(Minghui.org) Дзян Йон никога не е мислил, че ще трябва да избяга от колата си. Пристигайки в град Джънджоу, провинция Хенан, за бизнес пътуване в провинцията, той е готов да започне 125-километровото шофиране до дома си в град Джоуко на 21 юли 2021 г.
Дзян си тръгва достатъчно рано следобед, за да избегне пиковия час в Джънджоу. Първоначално пътуването му е гладко. Но в 15:30 ч. той се оказва в задръстване в тунела на магистралата Пекин-Гуанджоу, главен коридор север-юг в Китай.
В Джънчжоу, столицата на Хенан, вали обилен дъжд от няколко дни. Има малко вода, събрала се на дъното на тунела, но шофьорите не са притеснени от това. Та нали медиите съобщават, че наскоро градът е похарчил 50 милиарда юана (7,7 милиарда щатски долара) за подобряване на дренажната си система. Властите дори се хвалят, че градът е станал „град-сюнгер“, което означава, че водата в него може лесно да се събира и изтича.
В 16:30 ч. Дзян все още е заседнал в тунела. Колите се придвижват бавно, но всичко останало е наред.
Около 17:00 ч. обаче водата внезапно потича в тунела като река. Нивото на водата бързо се покачва. Дзян излиза от своя джип и вижда как колата зад него започва да се носи по водата. Тъй като водата е до коленете му, Дзян се връща и измъква приятеля си от пътническата врата на колата си. Водата продължава да приижда и нивото й се покачва. Двамата се хващат един за друг и прекосяват водата. Те успяват да излязат през изхода в средата на тунела. За две минути неговият джип изчезва - потопен е напълно под водата.
Отнема само пет минути, докато наводнението потапя целия тунел. Дзян и неговият приятел са последните, които излизат от тунела. Колко души са заклещени в капана на надигащата се вода? Дзян не знае. Знае само, че пред него е имало много коли.
Китайската комунистическа партия (ККП) съобщава, че само шест души са загинали поради наводнението на магистралата Пекин-Гуанджоу. Мнозина се съмняват в точността на тази цифра. Тунелът има три ленти във всяка посока и е дълъг над една миля. Автомобилите са наредени един зад друг по време на наводнението. Освен това само за пет минути колко хора биха могли да вземат бързото решение да избягат и да успеят да преминат през водата, за да излязат от тунела?
Подобно наводнение се случва по същото време по станциите на метрото в Джънджоу. Нивото на водата се повишава и пълни повечето от вагоните. Много хора умират поради липса на кислород. Отново общият брой на смъртните случаи е неизвестен.
Тази трагедия би могла да бъде предотвратена, ако властите бяха издали правилните указания. Всъщност, ден преди бедствието, Бюрото за прогноза на времето издава пет червени сигнала за дъждовни бури, но управата на Джънчжоу издава инструкции, че всички основни транспортни системи, включително тунели и метро, трябва да продължат да работят.
За да влошат нещата, по-рано в деня на трагедията правителството разрешава изпускане на вода от язовир Чанчжуан до Джънчжоу, защото нивото на водата му надвишава допустимото ниво. Приливът на вода, който Дзян и други в тунелите и метрото виждат, не е причинен от дъжда, а по-скоро от изпускането на вода от язовира.
Много малко хора в Китай обаче знаят истинската причина за трагедията. За местните жители ККП невярно твърди, че Джънчжоу е имал безпрецедентни валежи, които се случвали веднъж на хиляда години, като по този начин избягва отговорността за станалото. Извън този регион почти никой не знае подробности за тези трагедии поради мащабната цензура на ККП.
Лъжене за бедствия
Има много прилики между начина, по който ККП се справя с бедствието от наводненията в Джънчжоу и началния етап на огнището на вируса на Ухан. Основната тактика е да се прикрие бедствието и да се контролира общественото мнение, включително да се измести вниманието на хората другаде. По този начин режимът се фокусира основно върху осигуряване на собствената си власт и контрол, вместо върху живота и благосъстоянието на хората.
