(Minghui.org) Това е историята на жена, която някога е живяла в трудности. Тя e била измъчвана от мъчителната болка на болест, съчетана с продължаващи битки и борби с хората, и всичко това я съсипва. Не виждайки надежда, тя решава да сложи край на живота си.
Чан Ли не може да си спомни точно в кой ден през 2006 г. попада на една книга. Никой не я е карал да я чете, никой не й е казвал колко добра е тази книга и още по-малко някой й е казвал как тази книга ще й бъде от полза. Въпреки това, прочитането само на 20 страници от тази книга променя плановете й да сложи край на живота си и дори променя целия й живот.
Ето историята на Чан Ли, по нейните собствени думи.
Привързаности, проблеми и представи
Родена съм в бедно семейство на фермери. Имам по-голям брат и по-малка сестра. Аз съм най-голямото момиче в семейството. Родителите ми ценяха момчетата повече от момичетата. Брат ми и аз сме много директни и семпли личности, и всъщност не знаехме как да общуваме с другите. Започнах да работя за нашето семейство преди да завърша основното си образование. Преди да навърша 15 години работех в Гуангдонг /Южен Китай, бел. прев./, за да печеля пари и да издържам семейството ни.
Тъй като израснах в бедност, бях привързана към парите и не исках да понасям загуби. Никога не съм искала да предизвиквам конфликти, но ако някой ме ядосаше, не му оставах длъжна. Знаех само как да работя, като се концентрирах изцяло върху поставената задача. Ако някой говореше с мен докато работех, не можех да отговоря. Понякога ми отнемаше дни, за да се сетя какъв би бил най-подходящият отговор. За мен светът беше твърде сложен, където всеки се бори за собствената си изгода, използвайки безскрупулни средства. Постоянно се тревожех, че мога да бъда тормозена и често се ядосвах и сърдех. Освен това имах много избухлив нрав и не можех да търпя нищо, което накърнява предполагаемите ми права.
Така например, работата ми беше да правя раници. Веднъж една колежка ме обвини, че използвам нейните конци. Бях човек, който не можеше да търпи лъжливи обвинения, така че без да кажа и дума, я зашлевих по лицето.
Здравословни проблеми
Като стигнах пубертета винаги имах силни болки по време на менструацията. Освен това повръщах, треперех от студ и често припадах от спазмите, така че имах нужда от болкоуспокояващи. Всеки път, когато ми предстоеше менструация, тръпнех от страх. Лекарят каза, че пиенето на пилешка супа може да лекува менструални болки, но след като пиех пилешка супа, ми течеше кръв от носа.
Когато станах на 17 години, започнах да имам стомашни проблеми. Не можех да ям храна, която беше студена, твърда, кисела или пикантна. Дори не можех да пия топла вода. Можех да пия само вода, която току-що беше преварена, но да не усещам да е прекалено гореща.
През лятото не можех да включа нито вентилатор, нито климатик. През зимата толкова се страхувах от студа, че не смеех да се върна в родното си село. В продължение на много години прекарвах китайската Нова година в Южен Китай. Понякога стомахът ме болеше по цял ден и нощ, сякаш милиони игли го пробождаха. Не можех да ям нищо, тъй като повръщах каквото и да хапна. За да остана жива ядях отново, след като повръщах. Така повтарях този процес при всяко хранене. Не можех също така да ям много, нито твърде малко. Лекарят каза, че това е или стомашна язва и/или гастрит, и няма лечение.
Когато бях на 18 години, баща ми почина от рак на белия дроб. Докато беше на смъртния си одър, той ми каза да изкарвам повече пари за брат си, за да може той да се ожени. Затова влачех болното си тяло насам-натам, за да спечеля колкото мога повече пари. По това време обаче здравето ми беше толкова лошо, че дори не можех да приема добре платена работа. Можех да върша само някои леки, нископлатени работи. Майка ми настояваше да й давам парите, така че освен собствените ми малки разходи за живот, по-голямата част от заплатата ми давах на семейството си. По-късно майка ми започна да ме притиска да си намеря съпруг. Мотивът й беше да вземе годежните пари на съпруга ми, за да ожени брат ми. Въпреки лошото ми състояние, майка ми никога не мислеше за моето благополучие. Тя мислеше само как да изстиска пари от мен.
