Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Коментар 8: Китайската комунистическа партия е зъл култ

Девет Коментара за Комунистическата Партия

Illustrations by "Daxiong" (pen name of Guo Jingxiong), art and composition by Luis Novaes. (Epoch Times)

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Въведение

Крахът на комунистическия блок, оглавяван от Съветския съюз в началото на 90-те години беляза провала на комунизма, след почти столетие на съществуването му. Обаче Китайската комунистическа партия (ККП) неочаквано оцеля и все още управлява Китай, нация, която представлява една-пета от населението на света. Появява се следният въпрос: останала ли е ККП днес действително комунистическа?

Никой в днешен Китай, включително членовете на партията, не вярва в комунизма. След почти 50 години социализъм, ККП едва сега призна частната собственост и даже има фондова борса. Тя търси чуждестранни инвестиции, за да създаде нови предприятия, експлоатирайки работници и селяни толкова, колкото е възможно. Това напълно противоречи на идеалите на комунизма. Без оглед на сключения компромис с капитализма, ККП поддържа абсолютен контрол над населението на Китай. Конституцията, в която са внесени поправки през 2004 г., все още твърдо заявява, че “китайците с различна етническа принадлежност ще продължават да се придържат към народната демократична диктатура и социалистическия път под предводителството на Китайската комунистическа партия и ръководството на марксизма-ленинизма, идеологията на Мао Цзедун, теориите на Дън Сяопин, и важните мисли на “Трите представи”.

“Леопардът умря, но кожата му остана” [1]. Днешната ККП има в запас само “кожата” си. ККП е унаследила тази кожа и я използва, за да поддържа своята власт над Китай.

Каква е природата на кожата, унаследена от ККП, т.е. самата организация на партията?

******************

Типичните за един култ черти на ККП

Комунистическата партия по същество представлява зъл култ, който вреди на човечеството.

Макар Комунистическата партия никога да не се е наричала религия, тя съответства на всяка отделна черта на религиите (Таблица 1). В началото на основаването й тя разглежда марксизма като абсолютната истина на света. Набожно се покланя на Маркс като на свой духовен Бог и призовава хората да участват в доживотна борба с цел построяване на “комунистическия земен рай”.

Таблица 1. Религиозните черти на ККП

  Основни форми на религиите Съответстващи форми на ККП
1 Църква или платформа (сцена) Всички нива на комитети на партията; платформата се простира от партийните събрания до всички медии, контролирани от ККП
2 Доктрини Марксизъм-ленинизъм, идеологията на Мао Цзедун, теорията на Дън Сяопин, «Трите Представи» на Дзян Дзъмин и Конституцията на партията
3 Въвеждане Церемония, по време на която се произнасят клетви във вечна вярност към ККП
4 Посвещаване на една религия

Всеки член на партията може да вярва само в Комунистическата партия
5 Свещеници Партийните секретари и служители, отговарящи за партийните дела на всички равнища
6 Служба на Бога Клевета срещу всички Богове и само-провъзгласяване за негласен «Бог»
7 Смъртта се нарича «въздигане на Небето или слизане в Ада» Смъртта се нарича «да навестиш Маркс»
8 Канони Теориите и трудовете на вождовете на Комунистическата партия
9 Проповеди Всички видове събрания, речите на вождовете
10 Четене на каноните или кръстосано изучаване на каноните Политически изследвания, рутинни групови събрания или дейности на партийните членове
11 Химн (религиозни песни) Песни, възхваляващи партията
12 Дарения Задължителен членски внос; задължително разпределение на правителствения бюджет, състоящ се от пари, заработени с кръв и пот от хората за разходите на партията
13 Дисциплинарни наказания Наказанията на партията варират от «домашен арест и обиск» и «изключване от партията» до смъртни изтезания и дори наказване на близки и приятели

Комунистическата партия значително се различава от всяка ортодоксална религия. Всички ортодоксални религии вярват в Бог и добротата, и имат за цел да напътстват морално човечеството и да спасяват души. Комунистическата партия не вярва в Бог и е против традиционния морал.

Това, което Комунистическата партия е извършила доказва, че тя е зъл култ. Доктрините й са основани на класова борба, насилствена революция и диктатура на пролетариата и в последствие довеждат до така наречената „комунистическа революция”, изпълнена с кръв и насилие. Червеният терор при комунизма продължава почти столетие, носейки бедствия на много страни в света, отнемайки десетки милиона животи. Комунистическата вяра, създала ад на Земята, не е нищо по-различно от най-низкия култ в света.

Чертите на култа на Комунистическата партия могат да бъдат резюмирани в шест заглавия:

1. Смесване на доктрините и отстраняване на дисидентите

Комунистическата партия смята марксизма за своя религиозна доктрина и го представя като неоспорима истина. Доктрините на Комунистическата партия изпитват недостиг на доброта и търпимост. Вместо това, те са пълни с арогантност. Марксизмът е създаден в началния период на капитализма, когато производителността е била ниска, а науката - слаборазвита. Той изобщо няма правилно разбиране за отношенията между човечеството и обществото или човечеството и природата. За съжаление, тази еретична идеология се развива в международно комунистическо движение и нанася вреда на човечеството в продължение на повече от столетие, преди хората да се откажат от нея, разбирайки, че е напълно неправилна.

Партийните лидери от Лениново време насам постоянно коригират доктрините на култа. От теорията на Ленин за насилствената революция, теорията на Мао Цзедун за нестихващата революция под диктатура на пролетариата до “Трите Представи” на Дзян Дзъмин, историята на Комунистическата партия е пълна с такива еретични теории и заблуди. Макар тези теории на практика постоянно да са предизвиквали бедствия и да са противоречиви, Комунистическата партия все още ги обявява за универсално правилни и задължава хората да изучават доктрините й.

Отстраняването на дисидентите е най-ефективното средство на злия култ на комунизма за разпространението на собствените му доктрини. Понеже доктрината и поведението на този зъл култ са твърде нелепи, Комунистическата партия трябва да принуди хората да ги приемат, осланяйки се на насилие при отстраняването на дисидентите. След като ККП поема юздите на управлението в Китай, тя започва “поземлената реформа”, за да отстрани класата на земеделците, “социалистическа реформа” в промишлеността и търговията, за да отстрани капиталистите, “движението за изчистване на реакционерите”, за да отстрани народните религии и чиновниците, заемали постовете преди идването на власт на комунистите, “анти-дясното движение”, за да застави интелектуалците да мълчат и “Великата културна революция”, за да унищожи традиционната китайска култура. ККП успява да обедини Китай под комунистическия зъл култ и да достигне ситуация, в която всеки чете Червената книга, изпълнява “танца на верността” и “пита за указания партията сутрин и докладва на партията вечер”. В периода след управлението на Мао и Дън, ККП отстоява позицията, че Фалун Гонг, традиционна китайска практика за самоусъвършенстване, вярваща в Истинност, Доброта и Търпимост, би се конкурирала с нея за масовост затова решава да унищожи Фалун Гонг. Тя започва геноцидно преследване на Фалун Гонг, което продължава и днес.

2. Преклонение пред вожда и прокарване на идеи за превъзходството на лидера

От Маркс до Дзян Дзъмин, портретите на лидерите на Комунистическата партия се излагат за поклонение. Абсолютната власт на лидерите на ККП забранява каквото и да е съмнение. Мао Цзедун бил представян като “Червено Слънце” и “Големият Освободител”. Партията прехвалва неговото писмо, казвайки, че “едно изречение се равнява на 10 000 обикновени изречения”. Като “обикновен член на партията” Дън Сяопин някога доминирал в китайската политика като повелител. Теорията на Дзян Дзъмин “Трите представи” е малко повече от 40 йероглифа, заедно с пунктуацията, но Четвъртата пленарна сесия на ККП я извисява като “даваща творчески отговор на въпросите какво е социализъм, как се строи социализма, каква партия строим и как да строим партията”. Партията също така без мярка хвали идеите в “Трите представи”, въпреки че в този случай подигравателно заявява, че това е продължение и развитие на марксизма-ленинизма, идеологиите на Мао Цзедун и теориите на Дън Сяопин.
Зверското избиване на невинни хора от Сталин, катастрофалната “Велика културна революция”, започната от Мао Цзедун, заповедта на Дън Сяопин за клането на площад Тянанмън и продължаващото преследване на Фалун Гонг, начело с Дзян Дзъмин, са ужасните резултати от еретичната диктатура на Комунистическата партия.

