БУДНАЕРА\\\///ЕВ

ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Коментар 9: Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Въведение

Комунистическото движение, което тръби фанфарите вече повече от век, е донесло на човечеството само войни, бедност, бруталност и диктатура. С разпадането на Съветския съюз и комунистическите партии в Източна Европа, в края на миналия век тази пагубна, жестока драма най-после навлезе в последната си фаза. Днес никой, от обикновените граждани до генералния секретар на Комунистическата партия, никой не вярва в мита за комунизма.

Комунистическият режим не се появява нито по "божията воля" [1], нито с демократични избори. Днес, с унищожението на неговата идеология, законността на управлението му е изправена пред невиждано предизвикателство.

ККП не желае да напусне историческата сцена в съответствие с хода на историята. Вместо това,тя използва безмилостните си методи, развити по време на десетилетия от политически кампании, за да възобнови лишената от всякакъв разум борба за законност и да съживи мъртвия си мандат.

Политиката на ККП на реформи и икономическо разгръщане прикриват отчаяния й стремеж за поддържане на колективен интерес и тоталитарен режим. Въпреки строгите ограничения, икономическите постижения в резултат на тежкия труд на китайския народ през последните 20 години не успяват да склонят ККП да свали касапския си нож. Вместо това ККП си присвоява тези постижения и ги използва за утвърждаване на своята власт, правейки своето системно безпринципно поведение още по-измамно и по-подвеждащо. Най-тревожен е фактът е, че ККП прави всичко възможно, за да унищожи нравствената основа на цялата нация в опита си да превърне всеки китаец в нечестен човек до някаква степен и така да създаде среда, благоприятна за "вземане на преднина" от нея.

В настоящия исторически момент е особено важно за нас да разберем ясно защо ККП действа като банда негодници и да разобличим нейната низка природа, за да може китайският народ да постигне стабилност и мир, да навлезе в новата ера без ККП колкото се може по-скоро и да изгради бъдещето си с подновено национално величие.

******************

I. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия никога не се е променяла

За кого е реформата на ККП?

В историята, когато ККП преживява кризи винаги демонстрира дори и незначителен напредък, примамвайки хората да си създават илюзии за нея. Всички илюзии без изключение биват разбивани отново и отново. Днес ККП преследва краткосрочни облаги и излага на показ икономически просперитет, който отново кара хората да вярват във фантазиите за ККП. Въпреки това, фундаменталните конфликти между интересите на ККП и тези на нацията и народа определят ефимерността на този лъжлив просперитет. "Реформата", която ККП е обещала, има една единствена цел - да поддържа нейната власт. Това е реформа проформа, която променя повърхността, но не и същината. Под изроденото развитие се крие огромна социална криза. Когато кризата избухне, нацията и народът ще страдат отново.

Със смяната на ръководството, новото поколение партийни лидери нямат дял в комунистическата революция и следователно имат все по-малък престиж и гласувано доверие при управляването на народа. Опазването на партийните интереси на ККП сред кризите на нейната легитимност постепенно се е превърнало в основна гаранция за поддържане интересите на отделни индивиди вътре в партията. Природата на ККП е егоистична. Тя не знае граници. Всяка надежда, че тази партия може да се отдаде на мирно развиване на страната е просто самозалъгване.

Да разгледаме какво пише в „Пийпълс дейли” (People's Daily) говорителят на ККП на първа страница от 12 юли 2004 г.: "Историческата диалектика научи членовете на ККП на следното: нещата, които имат нужда от промяна, трябва да се променят, иначе ще последва влошаване; нещата, които нямат нужда от промяна, трябва да останат непроменени, иначе това би довело до самоунищожение".

Какво е това, което трябва да остане непроменено? „Пийпълс дейли” обяснява: "Основната партийна линия на „един център, две основни точки” трябва да се държи твърдо и сто години без никакво колебание". [2]

Хората не винаги разбират какво означават "център" и "основни точки", но всеки знае, че решителността на комунистическия призрак да поддържа своя колективен интерес и диктатура никога не се променя. Комунизмът е свален в световен мащаб и е обречен на изчезване. Въпреки това, колкото по-покварено става нещо, толкова по-разрушително става то в своята агонизираща борба. Да се обсъждат демократични подобрения с Комунистическата партия е все едно да се иска от тигъра да си смени кожата.

Какво би станало с Китай без ККП?

С отслабването на ККП хората неочаквано откриват, че в продължение на десетилетия злият призрак на ККП, със своите вечно променящи се нечестиви методи, е въплътил зли елементи във всеки един аспект от живота на обикновените хора.

Когато Мао Цзедун умрира, толкова много хора плачат горчиво пред портрета му, чудейки се: "Как ще продължи Китай без Председателя Мао?" По ирония на съдбата, 20 години по-късно, когато Комунистическата партия губи легитимността си да управлява държавата, ККП разгърна нова вълна на пропаганда, която кара хората отново да се притесняват: "Какво ще прави Китай без Комунистическата партия?"

В действителност всепроникващият политически контрол на ККП се е врязал така дълбоко в съвременната китайска култура и съзнание, че дори критериите, с които китайският народ преценява ККП, притежават отличителните белези на партията и дори идват директно от нея. Ако в миналото ККП е контролирала хората чрез насаждане на своите елементи в тях, сега тя жъне това, което е посяла, тъй като нещата, пропити в съзнанията на хората, са смлени и абсорбирани дори и от самите им клетки. Хората разсъждават с логиката на ККП и се поставят на нейно място, когато съдят кое е правилно и кое грешно. Относно избиването на протестиращите студенти на 4 юни 1989 г., някои казват: "Ако аз бях Дън Сяопин, и аз щях да прегазя протестиращите с танкове". За преследването на Фалун Гонг някои хора твърдят: "Ако аз бях на мястото на Дзян Дзъмин, и аз щях да елиминирам Фалун Гонг". Във връзка със забраната на свободата на словото някои казват: "Ако бях на мястото на ККП, щях да сторя същото". Истината и съвестта са изчезнали, оставяйки само логиката на ККП. Това е един от най-долните и жестоки методи, използвани от ККП, дължащи се на безскрупулната й природа. Докато налятата от ККП нравствената отрова съществува в съзнанието на хората, партията ще продължава да черпи енергия за поддържане на незаконното си съществуване.

"Какво би правил Китай без ККП?" Този начин на мислене идеално пасва на целта на ККП да накара хората да разсъждават с нейната логика.

Китай е преминал през своите 5000 години на цивилизация без ККП. Наистина, никоя държава в света не може да спре социалното си развитие заради падането на определен режим. Но след десетилетия на управление от ККП, хората вече не осъзнават този факт. Продължителната пропаганда на ККП е тренирала хората да мислят за нея като за своя майка. Вездесъщата политика на ККП е направила хората неспособни да си представят живота без партията.

Без Мао Цзедун Китай не пропадна. Ще се сгромоляса ли Китай без ККП?

Кой е истинският източник на размириците?

Много хора съзнават лукавото поведение на ККП и не го одобряват, и ненавиждат нейните борби и измами. Но в същото време се страхуват от политическите маневри на ККП и последващите ги размирици, боейки се, че хаосът отново ще се завърне в Китай. Затова, щом ККП заплаши хората с “размирици”, те изпадат в мълчаливо примирение и приемат управлението й, чувствайки се безпомощни срещу деспотичната й власт.

В действителност, със своите няколко милионна войска и въоръжена полиция, ККП е истинският източник на размириците. Обикновените граждани нямат нито основанието, нито способността да започнат размирици. Само репресивната ККП би била така безразсъдна да доведе страната до размирици при най-малкия намек за промяна. “Стабилността над всичко” и “Задушаване в зародиш на всички нестабилни елементи” - тези лозунги са се превърнали в теоретична основа на ККП за потискане на хората. Кой е най-големият причинител на нестабилност в Китай? Не е ли ККП, която се е специализирала в деспотизъм? ККП подбужда размирици, след което използва създадения от нея хаос, за да застави хората да се подчинят. Това е типичното поведение за всеки злодей.

******************

II. ККП жертва икономическото развитие

Обиране на лаврите за постиженията от тежкия труд на народа

Твърдението за законност на ККП се основава на икономическото развитие през последните над 20 години. В действителност обаче това развитие е постигнато постепенно от китайския народ, след като ККП разхлабва малко оковите, поради което то няма нищо общо със заслугите на ККП. Но тя си присвоява заслугата за това икономическо развитие и изисква благодарност от хората, като че ли никое от тези постижения не би съществувало без ККП. Всъщност всички ние знаем, че дълго преди това не-комунистическите страни бяха постигнали много по-голям икономически напредък.

От носителите на златни Олимпийски медали се изисква да благодарят на партията. Тя не се поколебава да използва скалъпения имидж на “велика страна на спорта”, за да възхвалява себе си. Китай е силно потърпевш от епидемията на ТОРС (SARS), но „Пийпълс дейли” съобщАВА, че Китай се е справил с вируса, “разчитайки на основната теория, основната линия, основния принцип и основния опит на партията”. Изстрелването на китайската ракета „Шенджоу V” бе осъществено от специалистите по астрономическите науки и технологии, но ККП използва това като повод да докаже, че само тя може да ръководи китайския народ така, че той да се нареди сред най-силните страни в света. Що се отнася до домакинството на Олимпийските игри през 2008 г. в Китай, „маслиновото клонче”, подадено от западните страни, за да насърчат Китай да подобри своите човешки права, се използва от ККП, за да засили твърденията за своята законност и да си осигури нов претекст за потискане на китайския народ. Китайският “велик пазарен потенциал”, за който има търсене от чужди инвеститори, произтича от потенциала на 1.3 милиарда консуматори в лицето на китайското население. ККП си присвоява заслугата за този потенциал и го превръща в остро оръжие, с което заставя западните общества да съдействат на управлението й.