Въпреки че бях над 150 см. висока, тежах под 40 кг. Бях кожа и кости, а кожата ми имаше тъмно-зеленикав оттенък, което отблъскваше хората. Имах чувството, че на гърба си нося цяла планина и бях прегърбена. Започнах да губя надежда и мислех за самоубийство. Всеки ден мислех за методи, с които да го направя и със сигурност не мислех да се омъжвам. Имаше мъж, който много ме харесваше и настояваше да се омъжа за него. Каза, че е готов да се ожени за мен, дори и да имам само няколко дни живот след брака ни. Аз обаче не исках да му причинявам трудности и болка, затова отказах предложението му.
Когато бях на 25 години, здравето ми беше на ръба на пропастта. Отидох в болницата за преглед, но лекарят не успя да ми вземе кръв. Когато случайно порязах ръката си, вместо това изтече жълта водниста течност. Ако се събудех по-рано от 8 часа сутринта, припадах, тъй като кръвното ми налягане беше много ниско. Лекарят каза: „Вашата кръв вече няма червени кръвни клетки. Вече не можете да произвеждате кръв."
Той ме попита за семейството ми и се чудеше защо живея сама. Казах, че живея сама далеч от дома, така че как да имам семейство? Не разбрах обяснението му за кръвта ми, нито разбрах защо попита за семейството ми. Едва по-късно разбрах, че докторът е видял, че тялото ми вече отказва да ме обслужва. Но по чудо продължавах да живея.
Върнах се у дома през 2006 г., на 28-годишна възраст. Вече бях решила, че ще отида в големите планини в Юнан или Гуейджоу, за да се самоубия, като скоча от скала, след като видя майка си за последен път. По този начин бих могла просто да изчезна от този смъртен свят. Не исках да умра на място, където има хора, тъй като това би затруднило другите.
След като се прибрах вкъщи, майка ми каза, че е чула някъде да има стара баба, която може да лекува болести, и ме помоли да отида при нея. Отидох заради естествения си инстинкт за оцеляване. След като пристигнах там разбрах, че синът на тази баба умира от рак на белите дробове. Помислих, ако тя не може да излекува дори собствения си син, нейната сила няма да е толкова голяма, колкото практиката, която практикува майка ми.
Изучаване и приемане на истината за Фалун Дафа
Майка ми каза, че има подагра и ставата й е много подута. Но след като практикувала някакъв чигонг в продължение на няколко дни, ставата вече не я боли. Казах на бабата за това и добавих, че ще се прибера вкъщи и ще й донеса книгата, от която майка ми учеше, за да я разгледа. И така, отидох вкъщи, за да взема книгата, която бе “Джуан Фалун” на Фалун Дафа.
Тъй като имах книгата в ръка, реших първо да я разгледам, за да видя за какво става дума. “Джуан Фалун” има общо девет лекции, но майка ми поиска да върна книгата, преди дори да довърша първата лекция. Тя каза, че иска да я чете и да изучава Фа /Закона, бел. прев/. Аз успях да прочета по-малко от една лекция, което беше около 20 страници, но вече знаех, че Фалун Дафа е практика, която учи хората да бъдат състрадателни и добри. Почувствах, че авторът на книгата е много праведен и много чист, за разлика от хората в днешно време. Това, за което се говори в тази книга, е напълно различно от казаното от правителството за Фалун Дафа. Разбрах, че Фалун Дафа е лъжливо оклеветявана. Тъй като бях човек, който не може да търпи дори и най-малкото оклеветяване, реших, че от сега нататък винаги, когато срещна някого, трябва да му говоря по този въпрос.
