(Minghui.org) В китайската история по време на династиите е имало етични кодекси, които са служили като насоки за длъжностните лица и които са ги предпазвали от корупция.
Днес в комунистически Китай обаче това е обърнато с главата надолу. Китайската комунистическа партия (ККП) изкривява законите в своя полза, злоупотребява с властта за лична изгода на своите служители и въвежда закони, за да наложи своята бруталност.
Няколко анекдота от древен и съвременен Китай могат да хвърлят светлина върху тази разлика.
Честен служител от династията Сонг
По време на династията Сонг (960-1270 г.) виното е било много популярно. Но държавните служители не са били допускани в таверни; в противен случай те можели да бъдат наказани от императора. Последиците варирали от порицание до понижаване или направо отстраняване от длъжност.
Веднъж Лу Цундао, висш офицер при император Джензонг от династията Сонг, имал гост в дома си. Той искал да покаже гостоприемство на госта, но живеел скромно и не притежавал чаши за вино, подходящи за гости. Така, за да уважи госта си, той се преоблякъл в ежедневно облекло и завел госта си в една таверна.
Случило се така, че императорът трябвало да го види този ден по спешен въпрос. Лу успял да отиде при императора, но пристигнал късно, след като се върнал от таверната.
Преди да обяви за пристигането на Лу, пратеникът на императора попитал каква причина да даде на императора за закъснението му. Лу инструктирал пратеника да каже истината.
“Но сър, вие ще признаете, че сте направили нещо нередно” - казал пратеникът.
„Човешко е да се пие вино“, отговорил Лу. „Но да излъже своя владетел ще е най-голямото престъпление за един държавен служител.“
След като чул, че Лу е бил в таверната, императорът станал недоволен и му казал: „Вие сте държавен служител и може да бъдете наказан за това.“
Но когато Лу обяснил каква е била ситуацията, императорът оценил неговата честност и го препоръчал за повишение.
Не всеки китайски служител в древността е бил толкова честен колкото Лу обаме - и такива служители са си навлекли лоши последици.
Например, в Китай съществувала система от куриерски станции от времето на династията Чинг. Когато пътували по бизнес, императорските служители имали безплатен достъп до куриерския персонал и услуги. До края на династията Минг обаче системата е била силно опорочена; по-голямата част от персонала на куриерските станции били назначени от длъжностните лица за своя лична употреба. Този вид корупция в крайна сметка е довела до краха на династията Минг.
ККП: Свръхразмерна бюрокрация
Китайската комунистическа партия винаги казва на хората да й бъдат благодарни, защото доходите и ползите им идват от партията. Реалността е, че тези доходи идват от данъци, плащани от трудолюбиви граждани, а не от ККП. Освен това голяма част от тези данъци всъщност отиват за подпомагане на легиона от служители на ККП.
По време на годишните сесии на Националния народен конгрес (NPC) и Китайската народна политическа консултативна конференция (CPPCC) през март 2021 г. един представител на CPPCC представя ситуацията в един окръг. С население от 30 200 души той има местни фискални приходи от 36,6 милиона юана и общи разходи от публичния бюджет за 865 милиона юана. Там има повече от 120 държавни агенции и организации с над 6000 държавни служители. Това означава, че съотношението на длъжностните лица към общото население е 1: 5. Представителят предлага по-малките окръзи да бъдат обединени, за да се намалят административните разходи.
Според публикувани данни за населението на Китай през 1982 г. съотношението на държавните служители към общото население е било 1: 7945 в династията Хан, 1: 2927 в династията Танг, 1: 22299 в династията Минг и 1: 911 г. в династията Чинг.
Този дисбаланс става много сериозен, след като ККП завзема властта. Рен Юлинг, бивш съветник от Държавния съвет, установява, че съотношението между длъжностните лица и общото население е достигнало 1:26 до 2005 г. По време на годишната сесия на CPPCC същата година Рен признава, че ситуацията е шокираща.
Джан Куанджинг, бивш директор на Организационния отдел (министерство), казва през 2006 г., че големият брой служители са се превърнали в основен проблем. Обикновено една провинция има 40 или 50 служители на провинциално ниво и стотици или хиляди градски служители. Дори малък окръг може да има десетки служители на ниво окръг.
Освен това, плюс губернатори и кметове, всяка длъжност е придружена от 8 или 9 заместници. Всички тези служители имат секретари и помощници. Такава гигантска структура не само увеличава бюджета, но и размера на бюрокрацията.
Върхът на айсберга
Излишно е да се казва, че независимо дали е съотношение 1: 5 или съотношение 1:26, това са само числата, които можем да видим. Възможно е да има скрити разходи, косвени разходи и сиви доходи за тези служители, които не можем да видим. Всички тези фактори допринасят за нарастващата финансова тежест на обикновените граждани.
