(Minghui.org) Според древен китайски афоризъм блудството е най-лошият грях. Похотливата мисъл може да се превърне в катализатор за всякакви неприлични мисли и може да доведе до натрупване на карма, което от своя страна води до нещастия.
Император Уенчанг, известен даоист, също е казал, „Небето удря разпуснатите с най-голяма бързина. Хората не се страхуват, тъй като живеят в невежество и не могат да направят връзката. И все пак, ако някой се отдаде на непристойност, той или тя ще са на прицел за бедствие във всеки един момент.“
В днешния материалистичен свят материалните желания растат и обществото е затънало в порнография. Всичко това силно замърсява младите поколения. Истинско съжаление е да се види колко много хора губят позициите си, разрушават репутацията си и съсипват живота си поради манията си за пари и жени.
Конфуций е казал, че един джентълмен трябва да проявява предпазливост в три области; една от тези области е въпросът за похотта.
„Когато човек е млад и кръвта и духът му все още не са се успокоили, трябва да бъде нащрек, за да не изпадне в похот“, е казал Конфуций.
Той напомня на мъжете и жените в младостта си да ценят телата си в името на своето здраве.
В древен Китай хората са се отнасяли един към друг с уважение и учтивост. Те са били особено строги към себе си, когато става въпрос за взаимоотношения между мъже и жени. Дори неприличните мисли са се смятали за грях, тъй като се е вярвало, че подобна мисъл ще навреди както на мислещия, така и на другите.
Следващите истории са примери за такова поведение.
Историята на император Ренцонг от Сонг
Джао Джен, или Ренцонг от Сонг, е четвъртият император от династията Сонг. Той царувал 41 години (от 1022-1063), най-дългото царуване сред всички императори от династията Сонг. По природа той бил пестелив и прощаващ.
Един ден императорският съветник Уанг Су посъветвал Ренцонг да се пази от похот.
"Всъщност Уанг Дейонг наистина ми предостави няколко красиви дами, които вече са в двореца", отговорил императорът. „Много ги харесвам. Оставете ме да ги запазя."
„Това е точно причината, поради която съм тук днес. Притеснявам се, че Ваше Величество може да бъде омагьосана от красотата“, казал Уанг Су.
Ренцонг изглеждал объркан, когато чул тези думи. Въпреки това той заповядал на евнусите незабавно да изпратят обратно по домовете им тези млади дами с по триста медни струни като компенсация.
Докато Ренцонг давал тази заповед, не можел да се въздържи да не пролее няколко сълзи.
Уанг Су се разтревожил и казал на Ренцонг: „Ваше величество, дори ако смятате, че моят съвет има смисъл, не е нужно да ги изпращате веднага. Тъй като те вече са тук, може би е по-добре да ги задържите известно време, преди да ги изпратите."
„Въпреки че съм император, аз имам привързаности, точно както обикновените граждани“, казал Ренцонг. „Ако ги задържа повече, няма да мога да ги пусна, заради своите чувства.“
Мъдър съвет към млада вдовица
Ди Ренджи бил известен канцлер от династията Танг. На млада възраст той бил много красив. По пътя към столицата, за да се яви на императорския изпит, той отседнал в една странноприемница една вечер.
Той учел тихо през нощта, когато изведнъж в стаята му влезла млада жена. Оказало се, че тя е вдовицата на собственика на хотела, който починал наскоро след като се оженили. Тя била впечатлена от красивия външен вид на Ди и дошла да флиртува с него, с извинението да вземе малко светлина за свещта си.
Въпреки че Ди прозрял намеренията на младата вдовица, той й заговорил приятелски.
“Госпожо, вашето добро лице ми напомня за това, което един стар монах ми каза преди много време.”
От любопитство младата вдовица го попитала какво е казал старият монах.
Ди разказал, че преди да дойде в столицата, той живял в храм, за да се учи. Докато бил там, един стар монах веднъж го предупредил за бъдещето му.
„Вие имате магнетизъм и определено ще станете висш служител в бъдеще. Но трябва да запомните да не се отдавате на секс и да не прелюбодействате, за да не разрушите своето бъдеще”, му казал монахът.
