БУДНАЕРА\\\///ЕВ ⌕

СЪБИТИЯ+ ОТКРИТИЯ+ ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОЛЗИ


Хърватия и еврото — какво научихме от първите дни

Източник: marica.bg

Смяната на куната с еврото в Хърватия през 2023 г. е извадила значителни суми от сивата икономика и е пренасочила паричните потоци към банковата система. Но преходът към общата валута не е минал без предизвикателства — от технически проблеми до поскъпване на основни стоки.

Председателят на Управителния съвет на Загребската фондова борса Ивана Гажич разкри, че приемането на еврото е довело до рязък ръст на депозитите в банките, тъй като много граждани са внесли спестяванията си, държани „на черно“.

„Хората трябваше да обменят парите си в евро и това върна огромни суми в системата“, коментира Гажич. По-ниски лихви и повече инвестиции С приемането на общата валута отпадна валутният риск, което „освободи ликвидност в банките“ и свали лихвите по кредитите. Компаниите получиха по-лесен достъп до финансиране, а инвеститорите вече могат да сравняват по-лесно цените на акциите с тези в други страни от еврозоната.

„Нашата пазарна капитализация почти се е удвоила за три години“, допълни Гажич. В нощта на присъединяването към еврозоната част от банкоматите и картовите системи временно блокирали, но работата им била възстановена „в рамките на няколко дни“. По време на прехода цените се показвали едновременно в куни и евро, но според Гажич психологическата адаптация е отнела повече от две години — особено за по-възрастните хора.

Оплаквания и поскъпване на хляба и кафето Председателят на Хърватската асоциация за защита на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич признава, че част от търговците не са били подготвени за въвеждането на новата валута.

Само 40% от магазините са имали стартови комплекти с евромонети, а в малките населени места мобилните доставки закъснели. След влизането в еврозоната цените на кафе и хляб скочили двойно, което предизвикало вълна от сигнали към държавната инспекция. Кафе от 10 куни (1,33 евро) се е продавало по 2–2,50 евро, а хляб от 7 куни (0,93 евро) – по 1,20–1,50 евро.

Много граждани, особено възрастните, не са имали достъп до дигитални калкулатори за преизчисление. Кнежевич разкри, че Централната банка е поръчала едва 60 000 физически конвертора при над 1,2 млн. пенсионери, което затруднило прехода.

Повече в marica.bg

02.11.2025

ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО



© Copyright БуднаEра-ЕпохалниВремена

^^^^^^^^^

–––

–