Например, ККП не публикува своите разходи, използвани за всички свои събития и за отдих. Тя не разкрива кога и как използва публично финансиране, държавни превозни средства или как плаща за пътувания в чужбина. Представителят на CPPCC Лиу Гуангфу заявява през март 2006 г., че частното използване на държавни превозни средства струва повече от 200 милиарда юана (или 30 милиарда долара) годишно. Liaowang (Outlook), което е седмично издание в Пекин, съобщава през същата година, че приемите и развлекателните дейности на длъжностните лица са погълнали около 370 милиарда юана (или 57 милиарда долара) през 2004 г. Китайската статистическа годишна книга, публикувана от Националното статистическо бюро през 2000 г. посочва, че служителите са похарчили 300 милиарда юана (или 46 милиарда долара) само през 1999 година. Посочените три сектора възлизат общо на над 900 милиарда юана (или 139 милиарда долара), а това е било преди 10-15 години.
Лу Синхуа, бивш говорител на CPPCC, каза, че държавните административни разходи на Китай са 28% от БВП, докато тези разходи са само 4% или 5% от БВП на западните страни. Това подчертава раздутия държавен апарат на Китай.
Голяма част от медицинската система също е определена само за апаратчиците.
Ежедневникът Nanfang People Weekly докладва в началото на 2020 г. за новооткрита сграда за висши служители в Първа болница Bethune на Университета Дзилин. 257 легла са били запазени изключително за служители на провинциално, подпровинциално ниво или отдели в сградата от 56000 квадратни метра. Някои стаи са обзаведени дори по-добре от петзвездни хотели, което накара някои потребители на мрежата да я нарекат „екстравагантна хотелска болница“.
Ин Дакуи, бивш заместник-министър на здравеопазването, веднъж се позова на статия от Китайската академия на науките. В тази статия се казва, че 80% от разходите за здравеопазване в Китай обслужват 8,5 милиона служители на ККП. Освен това, около два милиона служители имат дългосрочни болнични, от които 400 000 заемат болнични стаи или ваканционни домове дългосрочно. Само това струва на данъкоплатците десетки милиарди юана годишно.
Модерна версия на “Животинска ферма”
Корумпираната система на ККП се връща към тази на Съветския съюз. Тогава съветският поет Феликс Чуев е имал 140 интервюта с Вячеслав Молотов, председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на Съветския съюз между 1930 и 1941 г. Там той казва, че висшите чиновници имат прилични заплати, плюс други доходи и страната плаща всичките им разходи.
Ситуацията е подобна на тази, описана от британския писател Джордж Оруел в книгата „Животинска ферма“. След като прогонва фермера от фермата, едно прасе става лидер на животните под лозунга „Всички животни са равни“. С течение на времето това прасе започва вълни от кампании за прочистване на политически врагове и на всеки, свързан с тези врагове. В крайна сметка лозунгът се превръща във „Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от другите“.
Излишно е да се казва, че тази книга е била забранена в Съветския съюз и много други комунистически страни. Както бе споменато по-горе, тя показва как комунистите насилствено вземат властта в името на „свободата на бедните“. Веднъж на власт обаче, те отказват да толерират каквато и да е опозиция.
„Самите организации на комунистическата партия никога не участват в продуктивни или творчески дейности. След като завземат властта, те се прикачват към хората, като ги контролират и манипулират. Те разширяват своята власт до най-основните единици на обществото, от страх да не загубят контрола си. Те монополизират производствените ресурси и извличат богатството от населението”, пише в книгата “Девет коментара за комунистическата партия”.
„В Китай ККП се разпростира навсякъде и контролира всичко, но никой никога не е виждал счетоводните регистри на ККП, а само записите на държавата, местните правителства или предприятия“, продължава книгата, „От централното правителство до селските комисии в отдалечените райони, общинските служители винаги са класирани по-ниско от комунистическите кадри в техните слоеве, така че общинската управа трябва да следва инструкциите на партийните комитети от същото ниво. За разходите на партията се грижат общинските звена и те се отчитат в общинската система.”
„Организацията на ККП, подобно на гигантски, обсебващ зъл призрак, се прикрепя към всяка единица и клетка на китайското общество плътно като сянка, следваща обект. Най-добрите кръвосмучещи канали на ККП проникват дълбоко във всеки капиляр и клетка на обществото и по този начин партията контролира и манипулира цялото общество. Тази особена структура на злия призрак е съществувала и преди в историята на човечеството, било то частично или временно, но никога не е действала за толкова дълъг период от време и не е контролирала обществото толкова цялостно, както е сега при управлението на комунистическата партия“, се посочва в книгата.
Колелото на историята се върти и в крайна сметка нито един режим не трае вечно. Но когато повече хора разберат каква е природата на ККП и решат да слушат собствената си съвест и добродетели, едва тогава светът ще се промени на по-добро.