Съдържанието на “Джуан Фалун” е наистина добро. За мен беше най-щастливата възможност да се сблъскам с тази книга, в момент, когато обмислях самоубийство. Същата нощ, точно в този момент, голямата планина, която лежеше на гърба ми, беше премахната. Изведнъж почувствах голяма лекота. Усетих, че всяка клетка в тялото ми, от психическото ми състояние до физическото ми тяло, от вътрешното ми същество до външното ми тяло, отгоре до долу, всичко е много леко, прозрачно, ярко и пълно с живот.
Ползи от четенето на “Джуан Фалун”
Когато станах от леглото на следващия ден, вече не се чувствах като да припадам, не ме болеше корема и не се чувствах недобре. Вместо това бях гладна и ми се ядеше. Оттогава вече не ме боли и стомахът, когато ям нещо – студено или горещо, кисело, люто или твърдо.
Вече нямах мъчителната болка от всички онези болести, които ме тормозеха толкова години! Наистина изпитах какво е да получиш нов живот. Естествено, изоставих всякакви планове да се самоубивам. Вместо това тръгнах по пътя на култивация/самоусъвършенстване във Фалун Дафа и здравето ми бързо се възстанови.
Следвайки принципите на Дафа
Върнах се в южната част на Китай и продължих да върша работи тук и там. Сега вече можех да печеля пари с работа, която включва разговори с хора. Намерих си работа в един мол като продавач и продажбите ми бяха доста добри. Докато общувах с клиентите, аз не само продавах стоките, но и използвах възможността да им разясня истината за Фалун Дафа.
Веднъж видях една банкнота от 20 юана на пода на супермаркет. Взех я и я сложих в чантата си. Същият ден шефът ми даде червен плик с 50 юана. Но аз загубих и червения плик, и намерените 20 юана. Знаех, че съм сгрешила и че не трябваше да взимам парите. Въпреки че не беше кражба, взимането на парите от пода също беше погрешно, тъй като те не принадлежаха на мен. Култивиращият се не може да взима това, което принадлежи на друг.
Не след дълго отново видях банкнота от 20 юана на пода в мола. Този път знаех, че не мога да взема парите. Не след дълго намерих пари и край пътя. Имаше банкноти от 100 юана, 50 юана, 20 юана и 5 юана. Аз обаче продължих и не докоснах парите на земята.
Когато работех като диспечер в една таксиметрова компания, шофьорът Уанг каза, че съм дала една поръчка на шофьора Чен вместо на него. Обясних, че това е поръчка, която е уредена от самия Чен, така че не мога да я дам на Уанг. След това Уанг написа оплакване от мен до нашия мениджър. На следващия ден мениджърът ме извика да дойда на редовното събрание на компанията, на което служителите на мое ниво обикновено не присъстваха. Имаше десетки хора, които присъстваха на това събрание. По време на събранието мениджърът извика името ми и ме насоли добре пред всички.
Изправена пред такава несправедливост, исках да отида при мениджъра и да му обясня какво се е случило. Не спорих с него по време на срещата, тъй като това би го поставило в неудобно положение. Някои колеги казаха, че съм могла да кажа нещо, след като ме е насолил пред толкова хора, а и заплатите ни не зависеха от него. Но аз не издадох и звук. Ако не бях практикуваща Фалун Дафа, нямаше начин как да приема да бъда поставена в такова онеправдано положение.
На 15-ия ден от Лунната Нова година през 2017 г. карах мотоциклет, когато изведнъж голяма триколка тръгна към мен в обратна посока. Триколката се блъсна в мен и ме изхвърли във въздуха. Обърнах се във въздуха и паднах по гръб на тротоара с глава към предното колело. Въпреки това по време на целия процес усетих, че просто се спуснах леко на земята. Шофьорът на триколката дойде и ме обвини, че не гледам къде карам. Първата ми реакция беше, че сигурно съм се оплаквала от другите, за да се оплаква той от мен така сега. Тогава той веднага промени отношението си и попита как съм и дали съм ранена. Казах, че съм добре. Ако това се беше случило в миналото, определено нямаше да го оставя да му се размине толкова лесно, тъй като грешката беше в него.
