта – всички те се завърнали щом религията била отречена. Опитва се да обрисува възраждане за живот, който е липсвал по време на хватката на Фалун Гонг.
Стр. 54
Гласи: „Сред хората, предлагащи помощ на практикуващите Фалун Гонг, някои са бивши пристрастени към Фалун Гонг, които са станали жертви на култа и сега използват собствения си горчив опит като предупреждение към другите.”

Препоръки:
Моето професионално мнение е, че разпространяваната от обвиняемите литература действително съдържа омраза, както е посочено от Висшия съд в решението на Кийстра, и има основание за обвинение в умишлено насаждане на омраза по член 319(2) съгласно CCC( Canadian Citation Committee).

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

---

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска.

При ползване на материали от сайта е задължително включването на активен линк към http://www.budnaera.com/
© Copyright БуднаEра-ЕпохалниВремена

^^^^^^^^^

–––

–