Надвечер. Топло, задушно, небето е някак си през пелена. Хората са малко отнесени, животът не е толкова забързан днес. И си спомням едно време, когато бях малка, за вечерите в едно село, в което имахме приятелско семейство. Пак така упойваща топлина, умиротворение, по прашните селски улици се прибират кравите от паша, всяка си знае коя порта е нейната, хлопатарите им огласят селото. Оттук-оттам се чуват подвиквания на стопани към животните. По двора щъкат кокошки, отвреме навреме кудкудякат, когато се заплетат в краката на някого и ги подритнат.
Домакинята прави вечеря на печка на дърва, мирише вкусно, всички се навъртат уж да видят какво се готви, но всъщност да отмъкат малко дъхав домашен хляб или нещо от сготвеното. Мъжете на двора под асмата плющят карти и ракия и говорят за някакви мъжки си работи. Бабата седнала на стъпалата на двора и гледа последните слънчеви лъчи и ни говори на децата, гълчи и нарежда. Невероятният спомен за босите крака, които усещат затоплената от слънцето пръст и трева и лекият ветрец, който ти разрошва косата и охлажда след търчането из селото. Събираме се цялата дружинка деца и отиваме да гледаме как хранят прасето. Едното дете ни обяснява как ще колят Гошо за Коледа, а на градските деца леко ни призлява и се просълзяваме за съдбата на Гошо. След това разсъждаваме дали яде всичко и дали го къпят.
За кратко отиваме да погледнем другата баба, която тъче на стан. Вижда ни се много сложно и интересно, бабата показва как се тъче пъртена черга, след това ни гони навън да играем.
Времето за вечеря е по тъмно. На двора, под асмата, светят няколко лампи откъм къщата, весело, човешко, просто живот. И когато заспиваш в стаята, където през лятото сушат лавандулата и стените все още миришат омайно, чуваш в далечината звуците на животни и насекоми. И, разбира се, се надяваш да не ти се наложи геройството през нощта по тъмното да се налага да отидеш в тоалетната на двора, което си е цяло приключение, когато си на седем-осем години.
И още помня уханието на пръст, трева, животни, лавандула и нагрени от слънцето каменни плочи. И това, че всичко беше живо. А детството в този момент - прекрасно.
Незабравими мигове. За такива живеем. Не за пари и придобивки. А за спомени.
Да ви е лека вечерта и се усмихнете на някой хубав спомен, вече почти изглежда лято....