Следвайте "Буднаера" в Телеграм
ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Коментар 4: Китайската комунистическа партия е сила, насочена срещу вселената
Illustrations by "Daxiong" (pen name of Guo Jingxiong), art and composition by Luis Novaes. (Epoch Times)
Плакат, изобразяващ Червената Гвардия, която извършва побои, унищожава частна собственост и нахълтва по домовете. Лозунгът на картината гласи: “Унищожи стария свят; изграждай нов свят”.
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Въведение
Китайците ценят високо “Дао”, известен още като “Пътя”. В древността, безмилостните императори били наричани “обезумял властелин с липсващ Дао”. Всяко поведение, несъобразено с моралния стандарт, обозначаван в китайския език с двата йероглифа „Дао Дъ”, т.е. „Пътя” и „Добродетел”, е наричано “отклоняване от Пътя”. Дори и бунтуващите се земеделци издигат плакати, гласящи: “Постигни Пътя в името на Небето”. Лао Дзъ [1] казва: “Има нещо тайнствено и цялостно, съществуващо преди Небето и Земята. Безмълвно, безформено, завършено и неизменно. Живеещо вечно, навсякъде и в съвършенство, то е майката на всички неща. Аз не зная името му; аз го наричам Пътят”. Това предполага светът да е направен от Дао.
В последните сто години, внезапната инвазия на комунистическия призрак създаде сила, противопоставяща се на природата и човечеството, причиняваща безкрайна агония и трагедия, които тласнаха човешката цивилизация до ръба на унищожението. Извършвайки всевъзможни зверства, нарушаващи Дао и противопоставящи се на Небето и Земята, той се е превърнал в изключително зла сила, насочена срещу Вселената.
“Човек следва Земята, Земята следва Небето, Небето следва Дао и Дао следва това, което е естествено” [2]. В древен Китай хората са вярвали в подчиняване, хармонизиране и съвместно съществуване с Небето. Човечеството се интегрира с Небето и Земята и съществува във взаимна зависимост от тях. Дао на Вселената не се променя. Вселената се движи систематично в съответствие с Дао. Земята следва промените на Небето, затова тя има четири годишни времена. Като уважава Небето и Земята, човечеството се радва на хармоничен живот, изпълнен с признателност и блаженство. Това намира израз в поговорката “благоприятното време на Небето, местоположението на Земята и хармонията сред хората” [3]. Според китайския начин на мислене, всичко се подчинява на тази представа – астрономията, географията, календарната система, медицината, литературата и дори структурата на обществото.
Комунистическата партия прокарва тезите, че хората са над природата и философията за борба срещу Небето, Земята и природата. Мао Цзедун казва: “Борбата с Небето е безкрайна радост, борбата със Земята е безкрайна радост, борбата с човечеството също е безкрайна радост”. Комунистическата партия може и да се наслаждава на всичките тези борби, но хората са платили прескъпо за това и страданията им са прекомерни.
******************
I. Борба с хората и изличаване на човешката природа
Объркани понятия за добро и зло и унищожаване на човечността
Човек трябва да живее първо в съответствие с природата и после в съответствие с обществото. “Когато се раждат, хората са природно добри” [4] и “Състраданието е присъщо на всички хора” [5], са сред множеството ръководни принципи, които хората донасят със себе си при раждането, принципи, които им позволяват да разграничат правилното от погрешното и доброто от злото. В противоположност на това обаче, за ККП човешките същества са животни или дори машини. Буржоазията и пролетариатът са само едни материални сили.
Целта на ККП е да контролира хората и постепенно да ги превърне във въстанически, революционни главорези. Маркс казва: “Една материална сила може да бъде победена само с друга материална сила”; „Теорията също се превръща в материална сила, в момента, в който е повлияла на масите” [6]. Той вярва, че цялата човешка история не е нищо повече от непрекъсната еволюция на човешката природа и че човешката природа е всъщност класова природа, и постулира, че няма нищо вродено и че всичко е резултат от влиянието на околната среда. Маркс защитава тезата, че човек е “социално същество”, отхвърляйки предположението на Фойербах за “природното същество”. Ленин вярва, че марксизмът не може да се зароди естествено сред пролетариата, а трябва да се разпали отвън. Той полага големи усилия, но въпреки това не успява да накара работниците да се пренасочат от своята икономическа борба към политическата борба, която директно цели завземане на властта. Така Ленин залага надеждите си на “Теорията за условния рефлекс”, развита от носителя на Нобелова награда, Иван Петрович Павлов,. Ленин заявява, че тази теория е от голямо значение за пролетариата по цял свят. Троцки [7] дори напразно се надява, че условният рефлекс би могъл да промени човек не само психологически, но и физически. Точно както кучето слюноотделя, когато чуе звънеца за обяд, той очаквал, че войниците ще се втурнат смело напред при звука на изстрелите и ще отдадат живота си за Комунистическата партия.
