Инфлацията е като тих данък Правителствените дългове са неустойчиви в САЩ и голяма част от Европа. Съществува и огромен натиск за увеличаване на разходите за климата, отбраната и застаряващото население. Това ще доведе до неизбежната комбинация от по-високи данъци и инфлация, пише журналистът Хюго Диксън за Ройтерс.
Делът на глобалния публичен дълг от икономическото производство нараства почти без прекъсване от средата на 70-те години на миналия век. Той ще достигне над 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г., което е най-високото ниво от Втората световна война насам, според прогноза на Международния валутен фонд. Проблемът е, че правителствата харчат повече, отколкото събират данъци.
Заемите могат да бъдат устойчиви само ако са стабилни или намаляват като процент от БВП. Тоест, ако годишният бюджетен дефицит като процент от производството е равен или по-малък от номиналния растеж на икономиката преди коригиране с инфлацията. Сред богатите страни от Г-7 САЩ, Франция и Великобритания имат най-големи проблеми.
Според МВФ очакванията са техните дефицити да достигнат съответно 7,4%, 5,4% и 4,3% от БВП тази година. А номиналният растеж на техните икономики не е повече от 4%. При нива на дълга от съответно 121%, 113% и 101% от БВП нещо трябва да се промени.
Дълговете на другите страни от Г-7 не растат, защото дефицитите им са горе-долу под контрол. Дългът на Япония обаче е 237% от БВП, а на Италия е 135%. Само Германия и Канада поддържат все още някакви разумни нива на правителствени заеми.
Неустойчивото дългово натоварване не води непременно до финансова криза. Богатите страни имат много въжета, с които да се обесят.
Това важи за страни, които печатат свои валути, като САЩ, Великобритания и Япония, но е по-малко валидно за Франция и Италия, които се придържат към паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Заемите не могат да нарастват вечно. Проблемът е, че начините да се овладеят не са много и не са лесни. Най-добрият вариант е да се засили растежът.
03.11.2025