(Minghui.org) Семейството е основата на нашето общество. То осигурява на хората подкрепа, грижа и любов. По-важното е, че това е място, на което можем да разчитаме, както и утеха, когато сме в бедствие.
Въпреки това, поради своята антихуманност и анти-традиционност, комунизмът иска да унищожи семейните ценности. Енгелс, един от теоретиците на комунизма, е казал, че комунизмът ще премахне частната собственост и семейството.
“Манифестът на комунистическата партия” открито признава: „Да се премахне семейството! Дори и най-радикалните се разпалват по това скандално предложение на комунистите."
Комунизмът също така обозначава отношенията между родители и деца в традиционната структура като родители, експлоатиращи своите деца. Целта е да се спре тази експлоатация, за да се оправдае унищожаването на семейството. „Обвинявате ни, че искаме да спрем експлоатацията на деца от техните родители? За това престъпление ние се признаваме за виновни."
През цялата си история Китайската комунистическа партия (ККП) е извършила безброй престъпления, опитвайки се да унищожи семейната структура и семейните ценности.
Историята на белгийски мисионер
Реймънд Дж. Дьо Йегер е белгийски мисионер, проповядвал в Китай от 1930 до 1949 г. Той е написал книгата „Врагът отвътре: Разказ на очевидец за комунистическото завладяване на Китай“.
Книгата му разказва история за Менг Шулан, 25-годишна съпруга от село в провинция Хъбей в Северен Китай. Менг била жизнена и амбициозна жена. ККП видяла нейния потенциал и искала да я направи силна жена лидер на партията.
Затова служител на ККП отишъл при нея и я ласкал, че е красива и способна. След това се намесил в отношенията между нея и съпруга й и неговото семейство. Казвал й, „Защо хабиш живота и таланта си с тези упорити хора? Тях никога не ги е било грижа за теб. Не бива да бъдеш като старомодните хора на село. Ти не си глупава като тях. Ти си талантлива! Можеш да бъдеш жена лидер в нов Китай!“
Постепенно този служител на ККП насадил „комунистически революционни настроения“ в сърцето на Менг. Той разкритикувал „феодалния брак“ и „буржоазната любов“, и обещал да я направи важна фигура в световната революция. Менг се подмамило от това и приела този служител на ККП за свой идеален комунистически любовник.
Тя напуснала семейството си и се присъединила към ККП. След това станала председател на Асоциацията на жените на три окръга.
„Естествено, тя трябваше да изостави първия си съпруг и семейството му. Тя ги заклейми пред властите на ККП и наблюдаваше как ги наказват с обвинението за „контрареволюция“ - това е най-доброто оправдание за наказване на хора без каквото и да било солидно обвинение.“
В книгата на отец Йегер се казва, че ККП е публикувала вътрешна листовка на тема „Въпроси относно любовта и брака“. Тя дефинира приоритетите на хората, когато избират своя съпруг или съпруга, именно: „Комунистическата младеж първо трябва да обърне внимание на правилната политическа гледна точка (на своя кандидат / кандидатка), след това на образованието им, характера, здравето и външния вид.“
ККП също така насърчава равенството между мъжа и жената, свободата в брака и идеята за „революция, която да измести всичко“. Това води до много разводи в Китай, което е доста рядко явление преди това. Само в един крайбрежен град на провинция Дзянсу има 931 развода през първата година от управлението на ККП. Условието за развод е съвсем просто: човек трябва само да „докаже“, че другата страна е контрареволюционна, или че не може да се справи с революционната идеология.
Една съпруга на високопоставен служител на ККП провъзгласява: „За комунистическия член съпружеският животът е второстепенен. Политическият живот е най-важен."
Измамник революционер и трите му съпруги
Професор Ю Дзианронг от Института за развитие на селските райони към Китайската академия за социални науки написва статия за баща си.
Баща му се занимавал с хазарт, когато бил на 15 години. Той загубил всичко и трябвало да краде, за да оцелее. Селският глава го оженил за просякиня, от съжаление. Тогава двойката родила Ю.
Бащата на Ю продължил да краде. Веднъж бил вързан, след като бил хванат за кражба в дома на селския глава. След като бил освободен, той си отмъстил, като запалил къщата на селския глава. В мемоарите си той описва това престъпление като „героично“ действие за „отхвърляне на потискането на богаташа“.
След това бащата на Ю избягал от селото. Той се присъединил към революционните партизански сили. След като ККП завзема властта, той станал шеф на окръжната полиция, върнал се в селото и екзекутирал селския глава.
Когато майката на Ю отишла в града да го търси, тя го заварила да седи плътно до красива млада жена, за да „учи“. Охраната му измъкнала майката на Ю навън и й се скарала, „Ти каза, че си съпруга на нашия шеф. Как така нашият началник бе толкова ядосан, когато те видя? Такова лъжливо твърдение, че си съпруга на нашия началник, е престъпление!" Майката на Ю се изплашила и си тръгнала. Така тя загубила съпруга си.