От древни времена хората са вярвали, че възнагражденията идват в резултат на положени усилия и работа. Посредством усилен труд човек придобива заможен живот. Хората презират лентяйството и намират придобиването на облаги без положен труд за безнравствено. След разпростирането на комунизма в Китай като напаст обаче, той насърчава обществените банди и незаетата работна ръка да разделят земята, да ограбят частната собственост и да тероризират хората. И всичко това става открито, съобразно разпоредбите на закона.
Всеки знае, че е добре да се уважават възрастните и да се полагат грижи за децата; и че е лошо, ако не се зачитат възрастни и учители. Древното конфуцианско образование е имало две части: Сиао Суе (Начално обучение) и Да Суе (Напреднало обучение). Сиао Суе се е получавало преди да се навършат 15 години и в него основно се е наблягало на култура по отношение на чистота, социални отношения, етикет и реч. Да Суе е поставяло ударение на добродетелта и получаването на Дао. [8] По време на кампаниите на ККП за критикуване на Лин Бияо [9] и Конфуций и за осъждане на уважението към учителите, партията заличава всички морални стандарти от съзнанията на младите поколения.
Една древна поговорка гласи: “Един ден като мой учител и ще го уважавам като баща цял живот“.
На 5 август 1966 г. Биян Джонгиюн, преподавателка в Девическата гимназия към пекинския педагогически университет, е принудена от свои ученички да ходи по улицата с идиотска шапка и дрехи с петна от черно мастило, със закачена черна дъска на врата си, съпровождана от ученичките си, барабанящи по кошчета за смет. Накарана е да коленичи, залята е с вряла вода и е пребита до смърт с тояга със забити в нея пирони.
Директорката на гимназията към пекинския университет е принудена от студенти да барабани по счупен леген и да крещи “Аз съм лош елемент”. Отрязват й косата, за да я унижат, принудително я повалят на земята и я бият по главата, докато от нея започва да тече кръв;
Всеки смята, че чистотата е добро, а мръсотията - лошо. Но ККП насърчава: “Имай кал навсякъде по тялото си, както и мазолести длани от тежкия физически труд”. Партията смята за добро, че твоите “ръце са черни и [твоите] крака са лепкави от кравешки тор”. [10] Според нея хора като тези са смятани за най-революционно настроени, те можели да отидат в университет, да станат членове на партията, да бъдат повишени, като накрая се превърнат в партийни лидери.
Човечеството върви напред, защото натрупва знание, но при ККП придобиването на знание се счита за лошо. Интелектуалците са причислени към долнокачествената девета категория – по скалата от едно до девет. Те са инструктирани да се учат от неграмотните и да бъдат наново образовани от бедните селяни, за да бъдат реформирани и да започнат нов живот. За да се извърши преобразованието на професори от Университета Чинхуа, те биват изпратени в изгнание на остров Карп в Нанчан, провинция Дзиансъ. Болестта шистосомиазис [11] е била доста разпространена в този район, така че дори трудовия лагер, който първоначално се намирал там, се налага да бъде преместен. Професорите се заразяват веднага щом се докосват до речната вода, развиват цироза и загубват способността си да работят и да живеят.
Под подстрекателството на бившия китайски премиер Джоу Енлай, Комунистическата партия на Камбоджа (Червените Кхмери) стига до крайност в преследването на интелектуалците. Хората с независимо мислене са подложени на реформиране и избиване, както духовно така и физически. От 1975 до 1978 г. една четвърт от населението на Камбоджа е избито. Някои хора са убити само защото имат белег от носене на очила.
След като Комунистическата партия на Камбоджа побеждава през 1975 г., Пол Пот (неин лидер) започва установяването на социализъм – “рай в човешкото общество” – който проповядва общество без класи, без разлики между града и селото, без парично обръщение и без търговия. Като резултат, семейната структура бива разрушена и заместена с женски и мъжки трудови бригади. Те са принудени да работят и да се хранят заедно, да носят еднакви черни революционни или военни униформи. Съпрузите можели да се виждат само след разрешение веднъж седмично.
