Постоянното пътуване на институцията между Брюксел и Страсбург е колкото непрактично, толкова и неизбежно

Тази седмица в Европейския парламент няма заседания - това е т.нар. "зелена седмица", когато евродепутатите работят извън офисите си - срещат се с избиратели, посещават събития или пътуват по мисии.

Но когато дойде време за пленарните сесии, Парламентът се мести - от Брюксел в Страсбург. Това редовно "преместване" е уникално за ЕС и често предизвиква дебати.

Всеки месец стотици членове на Европейския парламент, техните съветници, служители, преводачи и цели влакове и камиони с документи и оборудване потеглят от Брюксел към Страсбург - пътуване от близо 450 километра. Това не е символичен акт, а част от официалния график на Европейския парламент. В Брюксел се провеждат заседанията на комисиите и политическите групи, а в Страсбург - пленарните сесии, които трябва да бъдат поне дванадесет годишно, включително и бюджетната.

Така Европарламентът води "двоен живот", ако не броим административния секретариат на институцията, който е базиран в Люксембург...

Тази необичайна система не е резултат от прищявка, а от исторически и политически компромиси, които оформят съвременния Европейски съюз. След Втората световна война континентът търси символи на помирение и стабилност. Страсбург, разположен на границата между Франция и Германия, е емблематичен за тази идея - през вековете той неведнъж е сменял своята национална принадлежност и е бил арена на конфликти. Затова, когато след войната започват да се създават първите европейски институции, Страсбург се превръща в естествен символ на мира и сътрудничеството между двата исторически съперници.

Още през 1950-те години първите заседания на Европейската общност за въглища и стомана се провеждат именно там, но впоследствие част от дейността се премества в Брюксел и Люксембург. През 1992 г. държавите членки на ЕС вземат единодушно решение да уредят този въпрос в договорите: пленарните сесии на Европейския парламент ще се провеждат в Страсбург, заседанията на комисиите и групите - в Брюксел, а администрацията ще остане в Люксембург. Така многоседалищната структура става не просто традиция, а правно изискване, което не може да бъде променено без единодушното съгласие на всички страни членки.

Въпреки символизма, тази практика отдавна поражда критики. Прехвърлянето на хора и материали между Брюксел и Страсбург струва на европейските данъкоплатци над 100 милиона евро годишно, според оценки на Европейската сметна палата. Към това се добавя и екологичният отпечатък - всеки месец стотици тонове оборудване се транспортират с камиони и влакове, а сградите в Страсбург остават почти празни през по-голямата част от годината. Поддръжката, отоплението и охраната на неизползваните помещения също изискват значителни ресурси.

Много депутати и служители определят тази организация като "институционален абсурд". Всяка пленарна седмица означава дни, загубени в пътуване, разходи за хотели, транспорт и логистика. Дори документите се местят със специални влакови композиции. Мнозина посочват, че подобна система противоречи на усилията на ЕС за устойчивост и опазване на климата.

Въпреки това, премахването на "пътуващия парламент" изглежда почти невъзможно. Причината е в европейските договори: за да се промени седалището на Парламента, е необходимо единодушие между всички държави членки. Франция категорично настоява Страсбург да запази статута си на европейска столица, тъй като това носи престиж, икономически ползи и историческо значение. От своя страна, Белгия също няма интерес да изгуби част от международния статус на Брюксел, където се намират и останалите ключови институции на ЕС.

Поддръжниците на сегашната система изтъкват, че именно разпределението на институциите между различни държави отразява духа на европейското равновесие - Европа не принадлежи на един град или една нация. Страсбург, казват те, е не просто място, а символ на единство в многообразието.

Противниците обаче са на мнение, че този символизъм вече е изживял своето време. В епоха на дигитализация, климатични цели и нужда от ефективност, аргументът за историческа символика изглежда все по-слаб. Според тях, Европейският парламент би трябвало да има едно седалище, което би намалило разходите, въглеродните емисии и бюрократичните усложнения.

Дебатът продължава вече десетилетия, без видима перспектива за промяна. Дори и сред депутатите има консенсус, че системата е остаряла, но договорното ? закрепване и националните интереси я правят почти непробиваема. Така Европейският парламент ще продължи да пътува между Страсбург и Брюксел - едновременно като жива традиция на европейското обединение и като пример за това колко трудно се постига институционална реформа в Съюза.

Лунапарк

Един от най-куриозните епизоди, свързани с ежемесечното пътуване, беше през 2012 г., когато специално нает влак, превозващ депутати и служители от Европейския парламент от Брюксел към Страсбург, погрешка се озова в Дисниленд Париж. Вместо да спре на гарата в Страсбург, композицията е отклонена по грешен маршрут и пътниците се оказаха на перона на увеселителния парк в Марн-ла-Вале.

Макар ситуацията да беше разрешена бързо и влакът да продължи към правилната дестинация, случаят предизвика бурни реакции в медиите и в самия парламент. За мнозина този инцидент се превърна в символ на абсурдността и хаоса, свързани с постоянните пътувания на институцията между различните ? седалища.

Надбавки

Освен заплатата си, евродепутатите получават различни допълнителни средства за изпълнение на задълженията си, повечето от които са свързани с постоянните им пътувания:

- дневна надбавка - 350 евро на ден за престой в Брюксел или Страсбург (храна, хотел, разходи);

- обща месечна надбавка - 4 950 евро, която покрива офис разходи в страната, от която са избрани (наем, техника, интернет и т.н.);

- пътни разходи се възстановяват според реалната цена на билета (до тавани за самолет, влак или автомобил);

- медицински разходи се възстановяват до две трети;

- преходна надбавка при напускане - до два месеца заплата за всяка година в длъжност (максимум две години).

01.11.2025