От една страна, ККП предвижда в своята Конституция: “Цялата власт в Китайската народна република принадлежи на народа. Органите, чрез които народът осъществява управлението на страната, са Националният народен конгрес и местните народни конгреси на различни равнища”. “Никаква организация или човек не могат да стоят над Конституцията и закона” [2]. От друга страна, според Устава на ККП, партията е ядрото на лидерството на китайската социалистическа идея, без да зачита страната и народа. Председателят на Постоянната комисия на Националния народен конгрес държал “важни речи” из цялата страна, утвърждаващи, че Националният народен конгрес - най-висшият орган на държавната власт, е длъжен да се подчинява на лидерството на ККП. Съгласно принципите на ККП на „демократичен централизъм”, всяка партия е длъжна да се подчинява на Централния комитет на ККП. Казано по-конкретно, това, за което настоява Националният Народен Конгрес действително, е диктатура на Генералния секретар, която на свой ред е защитена от законодателството.

3. Промиване на мозъци, контрол над съзнанието, твърда организация и никакъв изход, ако си станал партиен член

Организацията на ККП е изключително твърда: за да стане член, на човек са му нужни препоръки от двама членове; новият член е длъжен да се закълне във вечна вярност към партията в момента на приемането си; партийните членове плащат членски внос, посещават организираните мероприятия и вземат участие в групови политически занятия. Партийните организации се разпростират на всички правителствени нива. Основни организации на ККП има във всяко село, град и район. ККП контролира не само партийните членове и дела, но така също и не-членовете, защото целият режим е длъжен “да се подчинява на лидерството на партията”. В годините на провеждане на кампаниите на класовата борба, “свещениците” на религията на ККП, а именно партийните секретари на всички нива, много често не знаели какво точно правят, освен че дисциплинират хората.

“Критиката и самокритиката” по време на партийните срещи служат като общо, безкрайно средство за управляване съзнанията на членовете. През периода на съществуването си ККП провежда много политически движения, за да “изчисти членовете на партията”, “да коригира партийната атмосфера”, “да залови предателите”, “да проведе чистка на антиболшевишкия корпус” (Корпус АБ) [3] и “да дисциплинира партията”, периодично проверявайки “чувството на партийната природа” – – тоест използвайки насилие и ужас, за да изпита предаността на членовете на самата партия и да се убеди, че те винаги вървят в крак с нея.

Приемането в ККП прилича на подписване на невъзвратим договор за продажба на душата и тялото. Чрез постановленията на партията, винаги надвишаващи националните закони, тя може да изключи всеки член по желание, докато отделен член не може сам да се оттегли от ККП, без да бъде подложен на сериозно наказание. На оттеглянето от партията се гледа като невярност, която навлича страшни последствия. По време на Великата културна революция, когато култът на ККП държи абсолютна власт, било известно, че ако партията поиска да Ви убие, няма да успеете да се спасите; ако партията поиска да живеете, то Вие няма да успеете да умрете. Ако човек извърши самоубийство, ще го нарекат “страхливец от народното наказание за своите престъпления” и членовете на семейството му също ще бъдат въвлечени и наказани.

Процесът на вземане на решения в партията работи като черна кутия, тъй като вътрешнопартийните борби задължително трябва да бъдат съхранени в абсолютна тайна. Всички партийни документи са конфиденциални. Страхувайки се от разобличение за престъпните си действия, ККП често преследва дисиденти, обвинявайки ги в “разгласяване на държавни тайни”.

4. Принуждаване към насилие, кланета и жертви за партията

Мао Цзедун е казал: “Революцията не е покана за обяд или писане на есе, или създаване на картина, или бродиране, тя не може да бъде толкова изтънчена, толкова бавна и нежна, толкова умерена, добра, учтива, сдържана и благородна. Революцията е въстание, акт на насилие, в който една класа събаря друга” [4].

Дън Сяопин препоръчвал: “Убийство на 200 000 човека в замяна на 20-годишна стабилност”.

Дзян Дзъмин наредил: “Унищожете ги (практикуващите Фалун Гонг) физически, опорочете репутацията им и ги съсипете материално”.

ККП издига насилието и убива безчислен брой хора по време на своите политически движения. Тя обучава хората да се държат с врага “студено, като студената зима”. Подразбира се, че червеното знаме е “оцветено от червената кръв на мъчениците”. Партията се кланя на червения цвят, заради своето пристрастие към кръв и кланета.

ККП прави изложби “на героичните” примери, за да поощри хората да се жертват за нея. Когато Чжан Сиде умира, работейки в пещ, за да произведе опиум, Мао Цзедун похвалва смъртта му – “тежко, като планината Тай” [5]. В тези безумни години “храбри думи” от типа: “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт” и “Горчивата жертва усилва смелото решение; ние ще заставим Слънцето и Луната да сияят в новите Небеса”, подхранвали стремежите сред крайния недостиг на материални ресурси.

В края на 70-те години Виетконг изпраща войска и сваля режима на Червените кхмери, който бил подпомаган от ККП и извършил отвратителни престъпления. Макар ККП да изпада в ярост, тя не може да изпрати войска за поддръжка на Червените кхмери, тъй като Китай и Камбоджа нямат общи граници. Вместо това, за да накаже Виетконг, ККП започва война срещу Виетнам на китайско-виетнамската граница, за “самоотбрана”. Десетки хиляди китайски войници дават кръвта и живота си в името на тази борба между комунистическите партии. Тяхната смърт на практика няма нищо общо с териториите или суверенитета. Няколко години по-късно ККП позорно увековечава паметта на безсмислените жертви на много наивни и надарени млади хора като “революционния героичен дух”, непочтително заимствайки от песента “изящното поведение, потопено в кръв”. 154 китайски мъченици загиват през 1981 г., превземайки възвишението Фака в област Гуансъ, но ККП небрежно го връща на Виетнам, когато Китай и Виетнам установяват границата си.

Когато необузданото разпространение на атипичната пневмония заплашваше живота на хората в началото на 2003 г., ККП с готовност приемаше на работа много млади медицински сестри. След това, тези жени бързо бяха пратени в болниците да се грижат за болни от атипична пневмония. ККП изпраща младите хора на най-опасната линия на фронта, за да създаде “величествен имидж” - “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт”. ККП обаче не може да обясни къде бяха тогава останалите 65 милиона партийни членове и какъв имидж създадоха те за партията.

5. Отричане на вярата в Бог и потискане на човешката природа

ККП пропагандира атеизъм и твърди, че религията е “духовен опиум”, който може да опиянява хората. Тя използва властта си, за да унищожи всички религии в Китай и след това обожествява себе си, давайки абсолютна власт в страната на култа към ККП.

Докато ККП саботира религията, тя разрушава и традиционната култура. Партията разпространява убеждението, че традиция, морал и етика са феодални, суеверни и реакционни, и ги унищожава в името на революцията. По време на Великата Културна революция, широко разпространени уродливи явления нарушават китайските традиции, като например семейни двойки, обвиняващи се един друг, студенти, които бият преподавателите си, бащи и синове, въставащи един срещу друг, Червената Гвардия, безжалостно убиваща невинните, избиване на метежници, разрушения и грабежи. Това са естествените последици от потискането на човешката природа.

След установяването на собствения си режим, ККП принуждава националните малцинства да засвидетелстват предаността си към комунистическото ръководство, излагайки на риск богатата и ярка етническа култура, която са създали.