Комунистическата партия претендира, че не се страхува от Небето и Земята и напразно се надява да преобрази Небето и Земята, което е пълно незачитане на всички добродетелни елементи и сили във Вселената. Мао Цзедун пише по време на следването си в Хунан:
“Всички нации в историята са имали велики революции. С отмиването на старите неща и придаването им на нови краски, те донасят огромни промени, които включват живот и смърт, успех и разпад. Същото е и с унищожаването на Вселената. Унищожаването на Вселената определено не е окончателното й унищожение и няма съмнение, че унищожението тук ще бъде раждане там. Всички ние очакваме унищожаването на Вселената, защото при унищожаването на старата Вселена ние получаваме нова Вселена. Не е ли това по-добро от старата Вселена?!”
Обичта е естествено чувство към съпрузи, деца, родители и приятели. Развиване на такива взаимоотношения е нещо нормално за човешкото общество. Посредством непрекъснати политически кампании, ККП превръща хората във вълци или в още по-свирепи и жестоки животни. Дори и най-свирепият тигър не яде малките си. Но при управлението на ККП става обичайно родители и деца, съпрузи и съпруги да правят доноси един срещу друг и семейните отношения често са отричани.
В начално училище на Пекин в средата на 60-те години на ХХ век, докато изготвя правописен тест за учениците си, учителка непреднамерено слага заедно думите “социализъм” и “падане”. Учениците осведомяват служители на ККП за действието й, заради което тя е критикувана ежедневно, като момчетата от класа й бият шамари на събрание пред всички. Дъщеря й се отказва от нея като майка. По време на политически събрания в класа, дъщерята постоянно критикува “новото положение в класовата борба” на майка си. Години след нещастния случай, единствената работа на тази учителка е всекидневното почистване на училището и тоалетните.
Хората, преживели Културната революция, няма да забравят името на Джан Дзисин, осъдена на затвор поради критиката й към Мао за провала му във Великия скок напред. Охранителите в затвора многократно я изтезават като я събличат, връзват ръцете й отзад с белезници и я хвърлят в мъжките килии, оставяйки затворниците да я изнасилват групово, от което тя в последствие полудява. Понеже се страхуват, че докато я екзекутират тя ще протестира, те притискат главата й върху тухла и прерязват гърлото й без анестезия.
Дори в последните години, при преследването на Фалун Гонг, ККП използва същите стари методи на подбуждане на омраза и подстрекаване на насилие.
Комунистическата партия потиска добродетелната човешка природа и поощрява, насърчава и използва лошата страна на човечеството, за да укрепи управлението си. Кампания след кампания хората със будна съвест са принудени да мълчат поради страх от насилие. Комунистическият строй систематично е разрушил напълно универсалните нравствени стандарти в опита си да преобърне изцяло понятията за добро и лошо, чест и срам, поддържани от човечеството в продължение на хилядолетия.
Злото, което се издига над Закона за взаимо-зараждане и взаимо-потискане
Лао Дзъ казва:
“Под Небето всички могат да видят красотата, само защото има грозота;
И могат да разпознаят доброто, само защото има зло.
Затова „има” и „няма” се предизвикват едно друго.
Трудно и лесно се допълват взаимно.
Дълго и късо контрастират едно с друго.
Високо и ниско се балансират едно с друго.
Глас и звук се хармонизират един с друг.
Предно и задно се редят едно след друго.“ [12]
Казано просто, Законът за взаимо-зараждане и взаимо-потискане съществува в човешкия свят. Не само хората се разделят на добри и лоши, но доброто и лошото съжителстват заедно във всеки един човек.
Дао Джи, идол на бандитите в древен Китай, казва на своите последователи: “Бандитите също трябва да следват Пътя”. И пояснява, че бандитът също трябва да бъде “почтен, храбър, справедлив, мъдър, и доброжелателен”. Което означава, че дори бандитът не може да своеволничи. Той също трябва да следва определени правила.
Поглеждайки назад в историята на ККП можем да кажем, че тя е пълна с мошеничества и измами без ограничения. Така например това, което бандитите намират за най-голяма чест е “справедливостта”. Дори мястото, където разделят плячката, е наричано “зала на справедливостта за разделяне на плячката”. Но когато настане криза, другарите в ККП се изобличават и винят един друг, и дори скалъпват лъжливи обвинения, за да се натопят взаимно, обиждайки на всичко отгоре.