„Винаги съм носил тези думи в сърцето си“, продължил Ди. „Възхитително е, че Вие работите усилено, за да поддържате бизнеса си и сте запазили целомъдрието си. Моля, не съсипвайте финия си характер заради една моментна емоция. Освен това трябва да се грижите за възрастни родители и малък син, които всички зависят от Вас. Добродетелта на жените, които пазят целомъдрието си, винаги е била хвалена и високо уважавана от древни времена."
Младата жена била затрогната до сълзи, след като чула думите на Ди.
„Благодаря ви за любезните съвети“, казала тя. „Отсега нататък ще се придържам към целомъдрието, очаквано от жените, за да се отплатя за така любезният Ваш съвет.“
Тя си тръгнала, след като още два пъти благодарила на Ди Ренджи.
Доброта и учтивост
Чен Тао, поет от края на династията Танг, отишъл в Хонджоу (настоящата провинция Дзянси), за да избяга от войната. Приятелят му Ян Жуан му доведел талантлива и красива млада дама за негова компания.
Чен учтиво отказал, като композирал стихотворение за това:
“Когато пиша това стихотворение съм с мисли, чисти като водата,
В напреднала възраст съм и любовните ми чувства са тънки като отлитащи облаци;
Придобил начин да се изкачи на Небето,
Съжалявам, че трябва да откажа на красота и талант като Вашия.”
Човек не може да не се възхищава на мъдростта и добротата на древните. Дори когато са отхвърляли непристойността, те са оставали учтиви и са избягвали да унижават другите.
Урок за млада вдовица
Фей Шу е бил от Гуангду по време на династията Сонг. Веднъж той отишъл в столицата Бианлианг (в момента известен като Кайфън) през 1120 г. Той отседнал в една странноприемница. Собственичката го поздравила сърдечно и се грижела много добре за него.
За негова изненада тя дошла в стаята му късно през нощта.
„Защо си тук по това време?“ попитал той.
„Баща ми е от Бианлианг, а семейството ни е специализирано в продажбата на коприна. Ожених се за собственика на този хан, но той почина. Чувствам се много самотна, затова дойдох при вас, с риск да загубя честта си“, казала младата вдовица.
“Разбирам ситуацията Ви”, казал Фей. "Отивам в Бианлианг, там ще се опитам да намеря баща Ви и да го помоля да изпрати някой, който да Ви отведе у дома."
След като чула тези думи, младата вдовица си тръгнала засрамена.
Фей действително намерил баща й след пристигането си в Бианлианг и му разказал какво се е случило.
„Аз имах сън преди няколко дни, в който дъщеря ми загуби целомъдрието си“, казал старецът. “Тя щеше да е в голяма опасност, ако не беше попаднала на Вас. Божественото ми каза, че сте благороден човек. Със сигурност ще отида и ще прибера дъщеря си у дома.”
Старецът веднага изпратил сина си да доведе дъщеря му. На следващата година Фей бил много успешен в императорския изпит и му бил даден ранг на висш служител, с което станал началник на префектурата Бадонг.
Добродетели и възнаграждение
Ян Сидзонг, с любезното име Джида, бил от Синджин, Шуджоу. Веднъж той се провалил на императорския изпит и отседнал в хотел в Ченгду. Стопанката там искала да спи с него, но Ян отказал и си тръгнал.
Същата нощ съпругата му вкъщи имала сън. В него един глас й казал: „Съпругът ви е бил праведен в поведението си, докато е бил далеч от дома си и е останал верен на вашите обети. Небето е наясно с това; той ще стане пръв на следващия императорски изпит, което ще е неговата дължима награда."
Тя се събудила, но не разбрала какво означава нейният сън, докато съпругът й се прибрал у дома в края на годината и не й разказал какво се е случило.
Както й било казано в съня, Ян наистина се класирал на първо място в императорския изпит на следващата година.
Причина и следствие в Подземния свят
Хуанг Джингуо служил като съдия в Иджоу по време на ерата на Джяю (1056-1063г.) от династията Сонг. Една нощ, в нещо като сън той бил транспортиран в Подземния свят.
„Знаете ли, че е имало инцидент в Инджоу?“, го попитал служител там.
След което той показал на Хуанг книга, в която било записано следното:
“Доктор Ни Конгджи отиде да лекува пациент в окръг Хуатинг. Съпругата на пациента флиртувала с него и се опитала да извърши прелюбодеяние. Д-р Ни се постарал да я държи настрана.”