ККП приписва всичко лошо на реакционерски сили и скрити намерения на отделни индивиди, като отнася всичко добро към ръководството на партията. ККП ще използва всяко постижение, за да направи претенциите си за легитимност по-привлекателни. Дори престъпленията, които ККП извършва, може да се обърнат в нещо “добро”, за да обслужат целите й. Например, когато истината за масовото разпространение на СПИН не можеше повече да се прикрива, внезапно ККП си създаде нова идентичност. Тя внимателно мобилизира пропагандната си машина, използвайки всеки - от най-известните актьори до генералния секретар на партията - да представи най-големия виновник – ККП - като благодат за пациентите, унищожител на СПИН и съперник на болестта. В справянето с тази ситуация на живот и смърт всичко, което занимава ККП, е как да използва положението, за да възхвали себе си. Само порочен интригант като ККП може да има такова безмилостно поведение на безочливо и подмолно приписване на заслуги и пълно пренебрегване на човешкия живот.

Икономическа загуба, причинена от недалновидно поведение

Изправена пред сериозна “криза на легитимността”, за да запази властта си, ККП предприема курс на реформи и разгръщане през 80-те години. Нетърпението й за бърз успех поставя Китай в неизгодно положение, наречено от икономистите “проклятието на закъснелия”.

Терминът “проклятието на закъснелия” или “предимството на закъснелия” както други учени го наричат, се отнася до факта, че изостаналите страни, започнали да се развиват по-късно, могат да имитират развити страни в много отношения. Това може да приеме две форми: имитиране на социалната система или имитиране на технологичните и индустриалните модели. Имитирането на социалната система обикновено е трудно, тъй като една реформа на системата би могла да застраши имуществените интереси на някоя социална или политическа група. Поради това изостаналите страни следват тенденцията да имитират развитите страни в технологично отношение. Независимо че технологичното имитиране може да произведе временен икономически растеж, за дълъг период на развитие то може да крие много рискове и дори да доведе до провал.

“Проклятието на закъснелия” и път към провала е точно това, което ККП следва. През последните две десетилетия “технологичното имитиране” от Китай доведе до постигането на някои достижения, присвоени от ККП за нейна полза, за да докаже легитимността си и да продължи да се противопоставя на политическата реформа, която би накърнила непосредствените й интереси. Така дългосрочните интереси на цялата нация са принесени в жертва.

Солената цена на икономическото развитие на ККП

Докато ККП се хвали със своя икономически напредък, реалността е друга - икономиката на Китай днес се нарежда на по-ниско ниво в света, в сравнение с периода на царуването на Циенлон (1711-1799 г.) от династията Чин. През този период общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай представлява 51 процента от световния. Когато д-р Сун Ятсен основава Китайската Република (периода Куоминтан или КМТ) през 1911 г., БВП на Китай е 27 процента от световния. До 1923 г. процентът пада, но все още е 12 на сто. През 1949 г., когато ККП взема властта, той е 5.7 на сто, а през 2003 г. е по-малко от 4 процента от световния. За разлика от икономическия спад в периода на управление на КМТ, който е период на няколко десетилетна война, продължаващото понижаване на икономическо развитие под управлението на ККП става в мирно време.

Днес, за да може да узакони властта си, ККП жадува за бърз успех и незабавни облаги. Формалната икономическа реформа, която ККП предприема, за да опази интересите си, струва скъпо на страната. Бързият икономически растеж през последните 20 години се дължи до голяма степен на прекомерната употреба или дори на разхищаването на ресурси и е постигнат за сметка на унищожаването на околната среда. Значима част от БВП на Китай е постигната за сметка на бъдещето на идните поколения. През 2003 г. приносът на Китай към световната икономика е по-малко от 4 процента, но потреблението на стомана, цимент и други материали възлизат на една трета от общата употреба за света. [3]

От 80-те до края на 90-те години опустяването на земите в Китай сее  увеличило от 1000 на 2460 квадратни километра. Обработваемата земя на глава от населението също е намаляла от около 2 мю през 1980 г. до 1.43 мю през 2003 г. [4] Широко разпространеният подем на изземване на земи за разрастване довежда Китай до загубата на 100 милиона мю от обработваемите земи само за няколко години. От тази конфискувана земя всъщност се използват само 43 процента. В момента общото количество на изтичащи отпадъчни води е 43.95 милиарда тона, което надминава с 82 процента допустимите норми за опазване на околната среда. Днес 40.9 процента от водата в седемте главни реки не е годна за консумация от хора или животни. 75 на сто от езерата са замърсени така, че предразполагат различни форми на еутрофикация. [5] Конфликтите между човека и природата в Китай не са били никога така остри, както сега. Нито Китай, нито светът могат да се противопоставят на такъв нездрав растеж. Заблудени от повърхностния блясък на небостъргачи и вилаети, хората не забелязват наближаващата екологична криза. Но когато дойде време природата да си вземе дължимото от хората, това ще доведе катастрофални последствия за китайската нация.

За сравнение, откакто е изоставила комунизма, Русия е извършила едновременно икономически и политически реформи. След изживяването на кратка агония, тя прави бърз напредък. От 1999 г. до 2003 г. БВП на Русия се увеличава с общо 29.9 процента. Жизненият стандарт на гражданите значително се е подобрил. Западните бизнес кръгове започнаха не само да дискутират “Руския икономически феномен”, но и да инвестират в голям мащаб в Русия - новата гореща точка. Русия се е придвижила в ранглистата на страните за инвестиции от 17-то място през 2002 г. до 8-о място през 2003 г., превръщайки се за пръв път в една от десетте най-популярни в света страни за инвестиции.

Дори Индия, която за повечето китайци е страна, затънала в нищета и етнически конфликти, се радва на значително ускорено развитие и постига икономически растеж от 7 до 8 процента годишно. След икономическата реформа през 1991 г. Индия има сравнително завършена правна система относно пазарната икономика, здрава финансова система, добре развита демократична система и стабилно обществено съзнание. Международната общественост е признала Индия за страна с висок потенциал за развитие.

ККП от друга страна се ангажира само с икономическа реформа, но не и с политическа. Фалшивото представяне на икономика, процъфтяла за кратък период, е възпрепятствало естествената “еволюция на социалните системи”. Това е незавършена реформа, довела до нарастващ дисбаланс в китайското общество и изостряне на социалните конфликти. Финансовите печалби на хората не са защитени от стабилна социална система. Нещо повече, в процеса на приватизация на държавната собственост, управляващите от ККП използват своите позиции, за да напълнят собствените си джобовете.

ККП мами селяните отново и отново

ККП се опира на селяните, за да завземе властта. Първоначално провинциалните жители на контролираните от ККП райони дадват на партията всичко, което имат. Но след като ККП завзема управлението на страната, селяните изживяват тежка дискриминация.

След като ККП установява правителство, тя въвежда много несправедлива система – регистрация по местоживеене. Тази система насилствено категоризира хората на селско и градско население, създавайки неразумно разделение и опозиция вътре в страната. Селяните нямат медицински осигуровки, не получават помощи за безработни и пенсии и не могат да вземат заеми от банката. Селяните са най-бедната класа в Китай, но същевременно са и класата с най-тежки данъчни облагания. Селяните трябва да плащат задължителна взаимоспомагателна каса, държавен обезпечителен фонд, административна такса, допълнителна образователна такса, такса за контролиране на раждаемостта, такса за устройство и обучение на милицията, такса за строеж на пътищата в провинцията и такса за компенсация на военната служба. Освен всички тези такси, задължително изискване е те да продават част от зърнената реколта, която произвеждат, на фиксирана цена на държавата, и да плащат селскостопански данък, данък за земята, специален данък за местната продукция, и данък на месото, в допълнение на още много други данъци. За сметка на това градското население не плаща такива такси и данъци.

В началото на 2004 г. китайският премиер Уен Джиабао издава “Документ № 1”, според който провинциален Китай се намира в най-трудния си момент от началото на икономическата реформа през 1978 година. Доходът на повечето селяни е в застой или дори се е понижил. Те са станали още по-бедни и разликата между доходите на градските и селските жители продължава да се увеличава.

Висши органи на властта от източната провинция Сичуан отпускат на един разсадник 500 000 юана (около 60 500 американски долара) по проект за залесяване. Ръководителите на разсадника първо слагат 200 000 юана в собствените си джобове и след това разпределят останалите 300 000 юана за залесяването. Но тъй като на всяко държавно ниво се взема от тези пари, накрая за местните селяни, извършващи залесяването, остава много малко. Правителството няма защо да се притеснява, че селяните могат да откажат да работят по проекта поради недостатъчното му финансиране. Селяните са така разорени, че ще работят за много малко пари. Това е една от причините продуктите, направени в Китай, да са толкова евтини.

Използване на икономически интереси за упражняване на натиск върху западни страни

Много хора смятат, че търговията с Китай ще подобри положението с човешките права и ще насърчи свободата на словото и демократичната реформа в Китай. След повече от десетилетие става ясно, че това предположение е просто самозалъгване. Добър пример за това е сравнението на принципите за бизнеса на Запад и бизнеса в Китай. Честността и откритостта на западното общество са заменени с роднинството, подкупничеството и присвояването в Китай. Много западни корпорации са станали водещи съучастници в това, засилвайки още повече корупцията в Китай. Някои компании дори помагат на ККП да крие потъпкването на човешки права и преследването на собствените си хора.