Да вземем генерал Пън Дехюей за пример. Мао Цзедун, който имал селски произход, разбира се знаел добре, че е невъзможно да се произведат 130 000 джин зърно от мю [13] и че всичко, което Пън казва, е истина. Той знаел също, че Пън няма намерение да вземе властта му, да не говорим, че Пън спасявал живота му няколко пъти, когато е главнокомандващ на 20 000 души, с които воюва сам срещу 200 000-те групи на Ху Зоннан по време на войната между ККП и КМТ. Въпреки това в мига, когато Пън изказва несъгласието си с Мао, той избухва яростно и хвърля в боклука написаната от самия него поема за възхвала на Пън – “Кой има смелостта да язди кон с извадена сабя – само нашият генерал Пън!”. Мао твърдо решава да го убие, независимо от великодушното приятелство, спасило живота му.
ККП по-скоро убива брутално, отколкото да управлява с доброжелателна политика; тя преследва собствените си членове в презрението й към другарство и лична лоялност; тя разменя неизгодно територията на Китай, показвайки се като мерзавец; превръща себе си във враг на почтената вяра и изповедание поради липсата на далновидност и мъдрост; непрекъснато предприема антинародни кампании, влизайки в разрез с начина, по който един мъдър човек би управлявал една страна. Накрая ККП отива толкова далеч, че изоставя дори минималните морални изисквания, според които “бандитите също трябва да следват Пътя”. Нейната злина се е разпростряла далеч отвъд Закона за взаимо-зараждане и взаимо-потискане във Вселената. ККП изцяло се е опълчила срещу природата и човечеството, с цел размяната на критериите за добро и зло и събарянето на закона на Вселената. Нейната необуздана арогантност е достигнала зенита си и съдбата й е обречена на гибел.
******************
II. Борба със земята в нарушение на Закона на природата, водеща до безкрайни бедствия
Класовата борба се разраства в природата
Джин Сунхуа, възпитаник на гимназия Усон №2 в Шанхай от випуск ‘1968 и член на постоянния комитет на гимназиалната Червена гвардия в Шанхай, е изпратен в околия на провинция Хейлонджиян през март 1969 г. На 15 август 1969 г. бурен порой приижда от планината и залива районите по поречието на река Шуан. Джин скача в бързото течение, за да извади два електрически стълба и се удавя.
Ето две записки [14] от дневника на Джин, преди да загине:
4 юли
Започвам да усещам суровостта и интензивността на класовата борба в провинцията. Като червена охрана на председателя Мао, аз съм напълно готов да се боря на първа линия срещу реакционерските сили, въоръжен с непобедимата Мисъл на Мао Цзедун. Готов съм на това, дори и то да означава, че ще трябва да принеса живота си в жертва. Аз ще се боря, боря и боря, доколкото мога, за утвърждаване диктатурата на пролетариата.
19 юли
Класовият враг в тази производствена бригада е все още дързък. Образованата младеж дойде в провинцията точно с тази цел, да участва в трите главни революционни движения тук и най-вече в класовата борба. Ние трябва да се опрем на бедната и средната класа селяни, да мобилизираме масите и да потиснем дързостта на враговете. Ние, образованата младеж, трябва вечно да подкрепяме великите знамена на Мисълта на Мао Цзедун, никога да не забравяме за класовата борба, никога да не забравяме за диктатурата на пролетариата.
Джин отива в провинцията с мисълта да се бори с Небето и Земята и да реформира човечеството. Дневникът му разкрива, че съзнанието му е било изпълнено с „борби”. Той разгръща идеята за “борба с хората” до борба с Небето и Земята, и накрая губи живота си за нея. Джин е типичен пример за представител на философията на класовата борба, който става и нейна жертва.
Енгелс е казал, че свободата е приемане на неизбежността. Мао Цзедун допълва: “и реформиране на света”. Това допълнение хвърля светлина върху виждането на ККП за природата, а именно желанието да я промени. „Неизбежността”, както е разбирана от комунистите, е материята извън тяхното полезрение и „моделът”, чиито произход не са в състояние да обяснят. Те вярват, че природата и човечеството могат да бъдат покорени посредством мобилизиране на субективното човешко съзнание, за да разбере обективните човешки закони. В усилията си да променят природата, комунистите превръщат и двата си командни пункта - Русия и Китай - в хаос.