Друг пример е дъждовната буря - по-голяма - също в провинция Хенан, която се случва през август 1975 г. По това време 58 големи и малки язовира се срутват поради лошото строителство. Седем окръга са наводнени с вода на няколко ярда дълбочина. Над 12 милиона души в 29 окръга и градове са засегнати, а 6,8 милиона къщи са разрушени. Наводнението унищожава и над 60 мили от железопътната линия Пекин-Гуанджоу, като спира транспорта на влака за 18 дни, което води до директна икономическа загуба от 10 милиарда юана (1,5 милиарда щатски долара).
Осем членове на Националния комитет на Народната политическа консултативна конференция са написали статии, в които се посочва, че броят на загиналите при наводнението през 1975 г. е над 230 000. ККП обаче заглушава почти всички съобщения за това бедствие.
Друг пример е вирусът на ТОРС, за първи път регистриран в провинция Гуандун през ноември 2002 г. По това време ККП провежда своя Шестнадесети национален партиен конгрес. Тогавашният лидер на ККП Дзян Цземин нарежда на медиите да не съобщават за тази болест, за да избегнат помрачаването на „щастливото“ настроение на обществеността относно Националния конгрес на партията.
Едва през март 2003 г., когато лекар от Гуандун почива от ТОРС в Хонконг, светът научава, че ТОРС се разпространява в Китай. Тогава е вече твърде късно.
Наскоро след това медиите на ККП декларират на 2 април 2003 г., че Китай ефективно контролира епидемията от ТОРС. Китайският здравен министър Джан Венкан казва на пресконференция на следващия ден: „Заявявам най-отговорно, че в Китай е безопасно да се работи, живее и пътува“.
Китайците обаче продължават да боледуват от ТОРС в този момент. Сяотаншан, центърът за изолация на ТОРС в Пекин, работи на високи обороти да изгаря труповете на хора, починали от ТОРС. Но в същото време лидерът на ККП Дзян Цземин пътува в своя „специален президентски влак“ из цял Китай, за да избегне инфекцията.
В друг пример два високоскоростни влака се сблъскват в близост до град Уенджоу, провинция Джецзян, на 23 юли 2011 г. Пет часа по-късно властите обявяват, че слагат край на спасителната мисия, тъй като нямало „следи от оцелели“. Те унищожават влака и вагоните, и ги заравят. 16 часа по-късно обаче момиченце на две години и половина, Сян Уей, е намерено живо в останалия вагон от нейните роднини.
Пет часа по късно говорителят на Министерството на железниците Ван Йонпин е попитан по време на пресконференция защо момиче е намерено живо, след като правителството спира спасителните операции. „Може би това може да се нарече чудо на живота“, отговаря Ван.
Колкото и прикритията и лъжите на ККП да са нещо лошо при преценяването на бедствия, по-лоша е нейната неспособност да спасява и нейното презрение към човешкия живот. Най-важното за ККП е да държи властта на всяка цена.
Справяне с бедствия
Много бедствия в Китай са причинени от властите. Въпреки това, независимо от истинската причина, ККП многократно казва на обществеността, че причината китайците да оцелеят се дължи на мъдрото партийно ръководство. За тази цел всяко природно или предизвикано от човека бедствие завършва с „Да благодарим на партията“.
В окръг Венчуан в провинция Съчуан става земетресение от 8,2 степен на 12 май 2008 г. Официалните данни, публикувани на 25 септември, са 69227 мъртви; 374643 ранени; и 17923 изчезнали. Разследване на частна организация обаче съобщава за около 300000 смъртни случая, включително над 30000 ученици, много от които в началното училище.
Медиите на ККП съобщават само колко велика е партията и че хората се присъединяват към партията, за да помогнат със спасителните усилия. Правителството на Венчуан обявява 12 май 2018 г., десетата годишнина от земетресението, като „Ден на признателност [към ККП]“.
Но правителството не споменава и за нестандартните училищни сгради, които се срутват и убиват учениците вътре, да не говорим, че никога не е разследвано кой е отговорен за лошото строителство.
Родители, чиито деца са загинали при падането на училищата, са правили разследвания сами. Вече над десет години те посещават всички нива на управление, за да търсят справедливост. Те не само не получават никакъв отговор, но и биват репресирани, бити и дори арестувани. На тях ККП не позволява да поставят паметници на загиналите им деца. Когато се опитват да заведат граждански дела срещу училищните и строителните фирми, властите отказват да ги приемат, като заявяват, че давността за това е осем години и този срок е отминал.