На 4 юни 1989 г., така наречената Народна освободителна армия избива множество студенти в Пекин. Това накара китайците напълно да изгубят надежда за политическото бъдеще на Китай. Оттам насетне, целият китайски народ се  концентрира върху заработването на пари. От 1999 г. до днес ККП жестоко преследва Фалун Гонг, обръщайки се против „Истинност, Доброта и Търпимост”, предизвиквайки по този начин ускорено снижаване на моралните норми.

От началото на новото столетие, новите инспекции за незаконни изземвания на общински земи [6] и конфискацията на паричнокредитните и материални средства [от корумпирани служители на ККП в съдружие със спекуланти], остави много хора в мизерия и без дом. Броят на хората, които се обръщат към правителството в опит да поправят несправедливостите, се увеличи рязко и социалния конфликт се усили. Крупните, масови протести зачестиха и са потушавани яростно от полиция и въоръжени сили. Фашистката природа на “Републиката” се видя и обществото изгуби моралната си съвест.

В миналото злодеите не са вредели на най-близките си, или, както казва поговорката, лисицата ловува далеко от дома. Сега, когато хората искат да изиграят някого, предпочитат своите роднини и приятели, и наричат това “убийство на познатите”.

В миналото китайските поданици поставяли целомъдрието над всичко останало, докато в днешни дни хората се присмиват на бедните, но не и на проститутките. Историята на разрушението на човешката природа и морал в Китай е ясно изразена в следната балада:

“През 50-те хората си помагаха един на друг,
През 60-те хората се бореха един срещу друг,
През 70-те хората се лъжеха един друг,
През 80-те хората се грижеха само за себе си,
През 90-те хората се възползват от всеки, който срещнат”.

6. Военно завземане на властта, монополизиране на икономиката и диви политически и икономически амбиции

Единствената цел на създаването на ККП е да завземе властта с помощта на въоръжените сили и после да създаде система на държавна собственост, в която държавата държи монопола в плановата икономика. Дивите амбиции на ККП далеч надхвърлят амбициите на обикновените зли култове, които просто трупат пари.

В страна на държавна социалистическа собственост, управлявана от Комунистическата партия, партийните организации, които имат огромна власт - партийните комитети и клонове на различни равнища - са наложени или са преобладаващи в държавната инфраструктура. Собственическите партийни организации управляват държавния апарат и извличат фондове непосредствено от бюджета на правителството на различни нива. Като вампир ККП е изсмукала от нацията огромно количество богатства.

******************

II. Вредата, нанесена от култа на ККП

Когато се споменават инциденти от типа Аум Сенрик (Аум Шинри Кьо, Висшата Истина), убиващи хора с невропаралитичния газ зарин; възнасянето на Слънчевия храм в Небесата чрез самоубийство, или масовото самоубийство на над 900 последователи на “Народния храм” на Джим Джоунс, всички треперят от страх и възмущение. ККП обаче е зъл култ, извършил хиляди пъти по-лоши престъпления, които са навредили на безброй същества. Това е така, защото ККП притежава следните уникални особености, които липсват при обичайните култове.

Злият култ е превърнат в държавна религия

В повечето страни, ако не изповядвате дадена религия, Вие все пак можете да се наслаждавате на щастлив живот, без да четете литературата и да слушате принципите на тази религия. В Китай обаче човек не може да живее без да е под постоянната обработка на доктрините и пропагандата на култа към ККП, тъй като ККП е превърнала този зъл култ в държавна религия от момента на завземането на властта.

ККП започва да “насажда” политическите си проповеди още в детските градини и началното училище. Човек не може да получи висше образование или професионално повишение, без да премине политическа експертиза. Нито един от въпросите в политическата експертиза не допуска независимо мислене. За да вземат изпитите, тези, които ги полагат, са длъжни да заучат стандартните отговори, предоставени от ККП. Злочестите китайци са принудени да повтарят проповедите на ККП, дори когато са още млади, многократно промивайки съзнанията си. Когато повишават професионалните кадри в по-висши офиси на правителството, независимо от това дали са членове на ККП или не, те са длъжни да завършат партийната школа. Човек няма да бъде повишен, докато не отговаря на изискванията на завършил партийната школа.

В Китай, където Комунистическата партия е държавна религия, не се позволява съществуването на групи с различно мнение от това на партията. Даже “демократическите партии”, които просто са създадени от ККП като политически заслон и реформираната църква на „Трите само-„” (тоест само-администрация, само-поддръжка и саморазпространение), са длъжни формално да признаят лидерството на ККП. Съгласно сектантската логика на ККП, верността в нея е първи приоритет, преди приемането на каквито и да било други вярвания.

Средствата за управление на обществото - доведени до крайност

Този зъл култ успява да стане държавна религия, защото ККП установява пълен социален контрол и лишава хората от свобода. Този вид контрол е безпрецедентен, тъй като ККП лишава хората от частната собственост, която е в основата на свободата. Преди 1980 г. хората в градските райони се изхранвали, работейки само в управлявани от партията предприятия. Фермерите в селските райони били длъжни да живеят в земеделски участъци, принадлежащи на партийните комуни. Никой не можел да избяга от контрола на ККП. В такава социалистическа страна като Китай, организацията на Комунистическата партия е вездесъща – от централното правителство до най-основните нива на обществото, включвайки села и квартали. Чрез партийните комитети и клонове на всички нива, ККП поддържа абсолютен контрол над обществото. Такъв строг контрол напълно унищожава индивидуалната свобода – свободата на придвижване (адресна регистрация по местоживеене), свободата на словото (500 000 реакционери били репресирани от ККП, защото използвали свободата на словото), свободата на мислене (Лин Джао и Джан Джисин [7] били убити за това, че се съмнявали в ККП) и свободата на достъп до информация (четенето на забранени книги или слушането на “вражески радиостанции” са незаконни; достъпът до Интернет също се контролира).

Някой може да каже, че частната собственост днес е разрешена от ККП, но не трябва да забравяме, че тази политика на реформи и приемственост се появява, когато социализмът достига до състояние, при което хората нямат какво да ядат и националната икономика е на границите на краха. ККП е била длъжна да отстъпи, за да спаси себе си от унищожение. Дори с последните реформи и откритост обаче ККП никога не е отслабвала контрола си над хората. Продължаващото зверско преследване на практикуващите Фалун Гонг може да се случи само в страна, която се управлява от комунистическа партия. Ако ККП успее да стане икономически гигант, както тя иска, със сигурност би усилила контрола си над китайския народ.

Защита на насилието и презрение към живота

Почти всички зли култове управляват своите последователи или се съпротивляват на външния натиск посредством насилие. Не са много обаче тези, които са се обръщали към насилие до такава степен, както ККП - без да й мигне окото. Дори общият брой на смъртните случаи, причинени от всички други зли култове по целия свят не може да се сравни с броя на хората, убити от ККП. Култът на ККП гледа на човечеството просто като на средство за реализиране на собствените цели; убийството – това е просто още едно средство. По такъв начин ККП няма никакви резерви или скрупули в преследването на хората. Всеки, включително защитниците, членовете и лидерите на ККП, могат да станат цели за поражение.

ККП е съдействала на камбоджанските Червени кхмери, типичен пример за зверства на Комунистическата партия и пренебрежение към живота. Вдъхновена и водена от учението на Мао Цзедун, Камбоджанската комунистическа партия, под ръководството на Пол Пот, по време на господството си, продължило три години и осем месеца, избива два милиона души – приблизително една четвърт от цялото население на тази малка страна – за да „елиминира системата на частната собственост”. Над 200 000 жертви от общия брой убити са с китайска етническа принадлежност.

