Самолет, оборудван с резервоари със сребърен йодид, се подготвя да излети за тест на новата технология за "засяване" на облаци. Стоп кадър: БНТ
Тестове за предизвикване на изкуствен дъжд чрез разпръскване на сребърен йодид във въздуха се проведоха на летището край русенското село Щръклево. Експерименталната технология за предизвикване на валежи представлява резервоари, произведени в България, които се прикрепят за самолета. Във въздуха те разпръскват миниатюрни частици сребърен йодид, който се свързва с водните пари и ги превръща в дъжд.
„Могат да се „засеят“ десетки хиляди квадратни километра дори с един полет. На самолетите също има монтирани радари, които ни помагат в непосредствена близост пред самолетите да оценим кои облаци да „засеем“, заяви Денислав Бончев, метеоролог, пред БНТ.
Стоп кадър: БНТ
„Това са аерозолни микрочастици, които служат за изкуствени кондензационни ядра съответно при градушките – намаляват размера на градушката“, каза метеорологът Виктория Пенчева пред държавната телевизия. Опити за предизвикване на изкуствен дъжд се правят и в съседна Румъния.
„Румънците са много доволни и планират в скоро време да го превърнат в една дългосрочна програма, като имат много положителни резултати“, твърди Денислав Бончев.
Експериментите с тази технология ще продължат и през лятото, докато стане ясно дали ще бъде въведена в земеделския сектор.
Какъв обаче ефект може да има пръскането на сребърен йодид за околната среда? Изследване на испански учени, публикувано на сайта на Националния център за информация за биотехнологиите на САЩ, установява, че има риск от токсичност за почвата и сладководната флора и фауна при многократно пръскане на сребърен йодид с цел „засяване на облаци“. Ето какво пише в изследването:
Сребърният йодид (AgI ) е един от най-разпространените материали, използвани при засяване на облаци. Предишни проучвания за засяване на облаци заключиха, че AgI не е практически бионаличен в околната среда, а вместо това остава в почвите и седиментите, така че свободните количества Ag вероятно са твърде ниски, за да предизвикат токсикологичен ефект.
Нито едно от тези проучвания обаче не е разгледало продължителното използване на тази практика в същите географски райони и следователно потенциалния кумулативен ефект от AgI. Целта на това проучване е да се оцени рискът от остра токсичност, причинена от експозиция на AgI в лабораторни условия при очакваната концентрация в околната среда след многократно третиране върху почвата и водната флора и фауна.
За постигане на целите е оценена жизнеспособността на почвените бактерии Bacillus cereus и Pseudomonas stutzeri и оцеляването на почвения червей Caenorhabditis elegans, изложени на различни концентрации на сребърен йодид. Сладководните зелени водорасли Dictyosphaerium chlorelloides и цианобактериите Microcystis aeruginosa бяха изложени на сребърен йодид, като бяха оценени техните клетъчна жизнеспособност и фотосинтетична активност.
Резултатите от тестовете за токсичност предполагат, че AgI при облачно засяване може умерено да повлияе на биотата, живееща както в сухоземни, така и във водни екосистеми, ако облачното засяване се прилага многократно в определена област и в околната среда се натрупват големи количества сребърен йодид.