Пиксабей В една трета от българските общини държавата е най-големият работодател. Това е знак за икономическа изолация и липса на частен бизнес. В тези случаи има нужда от реформа – или чрез обединяване на функции, или чрез административно сливане на самите общини.
Това заяви пред Bloomberg Tv Bulgaria Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Николов обясни, че идеята за сливане на общини не е нова, но става все по-релевантна предвид, че държавните разходи растат с бързо, без сериозна оптимизация нито в администрацията, нито в събираемостта на приходите.
"Говорим за средносрочна промяна, която може да се реализира в рамките на няколко години.
Но е важно още сега да признаем нуждата от нея и да я подготвим аналитично и политически.“ Според Закона за местното самоуправление се изисква новосъздадените общини да имат поне 6000 жители и положителна демографска тенденция.
Но законът не предвижда какво се случва, когато вече съществуваща община падне под този праг. Адриан Николов заяви, че в България в момента има 80-90 общини, които са под минимума от 6000 души, и още около 20, които са близо до него и имат отрицателен демографски тренд.
"Това означава, че до няколко години повече от една трета от общините у нас ще са под прага на жизнеспособност.“ А този проблем се допълва от прекалено раздут публичен сектор, а в някои общини има по един общински служител на по-малко от 50 души население, отбеляза икономиста.
"Държавата като работодател не е решение, а симптом“ В много от по-слабо развитите райони държавата вече е най-големият работодател и въпреки някои изключения – общини с големи енергийни предприятия или военни заводи, проблемът е в онези общини, където държавата е работодател само чрез администрацията и публичните услуги.
Обединяването на общини ще доведе до на свиване на административните разходи и натиска върху бюджета и ще освободи работна ръка за бизнеса и облекчи пазара на труда, особено в по-отдалечените региони.
04.11.2025