За да увековечи престъпленията, извършени от Комунистическата партия и в памет на жертвите, Камбоджа създаде документален музей за показване на злодеянията на Червените кхмери. Музеят се намира в бивш затвор на Червените кхмери. Първоначално средно училище, сградата е преобразувана от Пол Пот в затвор С-21, използван за политически затворници. Много интелектуалци били задържани и измъчвани в него до смърт. Заедно със затворническите сгради и различните инструменти за изтезания са представени и чернобели снимки на жертвите, преди да бъдат заклани. Регистрирани са многобройни ужасяващи изтезания: прерязване на гърлото, пробиване на мозъка, деца, хвърляни по земята и убивани и така нататък. Според източници, всички тези методи на изтезания са преподавани от “експерти и технически професионалисти”, които ККП е изпращала в поддръжка на Червените Кхмери. ККП даже обучила фотографи, които специализирали по време на снимане (за документация или развлечение) на затворниците, преди да бъдат екзекутирани.

Именно в този затвор С-21 била изобретена машина за извличане на човешки мозък за приготвяне на хранително питие за лидерите на Камбоджанската комунистическа партия. Затворниците били привързвани за маса пред машината за пробиване на главата. Жертвата изпадала в неописуем ужас, когато бързо въртящо се свредло пробивало главата й отзад, като бързо и ефективно извличало мозъка, преди да е умряла.

******************

III. Култовата природа на Комунистическата партия

Какво прави Комунистическата партия толкова тиранична и толкова зла? Когато призракът на Комунистическата партия се появи в този свят, той дойде с плашеща мисия. В края на „Комунистически манифест” има много известен абзац.

„Комунистите смятат, че е под достойнството им да крият своите възгледи и цели. Те открито обявяват, че крайните им цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на всички съществуващи социални условия. Нека управляващите класи да треперят от страх пред Комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да губи освен оковите си. А има цял един свят за завоюване.”

Мисията на този призрак е в това да използва насилие, открито да призовава човешкото общество да разбие Стария свят, "да унищожи частната собственост", "да отстрани характера, независимостта и свободата на буржоазията", да отстрани експлоатацията, да унищожи семейството и да позволи на пролетариите да управляват света.

Тази политическа партия, която открито е обявила желание "да бие, руши и граби", не само отрича, че гледната й точка е зла, но също заявява, че е убедена в правотата си в „Комунистически манифест”: "Комунистическата революция е най-радикалният разрив с традиционните отношения; нищо чудно, че развитието й повлече със себе си най-радикалния разрив с традиционните идеи".

Откъде идват традиционните мисли? Съгласно законите на атеистичната природа, традиционните мисли идват по естествен начин от законите на природата и обществото. Те са резултат от системното движение на Вселената. В разбиранията на тези, които вярват в Бог обаче, човешките традиции и морални ценности са дадени от Него. Независимо от произхода им, най-основната човешка етика, поведенчески норми и стандарти за оценка на добро и зло, са относително устойчиви; те са били основен регулатор на човешкото поведение и поддръжка на обществения строй в течение на хиляди години. Ако човечеството изгуби моралните норми и стандарти за определяне на доброто и лошото, то няма ли хората да се превърнат в животни? Когато „Комунистически манифест” обявява, че "категорично ще скъса с традиционните идеи", това застрашава основата на нормалното съществуване на човешкото общество. Комунистическата партия била обречена да стане зъл култ, носещ разрушение на човечеството.

Целият „Комунистически манифест”, който формулира ръководните принципи на Комунистическата партия, е изпълнен с крайни заявления, но в него изобщо няма ни най-малко доброта и търпимост. Маркс и Енгелс мислели, че са намерили закон за социално развитие по пътя на диалектическия материализъм. Следователно, с "истината" в ръка, те подложили на съмнение всичко и отрекли всичко. Те упорито натрапвали илюзиите на комунизма на хората и не се колебаели в използването на насилие за разрушаване на съществуващата социална структура и културни основи. Това, което „Комунистически манифест” е дал на новородената Комунистическа партия, е порочен призрак, който противостои на небесните закони, убива човешката природа и се проявява като арогантен, изключително егоистичен и абсолютно невъздържан.

******************

IV. Теорията за деня на Страшния съд на Kомунистическата партия – страх от края на партията

Маркс и Енгелс вселяват злия призрак в Комунистическата партия. Ленин основава Комунистическата партия в Русия и чрез насилието на негодниците сваля временното правителство, създадено след Февруарската революция [8], прекъсва буржоазната революция в Русия, превзема властта и получава солидна основа за комунистическия култ. Успехът на Ленин обаче не означавал победа на пролетариата по целия свят. Напротив, както се казва в първия параграф на „Комунистически манифест”: "Всички сили в Стара Европа създадоха свят съюз, за да изгонят този призрак". След раждането си Комунистическата партия се сблъсква с кризисни премеждия и е заплашвана от унищожение във всеки един момент.

След Октомврийската революция [9] руските комунисти, или болшевики, дават на хората не мир и хляб, а само кощунствени убийства. Войската на фронта губи войната и революцията влошава икономиката на обществото. Впоследствие хората започват метежи. Гражданската война бързо се разпространява в цялата страна и фермерите отказват да обезпечават градовете с хранителни продукти. Мащабният бунт започва сред донските казаци; тяхното сражение с Червената армия довежда до зверско кръвопролитие. Варварската природа на клането, което се разразява в сражението, може да се види в литературата, например в "Тихия Дон" на Шолохов и сборника му с разкази за Дон. Войската, под предводителството на бившия белоармейски адмирал Александър Василиевич Колчак и генерал Антон Деникин в един момент почти сваля руската Комунистическа партия. Дори като новородена политическа сила, Комунистическата партия е отхвърлена от почти цялата нация, вероятно защото комунистическият култ е бил прекалено зъл, за да завладее сърцата на хората.

Опитът на Китайската комунистическа партия е подобен на руския. Започвайки с "Инцидента Мари" и "Клането от 12 април" [10], през петкратните репресии в областите, управлявани от китайските комунисти, и накрая до предприетия 25 000 километров (15 600 мили) "Дълъг марш" - ККП винаги е била пред заплахата от унищожение.

Комунистическата партия се ражда с намерението да разруши Стария свят на всяка цена. Тогава й се налага да се сблъска с реален проблем: как да оцелее и да не бъде унищожена. Комунистическата партия живее в постоянен страх от собствения си крах. Оцеляването се превръща в главна задача за комунистическия култ, негов всепоглъщащ фокус. С разпадането на международния комунистически съюз, кризата за оцеляването на ККП се засилва. От 1989 г., нейният страх от деня на Страшния съд става още по-реален с приближаването на гибелта й.

******************

V. Ценното средство за оцеляване на комунистическия култ - жестоката борба

Комунистическата партия постоянно набляга на желязната дисциплина, абсолютната преданост и организационните принципи. Членовете, постъпващи в ККП, задължително се заклеват:

"Аз желая да се присъединя към Комунистическата партия на Китай, съм длъжен да поддържам конституцията на партията, да съблюдавам устава й, да изпълнявам задълженията на член на партията, да прилагам партийните решения, строго да съблюдавам партийната дисциплина, да пазя партийните тайни, да съм предан на партията, да работя усърдно, да посветя целия си живот на комунизма, да съм готов при нужда да пожертвам всичко, заради партията и народа, и никога да не изменям на партията". (виж Устав на ККП, първи параграф, 6 раздел).

Концепцията за цялостното, подобно на култ посвещаване на Партията е наричано от ККП "партийност”. Тя изисква членът на партията, при необходимост, обезателно да е готов да отхвърли всички лични убеждения и принципи, абсолютно подчинявайки се на волята на партията и нейния лидер. Ако партията изисква да се прави добро, човек е длъжен да прави добро, ако е нужно да се извърши зло, то човек трябва да прави зло, в противен случай той няма да достигне партийния стандарт и това ще се смята за проявление на слаба ”партийност”.

Мао Цзедун казвал: "Марксистката философия, това е философия на борбата". По отношение на отглеждането и съхранението на партийността ККП разчита на механизма за периодични борби вътре в партията. По пътя на непрестанна вътрешна и външна жестока борба, ККП от една страна елиминира дисидентите и създава червен терор, а от друга непрестанно привежда в ред партийните членове, прави догмите на учението си още по-строги и отглежда "партийността" на членовете, за да усили бойната мощ на партийната организация. Това се превръща в универсално средство за съхранение на съществуването на Комунистическата партия.

