(Minghui.org) "39, 40, 41 ..." Ноа брои лицевите опори, докато потта се стича по лицето му. Ноа е новобранец във въоръжените сили на Германия. Новите новобранци могат да останат само след преминаване на строги тестове. Ако той се провали на тестовете, ще бъде уволнен. Защо Ноа иска да отиде в армията?
Ноа, на 25 години.
Пристрастяване към видео игрите променя любезния тийнейджър
Ноа е роден в Гладбек, Германия, малък град недалеч от холандската граница. Неговите баби и дядовци са благочестиви християни. Когато бил дете, Ноа носел костюм всяка неделя и отивал на църква с възрастните. Бил тихо, мило и послушно дете, което обичало нещата да бъдат подредени.
Добър приятел от детството на Ноа живеел наблизо. Когато бил на 15 години, приятелят му показал видео игрите и Ноа бързо се пристрастил към тях. Знаел в сърцето си, че пристрастяването му е нещо лошо, но не можел да го спре.
Някога милото и любезно дете се превърнало в своенравен тийнейджър. Когато майка му го карала да изхвърли боклука или да направи нещо друго, той нетърпеливо отговарял: "Остави ме на мира. Играя много важен кръг".
Знаейки, че трябва да спре, но му било трудно да се откаже от пристрастието си. Вместо това, той прекарвал все повече време в игри. Веднага след като се върнел от училище, той пускал чантата си до вратата и отивал право в стаята си. Там включвал игралната си система, вдигал дистанционното управление и влизал във виртуалния свят.
Той си спомня: "Всъщност бях ядосан на липсата ми на самодисциплина. Въпреки че се радвах няколко минути на щастието да играя игри с моите приятели, след това бях нещастен. Бях раздразнителен и не исках да чета книги. Това не беше начинът, по който исках да се държа."
Майка му го виждала как седи пред екрана всеки ден със зачервени и подути очи, и хлътнали бузи. Той станал безразличен към всичко около него. Тя го молела да спре с игрите.
Ноа казва: "Знаех, че пристрастяването ми е лошо, но не можех да го спра. Исках да спра да играя, но когато приятелят ми се обаждаше, не можех да устоя".
Присъединяване към армията, за да спре с игрите
Той се готвил да завърши гимназията. Нямал и представа какво да прави след това. Неговите оценки не му позволявали да се класира за колеж, а и не желаел да започне каквато и да е работа. Искал да се измъкне от малкия град, да избегне старите си приятели и да спре да играе игри.
"Дядо ми беше член на елитна единица на въоръжените сили в Германия", казва Ноа. "Всяка сутрин са бягали 12 километра, за да загреят, а след това започвали деня. Възхищавам се на дядо си. Брат ми беше в армията. Понякога ми разказаше за живота си. Завиждах им за строгата самодисциплина и ясните цели. Чувствах, че войниците са почтени и отговорни. Мислех, че е добре да си професионален войник."
Така той решава да служи във военните сили в продължение на две години, преди да вземе решение за бъдещето си. Във всеки случай той ще трябва да стои настрана от игралната конзола и приятелите си. Така че, веднага щом навършил 18 години, Ноа се качил на влака и се отправил към казармата.
Неочаквана печалба
Животът в казармите е регулиран и строг. За новите новобранци "да не паднеш" е ежедневна цел. "Ставахме в пет часа всеки ден и си лягахме в полунощ. През деня практикувахме в калта и пясъка, учейки се да стреляме и скачаме над бариери. Първият месец беше особено труден. Понякога след като се върнехме в общежитието през нощта, трябваше да почистваме оръжията си, да подреждаме униформите си или да почистваме казармата. Всеки ден издръжливостта ми сякаш стигаше лимита си."
Ноа не бил атлетичен. Той стискал зъби, за да се справи с обучението. Но точно това искал.
Един следобед, когато Ноа разговарял щастливо с друг млад войник, войникът внезапно казал: "Ще отида да медитирам за известно време." - "Какво медитираш?", го попитал Ноа.
Войникът казал: "Практикувам Фалун Дафа. Много е добра." Ноа му задал няколко въпроса и научил за принципите на Фалун Дафа, Истина-Доброта-Търпение. Ноа се развълнувал. Това било отвъд което бил чувал или виждал в ежедневието си.
