(Minghui.org) Шен Юн (Shen Yun) е водеща в света компания за класически китайски танци и музика. Тя направи онлайн премиера „Представление за танцовите техники на Шен Юн“ в 20:00 ч. източно лятно време на 31 май. Програмата представи две отдавна изгубени класически китайски танцови техники: „shen-dai-shou“ (тялото води ръцете) и „kua-dai-tui“ (тазът води краката). Двете техники представляват най-високото ниво майсторство в танцовите техники в света, а представлението на Шен Юн бележи нова ера във възраждането на традиционната култура.
“Shen-Dai-Shou” и “Kua-Dai-Tui”
В уебсайта на Шен Юн пише, „Запазвайки 5000 години китайска култура, изградена върху традиционната естетика, някога класическият китайски танц се предава сред хората, в императорските дворове и чрез древни пиеси. В продължение на хиляди години той непрекъснато се усъвършенства, за да се превърне в крайна сметка в огромната и чисто китайска танцова форма, която познаваме днес. По-точно, класическият китайски танц се фокусира върху shen-yun (усещане), shen-fa (форма) и техники.
„Класическият китайски танц, бойните изкуства и оперните танци са самата същност на китайската културна сфера. През годините те са си повлиявали и са се учили едно от друго. Те имат различни цели, но движенията, формата им (shen-fa) и усещането са сходни. Що се отнася до shen-fa, най-високото постижение е „shen-dai-shou“ (тялото води ръцете), което се предава от хиляди години и въпреки това днес никой не знае как да го направи или наистина разбира как да го приложи“.
„Shen-dai-shou е също метод, за който постоянно има търсене от всички видове танцови форми и физически сценични изкуства. Това е танцова техника, която хората търсят от древни времена, нещо, за което хората са говорили, но никой не може да го направи - това е най-висшата сфера на художественото изразяване чрез физическо движение. Основателят, артистичен и креативен директор на Shen Yun Performing Arts, г-н D.F., е този, който е приложил този метод. Освен това shen-fa има и още по-добрия метод на „kua-dai-tui“ (тазът води краката), за който съвременните хора дори не са чували - напълно изгубена форма на изкуство. След като се възползва от личните инструкции на г-н Д.Ф. по този метод, Шен Юн сега ги представя на обществеността“, се казва в уебсайта.
Наследяване и загуба на културна същност
Китай има 5000-годишна история на цивилизация. Известна също като култура, вдъхновена от божественото, нейните вътрешни значения са широки и дълбоки. От еволюцията на китайската история можем да видим, че същността на китайската култура се е предавала предимно по два начина: чрез семейни традиции и от майстори, преподаващи на свои ученици.
По отношение на семейните традиции, от древни книги и произведения на изкуството, ние знаем поговорката „предаване на син, а не на дъщеря“. Това означава, че каквото и да се предава от поколение на поколение, било то тайни книги или редки умения, то се предава само на синове, а не на дъщери, камо ли на хора извън семейството. Така ако човек няма син, неговите редки умения ще бъдат загубени.
Например, Луо Ченг и Цин Кионг са двама известни генерали при император Тайдзун от династията Танг. Те са били братовчеди и добри приятели. Те са обещали да се учат взаимно на ексклузивни умения в бойните изкуства на своите семейства, които са се наричали “копието на семейство Луо” и “джианът (оръжие във формата на призма) на семейство Цин”. И така направили. С тази разлика, че всеки един от двамата не показал най-напредналата част от бойното умение на своето семейство, когато преподавал на братовчеда си своите редки умения.
Много хора са изтълкували направеното от тях като начин за предотвратяване на превъзходството на другия. Но в действителност то е защото при изучаване на техните изключителни умения от съответните си бащи им е било казано да ги предават само на брат, а не на братовчед и те не могат да нарушат тази традиция.
Що се отнася до майсторите, предаващи умения на своите ученици, можем да разгледаме историята на Джан Лианг. Като стратег, Джан е един от тримата герои, които са помогнали за установяването на династията Хан. Срещата му с Хуанг Шигонг е класически китайски анекдот. Историческите книги имат малко допълнителна информация за Хуанг, освен собствеността му върху книгата “Liu Tao” (“Шест тайни стратегически учения”, известна още като “Тайгонг - изкуството на войната”), трактат за гражданска и военна стратегия, написан от древния мъдрец Джианг Зия. Хуанг търсел някого, на когото да предаде тази книга - в традиционната китайска култура има поговорка, че „Учителят е този, който търси ученик с потенциал“. След няколко теста той приел Джан за свой ученик и го учил по тази рядка книга. По-късно Джанг помогнал на Лиу Банг да установи династията Хан. Този трактат е предаден на Япония и някои европейски страни като ценно наследство на човечеството.
Ако Хуанг не е успял да срещне добър човек като Джанг, този рядък трактат можеше да бъде загубен за историята.
Тези два примера ни помагат да разберем как същността на китайската култура е била унаследявана и губена през историята. Може да има други, по-дълбоки причини, поради които нещата са се случили по този начин, но те не попадат в обхвата на тази статия.
„Представление на танцовите техники на Шен Юн“, което е рядко изкуство и духовна наслада и което имаше премиера онлайн на 31 май от 20:00. (EDT), може да се види на уебсайтовете:
https://www.shenyuncreations.com/ (английски език) https://www.shenyuncreations.com/zh_tw/ (китайски език)