Мао Цзедун се явява най-добрият майстор сред вождовете на ККП, използвайки това ценно средство на вътрешнопартийната борба - жестокостта на методите й, безсрамността на прийомите й започват в началото на 30-те години, в районите, контролирани от китайските комунисти, така наречената Съветска зона.

През 1930 г. в провинция Джансъ, принадлежаща към Съветската зона, Мао организира широко-мащабен революционен терор, известен като Ликвидация на антиболшевишките групировки ( или АБ групировките). Няколко хиляди войници на Червената армия, а така също и членове на местните партийни ядра и обикновени граждани в комунистическите бази са жестоко убити. Непосредствената причина за тези събития е деспотичният контрол на Мао. След като създава Съветската зона, Мао се сблъсква с противопоставянето на местната Червена армия и партийните организации на южен Джансъ, оглавени от Ли Венлин. Мао не можел да позволи под носа му да има каквато и да е организация, противостояща на влиянието му и силата на волята му, и безжалостно използвал най-крайни мерки за подтискането на партийните членове, подозирани в инакомислие. За създаването на атмосфера за изкореняването на "групировките АБ" Мао не се поколебава да започне с войските, които били под директното му командване. От края на ноември до средата на декември фронтовата Червена армия минава през „бързо формирование на армията”. Организации за изкореняване на контрареволюционерите са създадени на всяко ниво на армията, включително на дивизия, полк, батальон, рота, взвод, които арестували и убивали партийни членове, произхождащи от семейства на земевладелци, на богати селяни или на недоволните. За няма и месец, от над 40-хилядната Червена Армия около 4400 души са заклеймени като членове на "групировките АБ",  сред тях и над 10 капитана („ръководители на групировките АБ”). Всички те са екзекутирани.

По-нататък Мао започва да наказва дисидентите в Съветската зона. През декември 1930 г. той издава нареждане, изпращащо Ли Шаоцю - главния секретар на централното политическо управление на частите на Червената Армия, а така също и тогавашен председател на комитета по изкореняване на контрареволюционерите, в провинция Цзянси, в град Футян, намиращ се под съветска власт, от името на Генералния пограничен комитет. Ли Шаоцю арестува членове на местния комитет и осем основни ръководители на двадесети полк на Червената Армия, сред които Дуан Лянби, Ли Байфан и други. Те са подложени на разнообразни жестоки изтезания като побой и изгаряния по тялото, биват пребивани така, че целите им тела са покрити с рани, пръстите на ръцете им са счупени, имат изгаряния навсякъде и са неспособни да се движат. Според записките, документиращи тогавашните събития, виковете на жертвите били толкова силни, че раздирали небето, а зверските методи на изтезания -  нечовешки в своята жестокост.

На 8 декември съпругите на Ли Байфан, Ма Мин и Джоу Миан отиват на посещение на съпрузите си, но също са арестувани като представители на "групировките АБ" и подложени на мъчения, в това число жестоки побои, обгаряне на половите органи и телата и пробождане на гърдите с ножове. Под подобни жестоки изтезания Дан Лянби признава, че Ли Венлин, Жин Ванбан, Лю Ди, Джоу Миан, Ма Мин и други са лидери на АБ групировката, и че освен това голяма група контрареволюционери се подвизава в училищата на Червената Армия.

От 7 декември до вечерта на 12 декември, само за пет дни, Ли Шаоцю и неговите съратници арестуват над 120 предполагаеми членове на антиболшевишката групировка и десетки нейни главнокомандващи при провеждането на жестока чистка срещу контрареволюционерите в Футян; над 40 души са екзекутирани. Жестоките действия на Ли Шаоцю и съратниците му довеждат до „Футянските събития” [11] от 12-ти декември, 1930 г., потресли Съветската зона. (виж китайските "Исторически изследвания върху изкореняването на групировките АБ" от Мао Цзедун в Съветската зона, район Цзянси", с автор Гао Хуа ).

Мао Цзедун, опирайки се на своята теория и практика на борбата от съветските райони до Ян’ан, постепенно установява абсолютното си водачество в партията. След като ККП идва на власт през 1949 г., Мао продължава да разчита на същите вътрешнопартийни борби. Например по време на Осмия пленум на срещата на Осмия централен комитет в Лушан през 1959 година, Мао рязко напада Пън Дехуей [12] и го отстранява от длъжност. Всички лидери, присъстващи на това заседание, били приканени да заемат позиция по въпроса и тези от тях, осмелили се да изразят различно мнение, един след друг са заклеймени като антипартийния блок на Пън Дехуей По време на Културната Революция старите кадри на Централния комитет са подложени на наказания един след друг, но всички те приемат покорно това - кой ще се осмели да възрази на Мао? ККП винаги е поставяла акцента на предаността към нея, на организацията и железния ред, на абсолютното подчинение на вожда. Тази партийност е била внедрена в процеса на непрекъснати политически борби.

Бившият лидер на ККП, Ли Лисан, е докаран до предела на издръжливостта си по време на Културната революция. 68 годишен,  всеки месец той е  разпитван средно по седем пъти. Съпругата му Ли Ша била третирана като шпионин на съветските ревизионисти и по това време вече била хвърлена в затвора; повече нищо не се чуло за нея. Отчаян и в пълна безизходица, Ли слага край на живота си,, поглъщайки голямо количество сънотворни. Преди смъртта си той пише писмо до Мао, в което действително проявил това, проявява  "партийността" – онова, което не позволява на партиен член да се откаже, дори на прага на смъртта:

"Господин Председател,

Сега съм на път да изменя на партията, извършвайки самоубийство и нищо не може да оправдае моето престъпление. Искам да заявя само едно, че, аз и моето семейство никога не сме сътрудничили с вражески държави. Единствено в тази връзка моля Централния комитет да направи основателна проверка и изводи, изхождайки от реалните факти...

Ли Лисан, 22 юни 1967 г." [13]

Макар в последствие теорията на Мао Цзедун да донася на Китай страшно бедствие, каквото не се е случвало в историята, тези провеждани ”веднъж на седем-осем години" политически движения и вътрешнопартийни борби се превръщат в гаранти оцеляването на ККП. Всеки път тези движения "привеждали в ред" около 5 процента, неголям брой хора, но болшинството сред останалите деветдесет и пет процента всички като един започвали да вървят по пътя на партията, усилвайки по такъв начин обединяващата й сила и разрушителната й способност. Това позволявало и отсяване на нежелаещите да отхвърлят принципите си - така наречените нестабилни елементи, и атакуването на всяка съпротивителна сила. Опирайки се на този механизъм, да завладеят властта можели само хора с най-добре развита психология на вътрешнопартийната борба и които били най-добри в прилагането на хитри и хулигански прийоми. Лидерите на култа на ККП задължително трябва да има богат опит в борбата и сто процента партийно съзнание. Тази жестока борба с помощта на насилие и "кървави уроци" промива мозъците на тези, които участват в нея. Едновременно с това, този процес непрекъснато зарежда партията и усилва желанието й за борба, гарантирайки по този начин оцеляването й и предпазвайки я от превръщането й в умерена група, отказала се да се бори.

