Мирното десетилетие носи просперитет на страната Полага усилия да укрепи властта си в крайморските градове Победата на цар Иван Александър Асен над ромеите при Русокастро на 18 юли 1332 г. имала решително значение не само за България, но и за целия европейски Югоизток. След столетни войни трайно са овладени земите и градовете на плодородна Тракия между Ямбол и южното Черноморие.
Византийците напускат за дълго балканската сцена, защото трябвало да отблъскват настъпващите в Мала Азия османски войски. Това осигурява на страната едно мирно десетилетие - рядкост за средновековната история на Стария континент. Точно заради него често наричат управлението на Иван Александър “Златен век” за тогавашна България.
Понякога обвиняват царя, че пренебрегнал вековната политика на българските царе спрямо Вардарска и Егейска Македония и дал инициативата на силния сръбски владетел Стефан Урош IV Душан (1331-1354). Малко известно е, че по потекло сръбският крал бил повече българин, отколкото сърбин. Той е син на Теодора, дъщеря на българския цар Смилец (1292-1298), а по линията на баща си Стефан Урош III Дечански е правнук на цар Георги I Тертер (1280-1292).
След злополучната битка при Велбъжд в 1330 г. противоречията между България и Сърбия са отстранени и при идването на власт на Стефан Душан следва сближаване. Първа стъпка на сръбския крал е да екстрадира в Дубровник по искане на Търновград претендента за престола Иван Стефан и майка му Анна-Неда.
На 19 април 1332 г. пък е обявен брака между крал Стефан Душан и сестрата на Иван Александър, Елена. Това позволява на българския владетел бързо да ликвидира бунта на чичо си Белаур и да разгроми ромеите в битката при Русокастро.
През следващия половин век Елена играе огромна роля в събитията на Балканите. Тя и други роднини на цар Иван Александър заемат най-важни позиции в сръбския двор и осигуряват отлични отношения между двете държави.
Второто важно събитие през мирното десетилетие е сключването на брака между българския престолонаследник Михаил Асен и дъщерята на император Андроник III Палеолог, Мария (наричана в някои извори Ирина), което е едно от условията на сключения при Русокастро договор.
02.11.2025