ККП се държи като мафия и играе с икономическата карта във външната си политика. Дали Китай ще подпише договор за производство на самолети с Франция или със САЩ зависи само от това, коя страна ще си затвори очите за проблема с човешките права в Китай. Много западни бизнесмени и политици са ръководени и контролирани от икономическите си облаги от Китай. Някои компании за информационни технологии от Северна Америка доставиха на Китай специализирани продукти за блокиране на Интернет. За да получат достъп до китайския пазар, някои Интернет сайтове се съгласиха да се самоцензурират и да филтрират информацията, която не е по вкуса на ККП.

Според данни на китайското Министерство на търговията, до края на април 2004 г. Китай е имал договори за чужди инвестиции на обща стойност от 990 милиарда щатски долара. Огромното “кръвопреливане” на чужди капитали в икономиката на ККП е очевидно. Но тези чужди капиталовложения не успяват да донесат със себе и представите за демокрация, свобода и човешки права като основни принципи на китайския народ. В своята пропаганда ККП трупа дивиденти от безусловното съдействие на чужди инвеститори и правителства и от ласкателството на някои страни. Използвайки привидното икономическо процъфтяване, длъжностните лица на ККП са станали извънредно умели в тайните си бизнес споразумения за разпределение на държавните блага и блокиране на политическите реформи.

******************

III. Техниките на ККП за промиване на съзнания се променят от неприкрити в “изтънчени”

Често може да се чуе хората да казват: “Зная, че в миналото ККП е лъгала твърде често, но този път тя казва истината”. Ироничното е, че ако погледнем назад, хората са твърдели това всеки път, когато ККП е допускала фатална грешка в миналото. Това отразява умението, развито от ККП през десетилетията да използва лъжи, за да мами народа.

Хората са развили устойчивост към измислиците на ККП. В отговор на това, машинациите и пропагандата на ККП са станали по-изкусни и „професионални”. Развивайки се от лозунговия стил на пропаганда в миналото, сега лъжите на ККП са станали много по-изтънчени и ловки. Особено в условията на информационните блокади, издигнати от ККП, тя съчинява частично достоверни истории за заблуждаване на обществеността, които са дори още по-пагубни и по-измамни от лъжите й.

Издаваното на английски език списание „Чайнаскоуп” („Chinascope”) публикува през октомври 2004 г. статия, анализираща случаи, в които ККП използва по-рафинирани методи за фабрикуване на лъжи в прикриване на истината. Когато ТОРС (SARS) избухва в Китай през 2003 г. светът започва да подозира, че Китай крие истината за епидемията, но ККП многократно отказва да признае това. За да открие дали ККП казва истината за ТОРС, авторът на статията прочита всичките над 400 публикации за болестта от началото й до април 2003 г., намиращи се на Интернет-страницата на държавната информационна агенция Шинхуа.

Тези публикации показват следното: веднага след появяването на ТОРС правителството мобилизира експерти от централно и местно ниво, за да се предостави своевременно лечение на пациентите, които след възстановяването си са изписвани от болниците. Заради тези, които създават паника и карат хората да се запасяват с продукти, за да не излизат, когато болестта се разпространи, правителството незабавно преустановява слуховете и предприема мерки за спиране на разпространяването им, така че общественият ред е ефикасно запазен. Въпреки че много малък брой анти-китайски сили неоснователно заподозират укриване на фактите от китайското правителство, повечето страни и хора не вярват на тези слухове. Наближаващият Търговски панаир в град Гуанджоу обещава най-голямото участие на фирми от цял свят досега. Туристи от чужбина потвърждават, че е безопасно да се пътува по това време из Китай. И най-вече експертите на Световната здравна организация (измамени от ККП) потвърждават официално, че китайското правителство е реагирало своевременно и е взело съответните мерки за справяне с ТОРС, така че да се предотвратят каквито и да било проблеми. Специалистите дават зелена улица (с 20-дневно закъснение) за инспекции на място в провинция Гуандон.

Тези над 400 публикации оставят у автора впечатлението, че ККП е била открита през тези 4 месеца, действала е отговорно в грижата си за здравето на хората и е убедила народа, че не крие нищо. Но на 20 април 2003 г. информационната служба към Държавния съвет оповестява на своя пресконференция, че наистина има избухване на ТОРС в Китай, с което косвено признава, че правителството е укривало епидемията. Едва тогава този автор вижда истината и разбира измамните и низки методи, използвани от ККП, които също “се подобряват с времето”.

На всеобщите избори в Тайван, използвайки същия коварен и ловък маниер, ККП изказва предположението, че едни президентски избори биха довели до катастрофа – повишаване на самоубийствата, рухване на фондовата борса и увеличаване на “странните болести”, психически заболявания, опустяване на островите, семейни вражди, безразличие към живота, пазарна депресия, безразборни улични стрелби, протести и демонстрации, обсаждане на президентската сграда, социални вълнения, политически фарс и така нататък. ККП ежедневно пълни главите на хората в Китай с тези идеи, с намерението да накара народа да вярва, че всички тези бедствия са в резултат на изборите и че в Китай никога не трябва да има демократични избори.

По въпроса за Фалун Гонг, ККП показва майсторство от дори още по-високо ниво при скалъпването на измами и лъжливи обвинения срещу Фалун Гонг. Дирижираните зрелища на ККП се редят едно след друго. Не е изненадващо, че толкова много китайци са заблудени. Низката пропаганда на ККП е така измамна, че жертвите с готовност вярват в лъжите и дори смятат, че те са тези, които знаят обективната истина.

През последните десетилетия пропагандата за промиване на съзнания на ККП е станала по-недоловима и по-изтънчена в измамите си, което е естественото продължение на нейната безскрупулна природа.

******************

IV. Двуличието на ККП по въпроса за човешките права

От узурпиране на демокрацията за завземане на властта до симулиране на демокрация за поддържане на деспотично управление

“В една демократична нация, независимостта трябва да е в ръцете на народа, което е в съответствие с принципите на Небето и Земята. Ако една нация твърди, че е демократична и при все това независимостта не е в ръцете на народа, това определено не е правилно и може да се разглежда единствено като отклонение, такава нация не може да е демократична нация... как е възможно да има демокрация без премахване на партийното управление и без всенародни избори? Върнете правата на хората обратно на хората!”

Не звучи ли този цитат като извадка от статия на “враговете от чужбина”, целяща да оклевети ККП? Всъщност изявлението е от статия в „Шинхуа дейли”, официалния вестник на ККП, от 27 септември 1945 г.

Откакто узурпира властта, ККП,някога тръбяща за “общонародни избори” и изискваща “да се върнат правата на хората”, се отнася към “всенародното право на глас” като към табу. Хората, за които се предполага, че са “управниците и собствениците на държавата”, нямат абсолютно никакви права да взимат собствени решения. Думите са недостатъчни, за да опишат безскрупулната природа на ККП.

Ако сте привърженици на “каквото било – било” и смятате, че злият култ на ККП, процъфтял от убийства и управляващ нацията с лъжи, ще реформира себе си, ще стане доброжелателен и ще се съгласи “да се върнат правата на хората”, грешите. Нека видим какво казва „People’s Daily”, говорителят на ККП, на 23 ноември 2004 г., 60 години след публикуването на изявлението, цитирано по-горе: “Непоколебимият контрол на идеологията е най-важната идеологическа и политическа основа за укрепване управлението на партията”.

Наскоро ККП въведе така наречените “Принципи за трите Не” [6], първият от които е “Развитие без дебати”. “Развитие” е съмнително, но “без дебати”, което набляга на “един глас, една зала” е истинската цел на ККП.

Когато Дзян Дзъмин е попитан от известния кореспондент на „Си Би Ес” (CBS) Майк Уолас през 2000 г. защо Китай не провежда общонародни избори, той отговаря: “Китайският народ е твърде необразован”.

Но още на 25 февруари 1939 г. ККП възкликна в своя „Шинхуа дейли”: “Те (КМТ) смятат, че демократична политика не може да се осъществи в Китай сега, а след няколко години. Те се надяват демократичната политика да изчака, докато нивото на знания и образование на китайците достигне това на буржоазните демократични страни в Европа и Америка... но само при демократичната система ще е лесно да се образоват и обучат хората.”

Двуличната разлика на казаното от „Шинхуа” през 1939 г. и това, което Дзян заявява през 2000 г. показва действителния образ на порочната природа на ККП.

След масовото избиване на Тянанмън през 1989 г. ККП се завръща на световната сцена с ужасна репутация относно човешките права. Тогава историята предоставя избор на ККП. Или да зачита народа си и действително да подобри човешките права, или да продължи да извършва злоупотреби вътре в Китай, като същевременно се преструва пред външния свят, че зачита човешките права, за да избегне международните упреци.

За нещастие, последователна в своята деспотична природа, ККП без колебание избира втория път. Тя свиква и поддържа огромно количество безскрупулни, но талантливи хора от науката и религията, като им дава специфични насоки за публикуване на лъжлива пропаганда в чужбина, за да рекламира фалшивия напредък по отношение на човешките права. Тя скалъпва серия от лъжи за правата, като “правото на оцеляване” или правото на покрив и храна. Доводите са следните: когато хората са гладни, да не би да нямат право да говорят? Даже ако гладният не може да говори, ще се разреши ли на ситите да говорят от името на гладните? ККП дори се опитва да заблуди китайския народ и западните демокрации, играейки игри за спазване на човешките права, твърдейки най-безочливо, че “понастоящем е най-благоприятния период за човешките права в Китай”.

