Само преди месец не бяха малко експертите, които хранеха сериозни надежди, че България ще успее да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 година. Последните политически сътресения обаче хвърлят сериозна сянка на съмнение дали този срок е постижим. Един от възможните варианти за служебен премиер бе управителят на БНБ Димитър Радев. Той обаче има твърде много ангажименти именно в процеса на приемане на единната европейска валута, която съществува от 1999 година насам. Какво точно ще се случи, ще стане ясно до броени дни. Но какъвто и да е резултатът за банкера, Радев със сигурност трябва да свърши огромна работа без значение дали до въвеждането на европарите в страната остават 8, 18 или 24 месеца.
Според проучване на „Галъп“ перспективата за приемане на единната европейска валута в България продължава да поражда неясноти и буди обществена тревога за жизнения стандарт. Над 44% от запитаните смятат, че се чувстват по-несигурни, а 23,5% са на противоположното мнение. Няма ясно изразени мнозинства при отговорилите, но се вижда, че ентусиазъм липсва. Обяснимо най-големи са страховете при по-възрастното население, а най-младите са по-позитивни.
С присъединяването ни към еврозоната ще станем част от близо 350-милионното население на 20 държави в ЕС – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия. От сегашните членки на ЕС само Дания е договорила да запази своята национална валута. Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели европарите, сключвайки специални споразумения с ЕС и могат да издават свои собствени монети. Но тъй като не са членове на ЕС, не са част и от еврозоната.
България е поела по пътя на еврото още след подписването на Договора за присъединяване към ЕС. И това ще се случи щом изпълним критериите от Маастрихт. Сред тях най-важният е ценовата стабилност: средната инфлация година преди оценката не бива да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този показател в трите държави членки с най-добри резултати. Бюджетният дефицит не бива да е над 3% от БВП, а държавният дълг да не е повече от 60%.
Дали българската икономика е готова за големия скок се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години. Тези оценки също може да бъдат поискани и от съответната държава.
Според министерството, оглавявано от Асен Василев, България е изпълнила три от четирите критерия, остава само инфлацията, който действително се забавя през последните месеци. През този февруари инфлацията е 0,3% спрямо предходния месец, а в сравнение с година по-рано е 3,3%.
Икономистът Георги Кадиев обаче смята, че още сме далече от целта и ще трябва да почакаме до 2027 година, за да влезем в еврозоната. „Сегашният референтен доклад ще бъде публикуван в началото на май и той ще е отрицателен заради инфлацията. Ние казваме, че сме вдигнали заплатите, но не сме вдигнали стандарта на живот. А трябва да се приближим до стандарта в ЕС, но само заради инфлацията, която е двойна, това няма как да стане. Ако на 1 януари 2025 г. влезем в еврозоната, за което ще се радвам, ще се прекръстя на Айше, нищо че съм еврейка“, коментира в интервю за „Филтър“ експертът и политик Мика Зайкова.
И макар да има разнобой около срока, все по-малко експерти отричат ползите от единната европейска валута. С нея по-лесно ще се сравняват цените между държавите в еврозоната, което ще засили конкуренцията между предприятията и ще носи ползи за потребителите. Фирмите ще търгуват по-лесно, по-евтино и по-безопасно, по-ефективни ще са финансовите пазари. Управителят на БНБ като член на УС на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Решенията на управителния съвет се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведения след 2015 г. ротационен принцип.
Големите страхове от въвеждане на еврото у нас са свързани с цените. Битуват много схващания, че при превалутирането и при закръгляването търговците ще започнат да продават по-скъпо. Инфлационният ефект от приемането на Хърватия в еврозоната е бил само 0,2 процентни пункта, сподели управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич по време на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, което се проведе на 26 февруари в Народното събрание. Хърватия е последната държава, която в началото на 2023 г. влезе в еврозоната. В момента на присъединяване инфлацията в страната е била висока – 8,4 %. Влиянието от смяната на куната се е оказало малко и основно върху сектора на услугите. Според Вуйчич спекулациите с високите цени били свързани с т.нар. „възприятие за инфлация“ и с натрупаното информационно напрежение. Всички тези очаквания и твърдения са били опровергани от реалната статистика. През последната година в страната се забелязва покачване на жизнения стандарт, реалните доходи се увеличили с 5,7%.
В ДЕНЯ Х ВСИЧКИ ЛЕВОВИ СМЕТКИ СЕ ПРЕВАЛУТИРАТ АВТОМАТИЧНО
Половин година банки и пощи ще обменят безплатно пари кеш
В деня, в който България стане част от еврозоната, всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро по официалния курс. От тази дата парите ще се теглят само в евро, независимо дали това ще става чрез банкомат, на ПОС устройство или в самия банков клон. Пенсиите, помощите, обезщетенията ще се изплащат единствено в европари. Това предвижда проект на Закон за въвеждане на еврото, пуснат за обществено обсъждане от Министерството на финансите. До 24 април 2024 година всеки може да изпрати свои възражения по текстовете и предложения за промяна.