Тази партийна природа, която ККП изисква, действително е еволюирала от култовия характер на партията. За осъществяването на целите си тя решително унищожава всички традиционни принципи, използвайки без колебание всякакви средства за борба с всяка една сила, застанала на пътя й. Ето защо й е било необходимо да възпита членовете си така , че да бъдат покорни партийни инструменти без емоции, чувство за справедливост или вяра. Източникът на тази основа на ККП лежи в омразата й към човешкото общество и традиции, в това, че надценява себе си прекалено, и в крайния й егоизъм и неуважение към живота на хората. В името на своите така наречени идеали, ККП е готова да разгроми целия свят на всяка цена, унищожавайки всяко инакомислие. Такъв еретичен култ непременно среща съпротивление от всички хора със съвест, затова той непременно е длъжен да елиминира човешката съвест ведно с добротата и човечността за да накара хората да повярват в злото учение.. Затова, за да гарантира съществуването си, тя най-напред трябва именно да унищожи съвестта, добротата и нравствеността на човека, за да превърне хората в покорни роби и инструменти. От гледна точка на логиката на партията, партийният живот и интересите й стоят над всичко, даже над интересите на всички колективи на партийните членове, взети заедно, затова всеки отделен член е длъжен да бъде готов в необходимото време да жертва себе си за нея.

Според историята на ККП, хора като Чън Дусиу и Цу Циубай, които успели макар и малко да съхранят съзнанието на традиционни интелектуалци, хора като Ху Яобан и Джао Дзиан, които въпреки всичко се грижели за интересите на народа, както и като Джу Ронджъ, който бил честен чиновник и действително работел за хората, независимо от това колко голям принос имали те за партията и колко лишени от лични интереси и амбиции били, на края и те били подложени на чистки, сваляне от постове или ограничени от интересите и дисциплината на партията.

. Партийността, пропита до костите им в процеса на дългогодишна борба, впоследствие довежда правене на компромиси и капитулация в ключови моменти от страна на партийните членове. Тъй като в подсъзнанието им най-големите интереси били съхранението на съществуването на партията, те по-скоро биха се пожертвали, виждайки с очите си зловредните сили в партията, отколкото да дръзнат да повлияят на нейното съществуване чрез съвестни и състрадателни мисли. Това се явява резултат именно от действието на механизма на борба на партията: тя превръща добрите хора в инструменти за свое ползване, като с помощта на партийността в максимална степен подтиска и дори унищожава добрата човешка природа. Провеждайки многократно "линията на борбата", ККП низвергва повече от 10 партийни лидера или указани приемници;  нито един партиен лидер не свършва добре. Макар да наричали Мао Цзедун крал, стоящ на върха на властта 43 години, малко след смъртта му съпругата и племенникът му били хвърлени в затвора, което било приветствано от цялата партия като велика победа на маоизма. Комедия ли е това или фарс?

След като ККП завзема властта, започват непрестанни политически движения, от вътрешнопартийни борби до такива извън пределите на партията. Така било по времето на Мао Цзедун, така е и в пост-маоистката ера на „реформи и откритост”. Едва през 80-те години, когато мисленето на хората започва да става малко по-свободно, ККП, провеждайки политика "за противодействие на буржоазната либерализация" издига "Четирите основни принципа" [14], с цел да запази абсолютната си власт; мирното искане за демокрация на студентите през 1989 г. среща кървав отпор, защото партията не може да се примири с демократическия полъх; през 90-те години се наблюдава бързо нарастване на практикуващите Фалун Гонг, вярващи в Истинност, Доброта и Търпимост, но те са посрещнати с геноцидни репресии, насочени към унищожаването им, започнали през 1999 г. и продължаващи и до днес. Причината за това е в нетърпимостта на ККП към проявленията на човешката природа и добрите мисли. Тя е принудена да прибягва до насилие, за да унищожи съвестта на хората и да обезпечи собствената си власт; с влизането в ХХІ век Интернет обедини в едно целия свят, но ККП харчи много средства за ограничаване достъпа до определени Интернет сайтове и за залавяне на либерално настроени в мрежата, страхувайки се от свободния достъп на хората до информация.

******************

VI. Упадъкът на злия култ на ККП

Злият култ на ККП управлява, като се противопоставя на небесните принципи и човешката природа. Той е известен с безразсъдното възвеличаване на партията, арогантността си, крайният си егоизъм и бруталните си, несдържани действия. ККП постоянно носи бедствия на страната и народа, но никога не признава грешките си, нито пък би разкрила истинската си същност пред хората. Партията никога не се е колебала за променя своите лозунги и табели, считани от нея за средства за поддържане на нейния контрол. За тази своя голяма цел тя е готова на всичко, напълно загърбвайки морала, справедливостта и човешкия живот.

Превръщането на този зъл култ в институция, както и неговото социализиране, водят към неговия крах. Поради високата концентрация на власт, общественото мнение е заглушено, а всички възможни механизми за контрол - унищожени, не оставяйки никаква сила, способна да спре движението на ККП към падение и разруха

Днес ККП вече се е превърнала в най-голямата управляваща партия в света, въвлечена в злоупотреби и корупция. Според официална китайска статистика, сред 20-те милиона правителствени и партийни чиновници за последните 20 години, 8 милиона са уличени в корупция и попаднали под дисциплинарни или криминални наказания според законите в Китай; ако към тях се прибавят и все още неизвестните корумпирани служители, числото на корумпираните партийни и правителствени чиновници се изчислява на над две-трети, като само малка част от тях са разследвани и изобличени.

Осигуряването на материални придобивки чрез корупция и грабителства се явяват най-голямата обединяваща сила на днешната ККП. Алчните и корумпирани чиновници знаят, че без партията те не биха имали шанс да спечелят, а ако партията бъде низвергната, те се лишават не само от властовите пълномощия, но и ще бъдат подложени на разследвания. В романа "Гневът на Небесата", разголващ задкулисните отношения между длъжностните лица на ККП, авторът му Чън Фан, използвайки думите на Хао Сианшоу, заместник-директор на общинската служба на ККП, изказва голяма партийна тайна: "корупцията стабилизира политическата ни власт ".

За китайския народ е пределно ясно: "Ако се борим с корупцията, ще унищожим партията, ако не се борим с корупцията, ще унищожим нацията". ККП обаче не би рискувала собствената си участ, за да се бори с корупцията. Това, което ще направи, е да убие няколко корумпирани чиновници, пожертвани в името на имиджа й пред обществото, удължавайки с още няколко години живота си за сметка на малък брой корумпирани елементи. Днес запазването на властта и отлагането на неизбежния й край са единствените цели на ККП.

В днешен Китай нормите за етика и морал са западнали до неузнаваемост. Нискокачествена продукция, проституция, наркомания, сътрудничество на чиновници с бандити, мафиотски организации, хазарт, рушветчийство – всякакъв вид корупция - се разпространяват с голяма скорост. Партията до голяма степен игнорира този морален упадък, докато много високопоставени служители се явяват задкулисните босове, изтръгващи средства за обезпечаване на безопасността на хора, които се страхуват. Според Цай Шаочин, специалист в изучаването на проявленията на мафията в специализирания институт в град Нанжин, в Китай има поне около милион мафиотски организации. Всеки задържан член на някоя от тях неизменно разобличава стоящи зад тях корумпирани комунисти, били те правителствени служители, съдии или полицаи.

ККП се страхува от появата у китайския народ на съвест и нравственост, затова не се осмелява да му даде свобода на вярата и мисълта. ККП репресира жестоко и чрез всички възможни методи добрите хора с вяра като нелегалните членове на християнската църква, вярващи в Исус и Бог, както и  последователите на Фалун Гонг, стремящи се към Истинност, Доброта и Търпимост. ККП се страхува, че демокрацията може да сложи край на еднопартийното й съществуване, затова не се осмелява да даде на хората политическа свобода. Тя действа стремително за арестуването на независимите либерали и активните защитници на гражданските права. ККП обаче действително дава на китайците една изкривена свобода. Докато човек не се намесва в политиката и не е против ръководителите на партията, той може да даде воля на желанията си, дори ако това означава да извърши някакво злодеяние или не етични неща. В резултат на това, покварата на ККП става все по-стремглава, а моралните критерии на китайското общество се пързалят надолу с обезпокоителна скорост.

"Блокирала пътя към Небесния рай, отворила вратата към Ада" - това изказване действително много добре описва как еретичният култ на ККП погубва днешното китайско общество.