„ККП вирусът“ или Ковид-19 вирусът избухва в Ухан, провинция Хубей в началото на 2020 г. ККП прилага своето „прикриване, контрол на медиите и потискане на подаващите сигнали“.
Докато пандемията все още се разпространява по целия свят, ККП публикува книга Страхотна страна, бореща се с пандемията, твърдейки, че е спечелила битката с „ККП вируса“ под ръководството на великата партия. На 8 септември 2020 г. ККП също провежда церемония по връчване на медали на „герои“, борили се с вируса. Всичко това създава фалшиво чувство за национална гордост и илюзията, че ККП е победила вируса, докато други страни все още страдат. Много млади китайци почитат Чжун Наншан, здравен експерт, известен с това, че популяризира идеите на ККП за борба с вируса.
Тази година, за да отвлече вниманието на обществеността от фокусирането върху потопа в Джънчжоу и откриването на истинския виновник, ККП измисля няколко „горещи въпроса“, като например темата за популярната филмова звезда, съден за множество изнасилвания, както и как властите глобявали големите компании. Тогава хората престават да обръщат внимание на бедствието в Джънчжоу и неговите жертви.
Малтретиране на специфични жертви
Някои хора могат да твърдят, че ККП е изпращала войници, за да спасяват жертвите от наводненията и да организират мерки за оказване на помощ при бедствия. Не са ли тези точно войници истинските герои, които рискуват живота си, за да спасят живота на другите?
Да, те наистина са герои, но ККП винаги е успявала да насочи вниманието на хората към себе си, като се хвали колко велика е партията в спасителните си усилия и какъв спасител е тя за китайския народ. Много други страни по света правят всичко възможно, за да спасят своите граждани, когато настъпят бедствия, но те третират тези усилия като задължения на своите правителства, а не като политически капитал, за да се похвалят колко велико е правителството.
ККП никога не я е било грижа за живота на хората. Единственото, което я интересува, е да държи властта. Следователно тя може да оправдае жертването на по-малка група хора за лоялността на по-голяма група. Тя не се интересува много от тази по-малка група - дори смъртта им не е важна. Докато мнозинството се заблуждава от пропагандата на ККП и вярва, че ККП е техният спасител, ККП запазва властта си - това е всичко, което има значение за режима. Следователно ККП винаги е изразходвала енергията си за прикриване на едно или друго бедствие, за да не обезсърчи или събуди онези, които не са пряко засегнати от бедствията, и дори да създаде церемонии след бедствието, за да „трогне“ жертвите до сълзи относно голямото лидерство на партията в справянето с бедствия.
Така че, когато ТОРС или ККП вирусът се разпространяват в Китай, основният фокус на ККП не е върху хората, които са заразени или изложени на риск, а върху умиротворяването на останалите хора. Когато има земетресение или наводнение, основният фокус на ККП са не жертвите, а широката общественост в други части на Китай.
На 20 юли 2020 г. язовир Уангджя в провинция Анхуей отваря шлюзовете за освобождаване на водата на река Хуай. Това наводнява два окръга, където живеят 200000 души. Хората там губят всичко и трябва да строят домовете си отново. Това е шестият път, когато властите пускат водата в този регион от 1953 г. насам.
Хората питат: Тъй като Анхуей има 15 определени за това региона, където може да се изпуска водата, защо властите никога не са преселили хората там на други места? Като минимум, не трябва ли правителството да подготвя палатки, спасителни материали и спасителни средства всяка година? Защо няма нищо за жертвите, когато водата е изпусната?
Отговорът е: ККП изобщо не се интересува от тези хора - това е група, която ККП може да отпише по всяко време, стига да може да успокои мнозинството от широката общественост.
Заключение
Традиционната китайска култура вярва, че когато властващите правят грешки или загубят чувството си за справедливост, Небето ще ги накаже с бедствия.
ККП, със своя атеизъм, промиване на мозъци и липса на свобода на вярата, води китайския народ по грешен път.
Много бедствия, естествени или причинени от ККП, са се случили в Китай. Време е хората да видят какво е ККП и да стоят далече от нея.