Член 35 от Конституцията постулира, че гражданите на Народна република Китай имат свобода на словото, печата, събирането, сдружението, протеста и демонстрацията. ККП просто си играе на думи. Под управлението на ККП безброй хора са лишени от правото на вяра, свободно слово, свободен печат, сдружаване и правна защита. ККП дори разпоредява апелирането на някои движения да се считат за незаконни. През 2004 г. някои граждански движения многократно подават молби за демонстрации в Пекин. Вместо да им даде разрешително, правителството ги арестува. Политиката към Хонг Конг на “една държава, две системи” утвърдена от конституцията на ККП, е също уловка. ККП говори за 50 години без промени на Хонконг, и при все това, само 5 години след връщането на Хонконг на Китай тя се заема с превръщането на двете системи в една с опита си да прокара тиранично законодателство посредством Член 23 от Основния Закон [7].

Новата престъпна маневра на ККП е да използва фалшиво “разхлабване на свободата на словото”, за да прикрие обсега на своето широкомащабно наблюдение и контрол. Сега изглежда, че китайците могат по-свободно да изказват мнението си, освен това Интернет позволява новините да пътуват по-бързо. Така ККП твърди, че сега разрешава свобода на словото и много хора се хващат на тази въдица. Този външен вид е измамен. Не че ККП е станала доброжелателна; по-скоро партията не може да спре общественото развитие и технологичния напредък. Нека разгледаме ролята, която ККП играе по отношение на Интернет. Тя блокира Интернет страници, филтрира информация, следи сайтовете за разговори, контролира електронната поща и инкриминира потребителите на мрежата. Всичко, което тя прави, е регресивно по своята природа. Днес, благодарение на помощта на някои капиталисти, които пренебрегват човешките права и съвест, полицията на ККП е оборудвана с най-високотехнологична апаратура, с която може да наблюдава от полицейските си коли всеки ход, който потребителите на мрежата правят. Когато разгледаме упадъка на ККП – вършеща злини посред бял ден – в контекста на глобалното движение за демократични свободи, как можем да очакваме, че тя ще направи някакъв прогрес по отношение на човешките права? Самата ККП признава всичко: “Разхлабваме отвън, но затягаме отвътре”. Безскрупулната природа на ККП никога не се е променяла.

За да представи добър имидж пред Комисията за човешките права на ООН през 2004 г., ККП инсценира серия от събития за строго наказание на тези, които злоупотребяват с човешките права. Събитията обаче бяха за пред чужденците и нямаха реална стойност. Това е така, защото в Китай най големият нарушител на човешки права е самата ККП, както и бившият й генерален секретар Дзян Дзъмин, бившият секретар на политическата и правната комисия Луо Ган, министърът Джоу Йонкан и заместник-министърът Лиу Джин на Министерството на обществената сигурност. Тяхното шоу за наказване на нарушителите на човешки права е сравнимо с крадеца, викащ: “Дръжте крадеца!”.

Може да се направи аналогия със сериен изнасилвач, който, когато не е на публично място, изнасилва по 10 момичета дневно . След това, тъй като има твърде много хора наоколо, изнасилва само една жертва пред публиката. Може ли да се каже, че похитителят се е променил към по-добро? Това, че покушението от скрито става явно показва само, че той е вече още по-низък и безсрамен от преди. Природата на серийния изнасилвач изобщо не се е променила. Това, което се е променило е, че вече не е така лесно за него да извършва престъпленията си.

ККП е също като този сериен изнасилвач. Диктаторската природа на партията и инстинктивният й страх да не загуби властта си определят, че тя няма да зачита правата на хората. Човешките, материалните и финансовите ресурси, използвани за укриване на досието й по отношение на човешките права далеч задминават усилията й за действителното им подобряване. Отдаването на ККП на безнравствено избиване и репресии из цял Китай е най-голямото нещастие за китайския народ.

Подобряване на имиджа с цел вършенето на злодеяния и укриване зад “Закона”

От една страна, за да предпази придобивките на някои специални групи, ККП излъсква предишната им фасада и напълно изоставя работниците, селяните и масите, а от друга страна, напредва в своите начини на измами и низости, тъй като международната общественост разкрива все повече и повече нарушения на човешките права от ККП. Партията използва популярен речник като “върховенството на закона”, “пазар”, “за хората” и “реформа”, за да обърква народа. ККП не може да промени своята порочна природа дори и да се облече в “костюм в западен стил”. Такъв имидж е дори по-заблуждаващ от костюма на Мао. В книгата на Джордж Оруел “Фермата” (издадена през 1945 г.), свинете се научават да стоят и ходят на два крака. Новите умения придават на свинете нов вид, но не променят тяхната свинска природа.

1. Изработване на закони и регулации, нарушаващи китайската конституция

Закони и наредби, които нарушават конституцията, се спускат на изпълнителните органи от различни нива като “правна основа” за възпрепятстване усилията на народа да се преустановят преследванията, да се получат свободи и да се възстановят човешките права.

2. Решаване на неполитически проблеми с политически средства

Обикновен обществен проблем се издига до висотата на “съревноваване с партията за масите”, “накърняване на партията и страната”, “размирици” и “враждебни сили”. Неполитически въпроси се политизират нарочно, за да може ККП да използва политически ходове като пропагандно средство за насаждане омраза у хората.

3. Решаване на политически въпроси чрез задкулисни средства

Последната маневра на ККП за атакуване на демократични граждани и свободомислещи интелектуалци е поставянето на капани, чрез които да ги хвърли в затвора. Такива капани са фалшиви обвинения в граждански закононарушения като проституция и укриване на данъци. Атакуващите стоят в сянка, за да избегнат порицанието на групите отвън. Тези престъпления, достатъчни, за да накърнят репутацията на обвинените, се използват и за публично унижаване на жертвите.

Единствената промяна в безскрупулната природа на ККП, ако може да се говори за някаква промяна е, че тя е станала още по-безчестна и по-нечовешка.

ККП държи над един милиард заложници в плен на изкривената си логика

Нека си представим престъпник, който нахлува в нечий дом и похищава момиче. На съдебния процес той се защитава, като казва, че не е убил жертвата, а само я е изнасилил. Тъй като убийството е по-лошо от изнасилването, той твърди, че е невинен и трябва да бъде освободен незабавно. Дори казва, че хората трябва да го похвалят, защото само е изнасилил момичето, но не го е убил.

Тази логика звучи абсурдно. Но логиката на ККП в защита на масовото избиване на Тянанмън на 4 юни 1989 г. е точно като тази на престъпника. ККП настоява, че “репресирането на студентите” е спряло едно потенциално “вътрешно безредие” в Китай. С цел да се предотврати това “вътрешно безредие”, избиването на студентите е оправдано.

“Изнасилване или убийство – кое е по-доброто?” Това, че престъпник може да зададе такъв въпрос на съдия в съда показва колко безсрамен е този престъпник. По подобен начин ККП и нейните съучастници в масовото избиване на Тянанмън не говорят за това дали са виновни за убийствата. Вместо това те питат обществото кое е по-доброто: “Репресиране на студентите или вътрешно безредие, което може да доведе до гражданска война?”

ККП контролира целия държавен апарат и всички средства за пропаганда. С други думи 1.3 милиарда китайци са държани като заложници от ККП. С тези 1.3 милиарда заложници под ръка, ККП може винаги да прилага своята “теория на заложниците”, според която, ако партията не репресира определена група от хора, цялата нация ще е в размирици и бедствия. Използвайки това като претекст, ККП може своеволно да потиска всеки индивид или група, и потискането винаги ще е оправдано. Имайки предвид тези лъжливи доводи и измамни причини, може ли да съществува на земята по-безсрамен престъпник от ККП?

Морковът и пръчката – от връчване на “свободата” до ескалация на репресиите

Много китайци смятат, че сега се радват на повече “свобода” от когато и да било преди, затова хранят надежда пред перспективата за подобрението на ККП. Всъщност степента на свободата, “подарена” на хората, зависи от чувството на ККП за криза. ККП ще направи всичко, за да поддържа колективните интереси на партията, включително и даване на така наречените “демокрация”, “свобода” или “човешки права” на народа.

Но под управлението на ККП така наречената свобода, подарена от ККП, не е защитена от никакво законодателство. Такава “свобода” е просто инструмент за измама и контрол на народа покрай световната тенденция за демокрация. По същество тази “свобода” е в непримирим конфликт с диктатурата на ККП. Веднъж този конфликт достигне ли нивото на търпимост на ККП, тя незабавно ще си вземе “свободата” обратно. В историята на ККП има няколко периода, в които словото е било сравнително свободно, но всеки такъв период е бил последван от период на строг контрол. Такава цикличност се повтаря в историята на ККП, доказвайки порочната й природа.

Днес в ерата на Интернет, ако посетите официалната страница на агенция „Шинхуа” на ККП или „Пийпълс дейли”, ще установите, че доста от репортажите съдържат негативна информация за Китай. Първо, това е защото има твърде много лоши новини, разпространяващи се в Китай днес и новинарските агенции трябва да съобщават тези истории, за да поддържат правдоподобност. Второ, гледната точка на такива репортажи е съобразена с интереса на ККП, тоест „малкият критицизъм е от голяма полза”. Репортажите винаги ще припишат причината за лошите новини на хора, които нямат нищо общо с партията, а на управлението на ККП се приписва заслугата за разрешението на всеки проблем. ККП умело контролира какво да се публикува, какво да не се публикува, колко да се публикува и дали публикуването да е от китайска медия или от контролирана от ККП чуждестранна медия.

