Соня Колтуклиева
Кирилеее, понеже си ми комшия и ми е жал за тебе, ще повторя: бавно - простичко - ясно. Ако не ме разбереш, питай Лена да ти го преразкаже:
1. На 3 април, виждайки, че пред вратата му са застанали униформени и цивилни, Стефан Димитров позвънява на Живко Коцев да иска помощ и закрила.
2. Уплашен и паникьосан, Живко Коцев се обажда на Борислав Сарафов и моли за среща. Главният прокурор вика в кабинета си градския прокурор, заместник-градския прокурор, председателя на КПК. Защо? Защото акцията е на ДАНС и КПК, разследването се провежда от 8 месеца, 4 месеца през миналата година са записвани СРС-та.
3. Живко Коцев се появява със сълзи на очи. Пита много ли му е сериозно положението? Получава утвърдителен отговор. Уплашва се. Моли да стане анонимен свидетел. Предлага да подаде оставка, да не се съобщава за обиските в кабинета и в дома му; казва, че ще предаде часовника от Стефан Димитров. В двата разпита - доброволни, на единия присъства адвокат Илиян Василев - пропява и накиснал Бойко Рашков и Асен Василев. В ПИК публикувахме протоколите от беседите.
Аз научих първа, ПИК публикува информация за обиските в кабинета и дома на Живко Коцев; гоних Атанас Атанасов от президентството до партийния дом и го питах многократно за главния секретар. Генерала мълча като партизанин на разпит в полицията, поне според литературата.
Живко Коцев се отметна, обяви, че си оттегля оставката. Ако беше сам на срещата с Борислав Сарафов, какво ли съчинения по картинка щеше да разказва.
Кириле, разбра ли? Или Найо те е научил, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина.
Не става, Кирилеее!