След това служителят отвел Хуанг до брега на реката, където Хуанг видял охрана на затвора да задържа една жена. Пазачът разрязал корема на жената, извадил вътрешностите й и ги измил в реката.
Един монах, стоящ наблизо, казал на Хуанг: „Тази жена е съпругата на пациента, опитала се да извърши прелюбодеяние с лекаря. Ни й е отказал и не се е трогнал от красотата й. Той е добър човек и поради неговата добродетел животът му е удължен с 12 години от 60 на 72 и във всяко от бъдещите поколения на семейство Ни ще има държавен служител."
„Що се отнася до жената - продължил монахът - нейният живот ще бъде намален с 12 години. Червата и стомаха й се почистват, за да се отърве от похотливите си желания."
След като Хуанг се завърнал на този свят, той разказал на Ни за това, което видял в Подземния свят. Ни бил силно изненадан да го чуе.
„Съпругата ми дори не знае за този инцидент, а той вече е записан в Подземния свят“, казал той.
Както се оказало, Ни наистина се радвал на дълъг живот. И синът му, и внукът му били успешни на императорския изпит.
Добротата се възнаграждава с добро
В Пилинг (в днешната провинция Дзянсу) живял старец с фамилия Чиан. Той бил заможен и направил много добри дела; обаче все още нямал син.
Мъж с фамилия Ю в местната област дължал пари на други и бил арестуван от местната управа. Съпругата на Ю дошла да заеме пари от Чиан, за да спаси съпруга си; Чиан й предложи парите, от които се нуждае, без да иска да му ги връща.
След като Ю бил освободен, той и съпругата му завели дъщеря си в къщата на стареца, за да изкажат своята благодарност. Съпругата на Чиан видяла, че дъщеря им е млада и красива, и предложила тя да се омъжи за стареца като наложница, надявайки се, че ще може да роди момченце за семейството.
Ю и съпругата му били доволни от идеята, но Чиан отказал с думите: „Не е добре да се възползваш от нещастията на другите. Помогнах на семейство Ю от доброта. Ако сега искам да се оженя за дъщеря им, тогава поведението ми ще стане нечестно. Предпочитам да съм без наследник, отколкото да приема дъщеря им за наложница.”
Семейство Ю било дълбоко затрогнато, когато чуло тези думи. Те отново благодарили на двойката Чиан и си тръгнали.
Същата нощ съпругата на стареца видяла в съня си божествено същество, което й казало: „Съпругът ти помага на хората и върши добрини. Той също така проявява щедрост към бедните и нуждаещите се и се пази от прелюбодейство. Той е натрупал много добродетел с поведението си и в резултат на това ще бъдете надарени със син.“
На следващата година съпругата на стареца наистина родила момченце. Когато момчето станало на 18 г., той станал успешен кандидат на императорския изпит и по-късно станал служител в централното правителство.
История от съвремието
История, циркулираща в китайския Интернет, ни връща към тези древни ценности.
Един студент от бедно семейство имал посредствени външен вид и оценки. Той имал приятелка в гимназията и те запазили връзката си от разстояние, след като завършили колежа.
Един ден приятелката му дошла на гости и искала да спи с него, но той отказал да участва в предбрачен акт. Накоро след това приятелката му се разделила с него.
По-късно този студент бил нает от известна телевизия в Шенжен, което е желана работа от много талантливи млади хора. За мнозина било невероятно, че човек като него, който бил посредствен в много отношения, успял да намери толкова добра работа така лесно.
Поговорка от древни времена гласи: „Човек може да натрупа голяма добродетел, като се пази от разпуснатост и ще бъде възнаграден с безброй благословии.“
За обикновените хора може да е изненадващо, че споменатият по-горе млад човек е получил добра работа толкова лесно, но това не е изненада за хора, практикуващи духовно усъвършенстване. Основната причина е, че този млад мъж не е приел да компрометира своите морални принципи, отказвайки на приятелката си, и за това e бил благословен от Небето и е получил работа, която много други хора са искали.
Сима Гуанг (1019 - 1086 г.) е бил високопоставен служител, учен и историк от династията Сонг.
Той казва в девиза на своето семейство: „Ако някой натрупа пари за бъдещите поколения, те може да не успеят да ги задържат; ако някой натрупа книги за тях, те може да не успеят да ги прочет; по-добре е да натрупа добродетел, за да могат бъдещите поколения да са благословени за дълги времена."