******************

VII. Някои размисли за пагубното управление на ККП

1. Какво представлява Комунистическата партия?

Този на пръв поглед лесен въпрос няма лесни отговори. Под предлог, че съществува "заради хората", в облика на политическа партия, тя действително е заблудила милиони хора. И все пак, Комунистическата партия не е политическа партия в обикновения смисъл на тази дума, а е вреден и зъл култ, обсебен от зъл призрак. Комунистическата партия е живо същество, чието проявление в този свят са партийните организации; това, което наистина управлява Партията, е злият дух, който пръв се е влял в нея, и той е това, което определя същността й.

Вождовете на Комунистическата партия, макар да се явяват лидери на култа, са само глашатаи и слуги на злия призрак и партията. Когато техните намерения и цели вървят в една линия с партийната и могат да бъдат използвани от нея, те са избирани в качеството на предводители. Когато обаче не удовлетворяват потребностите на партията, биват жестоко низвергнати. Механизмът на партийната борба гарантира, че само най-коварният, най-злобният и най-жестокият ще се задържи на лидерския пост на Комунистическата партия. В историята на ККП около дузина високопоставени партийни служители са изпадали в немилост, което потвърждава горното твърдение. В действителност, най-висшите ръководители на партията вървят по много тънко острие. те могат или да се оттеглят от партията и да останат с добро име в историята като Горбачов, или да бъдат пожертвани от Комунистическата партия както мнозина нейни генерални секретари.

Целта на партията е поробването и подтискането на хората. В областите, управлявани от ККП, хората нямат право да й се противопоставят. те са длъжни насилствено да приемат управлението й и да я поддържат. Под заплахата от жестока разпра от страна на партията, те също така са подложени на редовно промиване на съзнанието с партийните догми. ККП в Китай принуждава цялата нация да вярва в този еретичен култ и да го поддържа. Днес в света това е голяма рядкост и трябва да признаем несравнимите умения на ККП в подобно потисничество.

Членовете на партията - това е физическата маса, използвана за запълване тялото на ККП. Много от тези хора са честни и добри, и дори със солиден обществен авторитет. Партията много иска да приема такива хора, тъй като може да използва авторитета и способностите им за свои цели. Много други, в желанието си да станат държавници и да се наслаждават на по-висок социален статус, полагат много усилия, за да се присъединят към партията, помагайки на това зло същество. А има и такива, които искат да се присъединят към партията, за да постигнат нещо в живота си, знаейки, че без членство в нея нямат никакъв друг шанс за лично развитие. Някои са се присъединили към партията, защото са искали да получат жилище или просто по-добър имидж. Затова в средите на десетките милиони партийни членове има и добри, и лоши хора. Но независимо от това за какво е постъпил в партията, по своя воля или не, веднъж заклел се пред партийното знаме, човек по своя воля се посвещава на партията. От този момент нататък седмичното политическо учение, организационната дейност - всичко това е непрекъснат процес на промиване на мозъци. Значителна част от хората почти престават да имат собствена воля, ако не и напълно, и стават изцяло контролируеми от главното тяло на злия дух в резултат на системното партийно „обучение”.  Функцията на тези хора във вътрешността на партията може да се сравни с клетките на човешкото тяло, които са длъжни непрестанно да работят за поддържане жизнеспособността на целия организъм и ще работят безспирно за съществуването на партията, въпреки че те самите са част от населението, поробено от нея. Още по-тъжно е това, че веднъж наложено робството на "партийността",  много трудно е то да бъде отхвърлено. Покажете ли веднъж човешката си страна, ще  бъдете подложени на репресии или чистки. Невъзможно е своеволно оттегляне от Партията – в нея постъпват, но не напускат – последиците ще са обвинение в измяна. Ето защо сред членовете на партията е често разпространена двойствена натура: "партийността", проявена в политическия им живот, и човешката природа във всекидневието им.

Партийните кадри - това са тези, които притежават властта сред партийните членове. Макар в определено време, в определени случаи и при определени обстоятелства те да могат да правят свой избор между добро и лошо и да вземат собствено решение,  като цяло те могат да действат само в съответствие с партийната воля. Указът гласи, че "цялата партия е подчинена на Централния комитет". Партийните кадри са лидерите на различните нива; те представляват гръбнака на Партията, но са и просто неин инструмент. И те са били мамени, използвани и жертвани в предходни политически движения. Скритият критерий, по който ККП оценява, е в проверката дали следвате правилния гуру и дали сте искрени в своята преданост.

2. Защо хората не осъзнават?

Китайската компартия господства в Китай над 50 години, повсеместно извършвайки зло. Но защо на китайците не им достига реалистично разбиране за същността на злата природа на ККП? Нима китайците са глупави? Не. Китайците са една от най-мъдрите нации в света и имат богата традиция и културно наследство от пет хиляди години. Но въпреки това, китайците и до днес живеят под господството на ККП и не се осмеляват да изкажат недоволството си. Ключовата причина за това е в контрола на съзнанието, упражняван от ККП.

Ако китайците се радваха на свобода на словото и можеха открито да обсъждат достойнствата и недостатъците на ККП, то лесно можем да си представим, че те отдавна щяха да са прозрели злата природа на партията и отдавна щяха да са се освободили от този еретичен култ. За съжаление обаче, китайците губят свободата на словото и мисълта преди повече от половин век с идването на власт на ККП. Целта на преследването на дясно настроените сред интелектуалците през 1957 г. е да се ограничи свободата на словото и да се контролират съзнанията на хората. В обществото, лишено от толкова основни права и свободи, повечето от младежите, които от все сърце изучавали трудовете на Маркс и Енгелс, биват заклеймени по време на Културната Революция като "антипартийна клика" и подложени на гонения. За обсъждане на партийните плюсове и минуси и дума не може да става.

Малцина са китайците, които биха се престрашили дори да си помислят за ККП като за зъл култ. Но след като веднъж тази мисъл е била изказана, навярно няма да е трудно за хората, живеещи в Китай, да намерят за това достатъчно аргументи, базирайки се на преживяното от тях и техни приятели.

Освен че е бил лишен от свободата на мислене, китайският народ е бил подложен и на индоктриниране с комунистическо учение и партийна култура. По такъв начин хората можели да слушат единствено възпяването на заслугите на ККП, а съзнанията им са били лишени от всякакви мисли, освен тези в подкрепа на ККП. Например по време на потушаването на студентските бунтове на 4-ти юни 1989г., когато на площад Тянанмън откриват огън, много хора инстинктивно се хвърлят да се крият в храстите. Секунди по-късно, те смело излизат от своите убежища въпреки опасността, и запяват заедно „Интернационала” („The Internacionale”). Защо пред лицето на това жестоко отношение при сблъсъка си с ККП, тези хора, наистина смели, чистосърдечни и заслужаващи уважение, запяват „Интернационала”, комунистическия химн?  Причината е много проста: възпитани в партийната култура под влиянието на ККП, единственото, което тези клети хора са познавали, са били идеите на комунизма. Събралите се на площад Тянънмън не знаели никакви песни, освен „Интернационала” и няколко други, възхваляващи Комунистическата партия.

3. Какъв е изходът?

ККП се движи към пълния си крах, печалното е това, че преди унищожението си тя с всички сили се опитва да свърже съдбата си с китайската нация.

ККП очевидно угасва и контролът й върху съзнанието на хората намалява. Сега, когато телекомуникациите и Интернет се развиват все по-широко, за ККП  е много трудно да държи монопол над информацията, и да потиска изразяването на мнения. Докато корумпираните чиновници все повече грабят и потискат народа, хората започват да се пробуждат от илюзиите си, свързани с ККП и много от тях започват да се борят за правата си чрез гражданско неподчинение. С репресиите срещу Фалун Гонг, ККП не само не успява да постигне целта си да засили идеологическия си контрол, напротив - става все по-слаба, разголвайки цялата си безпощадност. В тази среда хората получават възможност да ревизират отношението си към ККП, да освободят китайската нация от идеологическия контрол и напълно да се откъснат от влиянието на злия дух на Комунистическата партия.