ККП е професионалист в манипулирането на лоши новини така, че да спечели сърцата на хората. Много от младежите днес смятат, че ККП дава до голяма степен свобода на словото и затова таят надежди за нея и ценят партията. Те са жертви на „изтънчената” стратегия на порочните държавно контролирани медии. Нещо повече, със създаването на хаотична ситуация в китайското общество и излагайки тази ситуация в някоя медия, ККП може да убеди хората, че само тя е в състояние да контролира такова хаотично общество, манипулирайки така хората да одобряват управлението й.

Затова не трябва да се заблуждаваме, че ККП се е променила, дори и да виждаме някои признаци на подобряване на човешките права. В историята, когато ККП се бореше да отхвърли правителството на КМТ, тя се преструваше, че се бори за демокрация в страната. Нечестната природа на ККП е такава, че на никое нейно обещание не може да се разчита.

******************

V. Аспекти от безскрупулната природа на ККП

Разпродаване на националната земя от суетност и измяна на държавата под маската на “Национално единство”

“Да освободим Тайван” и “Да обединим Тайван” са лозунги от пропагандата на ККП през последните няколко десетилетия. С помощта на тази пропаганда ККП се държи като националист и патриот. Дали наистина ККП се безпокои за целостта на националната територия? Съвсем не. Тайван е само исторически проблем, резултат от борбата между ККП и КМТ и е средство, което ККП използва, за да нанася удари на опонентите си и да печели подкрепата на хората.

В ранните години, когато ККП създава “Китайски съвет” по време на управлението на КМТ, член 14 от Конституцията гласи: “Всяка етническа група или провинция вътре в Китай може да предяви искане за независимост”. За да се съобразява със Съветския съюз, лозунгът на ККП тогава е: “Да предпазим Съюза”. По време на Китайско-Японската война главната цел на ККП е по-скоро да използва възможността да се разрасне, отколкото да се бие срещу японските завоеватели. През 1945 г. съветската Червена армия навлеиза в североизточен Китай и извършва грабежи, убийства и изнасилвания, но ККП не изказва и дума на неодобрение. По същия начин, когато Съветския съюз подкрепя Външна Монголия да стане независима от Китай, ККП отново мълчи.

В края на 1999 г. ККП и Русия подписват съгласие за наблюдение на китайско-руската граница. Договор, в който ККП приема всички неравни условия, поставяни още преди 100 години от Русия на династията Чин, като продава над 100 милиона квадратни километра земя на Русия, територия, равняваща се на няколко дузини като територията на Тайван. През 2004 г. ККП и Русия подписват китайско-руско допълнително съглашение за източната граница, с което според сведенията, половината от остров Хейсиадзъ в провинция Хейлонджиян се дава на Русия.

Относно другите гранични въпроси, като островите Нанша и Дияоу, ККП изобщо не я е грижа, тъй като тези въпроси не засягат контрола й върху властта. ККП вдига много шум за Тайван, защото това е просто димна завеса и заобиколен начин да се насади сляп патриотизъм и да се отклони вниманието на обществеността от вътрешните проблеми на страната.

Политически негодници без никакви нравствени задръжки

Правителството трябва винаги да бъде наблюдавано. В демократични държави разделението на властта, заедно със свободата на словото и печата са добри механизми за надзор. Религиозните вярвания осигуряват допълнителен нравствен самоконтрол.

ККП поощрява атеизма; затова няма висша природа, която да я възпира в нравствено отношение. ККП е диктатура; затова няма закон, който да я възпира в политическо отношение. Като резултат ККП е напълно безразсъдна и невъздържана в поведението си на тиранин и злодей. Кой наблюдава ККП според нея? “ККП наблюдава себе си!” Този лозунг е използван от партията, за да мами хората в продължение на десетилетия. В ранните години е наричан “самокритика”, след това “самонаблюдение” и “самоусъвършенстване управлението на партията”, а последното е “самообогатяване способността на партията за управление”. ККП изтъква свръх-силата, която има за “самоусъвършенстване”. ККП не само приказва, тя го претворява в дела като “Централен дисциплинарен инспекционен комитет”, “Бюро за апелационни жалби” и други подобни. Тези организации са само безполезна декорация, която обърква и заблуждава хората.

Без нравствени и правни ограничения “самоусъвършенстването” на ККП се равнява на китайската народна поговорка “демони, идващи от сърцето на човек”. Това е само извинение, което ККП използва, за да избегне външно наблюдение и да отказва вдигането на забраните за свобода на печата и политическите партии. Политически негодници използват този трик, за да заблуждават хората, да бранят властта на ККП и интересите на управляващата върхушка.

ККП е експерт в политическите машинации. “Народната демократична диктатура”, “демократически централизъм”, “политическа консултация” и така нататък, са все измамни машинации. С изключение на частта за диктатурата, всичко останало са лъжи.

Разиграване на трикове - от фалшивата съпротива на японското нахлуване до измамния контратероризъм

ККП винаги е твърдяла, че е предвождала китайския народ към победата над японските агресори. Но изобилстващи исторически архиви разкриват, че ККП умишлено е избягвала сражения в Китайско-японската война. Комунистическата партия само е пречела на анти-японските усилия, възползвайки се от въвличането на КМТ във войната, за да увеличи собствената си сила.

Единствените големи битки, в които ККП се е сражавала, са битката на прохода Пинсин и битката на Стоте полка. В битката на прохода Пинсин ККП въобще не е водеща или преобладаваща сила, командваща тази битка. Вместо това войските на ККП просто нападат от засада японските продоволствени части. Що се отнася до битката на Стоте полка, в редиците на ККП се вярва, че участието в тази битка е нарушило стратегическата линия на партийната централа. След тези две битки Мао и партийните армии не са се въвличали в никакви сериозни битки, нито пък са дали някакви геройски жертви в Китайско-японската война, като Дон Кунруй във войната през 1948 г. с КМТ и Хуан Джигуан в Корейската война. Само малък брой висши военни командири на ККП умират на сцената на анти-японските военни действия. И до ден днешен ККП не може да публикува цифра за убитите по време на Китайско-японската война, нито пък човек може да намери много паметници в обширните земи на Китай на герои на ККП, загинали по време на войната.

По това време ККП сформира правителство на пограничните райони в провинциите Шанхай, Гансу и Ниншиа, далеч от фронтовата линия. Използвайки днешната номенклатура, ККП провежда политика на “една страна, две системи” или “два Китая”. Макар и на главнокомандващите в ККП да не им липсва желание да се противопоставят на японците, висшите кадри на ККП не са искрени в готовността си за борба в Китайско-японската война. Вместо това те предприемат мерки да предпазят ресурсите си и да използват войната като възможност да подсилят самите себе си. Когато Китай и Япония възстановяват дипломатически отношения през 1972 г., Мао Цзедун неволно признава пред японския министър-председател Какуей Танака, че ККП трябва да благодари на Япония, тъй като без Китайско-японската война, ККП не би завзела властта в Китай.

Гореспоменатите факти са истината и касаят измамните твърдения на ККП, че е водила китайския народ в упорството му и участието му в осемгодишната война срещу японците и накрая е спечелила победата.

Повече от половин век по-късно, с терористичната атака на 11 септември в САЩ, антитерористичните усилия са в глобалния фокус. ККП отново използва стратегии на измама, подобни на това, което използва по време на Китайско-японската война. Използвайки антитероризма като претекст, ККП заклеймява като терористи много религиозни практикуващи, дисиденти и групи, въвлечени в етнически или териториални конфликти. Под маскировката на международните антитерористични усилия, ККП предприема яростни репресии.

На 27 септември 2004 г., осведомителната агенция "Шинхуа" цитира вестник "Шинджин", който пише, че измежду всички провинции и градове на Китай, Пекин може да сформира първото антитерористично управление. Някои про-китайски медии в чужбина дори предават в главните си новини: “Управление 610" се присъедини към антитерористичните усилия” ("Управление 610" е мрежа от агенции, създадени специално за преследването на практикуващите Фалун Гонг) твърдейки, че антитерористичното управление ще се съсредоточи върху атакуване на “терористични организации”, включително и на Фалун Гонг.

ККП лепва етикет “терористи” на хора, които нямат оръжие, не отвръщат на нападенията, когато са бити или оклеветявани и мирно апелират за правото на свобода на вярата. Възползвайки се от климата на антитероризма, ККП мобилизира въоръжените си до зъби “специални антитерористични сили” да проведат бързи репресии срещу тази беззащитна група мирни хора. Нещо повече, ККП използва антитероризма като извинение, за да отвлече международното внимание и осъждането на преследването на Фалун Гонг. Тези видове измама, използвани днес, не са различни от използваните от ККП по време на Китайско-японската война; това е позорен начин на отнасяне към такъв сериозен въпрос, каквито са международните антитерористични усилия.

Престорена искреност и публично съгласие с едновременно прикрито противопоставяне

ККП не вярва в собствените си доктрини, но насилва другите да вярват в тях. Това е един от най-коварните методи, използван от култа на ККП. Партията знае, че доктрините й са фалшиви и че идеята за социализма е лъжовна. ККП не вярва в тези доктрини, но насилва хората да вярват в тях и преследва онези, невярващи в тях. ККП е записала безсрамно тази измамна идеология в Конституцията, явяваща се основа за китайската държава.

В живота се наблюдава интересен феномен. В резултат на корупция много високопоставени служители губят позициите си в борбата за власт на китайската политическа арена. Но това са именно тези хора, които лобират за честност и себеотдайност на публичните събрания, докато зад кулисите всъщност са въвлечени в подкупничество, корупция и други декадентски дейности. Много от така наречените „служители на народа” са паднали по този начин, включително Ли Джиатин, бивш губернатор на провинция Юнан; Лиу Фанрен, партиен секретар на провинция Гуиджоу; Чен Уейгао, партиен секретар на провинция Хъбей; Тиен Фъншан, министър на земята и ресурсите и Уан Хуейджон, лейтенант-губернатор на провинция Анхуей. Ако разгледате речите им обаче, ще откриете, че всички те без изключение са подкрепяли антикорупционните движения и многократно са призовавали своите подчинени да се държат честно, дори когато самите те са присвоявали фондове и са вземали подкупи.

