(Minghui.org) Арката на Дарвин, естествена скална формация в Тихия океан край Южна Америка, се срина на 17 май 2021 г. Министерството на околната среда на Еквадор съобщи новината във Facebook същия ден. Снимките показват, че върхът на арката е паднал в океана, като са останали само два стълба.
Арката на Дарвин се срути на 17 май 2021 година.
Туристическата компания Aggressor Adventures също потвърди историята. Няколко туристи от Aggressor Adventures бяха видели арката, която се срутила пред очите им в 11:20 ч. местно време.
Арката се намира на по-малко от една миля разстояние от остров Дарвин, който е един от най-малките острови в архипелага Галапагос и е считан за родното място на еволюционната теория на Дарвин. Падането на арката на Дарвин предизвика широк интерес и включително разгорещена дискусия относно надостатъците в еволюционната теория на Дарвин.
Противоречие с изкопаемите открития
Дарвин излага теорията си преди 150 години през 1871 г. Но той „настоява за предпазливост, докато не станат достъпни повече вкаменелости - европейският дриопитек по това време е единствената призната изкопаема маймуна“, съобщава сп. Science в статия от 7 май 2021 г., озаглавена „Изкопаеми маймуни и човешката еволюция". Но след 150 години непрекъснати открития „съществена информация за човешкия произход остава липсваща“ поради несъответствие на данните от фосилите.
„Когато погледнете историята за произхода на хоминините, това е просто една голяма бъркотия - няма никакъв консенсус“, казва Серджо Алмесиа, изследовател в Американския природонаучен музей и водещ автор на статията, „Хората работят под напълно различни парадигми и това е нещо, което не виждам да се случва в други области на науката."
Алмесиа прави този коментар, когато е интервюиран от Science Daily, според статия в Science Daily от 6 май със заглавие, „Повечето истории за човешкия произход не са съвместими с известните вкаменелости“. Неговият съавтор Ашли Хамънд, асистент куратор в Отдела по антропология на музея, също е цитиран в същата статия, казвайки: „Когато разгледаме всички доказателства - т.е. както живи, така и изкопаеми маймуни и хоминини - става ясно, че в еволюционната история за човека, основана на малкото животински видове маймуни, липсва много от по-голямата картина".
Когато Дарвин предлага теорията за еволюцията, той я смята за хипотеза поради липса на солидни доказателства. Оттогава обаче не са открити вкаменелости, които да подкрепят теорията. Вместо това археологическите открития са достатъчни, за да не одобрят еволюционната теория.
Един пример е Камбрийската експлозия и внезапното увеличаване на видовете преди около 541 милиона години. Това директно противоречи на теорията на Дарвин за естествения подбор, че еволюцията е била постепенна в продължение на милиони години. “На въпроса защо не намираме богати вкаменени находища, принадлежащи към тези ... периоди преди Камбрийската система, не мога да дам задоволителен отговор”, признава Дарвин през 1859 г.
Изкопаемите доказателства за експлозията през Камбрий продължават да се появяват през последните 150 години. След като през 1984 г. са открити допълнителни вкаменелости в окръг Ченджианг, провинция Юнан, Китай, повече учени поставят под съмнение теорията за еволюцията.
Човешки същества в далечни епохи
Освен че противоречат на теорията на Дарвин, множество археологически доказателства, идентифицирани досега, показват, че същества като съвременните хора са съществували в далечни епохи. За съжаление много такива открития се прикриват.
„През вековете изследователите са открили кости и артефакти, доказващи, че хора като нас са съществували милиони години. Основната наука обаче потиска тези факти. Предразсъдъците, базирани на съвременната научна теория, действат като „филтър на знанието“, давайки ни картина на предисторията, която до голяма степен е неправилна“, пишат в своята книга „Забранена археология: Скритата история на човешкия род“ Майкъл А. Кремо и Ричард Л. Томпсън през 1993 г. (Forbidden Archeology: The Hidden History of the Human Race, Michael A. Cremo and Richard L. Thompson, 1993)
Един пример са отпечатъците на стъпки, открити от изследователи през 1979 г. в Лаетоли, Танзания. Депозирани във вулканична пепел преди повече от 3,6 милиона години, тези отпечатъци са „неразличими от тези на съвременните хора“. По подобен начин през 1965 г. археолози откриват изненадващ човешки рамен (кост на горната част на ръката) в Канапой, Кения, от човек, който е съществувал преди повече от 4 милиона години и е „едва различима“ от тези на съвременните хора.
Заедно със стотици други примери, такива доказателства показват, че човешките същества са съществували от милиони години или дори повече.
Нов ъгъл
Филип Е. Джонсън, професор по право в Университета в Бъркли, преди е служил като юрист на главния съдия на Върховния съд на САЩ граф Уорън. Когато чел литература за теорията на еволюцията, той открил много логически недостатъци. Като правен експерт той сериозно поставил под въпрос правното основание на теорията.
В книгата “Darwin On Trial”, която той написал през 1991 г., Джонсън изброява доказателства, за да докаже, че теорията на еволюцията е неправилна. Например вкаменелостите показват внезапна поява на нов организъм без признаци на постепенна еволюция. Освен това, след като тези организми са се появили, те не са се променили в продължение на милиони години дори с климатичните промени. Ако теорията на Дарвин е вярна, тези условия трябва да са причинили огромни промени във видовете.
“Отпечатъци на боговете: Доказателството за изгубената цивилизация на Земята” (“Fingerprints of the Gods: The Evidence of Earth's Lost Civilization”) е книга, написана през 1995 г. от британския писател и журналист Греъм Ханкок (Graham Hancock). Въз основа на археологически открития в Южна Америка, Египет и друга цивилизация, той придобива нов поглед върху човешката история.
„Древен Египет, подобно на олмеките (Боливия), се появява изведнъж и е формиран напълно. Всъщност периодът на преход от първобитно към напреднало общество изглежда е бил толкова кратък, че никак не се връзва исторически“, пише Ханкок. „Забележителното е, че няма следи от еволюция от просто към сложно“.
Има много други книги като тази. Например Крис Мортън и Сери Луиз Томас (Chris Morton and Ceri Louise Thomas) написаха „Мистерията на кристалните черепи: отключване на тайните на миналото, настоящето и бъдещето“ (“The Mystery of the Crystal Skulls: Unlocking the Secrets of the Past, Present, and Future”). Ребека Стефофф (Rebecca Stefoff) написа „Намиране на изгубените градове“ (“Finding the Lost Cities”).
Текущите изследвания и публикации карат все повече хора да поставят под въпрос еволюционната теория на Дарвин. Майкъл Дентън (Michael Denton), експерт по генетични заболявания, написа книга през 1985 г., озаглавена „Еволюция: теория в криза“ (“Evolution: A Theory in Crisis”). В тази книга той описва дарвинизма като една голяма лъжа.
„Сложността и на най-простия известен тип клетки е толкова голяма, че е невъзможно да се приеме, че такъв обект е могъл да бъде скалъпен набързо от някакво странно, изключително невероятно събитие. Подобно събитие би било неразличимо от чудо“, заключава той в своята книга.
