България вече официално е в най-тежкия си фискален период от поне 25 години В Закона за публичните финанси е записано, че най-късно на Хелоуин правителството трябва да е одобрило и внесло в парламента рамката на бюджета за следващата година.
В закона не се споменава изрично Хелоуин, но закачката е удачна, имайки предвид, че приемането на бюджета в последните години се превърна в истински празник на ужаса. Тази година правителството отново закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета успя да скара всички социални партньори и предизвика критика от практически всички посоки. България вече официално е в най-тежкия си фискален период от поне 25 години.
Последният дълъг период на бюджетен дефицит беше 2009-2015 г., а сега страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 г. и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към балансиран бюджет до края на това десетилетие.
Бюджетният дефицит в момента е по-дълбок от този през глобалната финансова и европейската дългова кризи и е изцяло предизвикан от свръх напомпването на разходите и отклоняването им от дългосрочната средна.
Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото увеличение на разходите за персонал в държавата и преминаването на границата от 10% от БВП за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава много ясна задача на правителството - да обуздае ръста на разходите и да консолидира бюджета по управляем начин, за да не стигаме до сценария на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от БВП през 2026 г.) и се влиза в истинска бюджетна криза.
Тази задача на правителството е частично улеснена от високия номинален ръст на икономиката в страната. Pрез 2025 г. тя ще е с близо 6 млрд.
лв. по-голяма от това, което беше заложено в бюджета в началото на годината - новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите казва, че БВП на страната за 2025 г. ще е близо 221 млрд.
лв., а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 млрд. лв.
04.11.2025