Народните песни от времето на Великия скок напред показват арогантността и глупостта на ККП: “Нека планините да се кланят и реките да се отместват”; “Няма Нефритен император на Небето и няма Крал-дракон на Земята. Аз съм Нефритения император и аз съм Кралят-дракон. Аз нареждам на трите планини и петте клисури да се отместят, ето, идвам аз!” [15]
Комунистическата партия дойде! С нея дойде и унищожението на изначално хармоничния свят и нарушаването на равновесието в природата.
Разрушаването на природата заставя ККП да жъне това, което е посяла
В своята селскостопанска политика на поддържане на зърнените култури като ключова брънка към всички програми, ККП преработва огромни райони от планински скатове и пасбища, негодни за земеделие, в опит да ги превърне в обработваеми земи, и запълва реки и езера, за да ги направи зърнени полета. Какъв е резултатът? ККП твърди, че производството на зърнени култури през 1952 г. надминава това от периода на националистите, но това, което не упоменава е, че никога преди 1972 г. общото производство на зърнени храни не е надминало това от времето на мирното царуване на Цианлон от династията Чин. И до ден днешен средното производство на зърнени култури на глава от населението в Китай е далеч под това на династията Чин. То е едва една трета от това на династията Сон, по време на която селскостопанското производство в историята на Китай достига върха си.
Безразборното изсичане на гори, запълване и заравняване на реки и езера, е довело до драстично разрушаване на околната среда в Китай. Днес китайските екосистеми са на ръба на разпадането. Пресушаването на реките Хай и Жълта Река и замърсяването на Яндзъ и Хуей прекъсват пъпната връв на китайската нация, от което зависи нейното оцеляване. С изчезването на пасбищата в Гансу, Чинхай, Вътрешна Монголия и Шинджиян, пясъчни бури са си проправили път към централните равнини.
През 50-те години на ХХ век, под ръководството на съветски експерти, ККП изгражда водната електроцентрала Санменсиа на Жълта Река. И до ден днешен производителният капацитет на тази електроцентрала е като за средно голяма река, независимо че Жълта Река е втората по големина в Китай. Този проект става причина за акумулиране на кал и пясък по горното протежение на реката, което влошава още повече нещата и повишава нивото на речното корито. Поради това, дори умерено прииждане на реката причинява огромни щети на хората на двата й бряга, които губят не само имуществото, но и живота си. При прииждането на река Уеи през 2003 г., водата достига 3700 кубически метра в секунда - нещо, което теоретично може да се случи веднъж на всеки три до пет години, но подобно наводнение е без прецедент за последните 50 години.
В близост до Джумадиан, провинция Хенан, са построени множество големи водохранилища. През 1975 г. бентовете им се срутват един след друг. За два часа се удавят 60 000 души, а общият брой на жертвите е 200 000.
ККП продължава необузданите си действия, с които унищожава земите на Китай. Бентът на Трите клисури на р. Яндзъ и проектът за прокарване на води от юг към север, са опити на ККП да промени природните екосистеми с инвестиции за стотици милиарди долара. Да не говорим за малките и средно големи проекти за “борба със Земята”. Веднъж в ККП дори е предложено да се използва атомна бомба, за да се пробие проход в Тибетското плато Чинхай, което да доведе до промени в природните условия на западен Китай. Независимо, че ККП се отнася с пренебрежение към своята земя и нейната арогантност разтърсва света, тези неща не са неочаквани.
В хексаграмите (Ба Гуа) на „Книгата на промените”, праотците на Китай са считали Небето за Циен или „създател” и са се отнасяли към него като към небесен Дао. Те считали Земята за Куън или „приемател” и уважавали добродетелите.
Куън – хексаграмата, следваща Циен, се обяснява в „Книгата на промените” като: „Намирайки се в хексаграмата на Куън, природата на Земята е да се разгръща и отзовава. В съответствие с това, възвишените хора управляват и поддържат всичко с безгранична добродетел”.
Записки на Конфуций в „Книгата на Промените” [16] гласят: „Величието на Куън е съвършено; то дава начало на всички същества”.
Конфуций дава още разяснения за същността на Куън: „Куън е най-деликатна, но в движението си е твърда. Тя е най-спокойна, но в същността си е най-уравновесена. Следвайки, тя печели своя повелител, но въпреки това запазва своята природа, и затова е трайна. Тя е всеобхватна и е брилянтна в трансформациите си. Това е пътят на Куън – толкова смирена, носеща Небето и движеща се с времето”.