Бащата на Ю се оженил за красивата млада жена и имали две деца. Тя била от богато семейство, но изоставила семейството си, за да се присъедини към ККП.
По-късно бащата на Ю и новата му жена се оказали в немилост в борбата за власт на ККП по време на Културната революция. Бащата на Ю признал бързо каквото ККП искала от него, за да избегне изтезанията. Съпругата му не го направила. Тя се придържала към комунистическата си мечта и вярвала, че ККП ще изчисти името й по-късно. Тогава нейните мъчители й показали писмото за покаяние и развод на съпруга й. Нейният дух бил сломен и тя се удавила няколко дни по-късно.
След Културната революция бащата на Ю станал партиен секретар (лидер) на града. Като трета съпруга той взима момиче, по-младо от него с 26 години.
Когато е на път да се пенсионира, той помолва партията да се грижи за двете му деца от втория му брак. По-големият му син става изпълнителен вице кмет, а по-малкият му син става мултимилионер.
Революционни майки
Ли Руи бил секретар на бившия лидер на ККП, Мао Дзедун. Ли е бил рядка, известна фигура на ККП, който по някакъв начин запазва съвестта си и почита истината. Той дори критикувал някои от престъпленията на ККП и бил наказан от партията.
Дъщерята на Ли, Ли Нанянг, пише в своята книга за майка си Фен: „Всяко нещо, което тя казваше и правеше, се въртеше около политиката. Ако имаш различно мнение от нейното, тя смяташе, че имаш буржоазност. И ще се опита да те върне в редовете на пролетариата. Ако не слушаш, ще си в противоречие с нея и тя ще те докладва на партийния клон на вашето работно звено и ще ги накара да ти помогнат."
В разказа на Нанянг, по време на политическата кампания на партията през 40-те години Фан съобщава на ККП за „лошите неща“, които тогавашният й съпруг Ли Руи казва. Ли бива наказан. Фен прилага наказанието и на децата си у дома, като им се кара, принуждавайки ги да стоят прави и не разрешанайки им да спят.
По време на Културната революция през 60-те години Фен отново докладва съпруга си Ли Руи на властите, за да предпази себе си.
Ян Мо била известна авторка в Китай, която написала червения роман „Песен на младостта“. Синът й казва, че тя имала сериозен проблем: вярвала, че революционната работа е приоритет номер едно и че децата й, които тя смятала за нещо лично, са нещо второстепенно или са дори в тежест.
Нейната концепция за „бреме“ може да се е развила от времето на войната. Тя и много комунистически бойци често се криели от японските войници в подземни тунели. За да не бъдат открити, „революционните“ майки покривали лицата на бебетата си, за да не издават никакъв шум; това довело до смъртта на много бебета. Ян приписва всички тези трагедии на ККП и нейната идеология.
Вълна на смяна на съпруги
Веднъж император Гуангуу от династията Хан (5 г. пр. н. е. - 57 г. сл. н. е.) попитал високопоставения служител Сонг Хонг: „Чух да се говори, че хората сменят приятелите си, когато се изкачат на по-висок ранг, и че сменят съпругата си, когато имат повече пари. Това истина ли е?”
Сонг му отговорил: „Чул съм, че приятелите, които ни подкрепят в тежки времена, никога не трябва да се забравят, а съпругата, която е с нас в трудните моменти, никога не трябва да се изоставя.“
Тази гледна точка идва от традиционната китайска култура.
Но ККП организира движение за „замяна на съпругите“, след като печели гражданската война, като награда за нейните служители и военни офицери.
Стотици хиляди служители на ККП, от централното правителство до ниво община, заменят съпругите си съобразно ранга: първо висшите служители намират новите си жени; тогава следват младшите служители, и т. н.. Било е нещо обичайно служители в 50-те си години да се женят за 20-годишни момичета. Ако булката избяга, те изпращали персонала да претърси целия район, за да я върне.
Тогава Върховният съд издава заповед за опростяване на процеса на развод на длъжностните лица: разводът не се нуждае от съгласието на съпругата и всичко, което длъжностното лице трябвало да направи е да изпрати писмо за развод на жена си.
Заключение
ККП изоставя традиционните семейни ценности, като заменя връзката между съпруг и съпруга с такава между „революционните другари“, заменя семейната привързаност с „класовата връзка“ и заменя човешката природа с партийна природа.
Тъй като партийната линия е поставена над всичко, съпругът и съпругата са принуждавани да докладват на партията за „лоши мисли“ на другия, а родителите и децата са карани да се изобличават едни други.
Междувременно ККП позволява и подкрепя своите служители - лоялните нейни членове - да заменят съпругите си своеволно.
Така става ясно, че една от целите на комунистическата партия е да унищожи нашите семейни ценности и нашата човечност.