Макар че ККП е издигнала много образцови кадри и често е привличала прилежни хора и идеалисти да се присъединят към нея, за да подсили имиджа си, за всички е очевидно в какво ужасно положение е непрестанно понижаващият се китайски нравствен стандарт. Защо пропагандата за “духовна цивилизованост” на ККП не е могла да коригира това?

Всъщност лидерите на Комунистическата партия разпространяват празни приказки, докато провъзгласяват “комунистическите нравствени качества”, или лозунга “В служба на хората”. Несъвместимостта между действията и думите на комунистическите лидери може да се проследи чак до основоположника им Карл Маркс. Маркс е имал незаконен син. Ленин се е заразил със сифилис от проститутки. Сталин е съден за насилствена сексуална връзка с певица. Мао Цзедун се е отдавал на похот. Дзян Дзъмин е с неконтролируемо сексуално поведение. Румънският комунистически лидер Николае Чаушеску е направил семейството си разточително богати. Кубинският комунистически лидер Фидел Кастро държи стотици милиони долари в чуждестранни банки. Севернокорейският демоничен убиец Ким Ир Сен и децата му водят упадъчен и прахоснически живот.

Във всекидневния си живот обикновените китайци ненавиждат безсъдържателните сесии на политическото обучение. Все повече се говори двусмислено по политическите въпроси, понеже всеки знае, че това са просто лъжливи игри. Но никой, нито говорителите, нито слушателите на тези политически събрания, би заговорил открито за тази измама. Това е обществена тайна. Хората наричат този феномен “искрено лицемерие”. Високопарните думи на ККП, както в “Трите представи” отпреди няколко години, така и в “повишаване държавния капацитет” по-късно, или днешните “три сърца” – “сгряване, стабилизиране и спечелване сърцата на хората” – са все нелепости. Коя управляваща партия не би представлявала интересите на хората? Коя управляваща партия не би се грижила за управленческия капацитет? Коя управляваща партия не иска да спечели сърцата на хората? Всяка партия, която не се интересува от тези въпроси, би била бързо отстранена от политическата арена. Но ККП гледа на такива излишни лозунги като на дълбоко съдържателни и проникновени теории и изисква от цялата страна да ги изучава.

С постепенното вграждане на преструването в мисленето и навиците на над един милиард души и превръщането му в култура на партията обществото само по себе си става фалшиво, престорено и празно. С липсващи честност и доверие, обществото е в криза. Защо ККП е създала тези условия? В миналото това бе заради идеологията й; сега е заради нейните облаги. Членовете на ККП знаят, че се преструват, но се преструват така или иначе. Ако ККП не пропагандираше такива лозунги и формалности, тя нямаше да може да тормози хората. Нямаше да може да накара хората да я следват и да се страхуват от нея.

Изоставяне на съвестта и жертване на справедливостта заради партийните интереси

В книгата “Нравственото развитие на Комунистическата партия”, Лиу Шаоцъ [8] специално разяснява необходимостта “за партийните членове да поставят партийните интереси над своите индивидуални интереси”. Сред членовете на ККП никога не е имало недостиг на добродетелни хора, загрижени за страната и народа й, нито пък е имало недостиг на честни и добродетелни служители, които наистина са служили на хората. Но в апарата за лични интереси на ККП, такива служители не могат да оцелеят. Под непрекъснатия натиск да “поставят партийната природа над човечността”, те често установяват, че е невъзможно да продължат, рискувайки да бъдат отстранени от позициите си или дори още по-лошо, да се покварят.

Китайският народ е изпитал лично бруталния режим на ККП и е развил дълбок страх от насилието на партията. Затова хората не смеят да подкрепят справедливостта и вече не вярват в законите на Небето. Първо се предават на властта на ККП. Постепенно стават безчувствени и безучастни по въпроси, които не ги засягат. Дори логиката на мисленето им преднамерено е била моделирана, за да се подчини на ККП. Това е резултат от мафиотската природа на ККП.

Манипулиране на патриотичните чувства с цел подстрекаване на масите

ККП използва лозунги на “патриотизъм” и “национализъм”, за да подстрекава хората. Тези лозунги не са само главният обединяващ рев на ККП, но са и често издавани заповеди и стратегии, доказали се с времето. Когато четат националистическата пропаганда в чуждестранните издания на "Пийпълс дейли", някои китайци в чужбина, които с десетилетия не са посмели да се върнат в Китай, могат да станат по-националистично настроени от китайците, живеещи в Китай. Манипулирани от ККП, китайците, които не смеят да кажат “не” на каквото и да било в политиката на ККП, стават достатъчно смели, за да щурмуват посолството и консулството на САЩ, хвърляйки яйца и камъни, запалвайки коли и американски флагове, и всичко това под знамето на “патриотизма”.

Всеки път, когато Комунистическата партия се сблъска с важен въпрос, който изисква подчинение от страна на масите, тя използва “патриотизъм” и “национализъм”, за да ги мобилизира за кратко време. Във всички случаи, включително и въпроси, свързани с Тайван, Хонг Конг, Фалун Гонг, сблъсъка между шпионския самолет на САЩ и китайския военен реактивен самолет, ККП използва комбинирания метод на силен натиск с терор и колективно промиване на мозъци, докарвайки така съзнанието на хората до състояние, подобно на това при военно положение. Този метод е подобен на метода, използван от немските фашисти.

Чрез блокирането на всякаква друга информация, промиването на съзнания от ККП е невероятно успешно. Макар и китайският народ да не обича ККП, той мисли по изкривения начин, насаден от ККП. По време на предвожданата от САЩ иракска война например, много хора са афектирани, гледайки всекидневните анализи по ЦКТВ (CCTV). [9] Те изпитват силно чувство на омраза, мъст и желание да се сражават, проклинайки в същото време някоя друга война.

Безсрамност – поставяне на партията преди страната и насилване на хората да приемат врага за свой баща

Една от фразите, които ККП често използва за сплашване на хората, е “изчезването на партията и страната”, поставяйки по този начин партията преди страната. Учредителният принцип на Китай е: “Без ККП няма да има нов Китай”. От детинство хората са възпитавани да “слушат партията” и “да се държат като добри деца на партията”. Пеели са възхвали към партията: “Аз считам партията за своя майка”, “О, партийо, моя скъпа майко”, “Святостта на партията е по-дълбока от океана”, “Обичта към майка и баща не могат да надминат любовта към партията”. [10] Те ще “отидат да се бият където партията посочи”. Когато правителството предложи помощ за бедствие, хората ще “благодарят на партията и правителството” – първо на партията и после на правителството. Военен лозунг гласи: “Партията командва оръжието”. Дори когато китайските експерти опитват да създадат униформа за съдиите, те поставят четири златни копчета на якичката на униформите. Тези копчета са подредени от горе надолу, за да символизират партията, хората, закона и страната. Това показва, че дори и за един съдия партията винаги ще остане над закона, страната и хората.

Партията се е превърнала в най-висшето нещо в Китай и страната на свой ред е станала подчинена на партията. Страната съществува за партията и се казва, че партията е олицетворение на хората и символ на страната. Любовта към партията, партийните лидери и страната са смесени в едно, което е фундаменталната причина патриотизмът в Китай да е станал толкова изкривен.

Под недоловимото, но постоянно влияние на партийното обучение и пропаганда, много хора и партийни членове започват да бъркат партията със страната, независимо дали го осъзнават или не. Те са приели, че “партийният интерес” е най-висш и са се съгласили, че “партийните интереси се равняват на интересите на хората и страната”. Резултатът от индоктринирането на ККП е създал климат, необходим на партията, за да измени на националните интереси.

Игра на “преразглеждане” и наричане на криминални действия “велики постижения”

ККП е направила много груби грешки в историята. Но винаги е хвърляла вината върху определени личности или групи, посредством “поправка и реабилитация”. Това не само е оставило жертвите дълбоко признателни на ККП, но и е позволило на партията напълно да избяга от всякаква отговорност за криминалните си действия. ККП заявява за себе си, че “не само не се страхува да прави грешки, но и е добра в коригирането им” [11] и това се е превърнало във вълшебното й лекарство, с което многократно е избягвала изкупването на вина. Така ККП завинаги остава “велика, славна и права”.

Може би един ден ККП ще реши да преразгледа избиването на площад Тянанмън и да възстанови репутацията на Фалун Гонг. Но това са само безскрупулни тактики, които партията използва в отчаяния си опит да удължи гаснещия си живот. ККП никога няма да има смелостта да преразгледа себе си, да изложи собствените си престъпления или да плати за собствените си грехове.