Ясно е, че само възприемайки добродетелите на майката Земя - отстъпчивост, спокойствие и твърдост, следвайки Небето, може всичко да се поддържа и да процъфтява на Земята. „Книгата на промените” ни учи на правилно отношение към небесния Дао и земните добродетели, изисквайки от нас да следваме Небето, да сме верни на Земята и да почитаме природата.
Но ККП, нарушавайки Циен и Куън, поощрява към „борба с Небето и Земята”. Тя плячкосва на воля земните ресурси. Накрая неминуемо ще бъде наказана от Небето, Земята и закона на природата.
ІІІ. Борба с Небето, потискане на религиите и отхвърляне на вярата в Бог
Как един ограничен живот може да разбере безграничното пространство-време?
Синът на Айнщайн веднъж го попитал защо е толкова известен. Айнщайн посочил сляп бръмбар, пълзящ по кожена топка и отговорил, че бръмбарът не знае, че пътеката му е дъгообразна, но “Айнщайн знае”. Отговорът на Айнщайн действително има дълбок смисъл. Китайска поговорка съдържа подобна мъдрост: “Не знаеш как действително изглежда планината Лу, именно защото си в нея”. За да разбере една система човек трябва да излезе извън нея, за да я види. В противен случай, използвайки ограничените си представи, за да изучи безграничното пространство-време на Вселената, човечеството никога няма да може да разбере истинската й природа и тя завинаги ще остане тайна за човешкия род.
Тази област, недостижима за науката, принадлежи към метафизиката и духовното, които, разбира се, попадат в сферата на „вярата”.
Вярата е мисловна дейност, която включва опит и разбирания за живота, за пространство-времето и за Вселената; тя е отвъд това, което може да се управлява от една политическа партия. “Дайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” [17]. Но позовавайки се на жалкото си и нелепо разбиране за Вселената и живота, ККП нарича всичко, извън собствените й теории, суеверие, промива съзнанията на вярващите в Бог и ги принуждава на вероотстъпничество. Тези, които не са склонни да променят вярата си, са оскърбявани и дори убивани.
Истинските учени имат широк мироглед за Вселената и не биха отрекли безграничното “неизвестно”, пречупвайки го през собствените си ограничени схващания. В своята книга „Принципи на математиката”, публикувана през 1678 г., великият учен Нютон обяснява в детайли принципите на механиката, формирането на приливите и отливите, движенията на планетите, и изчислява движението на Слънчевата система. Нютон, толкова вещ в своята област, повтаря многократно, че книгата му е само описание на повърхностен феномен и че той дори не би посмял да говори за действителната роля на най-висшия Бог в създаването на Вселената. Във второто издание на „Принципи на математиката”, изказвайки вярата си, Нютон пише: “Тази най-красива система от Слънце, планети и комети може да произлиза само от замисъла и властта на интелигентно и могъщо същество... Както сляп човек не познава цветовете, така ние не можем да разберем начина, по който всемъдрият Бог вижда и разбира всичко”.
Да оставим настрана въпроса за съществуването на небесни царства извън това пространство-време и за това, дали търсещите Пътя могат да се завърнат към своя божествен произход, към истинския си образ. Но има нещо, с което не можем да не се съгласим: в праведните религии всички вярват, че доброто поражда добро, а злото се наказва. Праведните религии играят много важната роля на поддържане на човешката нравственост на определено ниво. От Аристотел до Айнщайн е съществувала вяра в наличието на господстващ закон във Вселената. Човечеството никога не е спирало да проучва и да търси истината за Вселената с различни средства. В допълнение на науката, защо да не се приемат и религиите, вярата и самоусъвършенстването като различни начини да се разкрие истината за Вселената?
ККП унищожава праведната вяра на човечеството
В миналото всички народи са вярвали в Бог. Именно поради вярата си в Бог и в кармичната (съдбовна) взаимовръзка между доброто и лошото, хората се въздържат и поддържат моралния стандарт в обществото. Винаги, по целия свят, ортодоксалните религии на Запад, както и конфуцианството, будизмът и даоизмът на Изток, са учили хората, че истинското щастие идва от вярата в Бог, от почитането на Небето, от добруването към другите, от признателността към благодатта и отплащането за добротата, проявена от другите.