В миналото често се оплаквах, че майка ми не се интересува от мен. Сега вече не се оплаквам от никого. Всеки път, когато някой се отнася зле с мен, просто си мисля, че трябва да съм му дължала нещо от миналото.
Учителят Ли, основателят на Фалун Дафа, казва:
„Споровете или малтретирането, с които се сблъсквате, докато практикувате, може да са един от два сценария. Единият е, че сте малтретирали този човек в предишен живот. Може би не можете да забравите за тази ситуация и не можете да повярвате, че някой се е отнесъл така с вас. Е, тогава не е трябвало да се отнасяте с него по този начин в миналото. Може да кажете, че тогава не сте знаели нищо по-добро и че този живот няма нищо общо с онзи живот. Но не може да го отпишете така лесно. Освен това, кармата със сигурност се преобразува с всяка кавга, в която попаднем, така че трябва да бъдем великодушни и да не се отнасяме към това така, както биха направили повечето хора. Това трябва да важи за офиса или където и да работите, дори ако имате собствен бизнес. И взаимоотношенията, които имате с широката общественост, не са по-различни. Не можете да избегнете взаимоотношенията със света. Ако не друго, то поне имате взаимоотношения със съседите си." (Лекция Четвърта, “Джуан Фалун”)
Затова просто следвах казаното от Учителя. С каквото и да се сблъскам, аз съм в безопасност. Винаги, когато някой се отнася зле с мен, няма да му се обиждам.
Веднъж работех в магазин за пердета, когато шефът ме попита какви козметични продукти използвах, че имам толкова хубава кожа. Искаше да ги закупи за жена си. Отговорих, че не използвам никаква козметика. Той не ми повярва. В миналото кожата ми имаше тъмно-зеленикав оттенък и беше суха и набръчкана, което ме правеше да изглеждам ужасно. Жената на шефа ми каза, че съпругът й е направил само едно добро дело през целия си живот, и то е да назначи на работа при тях такъв добър човек като мен.
Фалун Дафа ме промени от човек без култура, простоват, изпълнен с омраза, избухлив, антисоциален, измъчван от болести и готов да се самоубие, във физически и психически здрав човек, който първо мисли за другите във всичко, което прави. Отнасям се към всичко с доброта, независимо от това какво е то или кога се е случило, и не се вълнувам от личната изгода или загуба. Сега имам здраво тяло и позитивен манталитет.
Никой не ме е карал да уча Фалун Дафа и нямаше никой, който да ми представи добротата на Фалун Дафа. Срещнах Дафа привидно случайно и с това Учителят ме спаси от ръба на смъртта и ми даде всичко, което е толкова прекрасно.
Послеслов на Главния редактор на Minghui.org
Винаги съм смятал, че промените в тялото ми, дължащи се на практикуването на Фалун Дафа, са твърде много. Но историята на Чан Ли е много по-чудотворна от моя собствен опит в култивацията/самоусъвършенстването.
Мислейки за трудностите, които е преживяла тя, кой би имал волята да продължи да живее? Гледайки сегашното й състояние, което е невероятно, кой би си помислил, че някога тя е изглеждала толкова болнава? Това е силата на Фалун Дафа в спасяването на животи. Чан казва, че Фалун Дафа я е научила, че без значение колко голям може да е проблемът, тя трябва да подходи към него с добри мисли и няма да има препятствие, което да не може да преодолее.
В миналото, когато се е сблъсквала с несправедливост, Чан си е отмъщавала и се е ядосвала на другите. Това са черти, които Китайската комунистическа партия й е внушила – да мрази и да се бори. Омразата и борбата с другите са зли действия. Днес принципите на Фалун Дафа помагат на Чан да се издигне до по-високо ниво, тъй като тя следва принципите на Дафа за Истина, Доброта и Търпение.