******************

VІ. ККП проявява низката си природа при използването на държавен тероризъм за елиминирането на Истинност, Доброта и Търпимост

Измамното “самозапалване на площад Тянанмън”, оркестрирано от сектата ККП, може да се счита за лъжата на века на ККП. За да потисне Фалун Гонг, правителството се явява толкова перверзно, че подмамва пет души, които да претендират, че са практикуващи Фалун Гонг, и инсценира тяхното фалшиво самозапалване на площад Тянанмън. Когато са заговорничели за машинацията, петимата участници несъзнателно са подписали смъртните си присъди - те са пребити до смърт на мястото на действието или са убити след това. Забавените кадри на видеото от самозапалването, излъчено от ЦКТВ, безпогрешно показват, че Лиу Чунлин, една от самозапалилите се, умира след като е повалена на място от полицейски служител. Други нередности в кадрите включват седящата поза на Уан Джиндон, пластмасовата бутилка (пълна с бензин както се твърди), която остава незасегната между коленете му след като огънят е угасен, разговорът между лекаря и най-младата жертва Лиу Сиин и присъствието на кинооператор, подготвен да заснеме сцената. Тези и други факти са достатъчно доказателство, че инцидентът по самозапалването е лъжа, злонамерено скроена от порочния режим на Дзян Дзъмин, за да оклевети Фалун Гонг. [12]

ККП употребява презрени и жестоки методи в обявената кампания за унищожаването на Фалун Гонг. Тя узурпира националните финансови ресурси, акумулирани в последните 20 години на реформи и разгръщане. Мобилизира партията, правителството, военните, полицията, агенти, чуждестранни дипломати и различни други правителствени и неправителствени организации. Тя манипулира системата за глобално медийно отразяване на събитията, осъществявайки стриктна информационна блокада с индивидуално и високотехнологично наблюдение. Тя прави всичко това, за да преследва мирна група хора, последователи на Фалун Гонг - традиционна китайска чигонг практика за усъвършенстване на тялото, съзнанието и нравствения характер в съответствие с принципите Истинност, Доброта и Търпимост. Това жестоко преследване на невинни хора заради вярата им разкрива изродената природа на ККП.

Няма злодеи в историята, които да са лъгали толкова коварно и масово, както Дзян Дзъмин и ККП. Те използват многообразие от лъжи, всяка предназначена да вземе на прицел и да манипулира различни представи и идеи, към които хората се придържат, така че лесно да бъдат подлъгани да повярват в лъжите и партията да може да подбуди омраза срещу Фалун Гонг. Вярвате ли в науката? ККП казва, че Фалун Гонг е суеверен. Намирате ли политиката за неприятна? ККП казва, че Фалун Гонг е с политическа насоченост. Завиждате ли на хората, които забогатяват, било то в чужбина или в Китай? ККП казва, че Фалун Гонг натрупва богатство. Противопоставяте ли се на организации? ККП казва, че Фалун Гонг има здрава организация. Уморен ли сте от култа към личността, продължил в Китай в продължение на няколко десетилетия? ККП казва, че Фалун Гонг упражнява контрол над разума. Пламенен патриот ли сте? ККП казва, че Фалун Гонг е срещу Китай. Страхувате ли се от безредици? ККП казва, че Фалун Гонг нарушава стабилността. Питате ли се дали Фалун Гонг действително държи на Истинност, Доброта и Търпимост? ККП казва, че Фалун Гонг не е истинен, нито добър, нито пък толерантен. Тя дори извърта логиката, заявявайки, че добротата може да провокира желанието да се убива.

Вярвате ли, че правителството не би измислило такива лъжи? ККП измисля лъжи, които са още по-големи и шокиращи - от самоубийства до самозапалване, от убиването на роднини до рецидивизъм – толкова много лъжи, че е трудно да не се повярват. Симпатизирате ли на Фалун Гонг? ККП свързва политическата Ви оценка с преследването на Фалун Гонг и Ви понижава, уволнява или отнема премиите Ви, ако Фалун Гонг практикуващ от поверената Ви област апелира в Пекин. Така Вие сте принуден да станете враг на Фалун Гонг.

ККП отвлече безброй практикуващи Фалун Гонг и ги отведе на сесии за промиване на съзнанията им в усилието си да ги накара да се откажат от праведните си убеждения, да критикуват Фалун Гонг и да обещаят да спрат да практикуват. ККП употреби редица зли начини, за да ги склони, използвайки дори роднините им, работата им и образованието им, за да упражни натиск върху тях, налагайки им редица жестоки изтезания и дори наказвайки членове на техните семейства и колегите им. Практикуващите Фалун Гонг, които са били трансформирани успешно, на свой ред са използвани да изтезават и промиват съзнанията на другите. Яростната ККП настоява за превръщането на добри хора в демони, карайки ги да вървят по този тъмен път до края на живота им.

******************

VІІ. Порочният социализъм с “китайски характерни черти”

Терминът “китайските характерни черти” се използва, за да се укриват престъпленията на ККП. Партията винаги е твърдяла, че дължи успеха си в китайската революция на “интегрирането на марксизма-ленинизма с конкретната реалност на китайската революция”. ККП често е злоупотребявала с термина “характерна черта” като идеологическа подкрепа за своенравната си и безчестна линия на поведение.

Своенравни и измамни средства

Под измамната фасада на “китайските характерни черти” това, което ККП е постигнала, не е нищо друго освен абсурдност.

Целта на революцията на ККП бе да направи средствата на производство обществена собственост и така тя примами много млади хора да се присъединят към партийната организация в името на идеалите на комунизма и единството. Мнозина от тях измениха на своите притежаващи собственост семейства. Но 83 години след началото на ККП, капитализмът се е завърнал, само че сега той е част от самата ККП, развявала в началото  знамето на равенството.

Днес сред децата и близките на лидерите на ККП мнозина са нови капиталисти с богатство и много партийни членове се стремят да се присъединят към тази група на новозабогатели. ККП елиминира земевладелците и капиталистите в името на революцията и ограбва тяхната собственост. Сега новите “знатни” от ККП са станали дори по-богати капиталисти посредством присвояване и корупция. Тези, следвали партията в по-ранните революции, сега въздишат “Само ако знаех тогава за днешната ситуация, нямаше да ги последвам.” След няколко десетилетия на пот и борба те откриват, че са посветили имотите на своите братя и бащи, както и своя живот, на култа на ККП.

ККП казва, че икономическата база определя супер-структурата [13]; всъщност бюрократично-икономическата база на корумпираните служители е тази, която определя “високо-напорната супер-структура” – супер-структура, която разчита на високо налягане, за да се самоподдържа. Така потискането на хората става основна политика на ККП.

Друга порочна характеристика на ККП се проявява в изменяне на дефиницията на културни понятия, и използването в последствие на тези ревизирани дефиниции за  критикуване и контрол над хората. Концепцията за “партия” е такъв пример. Партии са се създавали от край време и в страната, и в чужбина. Единствено Комунистическата партия упражнява власт извън територията на партийния колектив. Ако се присъедините към партията, тя ще контролира всички аспекти на вашия живот, включително вашата съвест, съществуване и личен живот. Когато й е дадена политическа власт, ККП контролира обществото, правителството и държавния апарат. Тя диктува всички въпроси, от важните, като определяне на председателя на страната или министъра на отбраната, или на необходимите регулации и разпоредби, до дребните, като това къде трябва да живее човек, за кого може да се ожени и колко деца може да има. ККП е събрала всички възможни методи за контрол.

В името на диалектиката ККП напълно е унищожила цялостното мислене, способността за разсъждение и любознателния дух на философията. Докато ККП говори за “разпределение според приноса”, процесът на “да се даде на някои хора първи да забогатеят” е осъществен ведно с “разпределение според властта”. ККП се дегизира зад “служейки всеотдайно на хората”, за да измами тези, които държат на такива идеали, а след това напълно промива съзнанията им и ги контролира, превръщайки ги постепенно в послушни инструменти, които “служат всеотдайно на партията” и не смеят да се обадят.

Безскрупулна партия с “китайски характерни черти”

Използвайки принципа за поставяне на партийните интереси над всички други съображения, ККП е извратила китайското общество със средствата на зла секта, създавайки действително уродливо същество в историята на цялото човечество. Това същество е различно от всяка друга държава, правителство или организация. Неговият принцип е да няма принцип; зад неговите усмивки няма искреност. Добросърдечните хора обаче не могат да разберат ККП. Базирайки се на универсални нравствени стандарти, те не могат да си представят, че нещо толкова зло ще представя една цяла страна. Използвайки извинението “китайски характерни черти” ККП се е утвърдила сред нациите на света. Фразата “китайски характерни черти” се е превърнала в евфемизъм за “подлите характерни черти на ККП”.

С “китайските характерни черти” китайският неуспешен капитализъм бе трансформиран в “социализъм”, “безработица” - в “в очакване на работа”, “съкратен от работа” - в “освободен от дежурство”, “бедност” - в “начален етап на социализма”, а човешките права и свободата на словото и вярата бяха сведени до едното право за оцеляване.

Китайската нация е изправена пред безпрецедентна нравствена криза

В началото на 90-те години в Китай имаше популярен израз: “Аз съм главорез и не ме е страх от никого”. Това е жалкото последствие от няколкото десетилетия порочно управление на ККП, от налаганата от нея поквара върху нацията. Фалшивият просперитет на китайската икономика е съпътстван от бързото влошаване на нравствеността във всички области на обществото.

Народните представители на Китай често говорят по въпросите за “честност и доверие” по време на сесиите на Народното събрание. На приемните изпити от кандидат-студентите се изисква да пишат относно честността и доверието. Това показва, че липсата на честност и доверие, както и влошаването на нравствеността са станали невидима, но повсеместна криза в китайското общество. Корупция, присвояване, фалшиви продукти, измама, злоба и израждащи се социални норми са ежедневие. Сред хората вече не съществува дори и елементарно доверие.

За тези, които твърдят, че са доволни от подобрения жизнен стандарт, не е ли стабилността в живота тяхната основна грижа? Кой е най-важният фактор за социалната стабилност? Това е нравствеността. Общество с деградирала нравственост не може да предостави сигурност.