Проектът е разработен от специално създадена работна група, в която са включени представители на финансовото ведомство, БНБ, всички министерства, на бизнеса и академичната общност. Европейската комисия вече е дала своето положително становище, очаква се съгласуването му с Европейската централна банка.
Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото, така и в решението на Народното събрание от октомври 2022 г. БНБ ще обменя безсрочно и в неограничено количество банкноти и монети левове по официалния курс. За суми от 1000 до 10 000 лева трябва да бъде подадена предварителна заявка от 3 работни дни. Банките също искат тридневно предупреждение за над 30 000 лв. Според проекта през първите 6 месеца безплатна ще е обмяната в банките и в някои клонове на „Български пощи“, а след това те ще начисляват такси върху операциите. В пощите ще се обменят до 1000 на ден за едно лице.
ОПРЕДЕЛЯТ КАК СЕ ЗАКРЪГЛЯВАТ ЦЕНИТЕ
Във фискалния бон в продължение на 12 месеца ще се виждат и двете валути
Цените на стоките и услугите ще се обозначават едновременно в левове и евро от първия месец след решението на Съвета за приемането на еврото до 12 месеца след датата на въвеждане му у нас. Двете цени ще се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Трябва да са поставени заедно, а крайната сума, която заплаща потребителят, също трябва да бъде представена и в двете валути във фискалния бон. В продължение на един месец от фактическото влизане на България в еврозоната хората ще могат да се разплащат и в двете валути. По време на този период търговците ще са задължени да връщат ресто в евро, освен ако нямат достатъчна наличност в момента. След изтичането на този период левът ще престане да бъде законно платежно средство.
Цените ще се формират по правилата за превалутиране и закръгляване. При превалутирането цената в левове се разделя на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая. При закръгляването получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая по стандартното математическо правило. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак остава непроменен. Ако третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият след десетичната запетая се увеличава с една единица.
От датата на въвеждането на еврото всички заеми, първоначално отпуснати в левове, ще се считат в евро и ще се превалутират по официалния курс. Няма да се допуска въвеждането на новата валута да се използва като условие за предоговаряне на вече сключени договори между банките и техните клиенти. Това ще важи и за финансови институции, които предоставят заеми.
Новият лихвен процент за кредити с променлива лихва не може да е по-висок от преди датата на въвеждане на еврото. Ако лихвата е фиксирана процентът ще остане такъв, какъвто е бил договорен.
Солени санкции грозят всички, които злоупотребят при закръгляването на сумите след превалутирането. Глобите могат да достигат до 5000 лв., а за нелоялни практики по Закона за защита на потребителите наказанието може да удари и 70 000 лв., смята Габриела Руменова, основател на на платформата „Ние, потребителите“. В момента е забранено в нашите магазини да има цени в евро. Ако някой търговец си позволи да го направи, може да бъде глобен между 400 лв. и 5000 лева.
ИСТИНСКИТЕ БАНКНОТИ ЛЕСНО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ФАЛШИФИКАТИТЕ
БНБ ще емитира монети, Мадарският конник е изобразен върху центовете
Евробанкнотите се произвеждат чрез сложна печатна технология, а защитните им елементи позволяват да бъдат лесно различавани от фалшификатите. Всички купюри съдържат релефен печат, воден знак, осигурителна нишка и цифри, допълващи се срещу светлината. Купюрите от 5, 10 и 20 евро допълнително имат и холограма, както и златисто-перлена ивица. Банкнотите от 50, 100, 200 и 500 евро съдържат, освен общите за всички защитни елементи, и холограма, както и число с променящ се цвят.
БНБ ще емитира евромонети с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента, както и от 1 и 2 евро. Освен това ще пуска и възпоменателни с номинал 2 евро по повод национална или европейска значима тема. Ще емитира и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, но те ще са платежно средство само на територията на страната, въпреки че количеството им се одобряват от ЕЦБ.
Българската народна банка вече приключи процеса по съгласуване и одобрение на дизайна на българските евромонети. Мадарският конник ще се вижда върху евроцентовете, св. Иван Рилски – на монета от 1 евро и Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро.
Изображенията на сериите банкноти, изработени от Европейската централна банка, с които се разплащат гражданите на страните в еврозоната могат да се видят на новия информационен сайт, който пусна финансовото министерство.
БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА СЪС 7,29 МИЛИАРДА ЕВРО
След приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, сочат представителните данни. Страната ни ще трябва да внесе около 833 млн. евро на вноски за период от 12 години. Останалата част до максималния размер ще бъде предоставена само при поискване, ако има недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което не се е случвало никога от създаването му. Дали да бъде отпусната част от парите в подкрепа на друга държава, се решава с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас. Дори да бъдат отпуснати средства по време на криза, те се връщат с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната ни. Така експертите отговарят дали след влизането ни в еврозоната ще финансираме закъсали икономики. В специалната рубрика рубриката „Вярно ли е, че“ на електронната страница https://evroto.bg и https://еврото.бг е публикувана още информация за битуващите митове и легенди около въвеждането на единната европейска валута.
Маргарита ДИМИТРОВА