На китайците, живеещи над 50 години под господството на ККП, им е необходима не революция със сила, а спасение - изкупуване на душите им. Но това е постижимо чрез собствени усилия, като първата крачка в тази насока е осъзнаването на злата природа на ККП.

Ще настъпи денят, в който хората ще отхвърлят партийната организационна система, прикрепена към държавния апарат, позволявайки свободно функциониране на социалната система, подкрепена от силите, действащи във вътрешността на обществото. С отмирането на диктаторската партийна организация ще бъде увеличена и подобрена ефективността на работата на правителството. Този ден вече не е далеч. В действителност, идеята за разграничаване на ККП от правителството вече е позната - опит за "отделяне на партията от правителството" е правен още през 80-те години от вътрешнопартийни реформатори. На практика обаче това се оказва потвърждение, че тези реформи не могат да се осъществят, без да се отхвърли идеологията на "абсолютното лидерство на партията".

Партийната култура - това е средата, необходима за оцеляването на злия култ на комунизма. Изкореняването на партийния контрол от човешкото съзнание може да се окаже по-трудно, отколкото изкореняването му от държавните органи, но това е единственият верен път за коренното унищожение на комунистическото зло. Това може да се постигне само с непосредствените усилия на самите китайци. Когато съзнанията им добият отново правилна насоченост и човешката природа се завърне към първоначалното си състояние, само тогава ще бъде възможно отново да се възстанови морала и да се премине към нормално, не-комунистическо общество. Средството за унищожаването на този призрак е именно опознаването на неговата зла природа и пагубното му влияние, както и изличаването му от съзнанието на хората, за да няма повече място, където да се укрие. ККП набляга на идеологическия контрол, защото тя самата не е нищо повече от една идеология. Тази идеология ще изчезне, когато китайците отхвърлят в съзнанието си лъжливото комунистическо учение, активно унищожат партийната култура и всестранното влияние, което оказват над живота им представите на този зъл култ. Когато хората спасят сами себе си, ККП ще се разпадне.

Бедност, тоталитаризъм и преследване са обичайни явления в страните, управлявани от комунизма. Такива вече се броят на пръсти, това са Китай, Северна Корея, Виетнам и Куба. Дните им са преброени.

С мъдростта на китайския народ, подхранвана от неговата историческа слава, един Китай, освободен от пагубното влияние на комунизма, би бил страна, на която се възлагат големи надежди.

******************

Заключение

ККП вече не вярва в комунизма. Душата й е мъртва, но сянката й още не се е разсеяла. ККП е унаследила единствено "кожата" на комунизма и все още проявява характера на този зъл култ: безочливост, самонадеяност, егоизъм и неоправдана разрушителност. ККП е възприела комунистическото отричане на небесните принципи, а нейното отхвърляне на човешката природа изобщо не се е променило.

Днес ККП продължава да властва в Китай чрез методите на борба, усъвършенствани през годините, използвайки стегната, централизирана организационна система, комбинирана с управленческата форма на „партийно обсебване”, а така също и от пагубната пропаганда, функционираща като държавна религия. Шестте характерни черти на ККП, схематично изложени по-горе, твърдо вместват днешната ККП в определението за „зъл култ”, тя не върши нищо добро, а единствено зло.

Приближавайки все повече своята гибел, този комунистически зъл култ ускорява темповете на своя упадък и продажност. Но най-тревожен е фактът, че той упорито прави всичко възможно да повлече китайския народ със себе си в бездната на поквара и разложение.

Китайците трябва да помогнат сами на себе си. Нужно е да се замислят и да се отърсят от влиянието на ККП.

******************

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Бележки:

[1] "Леопардът умря, но кожата му остана" е взето от древната китайска книга с пророчества "Поема за цветовете на сливата" на Шао Йон (1011-1077 г.). Тук леопардът символизира географската територия на бившия Съветски съюз, която по форма действително напомня бягащ леопард. С краха на бившия Съветски съюз се разпада същността на комунистическата система, оставяйки само "кожа" (форма), която Китайската комунистическа партия унаследява.
[2] Конституция на Китайската народна република (официален превод, 1999 г.).
[3] Случаят "Корпус АБ" описва операцията на "Антиболшевишките групировки" през 1930 г., когато Мао заповядва да бъдат убити хиляди членове на партията, войници от Червената армия и невинни мирни жители на областта Дзянсъ, в опит да усили властта си в областите, управлявани от ККП.
[4] Из "Доклад за разследване на християнското движение в Хунан" на Мао (1927 г.).
[5] Планината Тай е една от петте известни планини в Шандунска област в Китай. Тя e обект на световно наследство на ООН от 1987г. насам.
[6] Движението за „изземването на земята” касае сенчестата страна на икономическите реформи в Китай. Подобно на индустриалната революция в Англия (1760 - 1850 г.), земеделските земи в днешен Китай били разграничени, за да се създадат различни икономически зони за всяко ниво (районни, градски, областни и държавни). В резултат на „изземване на земята” китайските фермери губят собствената си земя. Жителите на по-старите градски зони често били принуждавани да се преселят, за да освободят земя за комерсиално развитие срещу минимална компенсация. Допълнителна информация на страниците на http://www.uglychinese.org/enclosure.htm
[7] Лин Жао, студент от Пекинския университет, специалност "журналистика", е класифицирана като реакционер през 1957 г. заради независимите си разсъждения и отправена критика към комунистическото движение. Тя била обвинена в заговор за сваляне на народната демократическа диктатура и е арестувана през 1960 година. През 1962 г. е осъдена на 20 г. затвор. Убита е от ККП на 29 април 1968 г. като контрареволюционер. Джан Джисин е интелектуалка, измъчвана до смърт от ККП по време на Културната революция заради критика към провала на "Великият скок напред" на Мао и откровеност в разкриването на истината. Затворническата охрана многократно я разсъбличала, връзвали ръцете й зад гърба й и я хвърляли в мъжките килии, където я подлагали на групови изнасилвания, докато не изгубила разсъдъка си. В затвора се страхували, че тя ще крещи лозунги, докато я убиват и затова прерязали гърлото й преди екзекуцията.
[8] "Февруарската революция" - руска буржоазна революция през февруари 1917 г., която сваля царя от трона му.
[9] Октомврийската революция, известна също и като Болшевишката революция, оглавена от Ленин и осъществена през октомври 1917 г. Революцията унищожава революционерите от капиталистическата класа, свалили царя, като по този начин удавя буржоазната революция в Русия.
[10] И "Инцидентът Мари" и "Клането на 12 април" са нападения на Куоминтан срещу ККП. "Инцидентът Мари" е осъществен на 21 май 1927 г. в Чаншан, провинция Хунан. "Клането на 12 април" е проведено на 12 април 1927 г. в Шанхай. И в двата случая членове на ККП и активисти, поддържащи партията, са подложени на нападения, арестувани или убити.
[11] Лиу Ди, офицер от 20-та Червена армия, обвинен в членство в "групировката АБ", вдига въстание в град Футян, обвинявайки Ли Шаоцзиу, че е контрареволюционер. Въстаниците превземат града и освобождават над 100 затворници, обвинени в членство в "групировката АБ" с викове "Долу Мао Цзедун".
[12] Пън Дехуй (1898-1974 г.) – политическият лидер на комунистически Китай; главнокомандващ в Корейската война, вицепремиер на държавния съвет, член на политбюро и министър на отбраната от 1954 до 1959 година. Той е освободен от официалните си постове по време на пленума през 1959 г. в Лушан, заради несъгласие с лидера Мао.
[13] Из "Ли Лисан: Човекът с четири заупокойни служби”
[14] Четирите принципа са: социалистически път, диктатура на пролетариата, водачество на Комунистическата партия, марксизъм-ленинизъм и мисълта на Мао Цзедун.

Авторско право 2004 - The Epoch Times

Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!