Водеща предпоставка на комунизма е бил атеизмът – вярата, че няма Буда, нито Дао, нито предишен или отвъден живот, нито възмездие. Затова всички комунисти по света казват на бедните и на лумпен пролетариата [18], че няма нужда да вярват в Бог; че не трябва да плащат за това, което са извършили; и че не трябва да се подчиняват на законите и да съблюдават добро поведение. Точно обратното, трябва да използват измами и насилие, за да се сдобият с благосъстояние.
В древен Китай, въпреки че императорите са били смятани за притежаващи най-върховното благородство, те винаги са се поставяли по-ниско от Небето, наричайки себе си „синове на Небето”. Ръководени и ограничавани от “волята на Небето”, от време на време те издавали имперски укази, в които се порицавали и разкайвали пред Небето. Комунистите обаче взимат в свои ръце нещата за излагане волята на Небето. Неограничени от никакви правила и закони, те са свободни да правят каквото си поискат. Като резултат, вместо “земен рай” те сътворяват ад на Земята.
Патриархът на комунизма Маркс вярвал, че религията е духовен опиум за народа. Той се страхувал, че хората ще повярват в Бог и ще откажат да приемат неговия комунизъм. Още първата глава на книгата “Диалектически материализъм” на Енгелс съдържа критика към Менделеев и изследването му на мистицизма.
Енгелс посочва, че всичко преди и по време на средновековието е трябвало да оправдае своето съществуване пред съда на човешкия разум. С това твърдение той поставя себе си и Маркс в ролята на съдии в този съд. Михаил Бакунин, анархист и приятел на Маркс, коментира Маркс по следния начин: “Той се явяваше Бог за хората. Не можеше да допусне друг Бог освен себе си. Изискваше от хората да му се кланят като на Бог и да му отдават почит като на техен идол. В противен случай ги подлагаше на словесни атаки или ги преследваше”.
Традиционната ортодоксална вяра съдържа в себе си естествени спънки за комунистическата арогантност.
ККП загубва присъствие на духа в безумното си преследване на религиите. По време на Културната революция многобройни храмове и джамии са съборени, монасите са превеждани по улиците на унижаващи шествия. В Тибет 90 процента от храмовете са повредени. Дори днес, ККП продължава религиозните гонения, хвърляйки в затвора десетки хиляди християни от домашните църкви. Гон Пинмей, католически свещеник от Шанхай, е поставен зад решетките от тираничния режим за повече от 30 години. Той пристига в САЩ през 1980 г. Когато умира, над 90-годишен, той оставя завещание, в което казва: “Преместете гроба ми обратно в Шанхай, когато ККП вече не управлява Китай”. В продължение на над 30 години затвор поради религиозните му убеждения, ККП упражнява многократен натиск върху него да се откаже от вярата си и да приеме ръководството на “Патриотичния Комитет на Трите Само-” на ККП [19] в замяна на освобождението му.
В последните години енергичните мерки на ККП срещу практикуващите Фалун Гонг, които отстояват принципите на Истинност, Доброта и Търпимост, се явяват продължение на доктрината й за “борба с Небето”, както и неизбежен резултат от насилването на хората да правят противоположни на волята им неща.
Комунистите атеисти изпитват радост от борбата с Небето и се опитват да подчинят вярващите в Бог. Тяхната абсурдност не може да се опише с думи; понятия като “безочливост” и “високомерие” не могат да представят дори частица от нея.
******************
Заключение
На практика комунизмът се е провалил по целия свят. През март 2001 г., пред кореспондент на ”Вашингтон пост”, бившият лидер на последния голям комунистически режим в света Дзян Дзъмин казва следното: “Когато бях млад, аз вярвах, че комунизмът скоро ще победи. Вече не мисля така”. [20] В момента тези, които действително вярват в комунизма, са редки изключения.
Комунистическото движение е обречено на провал, тъй като престъпва закона на Вселената и върви срещу Небето. Такава антивселенска сила със сигурност ще бъде наказана от волята на Небето и от божествата.
Въпреки че ККП е оцелявала в многократни кризи посредством честа смяна на външния си вид и държейки се здраво за удавническата сламка, нейната неминуема гибел е близо. Сменяйки кожите си една след друга, ККП разкрива своята истинска природа на алчност, бруталност, безсрамие, малодушие и противопоставяне на Вселената. До ден днешен тя продължава да контролира съзнанието на хората и да изкривява човешката нравственост, разрушавайки човешките ценности, мира и прогреса.
Необятната Вселена носи в себе си необоримата воля на Небето, която също може да се нарече Божествена воля или Закон и Сила на природата. Човечеството ще има бъдеще, само ако хората почитат волята на Небето, следват хода на природата и закона на Вселената и се отнасят с любов към всички живи същества под Небето.