Войникът му казал: "Просто казано, практикуването на Фалун Дафа всъщност е човек да е искрен и добър, и да бъде толерантен към другите."
Ноа си помислил: "Всички православни религии учат хората да бъдат добри. Тази практика звучи по-задълбочено от всички основни религии. Ако хората знаят защо живеят, те ще са добри."
Ноа почувствал сякаш слънчев лъч озарил стаята: "Принципите на Истина-Доброта-Търпение изпълниха сърцето ми. Войникът ме научи на упражненията и ми даде книгата "Джуан Фалун" /основният текст на Фалун Дафа/ ", казва той.
Военната служба е взискателна. Чрез ученето и практикуването на Фалун Дафа Ноа се почувствал изпълнен с енергия и с увеличена издръжливост. От това бил изненадан.
Истина-Доброта-Търпение дават нов смисъл на живота
Ноа четял "Джуан Фалун", когато имал време. Той почувствал вътрешен мир и сигурност. По-специално, трите думи Истина-Доброта-Търпение напълно го убедили. Той казва: "В ежедневието си прилагах Истина-Доброта-Търпение на практика и това даде смисъл на моя живот. Тези три думи напълно ме уравновесяваха. Фалун Дафа е толкова прекрасна. Исках да знам повече."
Той прекарва свободното си време в четене на "Джуан Фалун". Той четял книгата навсякъде, след храна, седнал в автобуса или дори докато чакал на светофара. Веднъж докато чакал влака седнал в края на платформата, където имало малко хора и той нямало да бъде обезпокояван. Докато чел почувствал голям вътрешен мир и позитивност.
Пристрастяването към видео игрите се връща
След две години военна служба той се премества в Дюселдорф, където посещава професионална гимназия. Дюселдорф е само на 60 километра от Гладбек. Въпреки че първият му дом като възрастен бил едва 18 квадратни метра, той успявал да се среща там със семейството и приятелите си от детството.
В своят радост Ноа купил нов набор от съвременно оборудване, включително компютри, контролни панели, софтуер, клавиатури и дори специална седалка за компютърни игри, за да играе със своите стари приятели.
Ноа скоро възобновил предишния си ръст като победоносен генерал в игралния свят. Но почувствал как се бори, грабва лидерството и наранява опонентите си.
"Градях своето щастие и успех върху страданието на другите", припомня си той. “Ставах агресивен и раздразнителен след играта. Това не бях истинският аз."
Пристрастяването към видеоигри е елиминирано най-накрая
Той прочита книгата и практикува упражненията на Фалун Дафа всеки ден, въпреки че е бил по-малко усърден, отколкото когато бил в армията.
Четенето на книгата му напомня постоянно да бъде добър човек. Почувствал се изгубен, когато един ден посегнал пак към компютъра. Той се втренчил в екрана: "Какво правя? Колко съм глупав? Не си ли пропилявам живота с това?"
Без колебание Ноа скочил и изключил цялото оборудване. Скоро след това продал всичко. Той казва: "Вече не чувствах такова удовлетворение и вълнение."
Нежен намек за пролетта
След като се отказал да играе видео игри, Ноа се върнал към нормалния си живот. Той практикувал упражненията на Фалун Дафа по два часа всеки ден и прекарвал колкото е възможно повече в четене на "Джуан Фалун". Почувствал се изпълнен с енергия и животът му се балансирал.
Ноа прави седяща медитация /петото упражнение на Фалун Дафа/.
Сега Ноа е любезен и отговорен. Той е внимателен към работата си в ученето. Той казва: "Мастър Ли [основателят на Фалун Дафа] казва, че учениците трябва да се учат добре. Мисля, че трябва да работя усилено, за да изпълня всичките си домашни задачи. Тогава естествено ще получа добри оценки на изпитите си."
Той смята, че мозъкът му като да може да съхранява повече знания сега. Умът му също е станал по-остър. Той лесно минал през професионалната гимназия и я завършил с отличие.
Сега Ноа работи като агент на недвижими имоти и харесва работата си. Всеки ден говори с различни хора и винаги им казва колко е добра Фалун Дафа.
Ноа сега става в 3:30 часа сутринта. Той ходи почти половин час до парка, където практикува упражненията на Фалун Дафа. Ходейки по тихата улица, той казва, че усеща как пролетта е много близо вече.