До днес ККП е репресирала почти всички традиционни религии и е разрушила традиционната ценностна система. Безскрупулният начин, по който ККП заграбва богатства и мами хората, е произвел капков ефект надолу върху цялото общество, покварявайки го и водейки хората към злодеяния. ККП, която управлява с непочтени средства, се нуждае и от средата на покварено общество, в която да оцелее. Ето защо партията опитва всичко, което може, за да смъкне хората до собственото си ниво, опитвайки се да превърне китайския народ в мошеници до различна степен. Ето как измамната природа на ККП изкоренява нравствените устои, които от край време са крепели китайския народ.

******************

Заключение

“По-лесно е да се преправят реки и планини, отколкото да се промени природата на човек”. [14] Историята доказва, че всеки път, когато ККП разхлаби оковите и робството, то не е защото тя има намерението да ги премахне напълно. След Великия глад в началото на 60-те години, ККП приема програмата за “Три свободи и Един договор” (Сан Дзи Йи Бао) [15], целяща да възстанови селскостопанското производство, но не и да промени “робското” положение на китайските селяни. “Икономическата реформа” и „либерализацията” през 80-те години не попречват на ККП да извади касапския нож срещу собствените си хора през 1989 г. И в бъдеще ККП ще продължава да променя фасадата си, но ще запази порочната си природа.

Някои хора може би смятат, че миналото е минало, ситуацията сега е различна и днешната ККП не е тази, която е била преди. Други може да са доволни от измамния външен вид на ККП и дори погрешно да вярват, че ККП се е променила и отвътре, или че е в процес на промяна, или възнамерява да се промени. Вероятно те непрекъснато ще отхвърлят неприятните си спомени от миналото. Всичко това ще позволи на бандата негодяи от ККП да продължат да оцеляват и да застрашават човечеството.

Всички усилия на ККП са насочени към това да накара хората да забравят миналото. Всички борби на хората им напомнят за несправедливостите, изстрадани от тях в ръцете на ККП.

Фактически историята на ККП е история, която отрязва спомените на хората; история, в която децата не знаят действително преживяното от родителите им; история, в която стотици милиони поданици изтърпяват огромното противоречие на омраза и презрение към кървавото минало на ККП и надеждата за бъдещето й.

Когато злият призрак на комунизма се стоварва върху човечеството, Комунистическата партия развързва изметта на обществото и се възползва от бунта на хулиганите, за да установи политическата си власт. Стореното от нея посредством клане и тирания е с цел да установи и да поддържа деспотизъм под формата на “партийно обсебване”. Използвайки така наречената идеология на “борба”, противопоставяща се на природата, на законите на Небето, на човешката природа и на Вселената, тя унищожава човешката съвест и доброта и разрушава традиционната цивилизация и нравственост. Тя оползотворява кървавите избивания и насилственото промиване на мозъци в установяването на злата комунистическа секта, създавайки нация с деформирано съзнание, за да може да я управлява.

В историята си ККП има периоди на насилие, когато червения терор достига кулминацията си, както и неловки периоди, в които ККП едва успява да избегне смъртта. Всеки път тя прибягва до пълната употреба на своите коварни средства, за да излезе от кризите и така до следващия тур на насилие, продължавайки да мами китайския народ.
Когато хората осъзнаят подлостта на ККП и се противопоставят на измамите й, ще настъпи краят на ККП и на безскрупулната й природа.

******************

В сравнение с петхилядната история на Китай, 55 годишното управление на ККП не е нищо повече от миг. Преди появяването на ККП, Китай бе създал най-величествената цивилизация в историята на човечеството. ККП се възползва от възможността, предоставена от вътрешните проблеми и чуждестранното нашествие в страната, за да опустоши китайската нация. Тя е отнела живота на десетки милиони, унищожила е неизброими семейства и е пожертвала екологичните ресурси, на които се крепи оцеляването на Китай. И това, което е още по-ужасяващо, е почти цялостното унищожаване на китайските нравствени устои и богати културни традиции.

Какво ще е бъдещето на Китай? Какъв път ще поеме Китай? Такива сериозни въпроси са твърде сложни, за да бъдат описани с няколко думи. Въпреки това, едно нещо е сигурно – ако не се осъществи възраждане на националната нравственост и възстановяване на хармоничната връзка между хората и природата, между хората и Небето и Земята, ако няма вяра или култура за мирно съжителство между хората, то светло бъдеще за китайската нация ще е невъзможно.

След няколко десетилетно промиване на съзнания и потисничество, ККП е внедрила начина си на мислене и стандарти за добро и лошо в живота на китайския народ. Това е накарало хората да приемат и да намират за смислени извратеността и измамите на ККП и да станат част от лъжите й, предоставяйки идеологическа основа за съществуването на ККП.

Да отстраним от живота си порочните доктрини, внушени ни от ККП, да различим напълно безскрупулната природа на ККП и да възстановим нашата човешка природа и съвест – това е първата и най-важна стъпка от гладкия преход към общество без Комунистическата партия.

Дали този път може да бъде извървян уверено и мирно ще зависи от промените, настъпили в сърцето на всеки един китаец. Макар да изглежда, че ККП притежава всички ресурси и апарати за насилие в страната, ако всеки вярва в силата на истината и защитава нравствеността, злият призрак на ККП ще загуби устоите за съществуването си. Всички ресурси могат моментално да се върнат в ръцете на хората, по право разполагащи с тях. Само тогава ще може да се осъществи възраждането на Китай.

Единствено без Китайската комунистическа партия ще има нов Китай.

Единствено без Китайската комунистическа партия ще има надежда за Китай.

Без Китайската комунистическа партия почтените и добросърдечни китайци ще възстановят историческото великолепие на Китай.

******************

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Бележки:

[1] Според традиционното конфуцианско разбиране, императорите или царете управляват съгласно мандат от Небето и за да се даде такова пълномощие, висотата на тяхната нравственост трябва да е в съответствие на тази върховна отговорност. Подобно разбиране може да се види и при Менций. В стиха “Кой дава властта на монарха?”, когато го питат кой дава земята и управляващата власт на императора Шън, Менций отговаря: “Тя е от Небето”. Идеята за божествения произход на властта може да се открие и в западните християнски традиции. . В Римляните 13:1 на Библията (версията на Крал Джеймс) например, може да се прочете: “Нека всяка душа да е подчинена на висши сили. Защото няма друга власт, освен тази на Бог: властта която е, е предопределена от Бог.”
[2] Един център се отнася до икономическото развитие, докато двете основни точки са: поддържане на четирите основни принципа (социалистически път, диктатура на пролетариата, водеща роля на ККП, марксизъм-ленинизъм и маоистката мисъл), и продължаване на политиката на реформи и разгръщане.
[3] Данни от репортаж на осведомителната агенция "Шинхуа" от 4 март 2004 година.
[4] “мю” - китайска единица за измерване на земна площ, 1 мю = ~ 0.165 акра
[5] Данни от репортаж на осведомителната агенция "Шинхуа" от 29 февруари 2004 година.
[6] “Принципът на трите не“ се появява в миналото. През 1979 г., Дън Сяопин предлага “Принципът на трите не”, за да насърчи хората да кажат какво мислят: Не-заклеймяване, не-атакуване, не-търсене на грешки. То би трябвало да напомня на хората за това как Мао по подобен начин насърчава интелектуалците през 50-те години, последвано от брутално преследване на изказалите мнение. Сега ново-предложените “Три Не” се отнасят до “развитие без дебати, напредък без борби, и незадоволителен прогрес при евентуално изоставане”.
[7] Член 23 от основния закон на Хонконг е предложен през 2002 г. от правителството на Хонг Конг под натиска на Пекин. Той сериозно уронва свободите и човешките права в Хонг Конг, подкопавайки обещаната от ККП политика на “една страна, две системи”. Глобалното противопоставяне на член 23 довежда до оттеглянето му през 2003 година.
[8] Лиу Шаоцъ, председател на Китай между 1959 г. и 1968 г., считан за приемник на Мао Цзедун. По време на Културната революция (1966 - 1976 г.), той е преследван като предател, шпионин и изменник. Умира през 1969 г. след като е малтретиран жестоко в затвора от ККП.
[9] ЦКТВ (Централната китайска телевизия) се притежава и ръководи директно от централното правителство. Тя е главната система за радио и телевизионни предавания в Китай.
[10] Цитираните фрази са заглавия от песни, писани и изпети по време на "ерата на Мао" през 60-те и началото на 70-те години на ХХ век.
[11] Мао е казал, че "ние не само не се страхуваме да правим грешки, но и сме добри в коригирането им".
[12] За детайлни анализи на видеото на самозапалването се отнесете до:
http://www.falun-bg.info на български или
http://www.clearharmony.net/articles/200109/1165.html на английски.
[13] Супер-структурата в контекста на марксистката теория за обществото се отнася до взаимодействието на човешката субективност с материалната обективност.
[14] Това е китайска поговорка, която показва неизменността в природата на човек. Поговорката се превежда също и като “Вълкът козината си мени, но нрава - не”.
[15] Курс на икономически реформи, познат като програмата “Три свободи и един договор”, предложен от Лиу Шаоцъ, тогавашен президент на Китай. Програмата включва спогодби за земя за лично ползване, за свободни пазари, за индивидуална отговорност на предприятията относно печалбите и загубите им и за фиксиране на производителните квоти въз основа на броя на домакинствата.

Авторско право 2004 - The Epoch Times

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

---

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска.

При ползване на материали от сайта е задължително включването на активен линк към http://www.budnaera.com/
© Copyright БуднаEра-ЕпохалниВремена

^^^^^^^^^

–––

–