******************
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Бележки
[1] Лао Дзъ (още известен като Лао Цъ, Ли Ер или Ли Дан), китайски философ, живял в VIв. пр.н.е. Негова е заслугата за написването на „Дао Де Джин” („Тао Те Чин”), известната творба за даоизма.
[2] Дао Де Джин, Глава 25.
[3] Менций, том 2
[4] „Римите за Три” (Сан Дзъ Дзин), традиционен китайски текст за началното образование.
[5] Менций, том 6
[6] Карл Маркс “Принос към критиката на Хегеловата ‘Философия за правото’”.
[7] Леон Троцки (1879 - 1940), руски теоретик на комунизма, историк и военачалник, основател на съветската Червена армия. Убит на 22 август 1940 г. в Мексико сити от агенти на Сталин.
[8] Според Джу Ши /или Чу Хси/, (1130-2100г), неоконфуциански учен от династията Сон, началното обучение се занимава с добрите обноски, докато напредналото обучение набляга на скритите принципи зад тези обноски. Източник: „Тематични беседи на майстор Джу (Джу Дзи Ю Лей)”, том 7.
[9] Лин Бияо (1907 - 1971), член от висшите ешелони на ККП, служил при Мао Цзедун като член на китайското Политбюро, заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.). Считан за архитект на Културната революция в Китай. През 1966 г. е посочен за приемник на Мао, но губи доверието му през 1970 г. Предчувствайки падението си, Лин се въвлича в подготовката на опит за преврат, който е разкрит. Той се опитва да избяга в СССР (Съюз на Съветските социалистически републики, или Съветски Съюз; сегашната Руска Федерация). По време на полета обаче самолетът му пада в Монголия и той умира.
[10] Откъс от „Беседи по време на Ян’анския форум за литература и изкуство” (1942 г.), с автор Мао Цзедун
[11] Шистосомиазис е заболяване, причинено от паразитни червеи. Заразяването става посредством контакт със заразена речна вода. Обичайните симптоми включват висока температура, треска, кашлица и болки в мускулите. В по-тежките случаи болестта може да нанесе повреди на черния дроб, стомашно-чревния тракт, белите дробове и пикочния мехур, като в редки случаи може да предизвика припадъци, парализа или възпаление на гръбначния мозък.
[12] „Дао Де Джин”, глава 2
[13] “джин” - китайска единица за измерване на тегло, 1 джин = 0.5 кг; “мю” - китайска единица за измерване на земна площ, 1 мю = 0.165 акра
[14] преведено от преводача
[15] Както Нефритеният император, така и Кралят-дракон са китайски митологични фигури. Нефритеният император, наричан неформално от децата и обикновените граждани „Дядо”, е владетелят на небесата и е сред най-важните богове в китайския даоистки пантеон. Кралят-дракон е божественият владетел на четирите морета. Всяко море, съответстващо на една от четирите посоки на света, е управлявано от един Крал-дракон. Кралете-дракони живеят в кристални палати, охранявани от скариди-войни и раци-генерали. Освен че властват над водния свят, Кралете-дракони управляват и облаците и дъжда. Твърди се, че Кралят-дракон на Източното море притежава най-голяма територия.
[16] „Пълният И Чин”, преведен от Алфред Хуан.
[17] Библията, Матей, 22:21
[18] Лумпен пролетариат - груб превод на бедни работници. Този термин се отъждествява с класата на бездомниците, социално пропадналите и подмолните елементи, съставляващи част от населението на индустриалните райони. Те включват просяците, проститутките, гангстерите, изнудвачите, мошениците, дребните престъпници, скитниците, безработните, уволнените и всички останали непълноценни елементи на обществото. Терминът е въведен от Маркс в „Класовите борби във Франция”, 1848-1850г.
[19] Патриотичен комитет на трите само- (или Патриотична църква на трите само-, ПЦТС), е творение на ККП. “Трите само-“ се отнасят до “самоуправление, самоиздръжка и саморазпространение”. Патриотичният комитет на трите само- изисква християните в Китай да преустановят връзката си с християните в чужбина. ПЦТС контролира всички официални църкви. Църквите, които не се присъединят към ПЦТС са принудени да затворят. Водачи и последователи на независимите домашни църкви са преследвани и често пъти осъждани на затвор.
Авторско право 2004 - The Epoch Times
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!